Здравейте! Моля дайте ми съвет как да накарам бебка да си спи в кошарката(Бебе на 6 месеца). В началото нямахме проблем. Какво стане после и аз немога да ви кажа. Иска да спи при нас. Знам,че е малка и иска да ни усеща,но тя трябва да си знае къде е нейното легълце. Скоро ще направи 6 месеца и, майчета незнам какво да правя. Съпругът ми се премести в другата стая,а аз спя с нея в друга стая. Приспивам, забележете на ръце и тогава слагам в кошара. Ако е през деня прави къси дремки в нея,а ако я сложа вечер се буди по-често. Легне ли при мен се буди само веднъж за хапване,а дремките си ги прави нормални. Искам да се научи да заспива сама и в кошарата си. Ако някоя от вас е минала през нещо такова моля да сподели някакъв метод,който и е помогнал. 🙂
- Публикувана: 12 авг. 2023, 15:10 ч.
- Последно мнение: 29 авг. 2023, 21:27 ч.
Спане в кошара
Аз именно за да не свикне ,кагато се роди съм ставала и по 10 пъти на нощ почти не спях ,но никога не съм го слагала да спи при мен. Сега е на 11 м и избиват зъби на някое от ставанята го слагам при мен,но не защото той иска , а защото ми се спи и не искам да го друсам 15 мин🤣🤣 В началото изобщо не можеше да спи при нас будеше се постоянно ,но сега свикна и може да спи при нас без проблем в леглото си също. Мисълта ми е ,че с повече упорство ще свикне да си спи в кошарата,но не е трябвало попринцип да я учите да спи с вас. Да не би детето да спи на гърда,ако е така можеби затова се буди в кошарата
Аз минах през това, но се отказах с опитите сина ми да спи сам. До 9 месечна възраст не беше спал с родителско тяло и го приспивах в кошарата му, но дремките му все бяха по 30 минути, сутрин се будеше в 5. Когато успя да се изкатери на нашето легло, взе, че заспа с кеф сам и спа 3 часа. Оттам нататък сънят престана да му бъде проблем.
Методът е един - оставяш да плаче. Някои бебета бързо се предават, други заспиват след часове от изтощение. Всяко дете е различно.
Но дори да свикне, няма гаранция, че е завинаги.
Но дори да свикне, няма гаранция, че е завинаги.
Скрит текст:
Моето си спеше от раждането в кошарата, заспиваше само като я оставим сама всичко беше супер! Докато стана време да махнем решетките. Пак си лягаше и заспиваше без протест, но нощем идваше в нашата стая и лягаше, където намери място. Ако случайно се събудехме я намирахме заспала и премръзнала. Опитахме да я връщаме в нейното легло, не протестираше и си заспиваше пак. Но след това пак идваше. В крайна сметка преценихме, че по-добре да спи при нас, вместо да мръзне и ние да се будим през 5 мин. да проверяваме.
Мъжът ми не се е изнасял в друга стая.
Мъжът ми не се е изнасял в друга стая.
Аз познавам само 2 деца, които си спят още от самото начало в кошара, не са протестирали и си заспиват без помощ. Едното ще стане скоро на 2г, а другото на 4г.
Обаче съм чувала много за неспящи и ревливи деца. Освен споменатите, без рев не се предават лесно.
Аз лично не издържах на недоспиването, освен това не мога да понасям бебешкия рев.
Вероятно звучи банално, но децата растат наистина бързо. Няма да разберете кога са минали няколко години и няма да иска да я прегръщате толкова много. Ще иска самостоятелност и независимост.
Все пак желая успех и дано да намерите най- доброто решение.
Обаче съм чувала много за неспящи и ревливи деца. Освен споменатите, без рев не се предават лесно.
Аз лично не издържах на недоспиването, освен това не мога да понасям бебешкия рев.
Вероятно звучи банално, но децата растат наистина бързо. Няма да разберете кога са минали няколко години и няма да иска да я прегръщате толкова много. Ще иска самостоятелност и независимост.
Все пак желая успех и дано да намерите най- доброто решение.
Е, защо се е преместил? Нали това дете е и негово, в края на краищата. Аз изобщо не съм настоявала за кошара, спеше там, но беше неспокойна, имаше зверски колики. Вече е на 2г и 1м. Спи с нас, не ни пречи, ще се наслаждаваме на гушкането сега, защото поиска ли да се премести... то вече ще е пораснала и тежко ни, защото нямаме намерения за второ.
В много филми влизате. Вярно, че растат бързо и времето лети, но съвсем не се отказват толкова бързо от гушкането, особено момичетата. Моята е на 11 вече, а все е качена отгоре ми, все се гушка, глези, дърдори ми за щяло и не щяло и определено показва, че си иска вниманието и ласките. За протокола - спи сама в своята стая от раждането. Сега, като по-голяма и осъзната, идва понякога на спалнята при мен, но това не е от нужда, а прищявка.
Животът е филм- драма, комедия, изпълнен с предизвикателства. Не всички хора държим на съня, някои от нас държат на времето, удобството на детето, а и в това удобство влиза и нашето. Когато детето се "къса" на кошарата, или си спи уютно на спалнята, ние предпочитаме второто. Аз мисля, че всеки един човек, когато създава дете, той е наясно, че детето е ангажимент поне, в следващите 18г. Първите години особенно. А, това единият родител да се премести е феноменално, дай единият да си спи удобно и да се нарича родител, а другият да се чуди, какво, как, кога.
Хич не влизам във филми. Реалността е пред мен и виждам как дъщеря ми постепенно не иска толкова близост. Преди да навърши 3г започна да спи в нейното си легло, което е долепено за нашето. Преди това искаше да е залепена до мен. Последните месеци се случи да иска да спи на обяд в другата стая. Виждам как постепенно иска самостоятелност. Сина ми върви долу горе по нейните стъпки.
Вярно, че растат бързо и времето лети, но съвсем не се отказват толкова бързо от гушкането, особено момичетата. Моята е на 11 вече, а все е качена отгоре ми, все се гушка, глези, дърдори ми за щяло и не щяло и определено показва, че си иска вниманието и ласките.
след навлизането в пубертета не обича и да я гушкам като преди. Много бързо лети времето и не съжаляваме за онези години, в които спяхме заедно, даже си ги спомняме с добро.Разбира се, зависи си от детето и момента. Когато беше бебе и заспиваше сама, на тъмно, не сме я слагали насила при нас. Но ако имаше такава нужда, както показа по-късно, пак бихме направили същото.
Това е просто миг, който отлита. Ние спазвахме принципа да си избираме битките. Ако е за нещо, което касае сигурността ѝ, няма да направим компромис, но за други неща, особено пък нуждата от близост с родителите в ранна възраст, даже не го приемам за компромис, а нещо нормално.
Той се притеснява да ме в бутне,удари по време ма сън,пък и ме спи добре затова не е при нас.
Моето дете в началото си спеше в кошарата с решетка, но тъй като го кърмех през нощта и изобщо не ми беше удобно. Махнахме решетката, долепихме кошарата до спалнята ни и това беше едно от най-добрите решения през живота ни. Будеше се, бутам гърдата, яде, обръщаме се и заспиваме и двамата. Отбих го на 1.3г., но спеше така до преди седмица ( вече е на 3.6).
Сложих му отново преградата, понеже по цяла нощ ме щипеше , идваше под възглавницата ми и т.н.
След като я сложихме започнахме да спим и двамата по-добре 😄
Предложението ми е просто да сложите кошара залепена без преграда до леглото Ви и мъжа Ви ще може отново да спи при Вас, както и детето.
Другия вариант е легло (като от едната страна да е допряно до стената , за да не падне)
Сложих му отново преградата, понеже по цяла нощ ме щипеше , идваше под възглавницата ми и т.н.
След като я сложихме започнахме да спим и двамата по-добре 😄
Предложението ми е просто да сложите кошара залепена без преграда до леглото Ви и мъжа Ви ще може отново да спи при Вас, както и детето.
Другия вариант е легло (като от едната страна да е допряно до стената , за да не падне)
Нашата я научихме с взимане и оставяне, с много упоритост. На 3 месеца беше. Слагаш, реве - взимаш, гушкаш. След 2 минути пак слагаш, пак реве, пак гушкаш или галиш. Трябваше си упоритост, но стана без драми. Също така я слагахме само когато е хубаво изморена, за да не се чуди какво да прави вътре.
Голямата ми дъщеря от ден 1 си спеше в кошарата, самата кошара имаше функция люлеене, слагах я вътре и я приспивах с люлеенето, не на ръце.
Малката от ден 1 мразеше кошарата и спеше там само за дневните дрямки. Вечер при нас иначе беше голямо реване. Мъжът ми никъде не е ходил, спеше между нас. На 1г8м (март тази година) директно я преместихме в детската на стандартно легло. Просто явно проблема е бил кошарата, та сега си спи там.
Пробвайте с приспиване в самата кошара. Сменете си ритуала за приспиване, защото с това на ръце, в бъдеще без ръце и кръст ще останете.
Малката от ден 1 мразеше кошарата и спеше там само за дневните дрямки. Вечер при нас иначе беше голямо реване. Мъжът ми никъде не е ходил, спеше между нас. На 1г8м (март тази година) директно я преместихме в детската на стандартно легло. Просто явно проблема е бил кошарата, та сега си спи там.
Пробвайте с приспиване в самата кошара. Сменете си ритуала за приспиване, защото с това на ръце, в бъдеще без ръце и кръст ще останете.
Бебето се буди защото променяте условията на заспиване. Заспива на ръце, а се буди между циклите на сън в кошара, все едно да заспите в легло и да се събудите в банята. Всички се будим по поне 5-6 пъти на нощ, но не помним това. Самостоятелно заспиване препоръчвам. Има меки и щадящи методи, просто трябва план и най-вече постоянство. Няма невъзможни неща в съня ако детето е здраво.