Здравейте, обръщам се към вас с молба за съвет, тъй като започвам да се съмнявам в това що за човек съм, "правилен" ли е мирогледът ми и т.н.
С приятелката ми живеем на семейни начала от почти 2 години (2-3 месеца след като се "сгаджихме") и преди 2 месеца ни се роди дете. Имали сме търкания (както всяка двойка, предполагам), но след раждането на детето всичко отиде "на кино"...
Един от основните проблеми е този с тъщата. От друг град е и приятелката ми имаше нужда тя да дойде да ѝ помага след раждането за някоя и друга седмица (лекар е), да ѝ предаде опит, съвети и дори професионално мнение, което на мен ми се видя като мини ужас (егоистично от моя страна), тъй като не се чувствам комфортно в съжителство със странични хора. Ужасът ми се затвърди тотално с нейното пребиваване. Оставяйки настрана чисто техническата част на нещата (да не мога да си се "развявам", дето се вика, спокойно вкъщи, да не можем да правим секс заради нея и т.н.) се оказа, че характерите ни се сблъскват тотално, макар че не сме имали пререкания. Тя е човек, който е отгледала децата си сама от ранното им юношество, била е на ръководна позиция в работата си и изглежда доста авторитетен/авторитарен тип. Действа с размах, не се съобразява особено, не показва много емоции и като цяло в нея виждам и усещам някаква силна мъжка енергия.
Идвайки вкъщи, сякаш дойде претендент за глава на семейството, който ми "оспорва" тази роля (във връзката с приятелката ми аз съм в "доминиращата" позиция) и това ме вбесява. Тя се държи сякаш не е на гости, а у тях си - дотам, че дори веднъж установи, че нямаме подходящи чаши за вино и си купи от ИКЕА комплект, за да си пие и си ги сложи в шкафа, като премести/махна други чаши, тъй като нямаше място... Има маниера обикновено да не моли за нещо, а всичко, което излиза от устата ѝ, звучи като заповед и тотално незачитане на другия ("ела тук изкарай количката", "стой тук с детето да вляза в този магазин", "трябваше да минем по друг маршрут" и подобни).
Преживях го някакси този период, но дойде следващият месец, в който пак дойде на гости за 2 седмици покрай рождения ден на приятелката ми. Уловката е, че тя работи за по седмица всеки месец в нашия град и затова идва, но вече 2 пъти остава вкъщи през това време. Има къде да пребивава в този период (не самостоятелно), но там нещата не са на 100% сигурни (много сложна история) и явно затова предпочита при нас.
Многократно сме се карали с приятелката ми, защото тя вижда напрежението и не ѝ е приятно. Стигна се дотам, че аз "провалих" рождения ѝ ден, тъй като е трябвало да преглътна поредната неуместна вметка от страна на тъщата без да показвам никакви емоции, защото като ме е видяла "намусен", цялото настроение за празника се е изпарило...
Виждайки накъде вървят нещата, колкото и егоистично да звучи, ѝ казах, че никак не ми е приятно да съжителстваме за по седмица-две всеки месец с майка ѝ и ще е добре да ѝ каже как стоят нещата и ако може - да си подсигури другото място за пребиваване, докато е в града, пък детето може да го вижда колкото си пожелае (това никога не е ставало на въпрос от моя страна). В началото тя нямаше никакви сили/желание да ѝ каже такова нещо, а тъщата не пита дали може да дойде и кога - директно си допуска, че няма никакъв проблем и си казва "идвам еди-кога-си", а на приятелката ми просто сърце не ѝ дава да ѝ обясни ситуацията, за да не я нарани.
Започвам да се чудя аз ли не съм наред нещо? Все си мисля, че дори тъщата да беше най-добрият човек на света и да се разбирахме прекрасно - гостуването за някой и друг ден е ОК, но принципно не виждам ежемесечно съжителство с чужд човек в тази стресова среда (новородено, майка, скапана психически и физически и т.н.) като нещо позитивно. Приятелката ми ме обвинява, че съм егоист (сигурно е така) и не мисля за това от какво тя има нужда, а само гледам себе си (= не искам майка ѝ да идва всеки месец, защото не ме кефи това съжителство).
В крайна сметка събра кураж и говори с нея, като жената е казала, че ще се съобрази и няма да подновява договора си за работа тук (тя си работи в родния град през основното време) след като ѝ изтекат 6-те месеца, защото не може да "рискува" с другото жилище в нашия град (там не е 100% сигурно, че ще може да пребивава всеки път, защото нещата са динамични, но както казах - сложна история). След което приятелката ми ме попита при това положение за какъв период и колко често ще може майка ѝ да идва да си вижда внучката (сякаш аз съм я лишил някога от това или пък аз диктувам правилата) и аз отговорих, че по всяко време може да я вижда за колкото си иска, но нека да спи на другото място (по възможност, разбира се). Това преля чашата, явно, и се оказа, че аз "не съм човек" (предполагам, с право).
Това доведе до желание за раздяла от нейна страна, защото е тотално разочарована от мен - не мисля за нея, не ѝ показвам с нищо, че я обичам и ценя и т.н. Има ли шанс/смисъл за спасение на тази връзка, за пребиване с камъни ли съм, сбъркан ли ми е начинът на мислене или нещо друго?
Благодаря!
С приятелката ми живеем на семейни начала от почти 2 години (2-3 месеца след като се "сгаджихме") и преди 2 месеца ни се роди дете. Имали сме търкания (както всяка двойка, предполагам), но след раждането на детето всичко отиде "на кино"...
Един от основните проблеми е този с тъщата. От друг град е и приятелката ми имаше нужда тя да дойде да ѝ помага след раждането за някоя и друга седмица (лекар е), да ѝ предаде опит, съвети и дори професионално мнение, което на мен ми се видя като мини ужас (егоистично от моя страна), тъй като не се чувствам комфортно в съжителство със странични хора. Ужасът ми се затвърди тотално с нейното пребиваване. Оставяйки настрана чисто техническата част на нещата (да не мога да си се "развявам", дето се вика, спокойно вкъщи, да не можем да правим секс заради нея и т.н.) се оказа, че характерите ни се сблъскват тотално, макар че не сме имали пререкания. Тя е човек, който е отгледала децата си сама от ранното им юношество, била е на ръководна позиция в работата си и изглежда доста авторитетен/авторитарен тип. Действа с размах, не се съобразява особено, не показва много емоции и като цяло в нея виждам и усещам някаква силна мъжка енергия.
Идвайки вкъщи, сякаш дойде претендент за глава на семейството, който ми "оспорва" тази роля (във връзката с приятелката ми аз съм в "доминиращата" позиция) и това ме вбесява. Тя се държи сякаш не е на гости, а у тях си - дотам, че дори веднъж установи, че нямаме подходящи чаши за вино и си купи от ИКЕА комплект, за да си пие и си ги сложи в шкафа, като премести/махна други чаши, тъй като нямаше място... Има маниера обикновено да не моли за нещо, а всичко, което излиза от устата ѝ, звучи като заповед и тотално незачитане на другия ("ела тук изкарай количката", "стой тук с детето да вляза в този магазин", "трябваше да минем по друг маршрут" и подобни).
Преживях го някакси този период, но дойде следващият месец, в който пак дойде на гости за 2 седмици покрай рождения ден на приятелката ми. Уловката е, че тя работи за по седмица всеки месец в нашия град и затова идва, но вече 2 пъти остава вкъщи през това време. Има къде да пребивава в този период (не самостоятелно), но там нещата не са на 100% сигурни (много сложна история) и явно затова предпочита при нас.
Многократно сме се карали с приятелката ми, защото тя вижда напрежението и не ѝ е приятно. Стигна се дотам, че аз "провалих" рождения ѝ ден, тъй като е трябвало да преглътна поредната неуместна вметка от страна на тъщата без да показвам никакви емоции, защото като ме е видяла "намусен", цялото настроение за празника се е изпарило...
Виждайки накъде вървят нещата, колкото и егоистично да звучи, ѝ казах, че никак не ми е приятно да съжителстваме за по седмица-две всеки месец с майка ѝ и ще е добре да ѝ каже как стоят нещата и ако може - да си подсигури другото място за пребиваване, докато е в града, пък детето може да го вижда колкото си пожелае (това никога не е ставало на въпрос от моя страна). В началото тя нямаше никакви сили/желание да ѝ каже такова нещо, а тъщата не пита дали може да дойде и кога - директно си допуска, че няма никакъв проблем и си казва "идвам еди-кога-си", а на приятелката ми просто сърце не ѝ дава да ѝ обясни ситуацията, за да не я нарани.
Започвам да се чудя аз ли не съм наред нещо? Все си мисля, че дори тъщата да беше най-добрият човек на света и да се разбирахме прекрасно - гостуването за някой и друг ден е ОК, но принципно не виждам ежемесечно съжителство с чужд човек в тази стресова среда (новородено, майка, скапана психически и физически и т.н.) като нещо позитивно. Приятелката ми ме обвинява, че съм егоист (сигурно е така) и не мисля за това от какво тя има нужда, а само гледам себе си (= не искам майка ѝ да идва всеки месец, защото не ме кефи това съжителство).
В крайна сметка събра кураж и говори с нея, като жената е казала, че ще се съобрази и няма да подновява договора си за работа тук (тя си работи в родния град през основното време) след като ѝ изтекат 6-те месеца, защото не може да "рискува" с другото жилище в нашия град (там не е 100% сигурно, че ще може да пребивава всеки път, защото нещата са динамични, но както казах - сложна история). След което приятелката ми ме попита при това положение за какъв период и колко често ще може майка ѝ да идва да си вижда внучката (сякаш аз съм я лишил някога от това или пък аз диктувам правилата) и аз отговорих, че по всяко време може да я вижда за колкото си иска, но нека да спи на другото място (по възможност, разбира се). Това преля чашата, явно, и се оказа, че аз "не съм човек" (предполагам, с право).
Това доведе до желание за раздяла от нейна страна, защото е тотално разочарована от мен - не мисля за нея, не ѝ показвам с нищо, че я обичам и ценя и т.н. Има ли шанс/смисъл за спасение на тази връзка, за пребиване с камъни ли съм, сбъркан ли ми е начинът на мислене или нещо друго?
Благодаря!
