Не е научен да показва любовта си 😔

Абе фиННи, финни, ама... носите на бая неща при това без да се чупите.

Иначе да дам и аз малко разнопосочно инфо, в две различни крайности.

Има и жени темерути, бил съм с такава. Единствената жена, която не искаше (а и не можеше) да се целува. Абсолютно дърво, все едно целуваш кукла. За ласки беше ОК само когато е на кеф, демек на лигава вълна. Иначе 90% от времето е "не ме пипай", "гъделичкаш ме", "остави ме на мира" и така нататък. Отношенията вкъщи бяха като едно време по физическо - на две ръце разстояние. Виж, секса си беше супер, при това в обилно количество (и качество). И то не само първите 2 месеца, а първите 2-3 години. Но дори и там беше темерут - в момента, в който приключим, става и почва да прави нещо друго. Абсолютно нулева chillout фаза. Аз още не знам къде се намирам, наш'та вече обула гащи и пред хладилника (примерно). Което за мен си беше доста голям turnoff, понеже вкарва някаква "делова" нотка в цялата ситуация, която изобщо не ми беше по вкуса... Но с времето разбрах, че не е това, което изглежда, просто си е такава, тегли чертата рязко.

Така че има всякакви хора, и няма пълно щастие.

Има го и обратното нещо, че аз също невинаги обичам да ми се "лепкат", особено когато съм се концентрирал в нещо. И понякога (без да се усетя) реагирам доста рязко, което се възприема като обидно или дори агресивно, но не е такова, просто съм се фокусирал другаде и не искам да ме изкарват от там. Но след това като се усетя какво съм направил, се извинявам и се реванширам по някакъв начин.

За мен фразата "не е научен да показва чувства" е някакъв тъпизъм. Не си спомням мен някой да ме е учил на такива неща, нито пък съм чувал друг да е. Самата идея на чувствата е да ти идват отвътре. Ако трябва някой да "те учи", това е режисура, не са чувства. Освен това един съществен елемент от изграждането на една връзка е именно да си изградите и напаснете чувствата един към друг, вкл. и начина по който ги изразявате. Тука няма рецепта, съответно няма как някой да те "научи". Двамата партньора се учат взаимно един друг.

А що се отнася до това да направиш дете с някого след 7-8 месеца връзка... не знам, доста хазартен ход. Според мен са нужни поне (минимум!) 5 год, за да опознаеш някого, а има неща, дето си проличават и след 10-15. Друг е въпроса, че малко хора могат да си позволят да чакат толкова, щото 15г. са си половината активен живот на човек.

Slashy, много си прав, само не мога да се съглася, че трябва 15 години да опознаваш някого, за да имаш дете с него.
Ами ако се запознаете на 40? К'во пра'им?

Сериозен и спокоен разговор, два, три, пет.
Заявявате си щенията и чувствата, подтиквате към действия и казвате, че така няма да бъде. Без караници и ултиматоми, без заяждане и язвителен тон.
Ако не става, пробвайте с действия - делегирате му повече грижи за дома и детето, докато сте заета с ваши си важни за вас неща (фитнес, танци, кафенца с приятелки, какво да е хоби, което е приоритет лично за вас). Така ще разбере, че имате и друг живот, освен това да сте му притурка, която мрънка за внимание.
Ако и така не се задейства ловецът в него - чантата, шапката, гащите... или вкарвате трети в картинката, който няма против да гушка при необходимост, за да останете под един покрив с този и да отглеждате щастливо общото ви дете.

Често в такава схема жената става даденост, а мъжът не отбира от думи, стряска се и се изненадва, че нещо лошо става чак след като види грубите действия накрая. Ама тогава обикновено е малко късничко. И обикновено жената се оказва виновна, че не била достатъчно (нещо си там, изберете произволна дума).
Има и семейни консултанти, но на практика това са съветите, които дават.

Май си пропуснала последното изречение от поста ми ☺️

Казвам, че може и след 15г да откриваш нови черти в партньора си, но жалкото е, че (на практика) няма как да чакаш толкова време. Така че действаш когато придобиеш достатъчно увереност, че няма да има изненади. Но пак може да има

15 години - не, въпреки че и след толкова има изненади. Но поне 2-3 години живеене заедно и изяждане на една торба сол.

Има хора, които не са научени да показват чувства, но е по-правилно да се каже, че са научени да ги крият. Това са тези, които като деца са чували често "Не се лигави",  "Мъжете не хленчат", "Не ми се навирай", "Много го глезиш",  "Остави ме на мира, не ми се слуша', "Оправяй се като мъж",  "Лигльо",  и подобни вариации. За съжаление има доста такова и резултатите са, че като изтрезнеят от първоначалната влюбеност започват да възприемат показването на чувства като израз на слабост. Често смятат, че не бива да оставят жената да им се качи на главата в буквален и преносен смисъл.
Повечето са в старото поколение на нашите бащи ( държа да кажа, че моят не беше от тях), но има и от младите.

Не знаем, обаче, дали мъжът на авторката е от тях, тя даде малко информация.

Ирисче, не винаги е така. Аз например също не си падам по гушкането, макар че моята майка непрекъснато ме целуваше и мачкаше. Аз не правя така с моите деца. Просто за мен любовта се показва по всякакви други начини, най-вече чрез грижа,  но не и чрез гушкане, гмечене, лигавене, навиране, стискане и целуване нон стоп. Бляк.

Разбира се, има и деца, които нe го обичат това нещо, всъщност те след определена възраст вече всичките не го обичат.

В моето семейство никой никога не се гушкаше, целуваше и “лигавеше”
После като станах на 25 ходих на психолог няколко години и тя ми назначи като “ терапия” да гушкам всички от семейството и да им казвам, че ги обичам

В началото всички бяха “WTF are you doing?” , но в последствие им хареса и сега сме с доста променени отношения, звъня на мама всеки няколко дни, гушкаме се като се видим, казваме си обичам те

Така че има го и момента с “Не е научен”

Но са прави предишните коментатори, всяко нещо като стане прекалено дразни

Значи в случая трябва все още да се изясни:
- Не приема ли никакви демонстрации на нежност или просто малко
-Секса как е?

Също ми е интересно, как са другите аспекти от брака, говорите ли. правите ли неща заедно?

До тук разбрах, че мъжът е виновен, че не е винаги готов за гушкане и "лигавене". Но искам да попитам обвинителките те самите винаги ли са готови? Или когато са изнервени, сърдити, с ПМС, уморени, с главоболие и прочее не съскат като раздразнени котки, ако половинката им ги награби в прилив на нежност?  Питам само, не очаквам искрен отговор.

Хм единствено бих го отхвърлила, ако преди това сме се карали и реши да се държи така , да ме “умилостиви”
Иначе аз в ПМС съм по скоро лесно… възбудима и много ревлива, та малко гушкане не ми влияе зле.
Също ако работя, но пак зависи какво разбираме под лигавене
Да те целуне веднъж , да ти разроши косата, голяма работа

Не мога да си представя мъж да прекалява с лигавенето честно казано.

Мисля, че трябва да промените нещо.    Всеки нормален родител се грижи за децата си, но и трябва да им показвате, че ги обичате, а не да очаквате те да си направят извода от това, че изпълнявате задълженията си на родител. Не става въпрос за лигавене. Истината е някъде по средата, не е необходимо  гмечене и  лигавене, но трябва да им показвате обичта си.

Имаме ситуация "счупен телефон".
Говорим за ласките от и към детето на свекървата ви.

Аз, за разлика от вас не вярвам, че гушкането е свидетелство за любов и обич.
Всъщност гушкането е нужда на майката, а не на детето. Моята майка много ме гушкаше, но аз не се чувствах обичана от нея. Предпочитам да не ме лигавеше, а просто да беше се грижила за мен.

Гушкането и другите изблици на емоционалност, за да имат някаква стойност за получаващия ги (а не само за даващия), трябва да се случват рядко и да са добре премерени, и да са в правилната ситуация.

Иначе като с всяко друго нещо, прекаленото изобилие води до инфлация, т.е. нещото си губи стойността и почва само да дразни. Децата и партньора не са плюшено мече, което е там само за да бъде меко и пуФкаво и с това се изчерпва ролята му.