За квартирите - и за мен си е хвърляне пари на вятъра и ако не бях в тази невъзможна ситуация никога нямаше да се съглася на такъв вариант. В момента виждам как мъжа ми преживява това, което аз преживях с баба му и дядо му в началото, но разбира се в доста по-лек вариант, защото моите родители са доста млади и съвременни, а и той и те са по цял ден на работа та засечките са само вечер край масата. После всеки по стаите! Но виждам как е въпрос на време да се изнерви и той. Тук аз съм добре, но сега той е "на гости"! За нас варианта с квартирата за сега е единствено решение. Имаме жилище, което е дадено под наем и не можем да отидем там защото сме обвързани с двугодишен договор. Ние сме "гадни рентиери" Мяуче! Така че е въпрос на време да сме си на собствена територия. Аз съм доста спокойна вече и все си мисля кое как ще подредя. Иначе нашите доходи са малко над 1000 лв. квартирата ни е 300 лв. и сега ще видим кое колко ще е!
Има една древна китайска мъдрост "Внимавай какво си пожелаваш!" Е аз не внимавах. Дето все буча, че ме е страх да не умра от скука, че ще ми липсват емоции, че трябва да имам тръпка непрекъснато е тая година ми се събра цялата емоция на света. Още от януари като започнем, прекъснах ена доста болезнена връзка, после тежки дни в бизнеса, после затваряне на фирмата, която сама създадох и болката пак беше неописуема, почти веднага разбрах че съм бременна, вълнения около сватбата, ремонти и нанасяне в нова къща, сбъдната мечта номер едно - дрешник, сбъдната мечта номер две - Париж, после пристигна най-хубавата спалня на света и тъкмо когато си мислех че докато се роди бебето ще ми е скучно и няма да има какво да правя - хайде пак в нов дом!
Много ви благодаря, че през цялото това време ме подркепяхте и особено през последните няколко дни! Толкова сте важни за мен колкото не можете да си представите!