Откаzвам му, да... ама той вече не си и иска. И по - добре 
- Публикувана: 12 ян. 2007, 10:52 ч.
- Последно мнение: 13 март 2007, 17:08 ч.
отказвате ли секс на мъжа си?
много ясно, особенно сега както сме във финансова криза хич не ми е до секс и няма да ми е скоро 
хич не ми пука като има пари тогава и настроение ще ми дойде.
хич не ми пука като има пари тогава и настроение ще ми дойде.
аз ли съм единствената жена на която мъжът й постоянно й отказва секс!!?? от години е така и честно казано като погледна назад не съм вярвала че е възможно да се издържи на това. едва го накарах да ми направи бебе, макар че от лятото ми беше обещал. позадържах новината с няколко седмици - да ме огрее още 1-2 пъти, че после като знам няма да ми пипне докато не родя и не спря да кърмя.
някоя от вас чувала ли е за подобни случаи? вече определено се замислям за раздяла, това постоянно сексуално недоволство рефлектира върху цялата ни връзка. а любовник не е решението от което имам нужда.
ех че станах дълга..
някоя от вас чувала ли е за подобни случаи? вече определено се замислям за раздяла, това постоянно сексуално недоволство рефлектира върху цялата ни връзка. а любовник не е решението от което имам нужда.
ех че станах дълга..
Със сигурност не си единствената.
Чел съм и за други такива случаи тук във форума.
С какъв довод ти отказва?
А какво казва,като говорите по въпроса?
Така както го описваш,ми звучи мн. рядко.
Чел съм и за други такива случаи тук във форума.
С какъв довод ти отказва?
А какво казва,като говорите по въпроса?
Така както го описваш,ми звучи мн. рядко.
и двамата си отказваме от време на време. той определено се сърди 
, въпреки че няма право , защото и той ми отказва
, въпреки че няма право , защото и той ми отказваИ при нас е така.
Преди да забременея никога не ми е отказвал, но сега съм вече в края на 6 месец и се случва, като се извиняваме с умората, работата или неразположение. Но и двамата си мислим кофти неща, когато това се случи. Аз си мисля, че съм грозна и не ме желая или че парви секс с друга, а той - просто наранено самолюбие предполагам... Имаме случаи, когато сме стигали и до кавга
Честно казано аз трудно приемам отказите... 
чак пък да си отказваме... 
случвало се е и на единия и на другия да не се чувства достатъчно комфортно (я глава го заболяла, я нещо друго), ама чак отказване не.
Умората понякога взема връх, ама не мисля, че това би следвало да е голяма драма.
Ако няма друг проблем, разбира се.
случвало се е и на единия и на другия да не се чувства достатъчно комфортно (я глава го заболяла, я нещо друго), ама чак отказване не.
Умората понякога взема връх, ама не мисля, че това би следвало да е голяма драма.
Ако няма друг проблем, разбира се.
Откаzвам му, да... ама той вече не си и иска. И по - добре
Това сериозно ли го мислиш
, че е $по-добре$ 
Отказвам му само, когато съм преуморена или когато ми предстои гинекологичен прелед 
.
За прегледа-той си знае и не се сърди, че не искам (ех, добър мъж!
) .
А пък когато съм уморена се сърдеше преди, но след като заспах 3 пъти, докакто си говорехме пред тв и вече ме разбира...Имам си мъж-мечта, какво да ви кажа
.За прегледа-той си знае и не се сърди, че не искам (ех, добър мъж!
) .А пък когато съм уморена се сърдеше преди, но след като заспах 3 пъти, докакто си говорехме пред тв и вече ме разбира...Имам си мъж-мечта, какво да ви кажа