Здравейте, майка съм на две деца . Дъщеря ми е отлична ученичка , с много моя помощ ,побутвания ,някак стават нещата. Синът ми е буйно детенце със съмнение от моя страна за аутизъм . Играят си с брат и ,но много се дразнят -викове и пищене по цял ден !Мъжът ми е на работа от 8-18 ч . всеки ден с изключение на неделя . За бабите няма да коментирам .Не оставям децата да ги гледат почти никога ,понеже не искат ,страх ги било , аз имам още 4 месеца време докато започна работа и ще се побъркам до тогава . Живея в много малък град ,нямам комшии с деца ,дори млади хора няма . В лошо време не сме излизали по 2 седмици от апартамента. Работата ми е свързана с хора и съм свикнала да бъда сред тях , година и половина изтърпях повече не мога . Всеки мил ден едно и също . Усещам , че започвам да изпадам в депресия, а не искам .Моля за помощ
- Публикувана: 30 апр. 2023, 00:45 ч.
- Последно мнение: 11 май 2023, 17:58 ч.
Вие какво правите ?
Аз ако не изляза не две седмици, а два дена дори от вкъщи, и аз ще изпадна в депресия. Извеждайте ги тия деца. Не живеем в Сибир, колко да е лошо времето? Дъщеря ми винаги съм я извеждала, и като бебе с количката, и сега, във всякакво време, всеки ден. Според мен дори като малко бебе й е било приятно и полезно да вижда различни гледки, да сменя обстановката. За мен също разходките са важни.
Къде живеете, че чак толкова лошо време две седмици?!? Защо не излизате? То и лошо да е времето, поне до магазина трябва да се отиде..
Ако имате някакви съмнения за нещо си за малкото дете, ми отидете на една консултация с психолог или логопед. Там ще ви насочат вече къде да отидете ако преценят, че наистина има индикации за нещо.
Голямото дете ходи на училище явно. Значи през деня сте само с малкото. Вечер да се включва и бащата. Единия с едното, другия с другото или заедно четиримата да играете на някакви игри.
Ако толкова много си напрегната, даваш малкото на ясла /в малък град предполагам няма чак толкова чакане за място/ и се връщаш на работа.
Ако имате някакви съмнения за нещо си за малкото дете, ми отидете на една консултация с психолог или логопед. Там ще ви насочат вече къде да отидете ако преценят, че наистина има индикации за нещо.
Голямото дете ходи на училище явно. Значи през деня сте само с малкото. Вечер да се включва и бащата. Единия с едното, другия с другото или заедно четиримата да играете на някакви игри.
Ако толкова много си напрегната, даваш малкото на ясла /в малък град предполагам няма чак толкова чакане за място/ и се връщаш на работа.
И аз в хора.
Ако 1 ден не съм излизала и то за минимум 2 часа, ще откача, както и децата ми.
Ако е толкова чак лошо времето, има други опции с движение, спорт, плуване (вкл. за бебета).
Притесненията за малкото дете се потвърждават с консултация с лекар, а не със съмнения.
Вечер след 18 ч. този мъж какво прави, та не излиза със семейството си и не се занимава с децата поне? Ами в неделя поне защо не пътувате някъде и не ходите на екскурзии?
Ако 1 ден не съм излизала и то за минимум 2 часа, ще откача, както и децата ми.
Ако е толкова чак лошо времето, има други опции с движение, спорт, плуване (вкл. за бебета).
Притесненията за малкото дете се потвърждават с консултация с лекар, а не със съмнения.
Вечер след 18 ч. този мъж какво прави, та не излиза със семейството си и не се занимава с децата поне? Ами в неделя поне защо не пътувате някъде и не ходите на екскурзии?
Малкото трябва да си изразходва енергията. Имам почти две годишно, излизаме всеки ден, ако ще да е минус десет. Иначе ще разглоби къщата. Разбирам те, че изпушваш, нямаш никаква помощ и отмяна. У нас е подобно, но мъжът ми поема детето за около час вечер и за по няколко часа през уикендите, това ми е "почивката", в която често обаче се налага да върша други неща, да чистя и т.н. Човек прегаря... Ще трябва мъжът ти да ти освободи някакво време поне в неделя.
А аз пък съм от тези дето ако може само вкъщи ще си седят(но живеем в къща с двор, имаме стая пригодена само за игра,въпреки че и като бяхме в апартамента пак бе почти същото).Мен по-скоро хората ме напрягат и мога да ме докарат до депресия.
Не съм авторката,но ще отговоря на въпроса на Февър-в малкия град често няма басейни (при нас има само в едното училище и може само в неделя да се ходи),при нас няма детски клуб,няма надуваеми замъци (освен по панаира на града),мъжът ми се занимава доколкото може с децата,но рядко ходим някъде през уикенда, защото е винаги уморен и не му се кара,а аз не шофирам.
Колкото до това дали детето има аутизъм -при толкова малко дете е много трудно да се постави тази диагноза,говоря от личен опит,т.к.големият ми син е такъв,но окончателна диагноза му сложиха чак през 2019-та,когато бе на 11 години.
Не съм авторката,но ще отговоря на въпроса на Февър-в малкия град често няма басейни (при нас има само в едното училище и може само в неделя да се ходи),при нас няма детски клуб,няма надуваеми замъци (освен по панаира на града),мъжът ми се занимава доколкото може с децата,но рядко ходим някъде през уикенда, защото е винаги уморен и не му се кара,а аз не шофирам.
Колкото до това дали детето има аутизъм -при толкова малко дете е много трудно да се постави тази диагноза,говоря от личен опит,т.к.големият ми син е такъв,но окончателна диагноза му сложиха чак през 2019-та,когато бе на 11 години.
Малкото дете има нужда да си изразходи енергията. Ако по 2 седмици стои затворено, не само то ще изкрейзи, ами и всички около него. Ако действието се развива в България, не мога да си представя какво се има предвид под "лошо време". Дъжд и прохладно време не са причина да стоите като затворници вкъщи.
Елислава, в града може да няма, но може наблизо да има голям град и поне веднъж в седмицата не пречи да се отиде. Особено в почивния ден на бащата, за да има помощ.
Клубове, замъци и подобни не посещаваме и ние, въпреки наличието им, но сме всеки ден по няколко часа по паркове (не ходим по детски площадки, а децата тичат, скачат, забавляват се, играят с кучетата ни и т.н.), през уикендите сме в планината. С хора не се бутаме.
А за дъжд и лошо време има дъждобрани, гумени ботуши, пуловери.
Клубове, замъци и подобни не посещаваме и ние, въпреки наличието им, но сме всеки ден по няколко часа по паркове (не ходим по детски площадки, а децата тичат, скачат, забавляват се, играят с кучетата ни и т.н.), през уикендите сме в планината. С хора не се бутаме.
А за дъжд и лошо време има дъждобрани, гумени ботуши, пуловери.
Да де,в почивния ден на ММ,ама той не иска,а Търново ми е на 40 мин., Габрово -на 20, Ловеч на 35 км и Плевен на 70 км...Като живеехме в София всеки уикенд ходехме на някъде,сега не иска...А аз мразя да ходя по парковете,предпочитам мол,музей или някъде в планината (и там скоро не сме ходили)
С буйно дете и пътуването е ужас. Дъщеря ми издържа по половин час максимално, като пътуваме така с напрягам, че предпочитам да си стоим в нашия град.
Ти чудесно предпочиташ да си стоиш в града, няма нищо лошо, ама държиш ли детето по 2 седмици без да излизате?
Dobriana32, а по-малкото дете и навън ли е буйно? А когато сте на гости? Ако не толкова, другите ти го казаха - излизайте повече. Може да е просто на разходка из вашия град, може в по-голям близък град, може сред природата, може на гости. Ако на вали пороен дъжд, не виждам причина да не се излиза, колкото и да е студено (то пък в БГ какви ли студове има?). Остават ти само 4 месеца и то в най-хубавия пролетно-летен сезон, така че никакво униване!
Понеже питаш ние, останалите какво правим... Ние много излизаме. В града, извън града, където ни видят очите. Така беше и преди детето, така си остана и след като се роди. Още от бебе го водим с нас къде ли не. Освен това много си ходим на гости с нашите приятели. Така и децата разнообразяват, интересно им е в чужди домове, в нова обстановка, с нови играчки. Това е особено добър вариант в лошо време. Сега, децата като поотраснаха, каня вкъщи и само тях, без родителите. Много им харесва, глезя ги, голяма игра пада у нас, понеже не си жаля къщата - и да изцапат, разхвърлят, и да счупят някоя чаша - голяма работа.
От студ никога не сме се пазили. Детето зимата всеки уикенд ходи на ски. Няма минус 8, минус 10 градуса. Тренира и това е. Трябва виелица някаква да има, която да ги отвява, за да прекратят тренировка. Това е само пример, не е нужно да е точно планина или точно ски.
Понеже питаш ние, останалите какво правим... Ние много излизаме. В града, извън града, където ни видят очите. Така беше и преди детето, така си остана и след като се роди. Още от бебе го водим с нас къде ли не. Освен това много си ходим на гости с нашите приятели. Така и децата разнообразяват, интересно им е в чужди домове, в нова обстановка, с нови играчки. Това е особено добър вариант в лошо време. Сега, децата като поотраснаха, каня вкъщи и само тях, без родителите. Много им харесва, глезя ги, голяма игра пада у нас, понеже не си жаля къщата - и да изцапат, разхвърлят, и да счупят някоя чаша - голяма работа.
От студ никога не сме се пазили. Детето зимата всеки уикенд ходи на ски. Няма минус 8, минус 10 градуса. Тренира и това е. Трябва виелица някаква да има, която да ги отвява, за да прекратят тренировка. Това е само пример, не е нужно да е точно планина или точно ски.
Не, писах, че излизаме всеки ден независимо от времето. Казвам само, че някои предложения за съседен град доста зависят от детето.
Ама аз не говорех за теб, а за авторката
Елислава, всичко е въпрос на желание.
Понеже авторката питаше какво правим ние.
В момента сме с 5-то дете. На 8 месеца и половина е. С нас още живеят първокласник и тийнейджърка. Но същото правихме и с големите дъщери.
Докато по-големите са на училище, аз съм поне 1 час навън. Не мога да понасям молове и заведения. Разхождам се из близките паркове. Водя си и кучетата. Чета книга. След прибирането на по-големите пак излизаме с бебето, баткото и таткото (каката остава да си учи или излиза с приятели). Пак поне час. Всички деца ходят на спортове, а аз отделно ходя с бебето на плуване и на тенис (стои засега в количката или с баща си/леля си, после връчваме ракета и да се учи).
През почивните дни - независимо от възрастта на децата и от времето - в планината (Черни връх, Пътеката на здравето, Витоша 100, Златна Панега, Боянски водопад, Лъкатник и т.н.). Често с приятели със същите вкусове и с деца.
Преди месец с бебето изкарахме няколко седмици в обиколки на Рим с таткото (след сватбата на най-голямата ни дъщеря). Валеше, но с подходящи дрехи не е проблем.
Лятото изкарваме с децата по цял ден на плажа и в морето. Пътуваме. Никога не ги спирам от море, басейни и активности, заради което не боледуват.
Пътуваме почти всеки месец за по-дълго, според това колко време големите деца могат да отсъстват от училище.
В момента сме в Благоевград. Съпругът ми и по-големите деца отидоха на тенис, а ние с бебчо ги чакаме на главната. Ако утре няма гръмотевична буря, ще се качим пеша по екопътеката до кръста.
Следващата седмица, около 6-ти май имаме резервация с приятели за Лещен и планираме походи до водопада и до параклиса над Ковачевица.
Децата имат нужда от въздух, слънце, природа и движение, за да си изразходват енергията и да са здрави.
Понеже авторката питаше какво правим ние.
В момента сме с 5-то дете. На 8 месеца и половина е. С нас още живеят първокласник и тийнейджърка. Но същото правихме и с големите дъщери.
Докато по-големите са на училище, аз съм поне 1 час навън. Не мога да понасям молове и заведения. Разхождам се из близките паркове. Водя си и кучетата. Чета книга. След прибирането на по-големите пак излизаме с бебето, баткото и таткото (каката остава да си учи или излиза с приятели). Пак поне час. Всички деца ходят на спортове, а аз отделно ходя с бебето на плуване и на тенис (стои засега в количката или с баща си/леля си, после връчваме ракета и да се учи).
През почивните дни - независимо от възрастта на децата и от времето - в планината (Черни връх, Пътеката на здравето, Витоша 100, Златна Панега, Боянски водопад, Лъкатник и т.н.). Често с приятели със същите вкусове и с деца.
Преди месец с бебето изкарахме няколко седмици в обиколки на Рим с таткото (след сватбата на най-голямата ни дъщеря). Валеше, но с подходящи дрехи не е проблем.
Лятото изкарваме с децата по цял ден на плажа и в морето. Пътуваме. Никога не ги спирам от море, басейни и активности, заради което не боледуват.
Пътуваме почти всеки месец за по-дълго, според това колко време големите деца могат да отсъстват от училище.
В момента сме в Благоевград. Съпругът ми и по-големите деца отидоха на тенис, а ние с бебчо ги чакаме на главната. Ако утре няма гръмотевична буря, ще се качим пеша по екопътеката до кръста.
Следващата седмица, около 6-ти май имаме резервация с приятели за Лещен и планираме походи до водопада и до параклиса над Ковачевица.
Децата имат нужда от въздух, слънце, природа и движение, за да си изразходват енергията и да са здрави.
Ти сама си се тикнала в този омагьосан кръг. Имаш ли представа колко много майки отглеждат сами децата си, а мъжете им работят не от 8 до 18, а от 5 до 20ч?
Съставяш си сама стратегии за оцеляване и това е. И в най- лошото време все можеш да отделиш 1-2 часа за излизане. Поставяйте си цели- да отидете до най- далечния магазин и да си купите нещо дребно просто ей така, колкото да не сте си вкъщи и т.н.
Аз не успях да разбера, в този малък град само вие ли имате деца? Съмнявам се да е така. Намери начин да ги събираш и с други деца или да посещават някакви спортове и занимания, защото този модел, по който ги отглеждаш, може да подлудии не само теб, а и тях. Те имат нужда да изразходват енергия и емоции.
Съставяш си сама стратегии за оцеляване и това е. И в най- лошото време все можеш да отделиш 1-2 часа за излизане. Поставяйте си цели- да отидете до най- далечния магазин и да си купите нещо дребно просто ей така, колкото да не сте си вкъщи и т.н.
Аз не успях да разбера, в този малък град само вие ли имате деца? Съмнявам се да е така. Намери начин да ги събираш и с други деца или да посещават някакви спортове и занимания, защото този модел, по който ги отглеждаш, може да подлудии не само теб, а и тях. Те имат нужда да изразходват енергия и емоции.
Аз останах с впечатление,че авторката е от майките, които се страхуват да не настинат децата от първия повей на вятъра.
Имам такава позната. С дни не излизат. Само над 20 градуса може разходка. И то с много дрехи. Детето още ходи с шапка и зимно яке.
На възрастта е на по-големият ми син. Моят вечер по тениска, маратонки и дънково яке, а нейният с ботушки, шалче, шушляк.
Имам такава позната. С дни не излизат. Само над 20 градуса може разходка. И то с много дрехи. Детето още ходи с шапка и зимно яке.
На възрастта е на по-големият ми син. Моят вечер по тениска, маратонки и дънково яке, а нейният с ботушки, шалче, шушляк.
А аз пък съм от тези дето ако може само вкъщи ще си седят(но живеем в къща с двор, имаме стая пригодена само за игра,въпреки че и като бяхме в апартамента пак бе почти същото).Мен по-скоро хората ме напрягат и мога да ме докарат до депресия.
Не съм авторката,но ще отговоря на въпроса на Февър-в малкия град често няма басейни (при нас има само в едното училище и може само в неделя да се ходи),при нас няма детски клуб,няма надуваеми замъци (освен по панаира на града),мъжът ми се занимава доколкото може с децата,но рядко ходим някъде през уикенда, защото е винаги уморен и не му се кара,а аз не шофирам.
Колкото до това дали детето има аутизъм -при толкова малко дете е много трудно да се постави тази диагноза,говоря от личен опит,т.к.големият ми син е такъв,но окончателна диагноза му сложиха чак през 2019-та,когато бе на 11 години.
Не съм авторката,но ще отговоря на въпроса на Февър-в малкия град често няма басейни (при нас има само в едното училище и може само в неделя да се ходи),при нас няма детски клуб,няма надуваеми замъци (освен по панаира на града),мъжът ми се занимава доколкото може с децата,но рядко ходим някъде през уикенда, защото е винаги уморен и не му се кара,а аз не шофирам.
Колкото до това дали детето има аутизъм -при толкова малко дете е много трудно да се постави тази диагноза,говоря от личен опит,т.к.големият ми син е такъв,но окончателна диагноза му сложиха чак през 2019-та,когато бе на 11 години.
Елислава, всичко е въпрос на желание.
Понеже авторката питаше какво правим ние.
В момента сме с 5-то дете. На 8 месеца и половина е. С нас още живеят първокласник и тийнейджърка. Но същото правихме и с големите дъщери.
Докато по-големите са на училище, аз съм поне 1 час навън. Не мога да понасям молове и заведения. Разхождам се из близките паркове. Водя си и кучетата. Чета книга. След прибирането на по-големите пак излизаме с бебето, баткото и таткото (каката остава да си учи или излиза с приятели). Пак поне час. Всички деца ходят на спортове, а аз отделно ходя с бебето на плуване и на тенис (стои засега в количката или с баща си/леля си, после връчваме ракета и да се учи).
През почивните дни - независимо от възрастта на децата и от времето - в планината (Черни връх, Пътеката на здравето, Витоша 100, Златна Панега, Боянски водопад, Лъкатник и т.н.). Често с приятели със същите вкусове и с деца.
Преди месец с бебето изкарахме няколко седмици в обиколки на Рим с таткото (след сватбата на най-голямата ни дъщеря). Валеше, но с подходящи дрехи не е проблем.
Лятото изкарваме с децата по цял ден на плажа и в морето. Пътуваме. Никога не ги спирам от море, басейни и активности, заради което не боледуват.
Пътуваме почти всеки месец за по-дълго, според това колко време големите деца могат да отсъстват от училище.
В момента сме в Благоевград. Съпругът ми и по-големите деца отидоха на тенис, а ние с бебчо ги чакаме на главната. Ако утре няма гръмотевична буря, ще се качим пеша по екопътеката до кръста.
Следващата седмица, около 6-ти май имаме резервация с приятели за Лещен и планираме походи до водопада и до параклиса над Ковачевица.
Децата имат нужда от въздух, слънце, природа и движение, за да си изразходват енергията и да са здрави.
Понеже авторката питаше какво правим ние.
В момента сме с 5-то дете. На 8 месеца и половина е. С нас още живеят първокласник и тийнейджърка. Но същото правихме и с големите дъщери.
Докато по-големите са на училище, аз съм поне 1 час навън. Не мога да понасям молове и заведения. Разхождам се из близките паркове. Водя си и кучетата. Чета книга. След прибирането на по-големите пак излизаме с бебето, баткото и таткото (каката остава да си учи или излиза с приятели). Пак поне час. Всички деца ходят на спортове, а аз отделно ходя с бебето на плуване и на тенис (стои засега в количката или с баща си/леля си, после връчваме ракета и да се учи).
През почивните дни - независимо от възрастта на децата и от времето - в планината (Черни връх, Пътеката на здравето, Витоша 100, Златна Панега, Боянски водопад, Лъкатник и т.н.). Често с приятели със същите вкусове и с деца.
Преди месец с бебето изкарахме няколко седмици в обиколки на Рим с таткото (след сватбата на най-голямата ни дъщеря). Валеше, но с подходящи дрехи не е проблем.
Лятото изкарваме с децата по цял ден на плажа и в морето. Пътуваме. Никога не ги спирам от море, басейни и активности, заради което не боледуват.
Пътуваме почти всеки месец за по-дълго, според това колко време големите деца могат да отсъстват от училище.
В момента сме в Благоевград. Съпругът ми и по-големите деца отидоха на тенис, а ние с бебчо ги чакаме на главната. Ако утре няма гръмотевична буря, ще се качим пеша по екопътеката до кръста.
Следващата седмица, около 6-ти май имаме резервация с приятели за Лещен и планираме походи до водопада и до параклиса над Ковачевица.
Децата имат нужда от въздух, слънце, природа и движение, за да си изразходват енергията и да са здрави.
Е, не е казано точно същите ваканции. Събота и неделя какво пречи да отидете до близък град? До най-близката планина или гора (в България почти от всяка отправна точка на 30-40 км все има такава местност). Едно-две приятелски семейства във вашия град, с които да си ходите на гости или просто да се виждате навън нямате ли? Велосипеди имате ли, да карате семейно? Дори и малкото дете с помощни колелета може да кара. Варианти много, стига човек да не си търси все оправдания.
Естествено,че има деца ,но познати с на неговата възраст няма . Аз не се оплаквам от това ,че не излизам изобщо ,излизаме ,когато времето позволява естествено, визирам повече това ,че наоколо няма млади хора ,мъжа ми работи 6 дни в седмицата и просто понякога ми е самотно и скучно .
Започни да ходиш по- често по площадките. Със сигурност ще завържеш познанства така. Вероятно има деца на неговата възраст, щом има цяла група от септември.
Иначе- вино, жено 😂
Иначе- вино, жено 😂
Oф, ще каже човек, че ти е първо дете и нищо не знаеш. Да си гледат хората колкото щат, защо това трябва да те притеснява? Да не би техните деца никога не са ревали? Като идеш на площадката започваш да въртиш отдалече- в трудна възраст е, има много енергия, тръшка се за абсурдни неща и т.н., гаранция ще се включат и други майки.
Ако отивате от дъжд на вятър, няма да иска да си тръгва. Тъй с детето на една близка - изключително събитие е да го изведат навън извън летния сезон, все го пазят (болнаво е). И като се случи да излезе да играе, е голяма борба да го върнат отново вкъщи. Е, сигурно не сте чак така, ама факт е, че колкото повече излиза, толкова повече без възражения ще си тръгва.
Действително в малките градове май по-няма площадки, отколкото в София.
Действително в малките градове май по-няма площадки, отколкото в София.
На тази площадка наистина ходим радко ,да кажа веднъж в седмицата,понеже наистина ми идва далече ,а тя е най -хубава и нова в целият град ,по другите има само големи деца и те са изпочупени . Не го пазя толкова ,повярвайте ,просто когато вали и е мокро навън, навсякъде е локви ,как да го изкарам да се намокри до кости (просто ще ме помислят за луда ) ,няма майки тук ,които излизат ,когато вали. Ние сме в Родопите ,близо до Пампорово и тук пролет почти няма. Често съм сама и в града да се разхождаме е в триколката до края на града и обратно ,това е ,излизаме ,не вали ли сме навън ,но време за цялото семейство и малко отмяна просто няма ,това ми тежи най -много, защото не съм първа младост ,а Септември се връщам на работа,отново с деца и нервите , трябва да са на 6 ,а се опасявам ,че не е така !
Синдрома на малкия град - ще ме помислят за луда! Недей да ти пука какво ще си помислят хората, сериозно! От там почни с промяната. Аз съм излизала с бебето в зимна буря, когато още имаше преди 5 години 
Пред това да седя в нас и слушам рев до небесата, предпочетох изляза във виелицата с бебешката количка. Детето заспа блажено. Малкото хора наистина ме гледаха като луда, а аз си умрях от смях от физиономиите им Иначе ме е спирала една жена да ми се скара, че съм на -5 градуса с бебето, щяла съм да го уморя.. Това във Варна. Навсякъде ще има хора, дето ще те гледат и ще цъкат, важното е да не ти пука. Разбира се в малкия град всички ще говорят, че си изкарала детето в дъжда и какво? Ти се тормозиш себе си, а те ще поцъкат 2 минути и ще забравят.
Пред това да седя в нас и слушам рев до небесата, предпочетох изляза във виелицата с бебешката количка. Детето заспа блажено. Малкото хора наистина ме гледаха като луда, а аз си умрях от смях от физиономиите им Иначе ме е спирала една жена да ми се скара, че съм на -5 градуса с бебето, щяла съм да го уморя.. Това във Варна. Навсякъде ще има хора, дето ще те гледат и ще цъкат, важното е да не ти пука. Разбира се в малкия град всички ще говорят, че си изкарала детето в дъжда и какво? Ти се тормозиш себе си, а те ще поцъкат 2 минути и ще забравят.
За локвите има ботуши.
Аз не харесвам детските площадки и не ходим всеки ден на тях, но си обикаляме из квартала. Събираме пръчки, камъни, храним гълъбите, гледаме уличните котки, късаме тревички...
Обикновено му нося и обяда, за да го нахраня навън.
В студените дни съм чувала коментари, но отговарям, че е добре облечен и продължавам.
Единствено при силен вятър не излизаме. Неприятно е усещането, а и се притеснявам да не попадне чуждо тяло в очите му.
Аз не харесвам детските площадки и не ходим всеки ден на тях, но си обикаляме из квартала. Събираме пръчки, камъни, храним гълъбите, гледаме уличните котки, късаме тревички...
Обикновено му нося и обяда, за да го нахраня навън.
В студените дни съм чувала коментари, но отговарям, че е добре облечен и продължавам.
Единствено при силен вятър не излизаме. Неприятно е усещането, а и се притеснявам да не попадне чуждо тяло в очите му.
Моите деца също са 2, с тази разлика, че и голямото ми дете е доста трудно за овладяване. Изключително своенравна и бебешките истории около сестра й са ми песен в сравнение с тирадите и разправиите, които имаме с нея. Тя е на 9г, сестра й на 1г10м. Просто излизате, има си дрехи са всяко време, гумени ботуши и гащеризон за мокро време. Докато малкото дете спи на обяд, намери някоя съседка или жена, която срещу заплащане да стои 2-3 часа, а ти да си вършиш свои неща. Може да е дори 2 пъти в седмицата, глътка въздух е. Дали фризьор, пазар на спокойствие или просто кафе да пийнеш на тишина.
Иначе ако трябва да опиша един наш ден, стават около 7:30, каката тръгва за училище, малката закусва и после излизаме. Прибираме се към 12, за да обядва, до около 13ч вече е заспала. Спи около 2-3 часа, в които сестра й се е прибрала (няма занималня тяхното училище), хапваме с нея, вися й на главата, за да учи, свършвам нещо домакинско, пия едно кафе и малката става. После излизаме пак, баща им носи храна за вечеря или готви като се върне от работа. Ако не готви той, излиза с тях, за да сготвя аз. В 21 часа са в леглата, после е нашето време. Не е срамно да имаш нужда от разнообразие и малко лично време. Като мъжа ти няма възможност да помага, просто си наеми жена за някой друг час.
Иначе ако трябва да опиша един наш ден, стават около 7:30, каката тръгва за училище, малката закусва и после излизаме. Прибираме се към 12, за да обядва, до около 13ч вече е заспала. Спи около 2-3 часа, в които сестра й се е прибрала (няма занималня тяхното училище), хапваме с нея, вися й на главата, за да учи, свършвам нещо домакинско, пия едно кафе и малката става. После излизаме пак, баща им носи храна за вечеря или готви като се върне от работа. Ако не готви той, излиза с тях, за да сготвя аз. В 21 часа са в леглата, после е нашето време. Не е срамно да имаш нужда от разнообразие и малко лично време. Като мъжа ти няма възможност да помага, просто си наеми жена за някой друг час.
Миналото лято ходихме пеша с количката до розариума - мисля, че беше 40 мин път в едната посока, 1 час игра и обратно за обяд. След обяд спи и сме в къщи в жегата. Вечерта слизахме пак към 17 часа, само че аз се качвах с колата, а татко му го прибираше в 20 часа за вечеря. Това всеки ден. Прекарваше по 5-6 часа навън. Само сега януари и малко от февруари, дето беше повече в къщи.
Моят не стои на едно място, дори нямах възможност да се запозная с майки по площадките, защото той обикаляше целия парк по 5 пъти. Сега пак е така, тича като обизумял. Днес ходихме на зоопарк в Стара Загора, ами тича там нагоре надолу, редуваме се с таткото да го гоним, че се засилва и пада ако не го държиш.
Просто го приемаш, че така ще е. Ще мине и това. И лиготии има, и рев, и църканици, и опити да се пребие, и летящи играчки - пълна програма. Аз на рев търпя, но писъците са ми слабо място.
Моят не стои на едно място, дори нямах възможност да се запозная с майки по площадките, защото той обикаляше целия парк по 5 пъти. Сега пак е така, тича като обизумял. Днес ходихме на зоопарк в Стара Загора, ами тича там нагоре надолу, редуваме се с таткото да го гоним, че се засилва и пада ако не го държиш.
Просто го приемаш, че така ще е. Ще мине и това. И лиготии има, и рев, и църканици, и опити да се пребие, и летящи играчки - пълна програма. Аз на рев търпя, но писъците са ми слабо място.
Dobriana32, ясно е, че част от проблема е малкото населено място, в което няма много неща за правене, развлечения, социален живот и достатъчно млади хора. Ами това са негативите на мястото, на което сте избрали да живеете. Няма много какво да се направи, освен по-често да си припомняте позитивите - спокойствие, чист въздух, близост до природата. Общо взето всяко нещо е за сметка на друго. И в съчетание с малко и буйно дете... Влизам Ви в положение, ама това е. Повтаряйте си, че е период и че скоро ще отмине. А щом и на бабите не можете да ги оставяте, не знам, възможностите Ви са доста орязани 
Около Пампорово има доста интересни места за разходки (самото Пампорово, обсерваторията в Рожен, Чепеларе, Смолян), но предполагам си ги знаете по-добре и от нас и въпросите Ви са по-скоро за ежедневните занимания. Ами вече си казахме - разходки в града, занимателни игри вкъщи, събиране с други хора, доколкото е възможно, ходене до по-далечен магазин, само и само да имате някакво излизане от вкъщи. Бабите не могат ли от време на време да взимат голямото дете, за да имате известно време, в което поне не се дразнят с другото? Как ги е страх да гледат голямо дете, ученик?
Около Пампорово има доста интересни места за разходки (самото Пампорово, обсерваторията в Рожен, Чепеларе, Смолян), но предполагам си ги знаете по-добре и от нас и въпросите Ви са по-скоро за ежедневните занимания. Ами вече си казахме - разходки в града, занимателни игри вкъщи, събиране с други хора, доколкото е възможно, ходене до по-далечен магазин, само и само да имате някакво излизане от вкъщи. Бабите не могат ли от време на време да взимат голямото дете, за да имате известно време, в което поне не се дразнят с другото? Как ги е страх да гледат голямо дете, ученик?
Сега се сетих още нещо за занимение на малкия, когато полудява у вас. Няма ли автобус, който минава през вашия град и продължава към споменатите от мен по-горе локации? Не би трябвало да са на повече от 15-20 мин. с автобус. Та хващате през деня един такъв рейс, пътуването е краткотрайно и малкия няма да го хванат щръклиците - хем ще се радва на автобуса, хем на мястото, на което ще се разходите. После връщането и ето, денят минал.
Кои са тези кибици, които да стоят баш теб да гледат какво правиш или не правиш, че да те помислят за луда? И дори да го направят, какво от това?
Малките деца искат разходки, игра, свобода, не са пенсионери да седнат да стоят на едно място.
Тъкмо вчера една приятелка ми обяснява как умряла от срам, защото детето й пълзяло по алеята и се пъхало под пейките 🤷♀️ Казах й, че проблема е в нея, не в детето. Дете на 1г6м се очаква да играе точно така, това че майка му има някакви нереалистични представи за какво "трябвало" не е проблем на детето.
Една поляна, парк, няма ли в този град? Излизате с една постелка, топки и някакви играчки и да се занимава и играе. Вчера моето 3 часа бра листа от храстите, слагаше ги в кофичката си и бъркаше и си хранеше другите играчки, с които бяхме излезли. После се повъргаля малко под пързалката, рови в една градинка, събира камъни и като се прибрахме доволно спа като пън 3 часа. Не ми е драма, че се въргаля, цапа и мънка, дете е, плетка ли да започне?
Малките деца искат разходки, игра, свобода, не са пенсионери да седнат да стоят на едно място.
Тъкмо вчера една приятелка ми обяснява как умряла от срам, защото детето й пълзяло по алеята и се пъхало под пейките 🤷♀️ Казах й, че проблема е в нея, не в детето. Дете на 1г6м се очаква да играе точно така, това че майка му има някакви нереалистични представи за какво "трябвало" не е проблем на детето.
Една поляна, парк, няма ли в този град? Излизате с една постелка, топки и някакви играчки и да се занимава и играе. Вчера моето 3 часа бра листа от храстите, слагаше ги в кофичката си и бъркаше и си хранеше другите играчки, с които бяхме излезли. После се повъргаля малко под пързалката, рови в една градинка, събира камъни и като се прибрахме доволно спа като пън 3 часа. Не ми е драма, че се въргаля, цапа и мънка, дете е, плетка ли да започне?
Е, в автобуса не е необходимо да се обясняваш къде и защо отиваш. Кой е този, който ще те помисли за луда? А и защо ти пука?
Значи не ти пука, че децата ти стоят като затворници и се побъркват между 4-те стени, а ти пука какво може да си помислят някакви непознати хора.
Те в този град хората никъде ли не излизат? Само вътре ли си стоят?
Както го описваш, звучи като Чепеларе или някой подобен град. Та вие сте в Родопите и не обикаляте по горите! Имате златна възможност на метри от вас да е най-приятната планина за екскурзии.
Значи не ти пука, че децата ти стоят като затворници и се побъркват между 4-те стени, а ти пука какво може да си помислят някакви непознати хора.
Те в този град хората никъде ли не излизат? Само вътре ли си стоят?
Както го описваш, звучи като Чепеларе или някой подобен град. Та вие сте в Родопите и не обикаляте по горите! Имате златна възможност на метри от вас да е най-приятната планина за екскурзии.
Едва ли има родител, който никога не е изпадал в неловка ситуация. Миналата година моя пълзеше по постелката пред музея на розата. Напред-назад доста време. Онзи ден се разрева в кауфланд, в понеделник тича обезумял из зоото. И по земята е лягал и се е въргалял. Вчера бесня в една сладкарница. Хич не си го слагам.
Според мен имаш нужда от почивка. Защо не го запишеш на ясла. Тъкмо да мине адаптация до септември. Ти ако мислиш, че като дойде септември и тръгне на ясла нещо ще се промени няма да стане, защото ще боледува. Ще е студено и с болно дете хептен никъде няма да можеш да мръднеш. Ако пък ходи повече време на ясла ще стане по самосоятелен, ще види друг свят и условия. А ти ще си починеш лятото преди да тръгнеш на работа. Никой не е казал, че задължително трябва да караш 2те години.
За мен най приятни са разходките. И ние сме до натоварен път, но има и къде да се отиде на безопасно място. Примерно в двора на съседно училище. Там го пускам на свобода да щъка, а аз се радвам на тишината, зеленината и слънцето. Много по бързо минава времето.
Според мен имаш нужда от почивка. Защо не го запишеш на ясла. Тъкмо да мине адаптация до септември. Ти ако мислиш, че като дойде септември и тръгне на ясла нещо ще се промени няма да стане, защото ще боледува. Ще е студено и с болно дете хептен никъде няма да можеш да мръднеш. Ако пък ходи повече време на ясла ще стане по самосоятелен, ще види друг свят и условия. А ти ще си починеш лятото преди да тръгнеш на работа. Никой не е казал, че задължително трябва да караш 2те години.
За мен най приятни са разходките. И ние сме до натоварен път, но има и къде да се отиде на безопасно място. Примерно в двора на съседно училище. Там го пускам на свобода да щъка, а аз се радвам на тишината, зеленината и слънцето. Много по бързо минава времето.
И аз съм от домошарките.
Обичам и да обикалям обаче.
Затова когато може винаги пътуваме, ако ще и на 30 км от нас да е.
Ако мъжът ми не харесваше пътешествия и искаше все в нас да си стои, нямаше да ми е мъж 😄😉
Въпреки, че той няма почти никава отпуска все се намира време да отидем някъде и го правим често.
На село живеем, но има всичко, всякакви клубове и активности, хубави площадки, чист въздух, гора.
Та не мога да си представя какъв е тоя вашият град, при все, че е град толкоз да няма нищо.
Втората година бях в подобно положение на твоето, но мен депресията ме тръшна с пълна сила, и следродилна и всякаква.
Имах моменти, в които не исках да общувам с никого.
Мразя площадки с майки и никога не са ми били любими.
Интроверт съм, мога да не излизам с дни.
Заради малката, реших, че ще се насиля.
И взех да ходя по площадките.
И, О чудо, завързах и приятелства и малко ми просветна.
Така, че опитай да си повече сред хората.
Като човек, който три годни стои в къщи и ми е дошло до гушата ти го казвам.
Аз съм и по-срамежлива, но се пречупих, а децата сближават и родителите покрай тях. Опитай, не боли.
Чувствам се и аз самотна понякога. Все страдах, че прители нямаме, или поне такива семейни, които да искат да ходят насам-натам.
Е, какво да правя? Ходим си 3 та.
За протокола - и аз не шофирам.
На малкият град, село, това му е предимството, може почти навсякъде да се стигне без кола.
Започнах да карам едва отскоро, а имам книжка от над 10 години.
И се отпускам все повече.
Та, от опит глава не боли както е казал народът.
Търси варианти. Ще се почувстваш по-добре, а и за децата ще е по-добре. 🙂
Обичам и да обикалям обаче.
Затова когато може винаги пътуваме, ако ще и на 30 км от нас да е.
Ако мъжът ми не харесваше пътешествия и искаше все в нас да си стои, нямаше да ми е мъж 😄😉
Въпреки, че той няма почти никава отпуска все се намира време да отидем някъде и го правим често.
На село живеем, но има всичко, всякакви клубове и активности, хубави площадки, чист въздух, гора.
Та не мога да си представя какъв е тоя вашият град, при все, че е град толкоз да няма нищо.
Втората година бях в подобно положение на твоето, но мен депресията ме тръшна с пълна сила, и следродилна и всякаква.
Имах моменти, в които не исках да общувам с никого.
Мразя площадки с майки и никога не са ми били любими.
Интроверт съм, мога да не излизам с дни.
Заради малката, реших, че ще се насиля.
И взех да ходя по площадките.
И, О чудо, завързах и приятелства и малко ми просветна.
Така, че опитай да си повече сред хората.
Като човек, който три годни стои в къщи и ми е дошло до гушата ти го казвам.
Аз съм и по-срамежлива, но се пречупих, а децата сближават и родителите покрай тях. Опитай, не боли.
Чувствам се и аз самотна понякога. Все страдах, че прители нямаме, или поне такива семейни, които да искат да ходят насам-натам.
Е, какво да правя? Ходим си 3 та.
За протокола - и аз не шофирам.
На малкият град, село, това му е предимството, може почти навсякъде да се стигне без кола.
Започнах да карам едва отскоро, а имам книжка от над 10 години.
И се отпускам все повече.
Та, от опит глава не боли както е казал народът.
Търси варианти. Ще се почувстваш по-добре, а и за децата ще е по-добре. 🙂
Ние като сме в големия град също нямаме такива семейни приятели, дето да ходим някъде с тях. Я се видим с познати или по-близки приятели веднъж на 2 седмици, я не. Животът с деца като те завърти и дните си минават, всеки си има свои неща да прави. Ако сам не се напънеш да си направиш интересното, няма кой друг.
Ние бием по 8 часа път от Варна да отидем в Родопите, а хората там ги е срам да излезнат да се разходят на чист въздух.. Това според мен е някое мюсюлманско село направо. Ще ме прощаваш, авторке, ама такива мисли и драми не са нормални.
Опцията ти е една, жена за почасова грижа. Аз също нямам баби, които да искат или да имат времето да гледат малкото дете. Затова съм си наела една жена. Като се налага, гледа я и това е. Даже последния път и аз бях в нас, защото имах работа и се родих. Всичко мога да си свърша, защото малката не ми се мота в ръцете. 3 часа са си 3 часа.
Проблемът е, че мъжът не се включва. Нормално е, че ти се е натрупало. Мисли си как наесен си на работа и това е.
Ако развитието на малкото детенце те притеснява, заведете го на специалист, който ви е сравнително наблизо. Надявам се и вярвам, че ще е добре, но да не се тревожите излишно.
Ако развитието на малкото детенце те притеснява, заведете го на специалист, който ви е сравнително наблизо. Надявам се и вярвам, че ще е добре, но да не се тревожите излишно.
Опцията ти е една, жена за почасова грижа. Аз също нямам баби, които да искат или да имат времето да гледат малкото дете. Затова съм си наела една жена. Като се налага, гледа я и това е. Даже последния път и аз бях в нас, защото имах работа и се родих. Всичко мога да си свърша, защото малката не ми се мота в ръцете. 3 часа са си 3 часа.
Ние бием по 8 часа път от Варна да отидем в Родопите, а хората там ги е срам да излезнат да се разходят на чист въздух.. Това според мен е някое мюсюлманско село направо. Ще ме прощаваш, авторке, ама такива мисли и драми не са нормални.
И те разбрах, че точно това е, което ти тежи. Мъжът ти е много ангажирамщн, не ти помага и с децата и с домакинствто, нямате разноибразия и си се въртиш в един кръг, едно и също всеки ден.
Имаш нужда ор излизане и повече контакти с хора, някоя приятелка с дете, да излизате с мъжът ти поне веднъж седмично някъде,да се включва и той в битовите дейности и в грижите за децата.
Да се срещаш с хора, да намериш приятели. Това е, самотно ти е.
Опцията ти е една, жена за почасова грижа. Аз също нямам баби, които да искат или да имат времето да гледат малкото дете. Затова съм си наела една жена. Като се налага, гледа я и това е. Даже последния път и аз бях в нас, защото имах работа и се родих. Всичко мога да си свърша, защото малката не ми се мота в ръцете. 3 часа са си 3 часа.
Ние бием по 8 часа път от Варна да отидем в Родопите, а хората там ги е срам да излезнат да се разходят на чист въздух.. Това според мен е някое мюсюлманско село направо. Ще ме прощаваш, авторке, ама такива мисли и драми не са нормални.
И те разбрах, че точно това е, което ти тежи. Мъжът ти е много ангажирамщн, не ти помага и с децата и с домакинствто, нямате разноибразия и си се въртиш в един кръг, едно и също всеки ден.
Имаш нужда ор излизане и повече контакти с хора, някоя приятелка с дете, да излизате с мъжът ти поне веднъж седмично някъде,да се включва и той в битовите дейности и в грижите за децата.
Да се срещаш с хора, да намериш приятели. Това е, самотно ти е.
Как да си намериш приятелки съвет не мога да дам. Може би като започнеш работа, покрай нея да се запознаеш и сближиш с повече хора.
Но извеждането на детето на мен ми е условен рефлекс: в лошо време час, в хубаво два, и сутрин, и след обяд. Е, ако от небето падат камъни, явно разходката ще отпадне.
Но ако гледам бебе и започне да реве, изобщо не се чудя, направо го извеждам, даже да не е време за разходка.
Тези притеснения кой какво ще каже не виждам каква полза ти носят, след като не си приятелка с тези хора. И да беше, пак ти си правиш, каквото е най-добро за теб и децата.
Ще се справиш, сигурна съм.
Но извеждането на детето на мен ми е условен рефлекс: в лошо време час, в хубаво два, и сутрин, и след обяд. Е, ако от небето падат камъни, явно разходката ще отпадне.
Но ако гледам бебе и започне да реве, изобщо не се чудя, направо го извеждам, даже да не е време за разходка.Тези притеснения кой какво ще каже не виждам каква полза ти носят, след като не си приятелка с тези хора. И да беше, пак ти си правиш, каквото е най-добро за теб и децата.
Ще се справиш, сигурна съм.
Град в Родопите, много малък, но живеете в апартамент, значи е достатъчно голям, за да има кооперации/ блокове.
Дъщеря ви е в училище, значи има училище в града и не е чак толкова миниатюрен , колкото го описвате.
Разбирам, че е тегаво с малко дете, но и вие се поставяте в тази ситуация сама. Постоянният ви отговор в тази тема е , че не правите някакви неща от страх какво ще си мислят хората.
Нищо ли няма в този град, площадка, детски център, детска библиотека, каквото и да е?
Ако наистина нямате кола или не шофирате , наистина вземете си автобус до съседен град и разглеждайте. Заведете детето в някакъв музей, в Смолян има голям етнографски, има обсерватория . В етнографския имаше изложена мечка лятото. В библиотеките има детски отдели с много книжки, понякога и играчки.
Дъщеря ви е в училище, значи има училище в града и не е чак толкова миниатюрен , колкото го описвате.
Разбирам, че е тегаво с малко дете, но и вие се поставяте в тази ситуация сама. Постоянният ви отговор в тази тема е , че не правите някакви неща от страх какво ще си мислят хората.
Нищо ли няма в този град, площадка, детски център, детска библиотека, каквото и да е?
Ако наистина нямате кола или не шофирате , наистина вземете си автобус до съседен град и разглеждайте. Заведете детето в някакъв музей, в Смолян има голям етнографски, има обсерватория . В етнографския имаше изложена мечка лятото. В библиотеките има детски отдели с много книжки, понякога и играчки.
Ако има автобус до Момчиловци (би трябвало да има, защото това е една от спирките Пловдив-Смолян), мяташ се с малкото дете, докато голямото е на училище и изкарваш чуден ден там. С двете деца (пак там) може да идете да видите фермата за северни елени. Или водопада. Да си налеете лековита вода от параклиса. На центъра има няколко заведения и детска площадка, та може и с млади хора да се запознаеш.
Аз ходя до там сама с децата понякога (от София с кола или от Пловдив с автобус,когато сме там при нашите близки).
Не чакай някой да дойде да те потърси у дома и да се сети да те разнообрази.
В Смолян наистина има много интересни неща. Планетариум, обсерватория, музеи, млади хора, магазини,заведения, кино.
За 1 ден можеш спокойно с автобуса и децата да идеш в Пловдив. Гребната база, фонтаните и Симеоновата градина са разкошни места за децата.
В неделя - семейно до Снежанка или на Момчиловата крепост, до Белинташ, до Кръстова гора.
Благодат!
Ние в момента сме в Родопите семейно, но от другата страна. На границата с Пирин.
Аз ходя до там сама с децата понякога (от София с кола или от Пловдив с автобус,когато сме там при нашите близки).
Не чакай някой да дойде да те потърси у дома и да се сети да те разнообрази.
В Смолян наистина има много интересни неща. Планетариум, обсерватория, музеи, млади хора, магазини,заведения, кино.
За 1 ден можеш спокойно с автобуса и децата да идеш в Пловдив. Гребната база, фонтаните и Симеоновата градина са разкошни места за децата.
В неделя - семейно до Снежанка или на Момчиловата крепост, до Белинташ, до Кръстова гора.
Благодат!
Ние в момента сме в Родопите семейно, но от другата страна. На границата с Пирин.
Аз ако не изляза не две седмици, а два дена дори от вкъщи, и аз ще изпадна в депресия. Извеждайте ги тия деца. Не живеем в Сибир, колко да е лошо времето? Дъщеря ми винаги съм я извеждала, и като бебе с количката, и сега, във всякакво време, всеки ден. Според мен дори като малко бебе й е било приятно и полезно да вижда различни гледки, да сменя обстановката. За мен също разходките са важни.
В допълнение към Fever Ray- на децата им стига един вир/ поток и да хвърлят камъни в него. И да търсят мравки в тревата.
Ние от Пловдив ходим до Смолянско да може детето да е по цял ден на чист въздух сред природата, търсим рекички/ вирчета и сме бая време на такова място. Малката се скъсва да събира шишарки , да мята камъни във водата, да наблюдава някое насекомо как пълзи.
Ние от Пловдив ходим до Смолянско да може детето да е по цял ден на чист въздух сред природата, търсим рекички/ вирчета и сме бая време на такова място. Малката се скъсва да събира шишарки , да мята камъни във водата, да наблюдава някое насекомо как пълзи.
И аз съм в подобна ситуация. От няколко години се преместихме от Варна в малко курортно градче в планината и нямам много познати тук. Имам две-три приятелки в съседните градове, но нямат лични автомобили, аз също. Така че се виждаме много рядко. От зор-заман някой път ходим с бебо по лобитата на хотелите да пия кафе с бивши колеги, но и това се случва рядко. Имали сме периоди, в които не сме излизали по два-три дни заради силен вятър, но да не излизам цели две седмици - дори не мога да си го представя. Бих излязла ако ще да е на 10 минути от вкъщи, само и само да не стоим като заложници. Вече като има буреносен вятър наистина не мърдам, защото само бих се вбесила. Някой път изкарвам бебо в двора на църквата, висим по пейките, не е нужно по площадки да ходим.
Ако има автобус до Момчиловци (би трябвало да има, защото това е една от спирките Пловдив-Смолян), мяташ се с малкото дете, докато голямото е на училище и изкарваш чуден ден там. С двете деца (пак там) може да идете да видите фермата за северни елени. Или водопада. Да си налеете лековита вода от параклиса. На центъра има няколко заведения и детска площадка, та може и с млади хора да се запознаеш.
Аз ходя до там сама с децата понякога (от София с кола или от Пловдив с автобус,когато сме там при нашите близки).
Не чакай някой да дойде да те потърси у дома и да се сети да те разнообрази.
В Смолян наистина има много интересни неща. Планетариум, обсерватория, музеи, млади хора, магазини,заведения, кино.
За 1 ден можеш спокойно с автобуса и децата да идеш в Пловдив. Гребната база, фонтаните и Симеоновата градина са разкошни места за децата.
В неделя - семейно до Снежанка или на Момчиловата крепост, до Белинташ, до Кръстова гора.
Благодат!
Ние в момента сме в Родопите семейно, но от другата страна. На границата с Пирин.
Аз ходя до там сама с децата понякога (от София с кола или от Пловдив с автобус,когато сме там при нашите близки).
Не чакай някой да дойде да те потърси у дома и да се сети да те разнообрази.
В Смолян наистина има много интересни неща. Планетариум, обсерватория, музеи, млади хора, магазини,заведения, кино.
За 1 ден можеш спокойно с автобуса и децата да идеш в Пловдив. Гребната база, фонтаните и Симеоновата градина са разкошни места за децата.
В неделя - семейно до Снежанка или на Момчиловата крепост, до Белинташ, до Кръстова гора.
Благодат!
Ние в момента сме в Родопите семейно, но от другата страна. На границата с Пирин.
Не си представям да отида до Пловдив и да се върна в един и същи ден ден с автобус, освен ,че има само един в посока Пловдив и един от там са връщане ,аз ще се разсипя от път . Предпочитам с ММ ,когато може . Надявам се ,че нещата ще се оправят ,когато започна работа.
Продължавате да си поставяте сама ограничения и явно такова е положението. Няма лошо, всички сме различни, но просто щом така приемате ситуациите, ще трябва да приемете, че ще скучаете още известно време.
Иначе за музеите- моето откакто е на година и 4 месеца го водя и му показвам и винаги стои с интерес. Затова ви писах, че има експозиции с мечки и животни, поне от моя опит на децата това най им е интересно.
Иначе за музеите- моето откакто е на година и 4 месеца го водя и му показвам и винаги стои с интерес. Затова ви писах, че има експозиции с мечки и животни, поне от моя опит на децата това най им е интересно.
За случая е много подходяща приказката, че човек, каквото сам си направи, друг не може да му направи. Не се е случвало да пропусна излизане с детето, без значение какво е времето. Откакто е проходил имаше гумени дрехи и ботуши и му беше любимо да излизаме в дъжда. Беше на година и 6 месеца, когато за пръв път пътувахме с влак - 2 часа и 15 минути. По музеи, театри, цирк и т.н. сме ходили преди да навърши година и половина. 2 км до площадка не мисля, че са разстояние, което да затрудни някого.
Много тъжно е, че сама се ограничаваш.
Всичко това са само оправдания.
Моите деца са 5, като 2 от тях са отдавна големи хора и живеят далеч, но и с тях процедирах по описания начин. Даже с тях живяхме в чужбина, когато бяха малки и затова от бебета са обиколили куп музеи, паметници и забележителности. И точно без да имаме много познати наоколо (освен няколко колеги, с които само по работа общувахме).
В момента най-малкият ще стане на 9 месеца след 3 дни. Другите деца вкъщи са в първи и в девети клас. Излизат в 7 и се прибират в 17 ч. А това е безкрайно много време да излезе човек,да иде някъде, вкл. до съседен град.
Аз не само не случая, а дори не ми стига времето. Ходя на тенис (с малкия), на плуване (с малкия), редовно отивам до места в планината на до 100 км. Децата ни са водени по циркове, музеи и театри преди да станат на 2. Зоологически градини и зоокътове стават и за бебета. Изобщо, всяко нещо може да е забавление за едно дете, дори да събира камъчета от съседните улици и да правите "конкурс" кое е най-хубавото.
Да, когато съпругът ми е свободен, е по-хубаво, но не мога да стоя.
Просто не разбирам как човек може сам да се ограничава така. Евентуално ако имаше агорафобия би било разбираемо. Но пък ти гледаш на пътуването като на нещо уморително, на излизането като на нещо разболяващо и т.н.
Поне няма някоя близка пейка не можеш ли да излезеш с книга за час, докато детето играе в пясъчник или си къса тревички, или да поспи в количката? Явно просто ти харесва да седиш у дома.
Как точно минава един твой ден? Как общуваш с малкото дете? Защо смяташ, че само с други възрастни и само ако отстрани изглежда по определен начин в очите на хората би ти било добре?
Всичко това са само оправдания.
Моите деца са 5, като 2 от тях са отдавна големи хора и живеят далеч, но и с тях процедирах по описания начин. Даже с тях живяхме в чужбина, когато бяха малки и затова от бебета са обиколили куп музеи, паметници и забележителности. И точно без да имаме много познати наоколо (освен няколко колеги, с които само по работа общувахме).
В момента най-малкият ще стане на 9 месеца след 3 дни. Другите деца вкъщи са в първи и в девети клас. Излизат в 7 и се прибират в 17 ч. А това е безкрайно много време да излезе човек,да иде някъде, вкл. до съседен град.
Аз не само не случая, а дори не ми стига времето. Ходя на тенис (с малкия), на плуване (с малкия), редовно отивам до места в планината на до 100 км. Децата ни са водени по циркове, музеи и театри преди да станат на 2. Зоологически градини и зоокътове стават и за бебета. Изобщо, всяко нещо може да е забавление за едно дете, дори да събира камъчета от съседните улици и да правите "конкурс" кое е най-хубавото.
Да, когато съпругът ми е свободен, е по-хубаво, но не мога да стоя.
Просто не разбирам как човек може сам да се ограничава така. Евентуално ако имаше агорафобия би било разбираемо. Но пък ти гледаш на пътуването като на нещо уморително, на излизането като на нещо разболяващо и т.н.
Поне няма някоя близка пейка не можеш ли да излезеш с книга за час, докато детето играе в пясъчник или си къса тревички, или да поспи в количката? Явно просто ти харесва да седиш у дома.
Как точно минава един твой ден? Как общуваш с малкото дете? Защо смяташ, че само с други възрастни и само ако отстрани изглежда по определен начин в очите на хората би ти било добре?
На година и нещо и аз не съм водила дъщеря ми извън града сама, но понеже тогава бяхме в родния ми град, там сме на два километра от основния парк. И всеки ден тя в количката и аз я возя дотам. Имаше и една чудесна детска кухня, от която й вземах храната, и тя приблизително там, така че и без това трябваше да си вземем манджичката. За мен два километра в посока нищо не са, бързоходна съм си. Нямаше кой знае какво разнообразие, маршрутът един и същ, но ни харесваше. По магазини влизах да пазарувам с нея. Тя съгласна, гледа си. Покупките в количката после. Сядахме и в заведения. Там не беше много съгласна, загубваше търпение на третата минута, но я вземах да стои в мен, и криво-ляво изпивах по едно кафе.
Сега е на 7 г. и още си пазарувам и пия кафе с нея, с което вече е напълно съгласна, само иска покупки и почерпки и за нея.
Знае си интереса.
Сега е на 7 г. и още си пазарувам и пия кафе с нея, с което вече е напълно съгласна, само иска покупки и почерпки и за нея.
Знае си интереса.
За мен е видно от самолет, че жената иска мъжът й да участва, той не се включва и това я нервира.
Никакви съвети няма да помогнат. Аз всичко, което й давате като съвет не виждам как да се приложи, като тя просто иска да е с мъжа си в тези дейности. И удря контра защо не може сама, та не може.
Иначе на мен лично нито 1 ден не ми е било скучно с малки деца. Даже и съм била разделена и разведена с баща им, тоест съвсем сама с тях, обаче бях измислила 100 неща да правим - и у приятели ходехме, и гости ни идваха, и парка обикаляхме, но скука - никога.
Никакви съвети няма да помогнат. Аз всичко, което й давате като съвет не виждам как да се приложи, като тя просто иска да е с мъжа си в тези дейности. И удря контра защо не може сама, та не може.
Иначе на мен лично нито 1 ден не ми е било скучно с малки деца. Даже и съм била разделена и разведена с баща им, тоест съвсем сама с тях, обаче бях измислила 100 неща да правим - и у приятели ходехме, и гости ни идваха, и парка обикаляхме, но скука - никога.
Е, то е ясно, че с бащата е най-добре, но той нали работи. Не е отказал да е с нея за удоволствие. Човек се разполага спрямо реалността. И не чака друг да го забавлява, а сам се измъква от сивото ежедневие.
И при нея не е толкова до липсата на мъжа, според мен. Това са някакви насадени вътрешни пречки на хората в малките населени места - как някой ще ги види, какво ще си помисли, да не решат комшийките, че скитори по улиците, вместо да шета у дома, че детето следобед не е с пижамка в леглото и т.н.
Добриана, а обмисляла ли си да изкараш шофьорски курс, за да си по-мобилна и да можеш поне в рамките на града да се движиш лесно с децата? Майчинството е идеален момент за това, вкл. можеш да си направиш часовете за кормуване в неделя, когато мъжът ти е свободен да гледа децата.
И при нея не е толкова до липсата на мъжа, според мен. Това са някакви насадени вътрешни пречки на хората в малките населени места - как някой ще ги види, какво ще си помисли, да не решат комшийките, че скитори по улиците, вместо да шета у дома, че детето следобед не е с пижамка в леглото и т.н.
Добриана, а обмисляла ли си да изкараш шофьорски курс, за да си по-мобилна и да можеш поне в рамките на града да се движиш лесно с децата? Майчинството е идеален момент за това, вкл. можеш да си направиш часовете за кормуване в неделя, когато мъжът ти е свободен да гледа децата.
Аз я разбирам, защото и моето дете е буйно. Няма да стои в автобус един час. 30 минути са ѝ максимумът. Спи следобедите само в леглото си. В количка не спи. И аз няма да хвана автобус до съседен град сутринта с мятащо се дете, за да обикалям улиците, и после да бягам да хващам същия единствен автобус в обратна посока с изнервено недоспало мъниче. При нас мъжът ми настоява все да ходим някъде. Е, в настоящия момент и при този темперамент на детето така се напрягам и изнервям, че после ми трябва почивка от почивката.
И при мен е като при В.
Понеже от новородени са все нанякъде, нямат проблем. Свикнали са. И под режим аз разбирам само часовете нощен сън и държа на тях. През деня не цепя минутата и всичко е спокойно.
Колкото повече родителите се изнервят, толкова по-неспокойно е детето. Това е проблемът. Аз такъв нямам.
Понеже от новородени са все нанякъде, нямат проблем. Свикнали са. И под режим аз разбирам само часовете нощен сън и държа на тях. През деня не цепя минутата и всичко е спокойно.
Колкото повече родителите се изнервят, толкова по-неспокойно е детето. Това е проблемът. Аз такъв нямам.
О, ревали са и са крещяли, много ясно, но това не значи, че ще стоим вкъщи. И там са ревали все пак, като не са на кеф
Моите поотраснаха и малкото като реши да си играе, че е "бебе", искрено й казвам, че за бебе вече нямам сили и да си измисли нещо друго Радвам се, че този период ми е зад гърба. Но край мен от 22 години все има бебе и малко дете, та е време да си почина и аз.
Моите поотраснаха и малкото като реши да си играе, че е "бебе", искрено й казвам, че за бебе вече нямам сили и да си измисли нещо друго
Радвам се, че този период ми е зад гърба. Но край мен от 22 години все има бебе и малко дете, та е време да си почина и аз.
Наивница, В е с 4, аз съм с 5. Не е като да не знаем, ама повечето и на двете ни са вече големи хора. Не говорим просто ей така.
И е вярно, че нервното дете навсякъде е нервно. Навън поне е на чист въздух и изразходва излишната енергия, пък често му става интересно и спира да е нервно. Колкото повече му се въртиш на пета, по-зле става.
И е вярно, че нервното дете навсякъде е нервно. Навън поне е на чист въздух и изразходва излишната енергия, пък често му става интересно и спира да е нервно. Колкото повече му се въртиш на пета, по-зле става.
Спомням си моето как отказваше да спи в количка, а ние направихме екскурзия до Кенана в Хасково за целия ден. Рева, крещя и накрая като нямаше избор заспа полуседнало в количката.
И аз и пазя тихо, защото не обичам да ми се шуми и на мен, но пък я мъкнем по самолети, пътувания, еко пътеки, от много малка и не се ограничаваме заради нея. Според мен това много помага и на самото дете му е интересно и свиква.
Как да не е нервно, като е само вкъщи/ прави едно и също… то и аз ще се изнервя така.
И аз и пазя тихо, защото не обичам да ми се шуми и на мен, но пък я мъкнем по самолети, пътувания, еко пътеки, от много малка и не се ограничаваме заради нея. Според мен това много помага и на самото дете му е интересно и свиква.
Как да не е нервно, като е само вкъщи/ прави едно и също… то и аз ще се изнервя така.
Наивница, не споря, още по-малко пък съм съвършена.
Даже точно обратното в очите сигурно на майките, които смятат, че детето трябва да има режим и да се пази като писано яйце.
Имам си свои възгледи и те са, че здрави и спокойни хора са тези, които живеят активно, хранят се здравословно и предпочитат гората пред телевизора. Особено важи за децата според мен. Но всеки си избира как да живее. Както и дали да плаща данък обществено мнение или да се чувства добре.
Пък и аз съм била млада и объркана майка някога. Вече се готвя да мина в отбора на бабите, а бабите знаят най-добре.
(Майтапя се, разбира се.)
Даже точно обратното в очите сигурно на майките, които смятат, че детето трябва да има режим и да се пази като писано яйце.
Имам си свои възгледи и те са, че здрави и спокойни хора са тези, които живеят активно, хранят се здравословно и предпочитат гората пред телевизора. Особено важи за децата според мен. Но всеки си избира как да живее. Както и дали да плаща данък обществено мнение или да се чувства добре.
Пък и аз съм била млада и объркана майка някога. Вече се готвя да мина в отбора на бабите, а бабите знаят най-добре.
(Майтапя се, разбира се.)
И аз съм се изнервяла, но с повече от две деца човек просто почва да е по-лежерен и да си търси спокойствието. Своето, не само това на децата. Което значи - повечко навън, а че някое се е затръшкало - ще му мине. Даже си имах мантра при рев на бебе - "Ревеш, ревеш, но ей сега ще спреш" и честно, мисля, че действаше
И аз ще мина в отбора на наивница.
Ние ходихме до зоо в Стара Загора - хич, ама хич не му беше интересно. Може 5 минути да гледа мравка или буба на пътя, но щрауса хич не е интересен. За сметка на това минахме целия парк на бегом за 25 минути. И трябва да тичаш с него, защото се засилва и прави салта по стръмното. Естествено после иска да го носиш и не ще да върви, почват се лигоии и пак тичане между хората на опашката. После в колата ние с ММ сме капнали, но гледаш да държиш малкия буден, че от люшкането на колата се отнася. А заспи ли сега няма сън след обяд. А няма ли сън за него, няма и почивка/сън за вече капналите мама и тате.
Режима ни на ядене и спане е железен и го държа така. Най вече спането. Сега заспива за 5-10 минути на обяд, но имаше време когато сме го приспивали часове.
Знам, че има деца, които са по кротки, но нашето не стои. Той просто не СТОИ на едно място. На заведение аз, ММ и евентуално брат му се редуваме да ядем и да вървим след детето.
За мен е най хубаво да сме на вън в парка. Карам го с колата и го пускам на безопасно място да беснее.
Ние ходихме до зоо в Стара Загора - хич, ама хич не му беше интересно. Може 5 минути да гледа мравка или буба на пътя, но щрауса хич не е интересен. За сметка на това минахме целия парк на бегом за 25 минути. И трябва да тичаш с него, защото се засилва и прави салта по стръмното. Естествено после иска да го носиш и не ще да върви, почват се лигоии и пак тичане между хората на опашката. После в колата ние с ММ сме капнали, но гледаш да държиш малкия буден, че от люшкането на колата се отнася. А заспи ли сега няма сън след обяд. А няма ли сън за него, няма и почивка/сън за вече капналите мама и тате.
Режима ни на ядене и спане е железен и го държа така. Най вече спането. Сега заспива за 5-10 минути на обяд, но имаше време когато сме го приспивали часове.
Знам, че има деца, които са по кротки, но нашето не стои. Той просто не СТОИ на едно място. На заведение аз, ММ и евентуално брат му се редуваме да ядем и да вървим след детето.
За мен е най хубаво да сме на вън в парка. Карам го с колата и го пускам на безопасно място да беснее.
Пробвала съм какво й е интересно. Бях я водила в Природо-научния музей. Не се впечатли. Добре, пробваме друго. Научава се какво обича и какво не, децата са различни. (Ама не е оригинално моето - обича си точно площадките от малко, и заради децата, но може да играе и сама, стигат й люлките и катерушките ).
Забелязах, че като е по-дълго будна, по-трудно заспива, затова я оставях да си спи когато иска - в количката, нямам против. После и вкъщи спеше. Да я държа нарочно будна, че да спи после в точния час, при нея нямаше смисъл.
). Забелязах, че като е по-дълго будна, по-трудно заспива, затова я оставях да си спи когато иска - в количката, нямам против. После и вкъщи спеше. Да я държа нарочно будна, че да спи после в точния час, при нея нямаше смисъл.
Всъщност, въпросът не би трябвало да е точно какво прави всеки от нас, защото явно всеки е намерил удобството за себе си и своите деца.
Въпросът е,че авторката хем не харесва начина,по който минават дните й, хем се страхува да предприеме каквото и да е за промяна.
Идеята е да помогнем на нея.
Иначе е ясно, че децата са различни. Вярно е , че от моите съм писала много пъти,че само едно беше ревливо, неспокойно и палаво, но там ние си бяхме виновни. Или пък аз не съм се впечатлявала толкова от мрънкане и подобни по-скоро.
За останалото явно всеки разбира удобството различно. Ето, за едни е детето да спи следобед, за да си починат и те. За други е да са активни максимално в светлата част на деня, за да спят всички добре нощем (бебета са лесни - в количката, в колата, но пък някои родители смятат това за неправилно). И всеки е прав за себе си. За мен решението е в дълго стоене навън, за други е излизане и прибиране. Това няма значение. От значение е, че в темата всички сме единодушни, че не може дете да не излиза със седмици, а майката да се чувства зле между 4 стени.
Въпросът е,че авторката хем не харесва начина,по който минават дните й, хем се страхува да предприеме каквото и да е за промяна.
Идеята е да помогнем на нея.
Иначе е ясно, че децата са различни. Вярно е , че от моите съм писала много пъти,че само едно беше ревливо, неспокойно и палаво, но там ние си бяхме виновни. Или пък аз не съм се впечатлявала толкова от мрънкане и подобни по-скоро.
За останалото явно всеки разбира удобството различно. Ето, за едни е детето да спи следобед, за да си починат и те. За други е да са активни максимално в светлата част на деня, за да спят всички добре нощем (бебета са лесни - в количката, в колата, но пък някои родители смятат това за неправилно). И всеки е прав за себе си. За мен решението е в дълго стоене навън, за други е излизане и прибиране. Това няма значение. От значение е, че в темата всички сме единодушни, че не може дете да не излиза със седмици, а майката да се чувства зле между 4 стени.
Поне по-самоуверен...
Нали бащата все пак почива в някой от дните през седмицата? Като почива - всеки уикенд се мятате на колата до съседен град, а в дните, когато е на работа, седнете на някое заведение с детето, не е възможно да няма поне едно кафене или ресторантче. Аз както казах също живея в малък курортен град, но обмислям да започна да водя детето по местните къщи-музеи, какво като е на година и 8 месеца. Сигурно няма да разбира и няма да му е интересно, но поне като е навън и е кротък. Всяко ново нещо за теб и за детето е крачка напред. И аз и той, ако стоим залостени между четири стени, ни хващат лудите. Разбира се, има и дни, в които не излизаме, като брули много силен вятър, но максимум за по три дни се е случвало да стоим вътре и изчаткваме и двамата.
Ние имаме 2 големи парка. Там ми е най приятно. Той си обикаля, аз си зяпам, може да видиш и познат. После се е и уморил и в къщи е спокоен. За лятото може да се пробваме някъде по близките гори. То разнообразието е най вече за родителя. За малко дете и една люлка и пързалка са ОК.
Моя мъж е голям мързел все е изморен и почти с нищо не помага дори в почивните дни нищо не иска да прави за това си излизаме сами с малкия до магазина,по парковете ,в мола да харчим пари 😂😂😂 и ако някой ден мъжа благоволи да отидем някъде заедно ухууу , обещал е лятото ще ходим на езеро с малкия и кучето поне за 2-3 дни та чакам да видя дали ще си спази обещанието ,но общо взето така минава деня ни, на вън и вкъщи ,той все пак още е малък предполагам,че като стане на 1+ година ще сме по цял ден в парковете ,защото той самия ще иска
Моето дете беше енергично, палаво, ревливо. Освен това много зле му се отразяваше, ако променим режима на обедния сън. Но бях много организирана и се прибирахме точно за обяд и сън. И до Витоша ходехме - такси до лифта, в 9.30 сме горе, в 13 сме вкъщи, 13.30 вече спеше. Той беше уморен, заспиваше бързо. Следобед правихме още едно излизане, някъде на близко. Всяко семейство си има собствен ритъм, но начини се намират за излизане и забавления.
Темата съвсем не е да спорим ,помагате ми . Бях провокирана да пиша ,защото тук наистина (говоря за предните седмици ) всеки ден валеше ,духаше ,просто не беше удачно за излизане ,бяхме навън единствено,когато таткото се пребере с колата до магазина ,това знам,че не е достатъчно за децата ,когато е хубаво времето естествено,че сме навън ,но ми доскучава сама -това е проблема . Всички се хванахте за 2-те седмици не излизане ,имах в предвид пълноценно излизане на разходка ,когато наистина беше минус и нямаше възможност за площадки и разходки ,излизали сме до родителите ми или пред блока за много малко. Да ,наистина местата на които мога да оставя детето си да играе на воля са доста далеч и става така ,че докато отидем до там вече му се спи и трябва да се прибираме да спи ,чакаме каката да се прибере от училище, и ако става за излизане пак излизаме,но просто каталясвам , вероятно ми трябва маааалко отмяна. За режима няма да говоря , защото той си го е създал ,няма точно определен ,но на обяд си поспива и както беше писала дама по -нагоре, ако му се доспи истерията е голяма
Ама поне половин час нямаше ли без вятър и дъжд? То навсякъде вали и духа в това време на годината, но не е виелица, а с ветровка и шапка се решава проблемът.
Минусовите температури се преодоляват с грейка. Час движение в студа може да ти презареди батериите за цял ден, а детето ще спи като къпано след това.
Вече за доскучаването е въпрос на темперамент. Но пък не си сама, а с детето. Не играеш ли с него, не му ли говориш, не му ли четеш нещо? Друг е въпросът ако искаш да оставиш детето да се забавлява, без да те закача и ти да си лафиш с някого и да си пиеш кафето, ама това не е моето и тук не мога да помогна.
И защо вечер ходите с колата до магазина всички, а не оставяш таткото с децата, а ти да идеш с приятелка да пиете по вино? Или да карате децата за 2 часа при родителите ти, а вие двамата да си излезете на вечеря.
Минусовите температури се преодоляват с грейка. Час движение в студа може да ти презареди батериите за цял ден, а детето ще спи като къпано след това.
Вече за доскучаването е въпрос на темперамент. Но пък не си сама, а с детето. Не играеш ли с него, не му ли говориш, не му ли четеш нещо? Друг е въпросът ако искаш да оставиш детето да се забавлява, без да те закача и ти да си лафиш с някого и да си пиеш кафето, ама това не е моето и тук не мога да помогна.
И защо вечер ходите с колата до магазина всички, а не оставяш таткото с децата, а ти да идеш с приятелка да пиете по вино? Или да карате децата за 2 часа при родителите ти, а вие двамата да си излезете на вечеря.
Ама поне половин час нямаше ли без вятър и дъжд? То навсякъде вали и духа в това време на годината, но не е виелица, а с ветровка и шапка се решава проблемът.
Минусовите температури се преодоляват с грейка. Час движение в студа може да ти презареди батериите за цял ден, а детето ще спи като къпано след това.
Вече за доскучаването е въпрос на темперамент. Но пък не си сама, а с детето. Не играеш ли с него, не му ли говориш, не му ли четеш нещо? Друг е въпросът ако искаш да оставиш детето да се забавлява, без да те закача и ти да си лафиш с някого и да си пиеш кафето, ама това не е моето и тук не мога да помогна.
И защо вечер ходите с колата до магазина всички, а не оставяш таткото с децата, а ти да идеш с приятелка да пиете по вино? Или да карате децата за 2 часа при родителите ти, а вие двамата да си излезете на вечеря.
Минусовите температури се преодоляват с грейка. Час движение в студа може да ти презареди батериите за цял ден, а детето ще спи като къпано след това.
Вече за доскучаването е въпрос на темперамент. Но пък не си сама, а с детето. Не играеш ли с него, не му ли говориш, не му ли четеш нещо? Друг е въпросът ако искаш да оставиш детето да се забавлява, без да те закача и ти да си лафиш с някого и да си пиеш кафето, ама това не е моето и тук не мога да помогна.
И защо вечер ходите с колата до магазина всички, а не оставяш таткото с децата, а ти да идеш с приятелка да пиете по вино? Или да карате децата за 2 часа при родителите ти, а вие двамата да си излезете на вечеря.
Темата е пусната с определено заглавие. Хората ви отговориха, умният човек може да си направи изводите. Няма полза от мрънкане и сравянване. Вашето дете е каквото е и това е. Вие се равнявате по него, а не то по вас. Иначе ще има драми, ревове и тръшкане. Вие избирате как да бъде.
Аз се изгубих явно в темата.
Няма как да накараме млади хора да се преместят в блока ви, нито някой да дойде у вас да те забавлява.
Явно темата не е била за идеи как да се разнообразиш, а с цел да помрънкаш. ОК.
П.п. За да съм по темата. Понеже бебко се събуди много рано днес, тъкмо се връщаме от обиколка на Лещен с него (в самарчето) и с татко му. Сега отиваме да будим двамата по-големи, защото трябва да се качим до параклиса над Ковачевица, докато не е заваляло.
Няма как да накараме млади хора да се преместят в блока ви, нито някой да дойде у вас да те забавлява.
Явно темата не е била за идеи как да се разнообразиш, а с цел да помрънкаш. ОК.
П.п. За да съм по темата. Понеже бебко се събуди много рано днес, тъкмо се връщаме от обиколка на Лещен с него (в самарчето) и с татко му. Сега отиваме да будим двамата по-големи, защото трябва да се качим до параклиса над Ковачевица, докато не е заваляло.
Точно защото беше много палаео и диво детето ми, излизахме всеки ден. Трябва да е сибирски студ или ураган, за да не излезем. А беше и болнаво дете. Веднъж имаше някаква извънредна ваканция, не грип а, а май "бедствие" заради снега, буквално награбих в чантата по няколко чифта ръкавици за мен и него и излязох е да играем в снега.
Не трябва времето да е пречка, децата обичат движението и не трябва да се лишават.
Голямото дете няма ли приятелки от училище. Техните майки къде излизат, какво правят.
Аз покрай ДГ и първи клас на детето си намерих нови приятелки, излизахме заедно с децата.
Колкото и малък да е градът, все има някъде някакво пространство, парк, пейки, място за игра на топки, да се събира нещо(пръчки, камъчета)
Ако чак не ви се излиза, измислете някаква игра-куклен театър с играчките, напр. Аз веднъж толкова се бях изчерпала откъм идеи, че от намачкани хартии от листи за бележки(разноцветни) взех да правя гердан и разни композиции. Пускал съм музика, на която да измислям хореография, правя се на балерина, на певица(това само пред детето, че и аз не искам да ме помислят за луда). Рисувах му разни неща, правех е си заедно(аз по-скоро) "книжка" - върху бели листи изрязва и лепя картинки от рекламни брошури, детето "участва", като ми подава или пък разбърква картинките или просто стои и гледа или пък пречи и аз правя смешни коментари. В общуването трябва да има много, много емоции. Моето дете го водих (по препоръка на психолог от градината) на обследване за ХАДВ, дори по психиатри съм го водила. Слава Богу, напразни съмнения, но беше много див, шумен и жаден за движение. Сега е сдържан, учтив, внимателен, все едно в английския двор е пораснал. Но специално емоциите му, жаждата му винаги е била утолена.
Не трябва времето да е пречка, децата обичат движението и не трябва да се лишават.
Голямото дете няма ли приятелки от училище. Техните майки къде излизат, какво правят.
Аз покрай ДГ и първи клас на детето си намерих нови приятелки, излизахме заедно с децата.
Колкото и малък да е градът, все има някъде някакво пространство, парк, пейки, място за игра на топки, да се събира нещо(пръчки, камъчета)
Ако чак не ви се излиза, измислете някаква игра-куклен театър с играчките, напр. Аз веднъж толкова се бях изчерпала откъм идеи, че от намачкани хартии от листи за бележки(разноцветни) взех да правя гердан и разни композиции. Пускал съм музика, на която да измислям хореография, правя се на балерина, на певица(това само пред детето, че и аз не искам да ме помислят за луда). Рисувах му разни неща, правех е си заедно(аз по-скоро) "книжка" - върху бели листи изрязва и лепя картинки от рекламни брошури, детето "участва", като ми подава или пък разбърква картинките или просто стои и гледа или пък пречи и аз правя смешни коментари. В общуването трябва да има много, много емоции. Моето дете го водих (по препоръка на психолог от градината) на обследване за ХАДВ, дори по психиатри съм го водила. Слава Богу, напразни съмнения, но беше много див, шумен и жаден за движение. Сега е сдържан, учтив, внимателен, все едно в английския двор е пораснал. Но специално емоциите му, жаждата му винаги е била утолена.
Моите от съвсем малки обикалят нанякъде и са свикнали. Но аз никога не съм треперила над режима им и не съм си слагала на сърце дали ще заспят с един час по-късно и т.н. Ако това ми е било номер едно, не знам как щяхме да я караме.
Може би трябва да въведеш някакаъв ред в ежедневието му, за да ти е удобно и на теб. Достатъчно е голям, да не си изгражда сам режим. Ако беше в ясла, никой нямаше да го чака да реши да яде или да спи. Така ще знаеш колко време имате за разходка или друго и кога се очаква да изкривее. И в яслата ще му е по-лесно. Там ги слагат към 12:30-13 да спят. В 15:30 ги събуждат.
Аз например съм въвела постепенно този режим и си планирам много точно и лесно ангажиментите.
Аз например съм въвела постепенно този режим и си планирам много точно и лесно ангажиментите.
Може би трябва да въведеш някакаъв ред в ежедневието му, за да ти е удобно и на теб. Достатъчно е голям, да не си изгражда сам режим. Ако беше в ясла, никой нямаше да го чака да реши да яде или да спи. Така ще знаеш колко време имате за разходка или друго и кога се очаква да изкривее. И в яслата ще му е по-лесно. Там ги слагат към 12:30-13 да спят. В 15:30 ги събуждат.
Аз например съм въвела постепенно този режим и си планирам много точно и лесно ангажиментите.
Аз например съм въвела постепенно този режим и си планирам много точно и лесно ангажиментите.
Ей, много идеални майки има тук. То са занимания, пътувания, разходки, бебегледачки. Дали всички имат такива доходи да си позволят всичко това? Добре, че не съм млада майка, че ще се депресирам. Истината е, че ще пораснат така или иначе. Това е добрата новина. Лошата е, че вие ще остареете плащайки с нерви, здраве и т.н.
Т.е. е лошо, че някои от нас обичат да са навън и не се притесняват да ги обрули вятъра ли? Ако от това сме идеални, супер!
Всъщност, често точно разходките спестяват нервите на майката.
В примера ми от вчера, можехме да не излезем сутринта с бебето, а да го оставим да пищи и да събуди и другите деца, и целия хотел. Пък виж, че разходката разреши изцяло проблема и хем ние си направихме сутрешния джогинг, хем всички други се наспаха.
Пък не се стопихме от горския дъждец.
Всеки сам решава как да си пести нервите и усилията и кое му е по-приятно. Свежа разходка за добра форма и спокойно бебе или гледане през прозореца и жалване колко е депресарско всичко.
Всъщност, често точно разходките спестяват нервите на майката.
В примера ми от вчера, можехме да не излезем сутринта с бебето, а да го оставим да пищи и да събуди и другите деца, и целия хотел. Пък виж, че разходката разреши изцяло проблема и хем ние си направихме сутрешния джогинг, хем всички други се наспаха.
Пък не се стопихме от горския дъждец.
Всеки сам решава как да си пести нервите и усилията и кое му е по-приятно. Свежа разходка за добра форма и спокойно бебе или гледане през прозореца и жалване колко е депресарско всичко.
Не всички разходки и пътувания са свързани с много средства. Ще дам пример с моето семейство. Съвсем наблизо имаме язовир. Събираме се с приятели, вземаме барбекюто, зеленчуци и месо и си правим пикник. Дали вкъщи ще направя салата и пържола, или там, няма голяма разлика в сумата, която съм оставила в магазина. Но сме били сред природата, побъбрили сме с близки, децата са тичали на широко. И стомасите пълни, и душите...
А за остаряването, неминуемо е.
А за остаряването, неминуемо е.
Аз неслучайно още в началото се изненадах, че са до планината и не са всеки уикенд някъде из горите.
Никой не я кара да харчи пари. Явно е пропуснато, че напред в темата коментирахме разходки по улиците, пътуване с градски транспорт и подобни.
1,60 ми струва билетчето от нас до Железница и после разходката из Витоша е безплатна. С бебето. Е, има и още 1,60 за връщане.
Никой не я кара да харчи пари. Явно е пропуснато, че напред в темата коментирахме разходки по улиците, пътуване с градски транспорт и подобни.
1,60 ми струва билетчето от нас до Железница и после разходката из Витоша е безплатна. С бебето. Е, има и още 1,60 за връщане.
Разходките в града/селото са безплатни. И извън града биха могли да бъдат с минимални разходи, само за гориво или за билет за автобус/влак. Въпрос на желание и на приоритети. Освен това всички изброени неща не се случват наведнъж и задължително вкупом, всеки божи ден, а са просто разнообразяване на ежедневието в период от време и по начин, който човек сам си организира според възможностите. А и това са просто предложения, от които авторката на темата може да си избере няколко, не всички, естествено. Въпросът е, че нито едно май не я устройва.
Допълвам се: билетите за транспорт, музеи и други подобни мероприятия са безплатни за деца до 7 г. Над 7 г. са с намаление, от рода на 2-3 лв. Включително ски лифтовете са безпатни за деца до 7 години. Пак казвам, въпрос на желание е всичко.
Допълвам се: билетите за транспорт, музеи и други подобни мероприятия са безплатни за деца до 7 г. Над 7 г. са с намаление, от рода на 2-3 лв. Включително ски лифтовете са безпатни за деца до 7 години. Пак казвам, въпрос на желание е всичко.
Здравейте, според мен това по две седмици да излизате е доста дълго време. Не всеки може да издържи аз съм прикована към леглото вече е от доста време и полудявам, но мога да ви кажа че малките деца имат доста повече енергия от нас .Имат нужда от разходка.Нямате ли парк някъде наблизо където да ги заведете да се разходят?Дори когато са болни пак имат нужда че с въздух. Моята като беше малка ,обличам я и в количката сме обикаляли даже февруари. Полезно е и за здравето и за психиката.
Ей, много идеални майки има тук. То са занимания, пътувания, разходки, бебегледачки. Дали всички имат такива доходи да си позволят всичко това? Добре, че не съм млада майка, че ще се депресирам. Истината е, че ще пораснат така или иначе. Това е добрата новина. Лошата е, че вие ще остареете плащайки с нерви, здраве и т.н.
Аз само предполагам, че първото дете е било по лесно за гледане. Може да се е заигравало само повече, а второто е залепено за полата и и църка. На жената и е писнало и иска разнообразие, но по скоро друг да гледа детето. Аз така го виждам. Аз затова предложих и ясла. Само не разбирам, защо се чака есента. То даже не е хич добре баш като вали и е студено да го затвориш с другите, по добре е лятото да го пусне. При нас има кандидатстване почти всеки месец, записани сме още от ноември мисля и сега чак го пуснах. Единствено заради майчинството, което взема вероятно.
Аз затова я питах как прекарва деня с детето, но тя каза само, че скучае.
На мен с децата не ми е скучно. Говоря им, пея им, чета им и т.н. А и си имам вкъщи разни хобита, с които се занимавам, когато се наложи да стоим повече вътре. Но пък знам, че има хора, които са добре само в компания и не могат да измислят какво да правят.
Аз вкъщи редя пъзели, чета книги (сега съм си поставила за цел да изчета всички нови издания на Тери Пратчет и чета на глас на бебето, хем то нищо не разбира), уча чужд език, следвам няколко интересни влогъри (правят влогове за чужди места и култури), набирам на компютъра разни документи на съпруга ми, пробвам да готвя разни неща от кулинарни предавания. И с 1-2 излизания и малко спорт - времето не ми стига даже, камо ли да случая.
На мен с децата не ми е скучно. Говоря им, пея им, чета им и т.н. А и си имам вкъщи разни хобита, с които се занимавам, когато се наложи да стоим повече вътре. Но пък знам, че има хора, които са добре само в компания и не могат да измислят какво да правят.
Аз вкъщи редя пъзели, чета книги (сега съм си поставила за цел да изчета всички нови издания на Тери Пратчет и чета на глас на бебето, хем то нищо не разбира), уча чужд език, следвам няколко интересни влогъри (правят влогове за чужди места и култури), набирам на компютъра разни документи на съпруга ми, пробвам да готвя разни неща от кулинарни предавания. И с 1-2 излизания и малко спорт - времето не ми стига даже, камо ли да случая.
Аз само предполагам, че първото дете е било по лесно за гледане. Може да се е заигравало само повече, а второто е залепено за полата и и църка. На жената и е писнало и иска разнообразие, но по скоро друг да гледа детето. Аз така го виждам. Аз затова предложих и ясла. Само не разбирам, защо се чака есента. То даже не е хич добре баш като вали и е студено да го затвориш с другите, по добре е лятото да го пусне. При нас има кандидатстване почти всеки месец, записани сме още от ноември мисля и сега чак го пуснах. Единствено заради майчинството, което взема вероятно.
Здравейте, според мен това по две седмици да излизате е доста дълго време. Не всеки може да издържи аз съм прикована към леглото вече е от доста време и полудявам, но мога да ви кажа че малките деца имат доста повече енергия от нас .Имат нужда от разходка.Нямате ли парк някъде наблизо където да ги заведете да се разходят?Дори когато са болни пак имат нужда че с въздух. Моята като беше малка ,обличам я и в количката сме обикаляли даже февруари. Полезно е и за здравето и за психиката.
Dobriana32,
Вече си на финала, изтрай още няколко месеца. Разбирам, че ти е скучно без другарче на улицата, но явно няма как.
Ти ли водиш и вземаш дъщеря си от училище? Вземането на детето е вид разтоварване за теб и разнообразие, използвай го.
Не съм ходила на никакви специални разходки, музеи и т.н. с малките деца, само на площадката, но за мен най-ценното беше, че по време на майчинството мога сама да си разпределям времето и задълженията и така никога не ми беще скучно.
Вече си на финала, изтрай още няколко месеца. Разбирам, че ти е скучно без другарче на улицата, но явно няма как.
Ти ли водиш и вземаш дъщеря си от училище? Вземането на детето е вид разтоварване за теб и разнообразие, използвай го.
Не съм ходила на никакви специални разходки, музеи и т.н. с малките деца, само на площадката, но за мен най-ценното беше, че по време на майчинството мога сама да си разпределям времето и задълженията и така никога не ми беще скучно.
Dobriana32,
Вече си на финала, изтрай още няколко месеца. Разбирам, че ти е скучно без другарче на улицата, но явно няма как.
Ти ли водиш и вземаш дъщеря си от училище? Вземането на детето е вид разтоварване за теб и разнообразие, използвай го.
Не съм ходила на никакви специални разходки, музеи и т.н. с малките деца, само на площадката, но за мен най-ценното беше, че по време на майчинството мога сама да си разпределям времето и задълженията и така никога не ми беще скучно.
Вече си на финала, изтрай още няколко месеца. Разбирам, че ти е скучно без другарче на улицата, но явно няма как.
Ти ли водиш и вземаш дъщеря си от училище? Вземането на детето е вид разтоварване за теб и разнообразие, използвай го.
Не съм ходила на никакви специални разходки, музеи и т.н. с малките деца, само на площадката, но за мен най-ценното беше, че по време на майчинството мога сама да си разпределям времето и задълженията и така никога не ми беще скучно.
X
Реклама