Каква е моята вина? Хъмммм.... Ми каква, че съм кьорава и загубена ето каква. Красиви SMS- и, красиви думи, а то ... Ясно беше че не си пасваме - всички знаци бяха на лице, всички ми казваха, не бързай, ама аз ... йок бялата рокля, сватбата, а сега развод чакам.
- Публикувана: 28 дек. 2006, 15:58 ч.
- Последно мнение: 20 март 2007, 15:29 ч.
Каква е моята вина?
Ако е вина това ,че се грижих за децата си за семейството си,че бях непрекаснато зад него и го тиках напред въпреки мързела му,че нямах никакъв личен живот за да може тои да има и да ходи по прословутите си срещи.ако е вина това ,че докато аз го чаках с топло ядене у дома тои ходеще при другата,че бях майка и баща децата ни,защтото той беше все много заед с себе си.ТОГАВА ИМАМ ОГРОМНА ВИНА!сега сме разделени вече 2 години,аз имам прекрасна работа ,градя кариера,срешнах маж на когото децата ми не са в тежест ,а напротив. оби4ам оби4ана сам и може би дори сам щастлижа за момента.имам целия си живот само за себе си и децата,имам време да се огледам в огледалото,да се наконтя,да изляза с приятели и несмятам ,4е сам виновна за разпадането на брака ни.просто ощте когато се влубих като глупа4ка трябжа6е да видя същноста му-4овек който никога не е разбрал какво е да бъде погален и целунат от майка си еджа ли мойе да целува и оби4а децата си.все си мислех 4е ще го променя и 4е ако му дам цялата лубов на света той ще се промени ,но....уви.10 г се борих с вятарни мелници.сега дори не идва да ги вижда-срам го е от децата му.срам го е от 4овека до мен от това което той прави за тях.но......той така е решил.всеки сам избира живота, който да живее
Сгреших за това , че си мислех щом като се роди дъщеря ни ще се промени ще спре да пие и да се среща с неподходящи хора,които всъщност също много допринесоха за нашата раздяла.Знаех от самото начало че сме коренно различни като хора ,личности исках да го науча на всички хубави неща на обноски,уважение но уви 
щом родителите му са допуснали този пропуск как аз да го компенсирам сега.Ужасно елементарни хора,ужасно първичен човек.Чак се срамувам от избора си но слава богу се разведохме, е мотае ми се из краката уж заради малката но ще му бия шута скоро време тотално. 
щом родителите му са допуснали този пропуск как аз да го компенсирам сега.Ужасно елементарни хора,ужасно първичен човек.Чак се срамувам от избора си но слава богу се разведохме, е мотае ми се из краката уж заради малката но ще му бия шута скоро време тотално. 
Вината ми е че се омъжих, без да съм сигурна, че искам да го направя. Давам си сметка, че тази лъжа причини много мъка и на двама ни...
Вината ми беше, че бях толкова самонадеяна да си мисля, че мога да го накарам да спре да пие и да намери пътя си в живота.
Отношението на приятелите му много ми помогна да взема решение. Те смятаха, че му преча "да се забавлява", че го тормозя и не го оставям да си живее живота, а когато си тръгнах - че съм егоистка и съм длъжна да забравя себе си, мечтите си, за да го подкрепям в трудния му житейски път.
Не става дума за инвалид, да не си помислите - здрав, умен, млад мъж. Без цели, без мечти, без желание за каквото и да е - освен веселба, разбира се. Той вече е на 35 години и все още издържан от майка си.
Съзнавам вината си - била съм глупава, неискрена, самонадеяна и упорита. Мисля, че си взех поука.
Вината ми беше, че бях толкова самонадеяна да си мисля, че мога да го накарам да спре да пие и да намери пътя си в живота.
Отношението на приятелите му много ми помогна да взема решение. Те смятаха, че му преча "да се забавлява", че го тормозя и не го оставям да си живее живота, а когато си тръгнах - че съм егоистка и съм длъжна да забравя себе си, мечтите си, за да го подкрепям в трудния му житейски път.
Не става дума за инвалид, да не си помислите - здрав, умен, млад мъж. Без цели, без мечти, без желание за каквото и да е - освен веселба, разбира се. Той вече е на 35 години и все още издържан от майка си.
Съзнавам вината си - била съм глупава, неискрена, самонадеяна и упорита. Мисля, че си взех поука.
