Публикувана: 18 ян. 2007, 10:53 ч.
Последно мнение: 6 фев. 2007, 21:31 ч.

За загубите ни............................

2 844
29
1

# 15 18 ян. 2007, 18:17 ч.

Мнения: 2 197

Материалните неща, за които ми е мъчно са само 2:
1.Оригинален швейцарски часовник Doxa , загубен от глупост
и 2. Откраднат много хитро телефон (яд ме е не само за телефона, който не беше кой знае колко ценен - някакви 350 лв., а че ме изиграха кофти).
Но скоро няма да си спомням за тях.
Това, което наистина много ме мъчи е когато загубя доверие в някой, за когото съм мислела, че ми е приятел. Случвало ми се е няколко пъти и наистина никога няма да го забравя.

# 16 18 ян. 2007, 23:06 ч.

Цитат на: fior в чт, 18 яну 2007, 16:06

Цитат на: Шани в чт, 18 яну 2007, 15:27

Днес влязох тук: http://www.tsvety.net/ и наистина ревах... Не е честно... И защо?

И аз-няма да пиша по темата!

Много ми стана мъчно.......нямам думи

# 17 18 ян. 2007, 23:14 ч.

Мнения: 3 929

Изгубих един златен пръстен с истински рубин - и златото, и рубинът бяха от покойната ми баба, на която съм кръстена, и която ме е гледала като малка. Този пръстен имаше сантиментална стойност за мен и ми беше ужасно тъжно, че така нелепо съм го изгубила - просто ми се е изхлузил от пръста, без да го усетя.

# 18 18 ян. 2007, 23:17 ч.

там от където съм
Мнения: 1 073

Цитат на: Ал в чт, 18 яну 2007, 12:11

Материалните загуби въобще не ме притесняват! Нервира се за известно време и ми минава, както се казва - здраве да е! Peace

За такива неща не трябва да се впрягаме, има къде-къде по-важни неща в живота!

Така е,все пак това са неща които можем да си ги купим Flutter

,можем да си ги възвърнем,но този които ги е взел няма да забогатее с тях. Naughty

# 19 18 ян. 2007, 23:24 ч.

Мнения: 6 167

голямо нещо не съм губила, но имах едни гуменко-маратонки на Гравис - оранжеви със зеленички линийки. мноооооого яки.
да, обаче изчезнаха. последно ги помня в багажника на колата, с тях ходих на джим.
и ся newsm78

обърнала съм къщата 2-3 пъти, кола, всичко
накрая реших, че този който я е мил или ги е свил, или ги е извадил и не ги е прибрал, като е чистил.

# 20 18 ян. 2007, 23:33 ч.

Мнения: 6 164

Материалните загуби никога не са ме притеснявали особено.

# 21 21 ян. 2007, 11:07 ч.

Мнения: 999

На мен веднъж ми откраднаха чантата от рамото. Излизахме с една приятелка от една кръчма на Стамболийски и се разминахме с две момчета, който след това се обърнаха и ми дръпнаха чантата и се качиха в една кола която ги чакаше близо до нас.Пари нямах вътре, защото вече бяха похарчени, една пудра и червило,паспорта /тогава още бяхме с паспорти/ и едни бисквити с които се надявам да са се задавили. Най гадно ми беше за чантата защото я бях заела, та от тогава изобщо не нося чанта, освен тази с памперсите Simple Smile

.
Поне паспорта се намери ooooh!

# 22 23 ян. 2007, 12:33 ч.

Мнения: 86

Аз патката си загубих годежния пръстен и умирам от яд, направо ще се пръсна.

# 23 23 ян. 2007, 12:42 ч.

София
Мнения: 1 230

Губила сам и са ме крали близки хора и то пари са вземали. Губя злато затова не го нося, не е и моят метал, така че, дано са при хора на които им носи късмет и щастие. Но много ме боли, когато загубя човек, когото съм смятала за приятел. Тогава ми е трудно да махна с ръка. Аз съм на принципа - Всяко зло за добро.

# 24 23 ян. 2007, 13:15 ч.

Цитат на: Люската в чт, 18 яну 2007, 12:49

Много драматично заглавие Mr. Green

Материалното не ме притеснява толкова, че да седна да го оплаквам. хваща ме яд, но доста често казвам майната му, пари се изкарват.
Има други неща, които като се загубят трудно се възвръщат Peace

има и такива ,които не можем да върнем ако загубим

# 25 23 ян. 2007, 14:51 ч.

Aз не съм губила много неща, но загубих едно много ценно- ДОВЕРИЕ! Беше ми гадно......но се свиква и с това! Naughty

# 26 23 ян. 2007, 15:01 ч.

Мнения: 4 965

Цитат на: FEYATA в вт, 23 яну 2007, 14:51

Aз не съм губила много неща, но загубих едно много ценно- ДОВЕРИЕ! Беше ми гадно......но се свиква и с това! Naughty

Аааа, не

. С това не се свиква лесно, защото доверие лесно се губи, но трудно се печели, иначе цял живот не изчезва усещането за лъжа, за фалш и огорчение.
Ако изгубя доверието си в близък човек, той няма да ми е вече близък - съответно няма защо да свиквам или да се примирявам.
Аз поне съм много открит и прям човек и обичам да наричам нещата с имената им и не бих преглътнала предателство (това май е единственото нещо, с което не бих могла да свикна - да ме използват или да ме излъжат). Thinking

# 27 6 фев. 2007, 10:36 ч.

Мога да напиша роман за загубите в живота ми. От 10 години сме само на загуби. При нас всичко започна, когато решихме да си купим жилище. Вложихме спестени пари, продадохме си жилището и излезохме на квартира. Обаче строителната фирма фалира, прибрала вече парите ни. Всичко остана на дупка. Строителят се покри, започнаха безкрайни дела. Поболяхме се от грижи и дертове. Адвокатските хонорари и насъщните ни нужди погълнаха и наследственото злато, което имахме. Нямахме никакъв късмет да спечелим делото. Наглият строител избяга в чужбина, а преждевременно прехвърли всички имоти на близките си. И така вече толкова години се влачим от квартири на квартири. Работим и двамата, но много сме назад и не ни ражда главата как някой ден ще си стъпим на краката

# 28 6 фев. 2007, 17:33 ч.

Мнения: 2 759

Мен пък все ме 'работят' приятели. Ама какво да правя, като нищо не губя самичка - налага се някой да помага... Единственото нещо, което ми подари баща ми беше една златна гривничка - много яка. Една приятелка я взе за един ден и избяга зад граница същия следобед Whistling

. След няколко месеца се прибира ни лук яла, ни лук мирисала. Че и скандалче ми спретна даже задето си я търся ooooh!

... Друг случай: две години ходихме с първото ми гадже, и макар и скромно, той е покривал всички разходи. Един ден вземам от вкъщи 400$ уж за дънки, но нещо ми се размина хойкането по магазини, оставям парите него с уговорката на другия ден да ми ги даде. А ги оставих в него, щото не обичам да нося пари в себе си. На другия ден каза, че са му обрали колата, а парите били в жабката. Той щял да ми ги върне, ама друг път. Другия път така и не настъпи в следващите 5 години Whistling

...

# 29 6 фев. 2007, 21:31 ч.

Мнения: 5 317

Губила съм и за ми взимали неща,но здраве да е.

Препоръчани теми

?Въпроси всякакви за СО? 2024

Секс след 40-кое е нормално и кое-не

Не знам как да продължа и какво е редно

Психически нестабилен и агресивен член на семейството

Причина:

Причина: