Здравейте, майка съм на две деца . Дъщеря ми е отлична ученичка , с много моя помощ ,побутвания ,някак стават нещата. Синът ми е буйно детенце със съмнение от моя страна за аутизъм . Играят си с брат и ,но много се дразнят -викове и пищене по цял ден !Мъжът ми е на работа от 8-18 ч . всеки ден с изключение на неделя . За бабите няма да коментирам .Не оставям децата да ги гледат почти никога ,понеже не искат ,страх ги било , аз имам още 4 месеца време докато започна работа и ще се побъркам до тогава . Живея в много малък град ,нямам комшии с деца ,дори млади хора няма . В лошо време не сме излизали по 2 седмици от апартамента. Работата ми е свързана с хора и съм свикнала да бъда сред тях , година и половина изтърпях повече не мога . Всеки мил ден едно и също . Усещам , че започвам да изпадам в депресия, а не искам .Моля за помощ
- Публикувана: 30 апр. 2023, 00:45 ч.
- Последно мнение: 11 май 2023, 17:58 ч.
Вие какво правите ?
Аз ако не изляза не две седмици, а два дена дори от вкъщи, и аз ще изпадна в депресия. Извеждайте ги тия деца. Не живеем в Сибир, колко да е лошо времето? Дъщеря ми винаги съм я извеждала, и като бебе с количката, и сега, във всякакво време, всеки ден. Според мен дори като малко бебе й е било приятно и полезно да вижда различни гледки, да сменя обстановката. За мен също разходките са важни.
Къде живеете, че чак толкова лошо време две седмици?!? Защо не излизате? То и лошо да е времето, поне до магазина трябва да се отиде..
Ако имате някакви съмнения за нещо си за малкото дете, ми отидете на една консултация с психолог или логопед. Там ще ви насочат вече къде да отидете ако преценят, че наистина има индикации за нещо.
Голямото дете ходи на училище явно. Значи през деня сте само с малкото. Вечер да се включва и бащата. Единия с едното, другия с другото или заедно четиримата да играете на някакви игри.
Ако толкова много си напрегната, даваш малкото на ясла /в малък град предполагам няма чак толкова чакане за място/ и се връщаш на работа.
Ако имате някакви съмнения за нещо си за малкото дете, ми отидете на една консултация с психолог или логопед. Там ще ви насочат вече къде да отидете ако преценят, че наистина има индикации за нещо.
Голямото дете ходи на училище явно. Значи през деня сте само с малкото. Вечер да се включва и бащата. Единия с едното, другия с другото или заедно четиримата да играете на някакви игри.
Ако толкова много си напрегната, даваш малкото на ясла /в малък град предполагам няма чак толкова чакане за място/ и се връщаш на работа.
И аз в хора.
Ако 1 ден не съм излизала и то за минимум 2 часа, ще откача, както и децата ми.
Ако е толкова чак лошо времето, има други опции с движение, спорт, плуване (вкл. за бебета).
Притесненията за малкото дете се потвърждават с консултация с лекар, а не със съмнения.
Вечер след 18 ч. този мъж какво прави, та не излиза със семейството си и не се занимава с децата поне? Ами в неделя поне защо не пътувате някъде и не ходите на екскурзии?
Ако 1 ден не съм излизала и то за минимум 2 часа, ще откача, както и децата ми.
Ако е толкова чак лошо времето, има други опции с движение, спорт, плуване (вкл. за бебета).
Притесненията за малкото дете се потвърждават с консултация с лекар, а не със съмнения.
Вечер след 18 ч. този мъж какво прави, та не излиза със семейството си и не се занимава с децата поне? Ами в неделя поне защо не пътувате някъде и не ходите на екскурзии?
Малкото трябва да си изразходва енергията. Имам почти две годишно, излизаме всеки ден, ако ще да е минус десет. Иначе ще разглоби къщата. Разбирам те, че изпушваш, нямаш никаква помощ и отмяна. У нас е подобно, но мъжът ми поема детето за около час вечер и за по няколко часа през уикендите, това ми е "почивката", в която често обаче се налага да върша други неща, да чистя и т.н. Човек прегаря... Ще трябва мъжът ти да ти освободи някакво време поне в неделя.
А аз пък съм от тези дето ако може само вкъщи ще си седят(но живеем в къща с двор, имаме стая пригодена само за игра,въпреки че и като бяхме в апартамента пак бе почти същото).Мен по-скоро хората ме напрягат и мога да ме докарат до депресия.
Не съм авторката,но ще отговоря на въпроса на Февър-в малкия град често няма басейни (при нас има само в едното училище и може само в неделя да се ходи),при нас няма детски клуб,няма надуваеми замъци (освен по панаира на града),мъжът ми се занимава доколкото може с децата,но рядко ходим някъде през уикенда, защото е винаги уморен и не му се кара,а аз не шофирам.
Колкото до това дали детето има аутизъм -при толкова малко дете е много трудно да се постави тази диагноза,говоря от личен опит,т.к.големият ми син е такъв,но окончателна диагноза му сложиха чак през 2019-та,когато бе на 11 години.
Не съм авторката,но ще отговоря на въпроса на Февър-в малкия град често няма басейни (при нас има само в едното училище и може само в неделя да се ходи),при нас няма детски клуб,няма надуваеми замъци (освен по панаира на града),мъжът ми се занимава доколкото може с децата,но рядко ходим някъде през уикенда, защото е винаги уморен и не му се кара,а аз не шофирам.
Колкото до това дали детето има аутизъм -при толкова малко дете е много трудно да се постави тази диагноза,говоря от личен опит,т.к.големият ми син е такъв,но окончателна диагноза му сложиха чак през 2019-та,когато бе на 11 години.
Малкото дете има нужда да си изразходи енергията. Ако по 2 седмици стои затворено, не само то ще изкрейзи, ами и всички около него. Ако действието се развива в България, не мога да си представя какво се има предвид под "лошо време". Дъжд и прохладно време не са причина да стоите като затворници вкъщи.
Елислава, в града може да няма, но може наблизо да има голям град и поне веднъж в седмицата не пречи да се отиде. Особено в почивния ден на бащата, за да има помощ.
Клубове, замъци и подобни не посещаваме и ние, въпреки наличието им, но сме всеки ден по няколко часа по паркове (не ходим по детски площадки, а децата тичат, скачат, забавляват се, играят с кучетата ни и т.н.), през уикендите сме в планината. С хора не се бутаме.
А за дъжд и лошо време има дъждобрани, гумени ботуши, пуловери.
Клубове, замъци и подобни не посещаваме и ние, въпреки наличието им, но сме всеки ден по няколко часа по паркове (не ходим по детски площадки, а децата тичат, скачат, забавляват се, играят с кучетата ни и т.н.), през уикендите сме в планината. С хора не се бутаме.
А за дъжд и лошо време има дъждобрани, гумени ботуши, пуловери.
Да де,в почивния ден на ММ,ама той не иска,а Търново ми е на 40 мин., Габрово -на 20, Ловеч на 35 км и Плевен на 70 км...Като живеехме в София всеки уикенд ходехме на някъде,сега не иска...А аз мразя да ходя по парковете,предпочитам мол,музей или някъде в планината (и там скоро не сме ходили)
С буйно дете и пътуването е ужас. Дъщеря ми издържа по половин час максимално, като пътуваме така с напрягам, че предпочитам да си стоим в нашия град.
Ти чудесно предпочиташ да си стоиш в града, няма нищо лошо, ама държиш ли детето по 2 седмици без да излизате?
Dobriana32, а по-малкото дете и навън ли е буйно? А когато сте на гости? Ако не толкова, другите ти го казаха - излизайте повече. Може да е просто на разходка из вашия град, може в по-голям близък град, може сред природата, може на гости. Ако на вали пороен дъжд, не виждам причина да не се излиза, колкото и да е студено (то пък в БГ какви ли студове има?). Остават ти само 4 месеца и то в най-хубавия пролетно-летен сезон, така че никакво униване!
Понеже питаш ние, останалите какво правим... Ние много излизаме. В града, извън града, където ни видят очите. Така беше и преди детето, така си остана и след като се роди. Още от бебе го водим с нас къде ли не. Освен това много си ходим на гости с нашите приятели. Така и децата разнообразяват, интересно им е в чужди домове, в нова обстановка, с нови играчки. Това е особено добър вариант в лошо време. Сега, децата като поотраснаха, каня вкъщи и само тях, без родителите. Много им харесва, глезя ги, голяма игра пада у нас, понеже не си жаля къщата - и да изцапат, разхвърлят, и да счупят някоя чаша - голяма работа.
От студ никога не сме се пазили. Детето зимата всеки уикенд ходи на ски. Няма минус 8, минус 10 градуса. Тренира и това е. Трябва виелица някаква да има, която да ги отвява, за да прекратят тренировка. Това е само пример, не е нужно да е точно планина или точно ски.
Понеже питаш ние, останалите какво правим... Ние много излизаме. В града, извън града, където ни видят очите. Така беше и преди детето, така си остана и след като се роди. Още от бебе го водим с нас къде ли не. Освен това много си ходим на гости с нашите приятели. Така и децата разнообразяват, интересно им е в чужди домове, в нова обстановка, с нови играчки. Това е особено добър вариант в лошо време. Сега, децата като поотраснаха, каня вкъщи и само тях, без родителите. Много им харесва, глезя ги, голяма игра пада у нас, понеже не си жаля къщата - и да изцапат, разхвърлят, и да счупят някоя чаша - голяма работа.
От студ никога не сме се пазили. Детето зимата всеки уикенд ходи на ски. Няма минус 8, минус 10 градуса. Тренира и това е. Трябва виелица някаква да има, която да ги отвява, за да прекратят тренировка. Това е само пример, не е нужно да е точно планина или точно ски.
Не, писах, че излизаме всеки ден независимо от времето. Казвам само, че някои предложения за съседен град доста зависят от детето.
Ама аз не говорех за теб, а за авторката
