Парите или Живота?

  • 3 737
  • 107
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1
Здравейте! От известно време рефлектирам над живота си (въпреки, че съм едва от няколко години в професионалният свят) и не мога да стигна до извод кой път да поема.

В момента работя (извън България) изключително добре платена работа с перспективи за кариерно развитие. НО: животът ми минава в офиса или на път за офиса, през цялото време съм недоспала и ядосана на света около мен, ползвам уикендите, за да си доспивам, нямам абсолютно никакви социални контакти извън работа поради липса на време.

Не ми излиза от главата мисълта, че мога да се преместя в друга държава (пак различна от България), в която съм била преди и съм се чувствала комфортно - място, за което знам, че ми пасва местната култура, успявам да създам контакти, бих имала много по-добър баланс между работа и живот. НО: заплащането би било по-ниско както и тавана за развитие.

Как бихте постъпили на мое място? Ясно ми е, че не може и кино и пуканки, но се опитвам да отсея наличието на кое би било по-важно: дали да остана на "фенси" позицията си във "фенси" корпорацията, която ми осигурява висок стандарт и всичко материално (но ми взима всичко нематериално) или да сменя държавата/фирмата, с такава, в която ще имам по-спокоен и пълноценен живот, но преследвана от мисълта "това дето сега го изкарваш за два месеца, там го изкарваше за един".

Благодаря за отговорите!

# 1
  • INFJ
  • Мнения: 9 359
Стрес, нещастие и безсмислен начин на живот, водят до депресия и болести. Прави това, което те кара да се чувстваш добре. Парите не са най-важното, а и дори те си имат своята цена (здравето ти).

# 2
  • Мнения: 12 029
Животът,разбира се. Като под това нямам предвид купоните, а нормалното темпо, което ще ти остави време за комуникация, разходки сред природата, срещи с приятели, театър/ кино, семейство... Защото животът не е само работа и пари, животът е всичко останало.

# 3
  • Мнения: 10 993
Когато нямах дете, парите и кариерата бяха всичко за мен. Никога не съм разчитала на мъж финансово. Когато се роди детето ми, се преместих на по-лека и два пъти по-ниско платена работа, без възможност за кариерно развитие. Все още едното ми дете е малко, но когато и то порасне, кариерата ми пак ще е на първо място. Отчитам факта, че ще поостарея, та може и да нямам време за голяма кариера.

# 4
  • Мнения: 6 562
Choose life! както казваха в "Трейнспотинг" Simple Smile Другото е загуба на време - никога няма да стигнеш до позицията, която ще те удовлетворява, и никога няма да заработиш парите, които искаш. Защото си амбициозен човек и амбицията ще те кара да мечтаеш все по-нависоко и все по-нашироко. Все ще отлагаш щастието за друг ден, защото ще гониш кариера.  Накрая или животът ще ти изпраска един як шамар, за да се окопитиш, или ще си докараш куп хронични проблеми и сама ще отпаднеш от състезанието под напора на прииждащите свежи сили в корпорацията. Тази игра е много далеч от win-win.

# 5
  • Мнения: X
Щом не си щастлива, трябва да промениш нещо. С толкова стрес и тревоги ще си съсипеш здравето. Промени държавата щом искаш, прави това, което ти харесва и в някакъв момент вероятно ще успееш и там да се реализираш и да изкарваш повече.

Аз лично ако нямам приятели и среда, ще се затрия. За мен е много важна комуникацията с приятелите и свободното време.

# 6
  • София
  • Мнения: 2 569
А къде си харчиш парите тогава? За мен няма дилема тук, парите са важни, безспорно, но ако и на другото място ще имаш достатъчно, мести се, докато имаш възможността.

# 7
  • Мнения: 24 347
Зависи какъв човек си. Ако си кариеристка, оставаш си там и се катериш по стълбичката.
Ако обаче кариерата не е най-важното за теб, пробваш нещо друго.
Хората сме различни, избери това, което ще те накара да се чувстваш по-добре.

# 8
  • Мнения: 40 926
Има и трети път - стискаш зъби за няколко години, инвестираш си супер заплатата и после ставаш рентиер-инвеститор с някаква лека работа за тонус.

# 9
  • Мнения: 72
За съжаление, хората работят, за да си вдигат стандарта на живот, който го купуват с пари, които изкарват, като си харчат от времето за живот и излиза, че ти всъщност не плащаш с пари, а с минутите, часовете, дните, месяците, годините, оттвоя живот, който лети безвъзвратно.....за какво, за да имаш нещо, което всъщност не ти трябва за да живееш....
поработи още малко, прецени, какво искаш,..трябва ти смъсъл на живота ти....себеразвитието е най-добрият вариант. Себеразвитието в личен и професионален план е идеалният вариатн. В личният влизат твоето физическо и психическо, интелектуално развитие, а профи развитието си виж, къде икак да си повишиш квалификацията....и кой знае, да си направиш собствено предприятие, пожелавам ти го!
Когато парите ти стигат и имаш липса в личен план, тогава трябва да я запълниш, според мен, това е, като скачени съдове, трябва малко да прелееш от съда с работа, във съда "товаме кара да се чувствам добре".....

Последна редакция: сб, 30 юли 2022, 18:23 от vstov

# 10
  • при него
  • Мнения: 1 230
Tsvete, изглежда си млада и без деца. Бих ти казала, поработи няколко години да натрупаш спестявания и да поизградиш кариера. Като имаш тези неща, после, когато имаш семейство, ще ти е по-лесно. Идвайки с добра позиция и кариера, ще можеш по-лесно да избираш предложения за следващи работни места, при които вече да търсиш по-добър баланс с личния живот. Да имаш заделени/спестени пари, дава безценна свобода.

# 11
  • Мнения: 12 473
Въпросът ти е риторичен.
Парите ще са докато си здрава и тн, а ще си здрава ако си щастлива.

# 12
  • Мнения: 40 926
Въпросът ти е риторичен.
Парите ще са докато си здрава и тн, а ще си здрава ако си щастлива.

Може би болшинството хора не са щастливи от работата си и я работят за да преживяват, но за сметка на това и с мъка свързват двата края. Те не биха разбрали съветите за отхвърляне на добре платена работа с лека ръка.
Някаква актриса беше казала, че парите може да не правят човек щастлив, но е много по-добре да плачеш на задната седалка на Ролс Ройс, отколкото на кормилото на велосипед.

# 13
  • при него
  • Мнения: 1 230
Добре платена работа, не бива да се отхвърля с лека ръка. Може да се отхвърли разбира се, но след добро премисляне. Не импулсувно и не под емоция.
Моята е добре платена. Имам един бърн аут, който доведе до импулсивна молба за напускане и 1 месец отпуск. Разбрахме се и продължихме. Не ми повишиха заплатата, но съм си там. Плюсовете са повече от минусите. Аз съм с ученик, който има нужда от много внимание. Ако нямах дете, нямаше да стигна до бърн аут. Не го казвам в смисъл, че е виновно детето. Стигнах до там, защото се разкъсвах и се обвинявах, че не му отделям достатъчно внимание. После като му казах, че вече нямам работа, детето ми ми каза ... и заради теб, сега сме бедни.... Канализирахме ги нещата.

# 14
  • Мнения: 12 473
Черна станция, така е. Затова и масово хората са нещастни и със здравословни проблеми.
А изборът всъщност е прост - да избереш себе си или да се оправдаваш със страхове и привързаности към по-луксозен живот, отговорности и тн.

Не давам съвети, а си казвам мнението по въпроса на авторката. Решението и отговорността за него си е нейна лична отговорност. Но каквото и да е то - ако не я прави щастлива, рано или късно ще й доведе проблеми, най-често здравословни.

Общи условия

Активация на акаунт