Става дума за наистина близки приятели, не за всички. Затова и писах, че трябва да се комуникира. Да, може да имаш много работа, но ако обясниш на близката си приятелка, какво става, ако е свястна ще те разбере. Нямам как да мълчиш, да не си говорите и да очакваш да гадае, че си заета. Аз също съм имала моменти, в които съм заета, винаги съм предупреждавала близки и приятели, дори да е само за 2 мин по телефона.
Знае много добре и го вижда, имаме комуникация, но се чувства постоянния натиск от нейна страна, това поведение наблюдавам и при други хора, които не могат да се занимават със себе си. Аз си имам моят начин на живот, нямам нищо против никой, но не искам да усещам "тежест" и мрънкане в отношенията, все едно сме деца, достатъчно добронамерина съм, дори не реагирах на заядливи подмятания. И не става въпрос да се обадя, че тези дни нямам възможност, става въпрос за лека, непринудена комуникация, без някой да ти поставя условия, без да чувствам задължение и срокове и т.н.
и в интерес на истината Пандемията засили изолацията. Едните ни приятели се страхуват от зараза и не излизат особено, работят хоумофис. Разбирам ги, но ми е мъчно че е така. 