Тинейджър-голям проблем за мама. Как да се справя?

Тоти, едва ли някой би те успокоил.
Много добре те разбирам, но май имате нужда от квалифицирана помощ.
Като нчало, може би за твое успокоение, не е зле да потърсиш специализирана литература.
например ето това http://www.pe-bg.com/?cid=9&pid=4623

Тоти, как да дам съвет за чуждо дете? Мога да ти напиша само как аз бих постъпила, ако ми се случи на мен. Веднага бих наложила някакво наказание - примерно определен период без дискотеки, без излизания с приятелки или друго подобно точно със същото обяснение - да се почувства зле, защото сама си е виновна. Държала се е зле с вас, не иска да учи, пропилява си бъдещето с глупости, не уважава чувствата ви и притесненията ви за нея...
И щях да го изпълня докрай, освен ако не заслужи опрощаване на края му чрез добро поведение и успех в училище. 

Мислех, че проблемите са свършили, след като ни замря темата. От една страна мога да повторя думите на Каката. Но от друга - не познавам девойката, но съм наблюдавала съученички на Ани в подобна ситуация. Като ги ограничиха от излизания - започна по-страшно, бягства от дома, липса по 2-3 дни, не си вдигат тел. Една даже беше ходила в нещо за закрила на детето. Там - обявили се против родителите, били и отнемали свободата на личността. Явно тъпите социални чиновнички си преизпълниха плана на гърба на това момиче. То не бяха приказки как ще я дадат на приемно семейство, как там ще си развява байряка. Изкараха майката на момичето престъпница, че иска детето да си седне на д-то. Друга съученичка/осиновена като бебе/ социалните започнаха да я поощряват да бяга от дома, навиваха я да започнат от нейно име процедура по разсиновяване, че майката не я пуска да се ветрее по улиците. Моето диване и то се поддаде, но му обясних че за съжаление съм я родила и няма как да я разсиновя, така че да ме слуша. Тоти, обяснете и, че не е задължително да учи и да се развива, света има нужда и от миячки, чистачки и др. професии без образование. Изборът си е неин, само като ходи навън по нощите - да си вдига тел., да се чувате с нея, защото се притеснявате. Бъдещият живот е такъв какъвто си го направи сама, но нека да се чувате когато е навън, да не се притеснявате. Започнете да си обръщате повече внимание с баща и и на др. дете, ако имате, нея само да я знаете къде е и с когода знаете че ще се прибере, а не да се мота по чужди къщи.  Като види, че не се стресирате за нея - може да и дойде ума. И да повтори класа - не е проблем. На някои акъла им идва по-късно. Братовчед на баща ми завърши средно когато децата му започнаха 1 клас. После и порувисше и се пенсионира на добра длъжност и заплата.

Какво става? Тровят ли ни диванетата? Мене - да, но утре ще пиша, сега ще се видя с едно мерло.

 
Наздраве! 

Aisha231, страшно много харесвам мненията ти в тази тема Аз, от позицията на доскорошен тийнеиджър мога да потвърдя, че точно това е правилния подход.

А относно закъсняването вечер, неотговарянето на телефона или пробването на алкохол, смятам, че са просто "задължителни". В най-добрия случай се правят по веднъж, за да се провери как и доколко минава номера пред родителското тяло 

Аз при моето "диване" съм забелязала,че най-добре действа да не й се впрягам ,да й кажа:добре,ако щеш,то си е за теб.Например ако става дума за учене й обяснявам,че това което научи го прави за себе си,ние с баща й сме си взели вече петте пари с учението,така че трябва да разбере,че учи за себе си,а не за нас.Пети клас е и нямам представа какво учи даже,никога не я изпитвам,учи си в частна занималня,когато има нужда съм и подсигурила допълнителни уроци и това е от мен,нататък каквото направи за себе си-това ще е.Често й казвам,че когато стане тя родител ще разбере какво е да не те слушат децата ти и винаги й напомням,че ние не сме й врагове,а напротив,всичко,което изискваме е само за нейно добро.За сега с излизането сме на другия край на нещата,може би защото е още малка,но тя постоянно иска да идва навсякъде с нас,понякога й казвам,че тя като започне да иска да излиза сама,тогава ние ще идваме с нея,да види хубаво ли е да нямаш личен живот,и така...

  Това ми хареса и ние засега сме така-понеже от малък си го носим като куфар навсякъде с нас и особенно по почивки е плътно дори в дискотеките,когато в Пловдив тръгнем да излизаме и той почва да се приготвя за бар -едва го "отучихме"от подобни желания-сега предпочита да си седи сам с компа или тв-даже и при баба си неще.А купоните са все още следобедно-ранновечерни до към 20часа.
Ама ината и устата....

А по отношение на това че учи за себе си и аз се опитвам да го внушавам и казвам да прави каквото си иска,но ме е страх че наистина ще вземе да го направи и да се възползва,а не мисля че е способен на 12-13години да си дава сам посоката и да прецени как да си подрежда живота-да не говорим след година като съвсем го тресне хормона и съблазните станат все по-големи-затова си оставам май само със заплахите и айде пак юздите. 

Е като ни ядосат много  нека си представим, че има-няма след някякви 20-25 год. и сегашните тинове ще станат родители и ще имат деца на тази възраст. На Ани и пожелавам близначки с нейният характер. Така и се пада. А тя знае, че каквото кажа винаги се сбъдва. Санет, благодаря за разбирането, поне на някои да му хареса.

Хахаха, и на мен ми пожелаваха дъщеря с моя характер
Е, пожеланието се сбъдна, и на всичкото отгоре я гони ранен пубертет (едва на 9 години, но вече се наблюдават първите признаци, психични и физиологични). Поне все още си спомням как бях аз, и засега се разбираме чудесно, надявам се и по-нататък да продължим така, независимо от пубертетските прояви.

Дъщеря ми е пети клас и като ви чета се успокоих, че не съм единствения родител с пубертет в къщи, ами болката е всеобща. В момента сме на фаза пълно безхаберие относно училището, почти всяка вечер конско от моя страна след поредната издънка /я без домашно, я със забележка, че нарушава дисциплината и прочие /, лишаване от телевизор, компютър  и прочие за каквото се сетим, нулев  резултат от всичките ми усилия. Като капак на всичко почнах да истересявам и да я проверявам всяка вечер какво е учила, защото иначе уроците са подготвени колкото да не е без хич. Нервя се и от безсилие чак ми се реве. Сега като ви чета, май пътя е да я оставя сама да се оправя, но много ме е страх, да не изтърва положението, да не си развали непоправимо успеха и да не си изпусна детето.

Страхувам се, че държавата точно това цели - да изоставим образованието на децата, да се примирим и да има повече общи работници. Май това е целта на  поредицата реформи. За съжаление децата с всяка година изпростяват. Вчера ходих да си вадя свидетелство за съдимост - 20 год. не знаят как да попълнят бланката, не разбират какво е реабилитиран и др. недомислия. Да не споменавам овчите погледи. Може би на света му трябваме като простовати и послушни слуги.

 Какво да ти кажа/като собственичка на 6-класник /Горе-долу от същото време миналата година и аз започнах да изпадам в подобни настроения/истерични/ и решения,но на моменти съжалявам и за малкото случаи, в които съм решила да  дам възможност за "самоуправление"-тази година започнахме по същия начин и сега вече след края на втория срок отчитам/по плачевните резултати/ грешките на моята непостоянност.Чак ми става страшно-как ще навакса,а догодина....
Така че съвета ми -плод на моя личен опит-е да не изпускаш контрола-особено ако имаш възможност да бъдеш повече време с нея.Защото аз в момента нямам никакво такова/работя от 8 до 20часа почти без почивен ден/ и въпреки огромното ми нежелание и принципно несъгласие,ще трябва да прибягвам до помоща на частни уроци и един куп курсове.
Понякога се замислям и търся вината у себе си-може би аз през годините съм го научила така-с вечен контрол и помощ.От друга страна не мога да си кривя душата-детето ми е по начало доста самостоятелно и "оправно" още от много малък-гледаме го сами,без близката помощ на баби и трябваше да свиква.Но не знам  какво се случи с това учение при положение че до миналата година почти беше отличник,в училище с доста високи изисквания и критерии.
Не знам как да го мотивирам да се стегне/защото знам че може-доказал го е/и да разбере колко са важни за него тези година и половина,които остават.
А понякога така ми писва /затова май изпуснах и контрола /-иска ми се като се прибера скапана от работа или когато имам ден-два почивка-НАИСТИНА ДА ПОЧИВАМ-а не тепърва да започвам да уча по математика,литература и пр. и пр. искам да изгледам хубав филм,да седна да си початя с вас и много други все такива работи При поредното назидание дежурна реплика ми е станала тази,че нямам желание да върша работата на някои друг,защото той е бил мързелив и безотговорен,както не очаквам някой да дойде в службата ми и да изработи моята
Спирам,че направо се унесох и ви натоварих,вместо да дам съвет,но напоследък аз имам нужда от доста такива за себе си и много ми се искаше да се оплача някому на дълго и широко.

Лоша услуга им правим, като учим с тях. Сега напр. ние от доста време си търсим двама млади хора, на вакантнти длъжности в службата. Всички деца /деца, защото са 22-23 год./ идват с образование и претенции, но да знаете как си личи, кои са самостоятелни и могат да се оправят. И как си личи, кои са тези дето имат образование /ама мама и тати са вършили всичко цял живот вместо тях/. Издържат не повече от 10 дена, след което шефът любезно ги уведомява, че нямаме нужда от техните услуги. Става въпрос за административна работа, не за самолетостроене. В такива моменти ми става страшно и ми е жал за децата и започвам да си представям как и моето /живот и здраве/ един ден ще тръгне да си търси работа и дали ще може да се справи със всички изисквания дето сега изискваме от новите в службата.