Може, всичко може, само авторката знае каква е ситуацията. Но аз мога да си представя, че добреплатената работа е в Германия, а “животът” е в Италия например и да, при такава смяна е много вероятно почти автоматично да проима повече социален живот 😃 Населението е със съвсем различни навици и особено ако знае езиците, бързо би се интегрирала / реинтегрирала (явно вече е била интегирана веднъж)
- Публикувана: 30 юли 2022, 16:23 ч.
- Последно мнение: 17 авг. 2022, 09:10 ч.
Парите или Живота?
хайде сега, губиш се в предположения и така не предлагаш решение
Може и да четеш като разнообразие от твоето губене в пространни предположения. Полагам усилия да не пиша толкова пространно.
Аз съм съгласна с Нарциса. Между 25 и 40 години повечето хора са адски заети с децата си и нямат време за социални контакти. Ако авторката е в тази възрастова група е нормално да се чувства самотна, ако няма с кой да излиза, след 45 -50 години децата порастват и хората масово започват пак да си гледат живота, да излизат и да се забавляват. Разбира се имам и приятелки, дето раждат около 40 и при тях този процес ще се забави до около 55-60 години. Аз лично добре платена работа не бих напуснала, но всеки е различен.
Толкова приятна работа, че да работя с песен, да ми е приятно да съм на работа и да тръгвам с нетърпение сутрин не съм имала. Имала съм по-неприятни и относително по-приятни работи, но никоя не ми е осмисляла живота. За сметка на това съм имала много добре платени и поносимо платени работи и мога да направя разликата. Напускала съм лошо платена работа по каприз или заради някакво недоволство и неудовлетвореност, но не и супер платена работа. Ако имаш последната стискаш зъби, гледаш си активите и пресмяташ кога можеш да отпуснеш газта.
Важните неща в живота са здравето, семейството и банковата сметка, а работата е средство за добруването на тези три важни неща.
Важните неща в живота са здравето, семейството и банковата сметка, а работата е средство за добруването на тези три важни неща.
Първия пост звучи като преписан от чуждестранно списание за лайфстайл, от ония дето ги четат хората с много пари докато се полюшват с яхтичката край бреговете на Антигуа и Барбуда. Ама това тяхното е съвсем друга бира, там се кешират едни петцифрени суми и после си купуваш островче в Тихия и си играеш на Робинзон, а през сателитния интернет разправяш колко е добре да ходиш бос из пясъка по цял ден докато счетоводителите ти се бъхтат в офиса. Долу на земята обаче нещата са съвсем различни. Дали си "фенси" или "не-фенси" платен, със или без кариера е се тая, пак си осем часа някъде пет дни в седмицата колкото и да го "рефлектираш". Освен ако не си представяш, че някъде ще идеш да събираш свободно паднали кокосови орехи и ще си купуваш джапанки със стотинките намерени в пясъка, обаче това не съществува дори в детските книжки. На твое място бих чела други списания.
В подобна ситуация на авторката съм. От сто години работя в корпорации и имам добър стандарт. Но ако преди си харесвах работата, сега ми носи досада, отегчение и раздразнителност. Понеже харесвам финансовата стабилност и не бих напуснала от днес за утре, от известно време действам в посока да превърна хобито си в професия и съответно в собствен бизнес. Хоризонтът ми е 2-3 години, ако не се появят някакви форсмажори. За да имам физически и емоционален ресурс, още миналата година спрях да инвестирам 100 процента в сегашната си работа. Делегирам повече, върша си нещата, но не влагам същите емоции и ангажираност като преди. Това беше най-трудното за мен, признавам.
...
В момента работя (извън България) изключително добре платена работа с перспективи за кариерно развитие. НО: животът ми минава в офиса или на път за офиса, през цялото време съм недоспала и ядосана на света около мен, ползвам уикендите, за да си доспивам, нямам абсолютно никакви социални контакти извън работа поради липса на време.
Не ми излиза от главата мисълта, че мога да се преместя в друга държава (пак различна от България), в която съм била преди и съм се чувствала комфортно - място, за което знам, че ми пасва местната култура, успявам да създам контакти, бих имала много по-добър баланс между работа и живот. НО: заплащането би било по-ниско както и тавана за развитие.
Как бихте постъпили на мое място? Ясно ми е, че не може и кино и пуканки, но се опитвам да отсея наличието на кое би било по-важно: дали да остана на "фенси" позицията си във "фенси" корпорацията, която ми осигурява висок стандарт и всичко материално (но ми взима всичко нематериално) или да сменя държавата/фирмата, с такава, в която ще имам по-спокоен и пълноценен живот, но преследвана от мисълта "това дето сега го изкарваш за два месеца, там го изкарваше за един".
В момента работя (извън България) изключително добре платена работа с перспективи за кариерно развитие. НО: животът ми минава в офиса или на път за офиса, през цялото време съм недоспала и ядосана на света около мен, ползвам уикендите, за да си доспивам, нямам абсолютно никакви социални контакти извън работа поради липса на време.
Не ми излиза от главата мисълта, че мога да се преместя в друга държава (пак различна от България), в която съм била преди и съм се чувствала комфортно - място, за което знам, че ми пасва местната култура, успявам да създам контакти, бих имала много по-добър баланс между работа и живот. НО: заплащането би било по-ниско както и тавана за развитие.
Как бихте постъпили на мое място? Ясно ми е, че не може и кино и пуканки, но се опитвам да отсея наличието на кое би било по-важно: дали да остана на "фенси" позицията си във "фенси" корпорацията, която ми осигурява висок стандарт и всичко материално (но ми взима всичко нематериално) или да сменя държавата/фирмата, с такава, в която ще имам по-спокоен и пълноценен живот, но преследвана от мисълта "това дето сега го изкарваш за два месеца, там го изкарваше за един".
Помисли и друго: дали в държавата, където ти пасва местната култура, можеш да се реализираш по-добре. Не може да не може. И там със сигурност има хора, които за един месец изкарват, колкото други за два.
Не се хвърляй през глава да взимаш необмислени решения, защото виждаш, че каквото и да решиш, после можеш да съжаляваш.
Според мен тоя казус го имат почти всички хора. И е въпрос на личен избор и компромиси. Почти всеки иска да е футболист, актьор, певец, велик учен, спортист....много малко искат да са чиновник в офис, набиращ цифри на компютъра. Но всичко зависи и от късмет, талант, опции, стечение на обстоятелствата. Защото ако избереш примерно да рисуваш, но нямаш голяма талант и нямаш финанси от друг източник - може да седиш гладен. А гладна мечка, не рисува хубаво. Аз за себе си съм избрал да съм ИТ, не ми е супер интересно, но печеля що годе добри пари, а в свободното си време практикувам хобита, които ми доставят удоволствие. Ако имах талант, щях да бъда футболист, но нямам. И това е моя компромис. Ако много насиля да ритам футбол като професия, може с много насилие да ритам в А окръжна, да взимам 1000 лв на месец, да нямам пари за детето си, за семейстовото и пак да стана нещастен, макар и последвал мечтата си. Така че всичко е въпрос на избор и баланс. И жертви. За да получиш едно, трябва да жертваш нещо.
Скрит текст:
За да получиш едно, трябва да жертваш нещо.Според мен тоя казус го имат почти всички хора. И е въпрос на личен избор и компромиси. Почти всеки иска да е футболист, актьор, певец, велик учен, спортист....много малко искат да са чиновник в офис, набиращ цифри на компютъра. Но всичко зависи и от късмет, талант, опции, стечение на обстоятелствата. Защото ако избереш примерно да рисуваш, но нямаш голяма талант и нямаш финанси от друг източник - може да седиш гладен. А гладна мечка, не рисува хубаво. Аз за себе си съм избрал да съм ИТ, не ми е супер интересно, но печеля що годе добри пари, а в свободното си време практикувам хобита, които ми доставят удоволствие. Ако имах талант, щях да бъда футболист, но нямам. И това е моя компромис. Ако много насиля да ритам футбол като професия, може с много насилие да ритам в А окръжна, да взимам 1000 лв на месец, да нямам пари за детето си, за семейстовото и пак да стана нещастен, макар и последвал мечтата си. Така че всичко е въпрос на избор и баланс. И жертви.
Мненията леко си противоречат. От една страна какъв "живот" си представяла авторката, след като повечето жени вече се занимават със семейства и деца. От друга страна и тя е на тази възраст и как ще създаде свое семейство, ако ежедневието и е само "вкъщи-на работа"?
И аз съм съгласна, че не може да има и двете. Но всеки от нас клони малко или повече в някоя посока. Има си работохолици, за които доходи, признание, отговорности и т.н. са основен мотиватор. Но авторката щом е пуснала тема, и щом е не само физически уморена, а изпитва и обща неудовлетвореност от живота си, значи не е от тях. За съжаление темата не е ясно зададена и аз поне не мога да дам съвет. Едно е да имаш приятели, но да нямаш време за забавления заради работата, и съвсем друго да нямаш никакви приятели и среда наистина.
И аз съм съгласна, че не може да има и двете. Но всеки от нас клони малко или повече в някоя посока. Има си работохолици, за които доходи, признание, отговорности и т.н. са основен мотиватор. Но авторката щом е пуснала тема, и щом е не само физически уморена, а изпитва и обща неудовлетвореност от живота си, значи не е от тях. За съжаление темата не е ясно зададена и аз поне не мога да дам съвет. Едно е да имаш приятели, но да нямаш време за забавления заради работата, и съвсем друго да нямаш никакви приятели и среда наистина.
Ужасно. Много тъпо. Разбира се, отивай другаде. Извинявай но... Рабириш за мнооого пари, мнооого кариера..... За чий са ти тия пари!!! Щом едвам гледаш и си нещастна. Но пък богата. Но пък нещастна. Не се замисляй. Колко пък чак толкова пари ти трябват, едни от най-прекрасните ми спомени са в безпаричие били. Имаш ли шанс да живееш щастливо, макар и по-скромно---Отивай. Изписваш се като тебешир. Мисли, огледай се. Ах, тия пусти пари и кариери,вместо да има една усмихната щастива, грееща жена в хубава цветна рокля на брега на някой бряг, с 2лв за хляб в чантата, който дори не и се ходи да купи в магазина, защото се наслаждава на прекрасното време, с хубава книга може би. А си представям че сега има една озверяваща от умора жена в сив но важен и скъп костюм, в сив стъклен офис сред лицемерни сиви хора... Мисли, здраве или пари Успех, аз вече взех подобно решение преди време.
Вчера четох една статия за една от най-добре плащащите фирми в световен план - споменаваха се суми от 400 000 ЩД за начинаещите и по 15 000 долара месечна заплата за стажантите, от които си избират хора. Та спомена се, че работата е напрегната и лека полека хората се замислят за смисъла и затова много се пенсионират през "тридесетте" си години като богати хора.
За мен това си е супер вариант - на 35 да си милионерка и да спреш да бачкаш. Ми струва си чанчът, ако говорим за нещо от този калибър - съвсем по Бийтълс ( a man must break his back to earn his day of leisure).
За мен това си е супер вариант - на 35 да си милионерка и да спреш да бачкаш. Ми струва си чанчът, ако говорим за нещо от този калибър - съвсем по Бийтълс ( a man must break his back to earn his day of leisure).
Ужасно. Много тъпо. Разбира се, отивай другаде. Извинявай но... Рабириш за мнооого пари, мнооого кариера..... За чий са ти тия пари!!! Щом едвам гледаш и си нещастна. Но пък богата. Но пък нещастна. Не се замисляй. Колко пък чак толкова пари ти трябват, едни от най-прекрасните ми спомени са в безпаричие били. Имаш ли шанс да живееш щастливо, макар и по-скромно---Отивай. Изписваш се като тебешир. Мисли, огледай се. Ах, тия пусти пари и кариери,вместо да има една усмихната щастива, грееща жена в хубава цветна рокля на брега на някой бряг, с 2лв за хляб в чантата, който дори не и се ходи да купи в магазина, защото се наслаждава на прекрасното време, с хубава книга може би. А си представям че сега има една озверяваща от умора жена в сив но важен и скъп костюм, в сив стъклен офис сред лицемерни сиви хора... Мисли, здраве или пари Успех, аз вече взех подобно решение преди време.
Лично за мен е важен финансовият комфорт, бая бих се напрегнала всеки месец да се чудя за плащането на сметките, да не говоря за някакви "екстри" като пътувания, козметични услуги, качествени дрехи. Та това за бедните и щастливи не го купувам и смятам, че човек с акъла си е хубаво да мисли малко трезво преди да зареже всичко. Освен ако няма богат мъж, който да поеме семейната хазна и да няма против да търсиш себе си.
Освен ако няма богат мъж, който да поеме семейната хазна и да няма против да търсиш себе си.
Тези, дето били живели безпарично, в един момент винаги, ама винаги се изпускат, че всъщност са имали финансов гръб и ако ги поразпиташ, се оказва и че уж безпаричните им спомени са свързани с доста косвени разходи.