След безсънна нощ, изправена на кръстопът, единственото което измислих е да се регистрирам тук и да пиша.
Искам мнение и съвет от непознати хора, не от приятелите ми, които ще ми кажат, че аз съм най-бяла и добра.
В резюме за мен:
На 39 години съм, омъжена (повторно) с близнаци от предния брак.
Предния ми брак се разпадна през 2013 година заради връзка, която бившия ми съпруг поддържаше на работното си място. Имаше и други неща, в които не искам да дълбая в детайли, защото това отдавна е затворена книга, а и не е тема на моята болка в момента.
Разбрах, че съм осиновена на съзнателна възраст. Баща ми беше починал. Запитах майка ми. Тя отрече. Настоях, след което тя потвърди.
Винаги съм изпитвала неприязън от нейна страна, но не и от страна на баща ми.
С годините това страшно много се задълбочи.
Винаги е казвала, че трябва да съм "благодарна". При най-малкия проблем ми е казвала, че е трябвало да ме съблече гола, както ме е взела и да ме пусне на улицата.
Когато се разведох, прояви някакво разбиране.
Прибрахме се с децата в дома, в който съм израснала.
Готвех, плащах сметки, пазарувах, ремонтирах и поемах всички отговорности за дома. Никога не беше достатъчно.
При скарване от страна на децата ми казваше:взимай си децата и се махай от къщата ми. на всяка нападка мълчах и преглъщах. Реално бях благодарна, че аз и децата ми имаме покрив над главата си.
Проблема ескалира, когато срещнах нов човек в живота си, въпреки, че не планирах връзка.
Омъжих се, но тъй като съпруга ми е от друг град и се премести заради мен, оставяйки работа, възрастни родители и всичко останало, седнахме на масата с майка ми и я информирахме, че ще се изместим на квартира, за да не я притесняваме излишно.
Тя каза, че това не е опция, нека останем при нея. Съпруга ми се съгласи и така и направихме.
Още първите дни, майка ми ме извика и ми съобщи, че оттук насетне иска по 350 лв на човек (визирайки нас четиримата), както да поема цялата отговорност за готвене на семейството си(винаги го бях правила до този момент). извади тетрадка и ми съобщи колко пъти съм пускала пералнята предния месец.
Тъй като преди да се омъжа смених меката мебел във всекидневната (сгъващите механизми на старите бяха безвъзвратно повредени) започна коментари, че на тези "чукани" нямало къде да полегне.
Наскоро викала настрани дъщеря ми и я питала аз и мъжа ми дали се храним навън.
Запитах я в прав текст защо е този въпрос, а тя ми отговори, че е "потърпевша" и не яде достатъчно месо, а ние сме се "налупвали" навън.
Прибираме се всяка вечер, готвя, слагам масата, тя идва, храни се и после се прибира в стаята си да гледа сериали.
Чашата преля снощи, когато каза пред съпруга ми, че когато бившия ми мъж е тръгнал настрани е трябвало да го спра, защото сега никой не бил подготвен за моя нов брак.
С мъжа ми кротко и казахме, че има начин за това и ще излезем на квартира.
Тя не откъсна поглед от сериала, докато и съобщихме това.
Излязохме навън и той ми каза, че постоянно му е говорила лошо за мен, че не съм добра домакиня, че не ставам за нищо и пр. в моменти, в които е бил насаме с нея.
Много ми е тъжно. Кълна се в Бог, че никога не съм била лоша или неблагодарна към нея.
Близо 40 години живях, доказвайки се, че съм добра дъщеря, а това, което получавам е само говорене зад гърба ми (вкл. на децата ми) хапливи реплики и тънки обиди.
Имала е тежки моменти, помагала съм и финансово и всячески, но се вижда само това, ако не съм почистила навреме, или съм закъсняла с вечерята.
Извинете ме за оттегчителния и детайлен пост.
Имах нужда да се излея някъде