Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Не знам с какво заслужих нейната омраза

  • 5 658
  • 129
  •   1
Отговори
  • Мнения: 11
Здравейте, мили момичета!

След безсънна нощ, изправена на кръстопът, единственото което измислих е да се регистрирам тук и да пиша.
Искам мнение и съвет от непознати хора, не от приятелите ми, които ще ми кажат, че аз съм най-бяла и добра.

В резюме за мен:
На 39 години съм, омъжена (повторно) с близнаци от предния брак.

Предния ми брак се разпадна през 2013 година заради връзка, която бившия ми съпруг поддържаше на работното си място. Имаше и други неща, в които не искам да дълбая в детайли, защото това отдавна е затворена книга, а и не е тема на моята болка в момента.

Разбрах, че съм осиновена на съзнателна възраст. Баща ми беше починал. Запитах майка ми. Тя отрече. Настоях, след което тя потвърди.
Винаги съм изпитвала неприязън от нейна страна, но не и от страна на баща ми.
С годините това страшно много се задълбочи.
Винаги е казвала, че трябва да съм "благодарна". При най-малкия проблем ми е казвала, че е трябвало да ме съблече гола, както ме е взела и да ме пусне на улицата.
Когато се разведох, прояви някакво разбиране.
Прибрахме се с децата в дома, в който съм израснала.
Готвех, плащах сметки, пазарувах, ремонтирах и поемах всички отговорности за дома. Никога не беше достатъчно.
При скарване от страна на децата ми казваше:взимай си децата и се махай от къщата ми. на всяка нападка мълчах и преглъщах. Реално бях благодарна, че аз и децата ми имаме покрив над главата си.
Проблема ескалира, когато срещнах нов човек в живота си, въпреки, че не планирах връзка.
Омъжих се, но тъй като съпруга ми е от друг град и се премести заради мен, оставяйки работа, възрастни родители и всичко останало, седнахме на масата с майка ми и я информирахме, че ще се изместим на квартира, за да не я притесняваме излишно.
Тя каза, че това не е опция, нека останем при нея. Съпруга ми се съгласи и така и направихме.
Още първите дни, майка ми ме извика и ми съобщи, че оттук насетне иска по 350 лв на човек (визирайки нас четиримата), както да поема цялата отговорност за готвене на семейството си(винаги го бях правила до този момент). извади тетрадка и ми съобщи колко пъти съм пускала пералнята предния месец.
Тъй като преди да се омъжа смених меката мебел във всекидневната (сгъващите механизми на старите бяха безвъзвратно повредени) започна коментари, че на тези "чукани" нямало къде да полегне.
Наскоро викала настрани дъщеря ми и я питала аз и мъжа ми дали се храним навън.
Запитах я в прав текст защо е този въпрос, а тя ми отговори, че е "потърпевша" и не яде достатъчно месо, а ние сме се "налупвали" навън.
Прибираме се всяка вечер, готвя, слагам масата, тя идва, храни се и после се прибира в стаята си да гледа сериали.
Чашата преля снощи, когато каза пред съпруга ми, че когато бившия ми мъж е тръгнал настрани е трябвало да го спра, защото сега никой не бил подготвен за моя нов брак.
С мъжа ми кротко и казахме, че има начин за това и ще излезем на квартира.
Тя не откъсна поглед от сериала, докато и съобщихме това.
Излязохме навън и той ми каза, че постоянно му е говорила лошо за мен, че не съм добра домакиня, че не ставам за нищо и пр. в моменти, в които е бил насаме с нея.
Много ми е тъжно. Кълна се в Бог, че никога не съм била лоша или неблагодарна към нея.
Близо 40 години живях, доказвайки се, че съм добра дъщеря, а това, което получавам е само говорене зад гърба ми (вкл. на децата ми) хапливи реплики и тънки обиди.
Имала е тежки моменти, помагала съм и финансово и всячески, но се вижда само това, ако не съм почистила навреме, или съм закъсняла с вечерята.
Извинете ме за оттегчителния и детайлен пост.
Имах нужда да се излея някъде Sad

# 1
  • Мнения: 4 977
Съжалявам, че минаваш през това. Знай, че няма значение дали е осиновител или родител, защото аз толкова грозни неща съм чувала от родните си майка и баща, че осиновена да бях сигурно нямаше така да ми говорят!

Наскоро майка ми беше казала на мъжа ми, че не разбира как ме трае, защото съм ужасна.

Единственото, което бих ти казала е да се изнесеш с мъжа си и децата. Спокойствието е много важно, не си разваляй семейството.

# 2
  • Мнения: 3 733
Не разбрах какъв е въпроса?

# 3
  • София
  • Мнения: 1 219
Останах с впечатлението, че искате рзрешение от майка си да се изнесете и понеже не ви го е дала, сте останали при нея. Втори път сте й казали и тя не е реагирала, което ви кара да се чувствате объркани и несигурни в решенията си?
Изглеждате емоционално зависими от нея. Тя го вижда и ви разиграва както й скефне.
Моят съвет? Гледайте квартирата да е в другия край на града и ако може някак си нещо с телефона ви да се обърка и да изгубите номера й. Wink
Успех!

# 4
  • Мнения: 31 172
Ми осиновила те е, ама не те е заобичала. Случва се. Вдигаш си чуковете и се изнасяш, не виждам защо се тормозиш. С нея спираш отношения и толкова.

# 5
  • София
  • Мнения: 30 409
Взимаш си семейството и отивате на квартира.
Тя с контролиран достъп до всички ви, ти я навестяваш, изслушваш и полагаш грижи - каквото имаш потребност да правиш.
И си живеете живота.

# 6
  • Мнения: 22 856
Въпрос няма. Има оплакване, дано да последват и действия.
Отношенията с родителите понякога са трудни и болезнени, независимо на каква възраст е „детето“, но когато то вече има собствено семейство, приоритет са собствените деца и съпруг.

# 7
  • София
  • Мнения: 24 434
И на мен ми е неясно. Прочетох за някакъв кръстопът, но не видях такъв. Може ли пояснение?

# 8
  • Мнения: 11
Изглеждате емоционално зависими от нея. Тя го вижда и ви разиграва както й скефне.
Възможно е да е така.
Като всяко човешко същество, винаги съм имала нужда от майка до себе си.
Аз също имам дъщеря, но с нея процедирам по съвсем различен начин.
С майка ми винаги съм имала студена емоционална бариера, която никога не успях да пробия.

Имам вменено ужасно чувство за вина..
Чувствам се виновна, че се омъжих повторно и си дадох шанс да бъда щастлива..
Никога нямам нейното одобрение, ако ще да застана и на челна стойка.
И на мен ми е неясно. Прочетох за някакъв кръстопът, но не видях такъв. Може ли пояснение?
Кръстопът за мен е новото начало и новия дом, в който трябва тепърва да изляза със семейството си.
Подозирам, че тя скоро след това ще ме обвини, че абдикирам от отговорностите си към нея.

# 9
  • София
  • Мнения: 30 409
Няма и да го имаш. Приеми го и отдели семейството си, преди да ви е нашила в интриги и разбутала.

# 10
  • Мнения: 11
Няма и да го имаш. Приеми го и отдели семейството си, преди да ви е нашила в интриги и разбутала.
Съпруга ми подходи към нея много внимателно, защото от самото начало го предупредих, че тя е много остра към мен.
Той остана две седмици вкъщи, преди да започне нова работа и се опита да се сближи с нея. Правеше и кафе, пазаруваше, ремонтираше и разни неща..
В един момент се дистанцира.
Попитах го защо и той отвърна, че му е обидно да слуша лоши неща за мен. Слава Богу, не се върза на нейните разкази.

# 11
  • Мнения: 856
Съжалявам за това, през което преминаваш..
На мен също ми е насадено чувство за вина от някои членове на моето семейство за неща, за които нямам абсолютно никаква вина, но си го изкарват на мен от години. Аз също никога няма да получа тяхното одобрение, каквото и да правя, така че съм се примирила с това отношение. Ти също трябва да се примириш. С такива хора оправия няма и затова най-доброто решение е да живеете отделно.
На мен ми се струва, че твоята майка ревнува от мъжа ти, защото иска ти да се грижиш за нея. Вероятно иска да се разделите и затова му говори против теб, защото вижда накъде отиват нещата и че искате да се изнесете на квартира. Предполагам, че тя няма други деца и разчита само на теб.

# 12
  • Мнения: 6 891
Изнасяйте се, преди да си провалите брака. Въобще като знаете каква е, с кой акъл навряхте и съпруга си там? Съжалявам, че тонът ми е остър, но наистина сте заслепена от желанието да бъдете валидирана от майка си и позволявате тя да ви определя живота.

# 13
  • I want it all and I want it now.
  • Мнения: 4 524
Това, че си осиновена няма значение има си такива родители тотално егоисти неспособни на обич. Няма да я промениш нито да я накараш да те заобича или да си промени отношението. С вьзраста още повече се засилват и изострят отрицателните качества и ще става много зле. Накрая ще загубиш семейство си за нещо, което няма смисьл. Трябва да го разбереш и да си направиш избора докато не е кьсно или тя или семейството ти. Има и тема за отровните хора в живота ни. Достатьчно си голяма за да можеш да и кажеш не и да я поставиш на място. За сьжаление щом питаш след всичко, което продьлжава да ти причинява явно ще си тьрпиш до края, което ще е фатално. Трябва да избереш или ти или тя. Изхода е да се махнеш веднага.

# 14
  • Мнения: 920
Наистина не разбирам защо сте останали да живеете с майка ти, след като знаете каква е. Изнасяйте се на квартира и си гледайте живота, не я оставяйте да ви трови повече. Посещавай я от време, но след такова отношение аз не бих се чувствала задължена да полагам някакви особени грижи за нея.

Общи условия

Активация на акаунт