Здравейте. Дълго време се каня да пиша и да поискам съвет , или поне да има къде да си излея душата ...В началото на 20-те съм , а се чувстваш сякаш съм на 50. Постоянно съм поставена пред кръстопъти.
Та моят проблем е двоен . От къде да започна. С годеникът ми сме заедно от 2 години , Февруари ни чака сватба , вълнувам се ужасно много. Обичам този мъж с всяка частица от себе си и вече обичам и бебчето , което сме на път да посрещнем след броени месеци. Наложи ми се да порасна бързо , изнесох се при бъдещият ми съпруг малко след като завърших , дори имах работа и изкарвах добри пари , но някакси не можех да я съчетавам и с личния си живот и де наложи да напусна, записах да уча, ще се женя, чакаме бебче , обичана съм и обичам , изглежда перфектно и то е така . Но съм поставена с тежката задача да търся баланс между родителите си и новото семейство, което съм на път да създам.
Родителите ми много ни подкрепят и много го харесват , обаче някакси не могат да осъзнаят , че вече трябва да се отделя от тях и да се концентрирам върху мен и семейството си. Звънят по два пъти на ден , понякога и повече ( хубаво ми е да ги чуя наистина, но как да се отделя ако трябва постоянно да диктуват къде съм , какво правя ....) . Струва ми се , че се чувстват изоставени или отхвърлени от моя живот и ги разбирам до известна степен . На 30ти Декември се видяхме , вече е 2ри Януари а баща ми ми се сърди , че не съм минала да ги поздравя за Новата година . Разберете ме , как да се отделя, как да им покажа че съм вече голяма ако през 3 дена трябва да ги посещавам. Много ги обичам и те мен, обичат и мъжът ми и много ни подкрепят , но това е постоянно. Отразява се и на мъжът ми . Мисли си , че ме контролират от разстояние, че това постоянно звънене и виждане не е нормално. Но пък тук и той не е прав . Като изява желание да отидем до тях , той още пред вратата започва:" Нали няма да стоим много. Ти не знаеш да си тръгнеш " или " Направи им забележка , стават досадни ". Разбирам го на къде бие , все пак той е малко по-голям , не е толкова близък с техните , не си звънят, някакси имат по-студени отношения . Въпреки че живеем с техните , на отделен етаж и той искаше да се изнесем , защото нямал нищо в тая къща ( Тоест не е на негово име , а на покойния му дядо) . Така че аз не знам защо не ми пречи да се виждам със свекървата всеки ден , добри хора са и те. А и той се държи добре с наще, не е говорил лошо пред тях, нула скандали, абе добре сме и няма драми , но на четири очи е друго. Започват упреците и назиданията . Сравнява ме със сестра му , ама да ме извинява , тя е на 30 години жена с две деца вече , и живее на 3 км от техните и се виждат . А и не може да ни сравнява . Явно той и сестра му са се научили да са по-самостоятелни и са отгледани в по-хладни отношения, докато наще винаги са били много сплотени и много обичливи към мен. Така че сравнението е напълно излишно и неоснователно.
Планирам да поговоря с наще като големи хора, аз съм ,що годе , рационален човек , въпреки че съм още " недоозряла".
Наще живеят заедно с баба ми и дядо ми , и като се разтъжат всички, се започва едно кога ще дойдете , да е скоро..... Не ми пречи сега , но като родя след броени месеци да се юркам 120 км в двете посоки да ходя през 5 дена с малкото бебе да ги виждам защото им е мъчно, или да заспи детето и да се раз звънят, а и дори като тръгнем с мъжът ми да вечеряме , да излезем , да правим секс , абе все нацелват удобен момент да ни видят как сме, какво правим. Нямам нищо против , но разберете и аз съм човек и аз имам чувства, а и сега съм в положение, което предполага да съм по-емоционална. Приятно ми е да ги чувам, да се виждаме , но не може постоянно, нали и аз трябва да изградя семейство, да взимам решения с мъжа си , а не постоянно да им диктувам и да търся удобрение. Как да покажа на него , че мога да се оправям и без наще , че мога да съм самостоятелна, как да намаля срещите , така че хем да угодя но тях хем на него. Защото все има сърдити . Къде между угаждането на мамето и татето и на мъжлето, да сместя и себе си , а като дойде и бебето съвсем ще се изгубя . То бива бива , но и аз съм човек.
Съжалявам ако е дълго или несвързано , ако имате въпроси или нещо не е ясно , ще отговарям. Просто искам да поискам съвети от по-зрели жени , с повече житейски опит . Как да съм по-мека, но и в същото време да отстоявам себе си и да покажа , че не завися от наще, но и в същото време да ги допускам до живота си в определени граници ? Не търся упреци, а само приятелски съвет.
Благодаря предварително!
Та моят проблем е двоен . От къде да започна. С годеникът ми сме заедно от 2 години , Февруари ни чака сватба , вълнувам се ужасно много. Обичам този мъж с всяка частица от себе си и вече обичам и бебчето , което сме на път да посрещнем след броени месеци. Наложи ми се да порасна бързо , изнесох се при бъдещият ми съпруг малко след като завърших , дори имах работа и изкарвах добри пари , но някакси не можех да я съчетавам и с личния си живот и де наложи да напусна, записах да уча, ще се женя, чакаме бебче , обичана съм и обичам , изглежда перфектно и то е така . Но съм поставена с тежката задача да търся баланс между родителите си и новото семейство, което съм на път да създам.
Родителите ми много ни подкрепят и много го харесват , обаче някакси не могат да осъзнаят , че вече трябва да се отделя от тях и да се концентрирам върху мен и семейството си. Звънят по два пъти на ден , понякога и повече ( хубаво ми е да ги чуя наистина, но как да се отделя ако трябва постоянно да диктуват къде съм , какво правя ....) . Струва ми се , че се чувстват изоставени или отхвърлени от моя живот и ги разбирам до известна степен . На 30ти Декември се видяхме , вече е 2ри Януари а баща ми ми се сърди , че не съм минала да ги поздравя за Новата година . Разберете ме , как да се отделя, как да им покажа че съм вече голяма ако през 3 дена трябва да ги посещавам. Много ги обичам и те мен, обичат и мъжът ми и много ни подкрепят , но това е постоянно. Отразява се и на мъжът ми . Мисли си , че ме контролират от разстояние, че това постоянно звънене и виждане не е нормално. Но пък тук и той не е прав . Като изява желание да отидем до тях , той още пред вратата започва:" Нали няма да стоим много. Ти не знаеш да си тръгнеш " или " Направи им забележка , стават досадни ". Разбирам го на къде бие , все пак той е малко по-голям , не е толкова близък с техните , не си звънят, някакси имат по-студени отношения . Въпреки че живеем с техните , на отделен етаж и той искаше да се изнесем , защото нямал нищо в тая къща ( Тоест не е на негово име , а на покойния му дядо) . Така че аз не знам защо не ми пречи да се виждам със свекървата всеки ден , добри хора са и те. А и той се държи добре с наще, не е говорил лошо пред тях, нула скандали, абе добре сме и няма драми , но на четири очи е друго. Започват упреците и назиданията . Сравнява ме със сестра му , ама да ме извинява , тя е на 30 години жена с две деца вече , и живее на 3 км от техните и се виждат . А и не може да ни сравнява . Явно той и сестра му са се научили да са по-самостоятелни и са отгледани в по-хладни отношения, докато наще винаги са били много сплотени и много обичливи към мен. Така че сравнението е напълно излишно и неоснователно.
Планирам да поговоря с наще като големи хора, аз съм ,що годе , рационален човек , въпреки че съм още " недоозряла".
Наще живеят заедно с баба ми и дядо ми , и като се разтъжат всички, се започва едно кога ще дойдете , да е скоро..... Не ми пречи сега , но като родя след броени месеци да се юркам 120 км в двете посоки да ходя през 5 дена с малкото бебе да ги виждам защото им е мъчно, или да заспи детето и да се раз звънят, а и дори като тръгнем с мъжът ми да вечеряме , да излезем , да правим секс , абе все нацелват удобен момент да ни видят как сме, какво правим. Нямам нищо против , но разберете и аз съм човек и аз имам чувства, а и сега съм в положение, което предполага да съм по-емоционална. Приятно ми е да ги чувам, да се виждаме , но не може постоянно, нали и аз трябва да изградя семейство, да взимам решения с мъжа си , а не постоянно да им диктувам и да търся удобрение. Как да покажа на него , че мога да се оправям и без наще , че мога да съм самостоятелна, как да намаля срещите , така че хем да угодя но тях хем на него. Защото все има сърдити . Къде между угаждането на мамето и татето и на мъжлето, да сместя и себе си , а като дойде и бебето съвсем ще се изгубя . То бива бива , но и аз съм човек.
Съжалявам ако е дълго или несвързано , ако имате въпроси или нещо не е ясно , ще отговарям. Просто искам да поискам съвети от по-зрели жени , с повече житейски опит . Как да съм по-мека, но и в същото време да отстоявам себе си и да покажа , че не завися от наще, но и в същото време да ги допускам до живота си в определени граници ? Не търся упреци, а само приятелски съвет.
Благодаря предварително!
