mentolina, в книжката която прочетох вчера пишеше че на етапа на астралния свят, абсолютно нищо във възприятията им не се променя- те ни виждат, чуват. В началото трудно свиквали с мисълта, че хората от физическия свят не ги чуват и не ги усещат когато ги докосват. По-късно на етапа на менталния свят, те могат да усещат емоциите ни, въпреки че не ни виждат. Но там все по-рядко ставало обръщането назад към физическия свят. На практика, това е нов етап от еволюцията на душата.
- Публикувана: 21 ян. 2007, 16:22 ч.
- Последно мнение: 15 фев. 2007, 12:35 ч.
След смъртта......
Баща ми почина малко преди Коледа. Винаги съм смятала, че не бих била достатъчно силна, за да преживея подобна загуба, тъй като семейството ни е много сплотено. Но уви - сама не мога да се позная. Невероятно силна се оказах. Дали заради майка ми, дали заради детето, или заради самата себе си, незнам. Но определено имам чувството, че баща ми е жив и че е навсякъде около нас, макар и да не можем да го видим и говорим с него. Странно е, но се чувствам спокойна и щастлива за това, че той си отиде истински щастлив, обичан и обичащ. И не мога да приема, че го няма. Просто няма начин неговият силен дух и ведро присъствие да си отидат от нас заедно с физическата смърт. В рамките на 1 месец го сънувах 2 пъти.
Съжеляам за загубата ти!Немисля,4е има някой който да ти даде то4ен отгивор,но и аз като останалите ще ти разкажа накратко моята история!Скоро по4ина баба ми...(мир на праха и)!И аз като теб се измъ4вах от подобни мисли...4е не съм имала възможността да се сбогувам с нея,да и кажа колко я оби4ам....защото тя си отиде от нас само за ден,в съня си!На 40-ят ден я сънувах!Вървеше срещу мен толкова забързана,с протегнати ръце....дойде и ме прегърна!Дари ме с такава силна прегръдка,4е след като се събудих още усещах ръцете и 
!Отидох на църква,запалих и свещ,подадох сладко(тя много го оби4аше)!И някак си си се успокоих!Знаех 4е тя дойде да се сбогува с мен! За теб мила....не се терзай!Попла4и си,да излееш насъбралата мъка,но мисля 4е рано или късно ше полу4иш знак!Сама ще го разбереш! 
!Отидох на църква,запалих и свещ,подадох сладко(тя много го оби4аше)!И някак си си се успокоих!Знаех 4е тя дойде да се сбогува с мен! За теб мила....не се терзай!Попла4и си,да излееш насъбралата мъка,но мисля 4е рано или късно ше полу4иш знак!Сама ще го разбереш!
Майка ми почина на 9.12.след двумесечно боледуване.Няма да ви разказвам какви мъки бяха,защото имаше рак на костите и и се счупиха двата крака,после ребрата ,след това раменете...Не мога да ви опиша какво преживях.Успокоението ми е,че просто в момента не работя и имах възможност да съм до нея през това време.Последните 4-5дни от живота си ме наричаше "майко","бабо".Най-вероятно е била във връзка с другият свят.Нищо не можех да и разбера и това най-много ме мъчеше.Опитваше се да говори някакви неща,но нищо не разбирах.Плаках много.На 17.12.бяха 40дни от смъртта и.Една сълза не можах да пророня.За мен тя е жива.Имам чувството,че ей сега ще вдигне телефона и ще каже:"Кво правите,бе?"-все така започваше разговора си.Много я обичам и страшно много ми липсва.Мисля,че само веднъж я сънувах.Караха се с баща ми за някакъв свински бут.Страшно много се надявам да ни вижда и да ни закриля.Беше страхотен човек и много силна жена!
Преди да почине майка ми беше много болна. Въпреки, че знаех, че няма никакъв шанс да живее, пред нея винаги се държах така сякаш всичко е наред. Седмицата преди да почине беше много зле. В последния ден вече спря да говори с нас, пренесе се сякаш в друг свят...До последно не можах да й кажа колко ми е мъчно, че ни оставя, не можах да й поискам и прошка, да ми каже нещо като за сбогом. Не исках да разбере, че си отива. Не и от мен. Това ми тежи и до днес. Много пъти се молех да дойде в съня ми, но всеки път когато я сънувах, я сънувах все едно, че е жива. Просто отминали случки. А много ми липсва. Понякога си мисля, че е някъде около мен. Когато ми е мъчно, си говоря със снимката й и дори имам чувството, че тя ме вижда....
Преди мислех философски за смъртта - когато починаха близки от семейството ми.
Но когато загубих малкия си племенник - разбиха ми се всички представи за живот, за ценностна система. Не да ревизирам нещо...Вече не го знам какво е, къде е, как да го назова...
Сънувам мъртвите си близки и племенника, с който сънищата са странни и хубави...
А толкова литература прочетох за живот след смъртта...
Но когато загубих малкия си племенник - разбиха ми се всички представи за живот, за ценностна система. Не да ревизирам нещо...Вече не го знам какво е, къде е, как да го назова...
Сънувам мъртвите си близки и племенника, с който сънищата са странни и хубави...
А толкова литература прочетох за живот след смъртта...
От 3 месеца само този въпрос ми е в глвата.Майка ми почина и не спирам да се питам къде ли е сега,дали ни вижда и чува.......Дали знае колко МНОГО МИ ЛИПСВА..........Иначе често я сънувам.Особенно първите 2 месеца.Хубавото при мен е,че успях да се сбогувам с нея.Не че ми е по-леко сега,но поне знам ,че съм и казала колко много я обичм.Минаха 3 месеца,а аз не мога да свикна с мисълта,че я няма.Гледах филм,в който баща загуби дъщеря си.Когато го попитаха ще му липсва ли,той отговори:"Не!Няма,защото тя е с нас,просто ние не я виждаме."и добави:"Представете си,че преди време ни бяха казали -Даваме ви тази жена,но ще я имате само до тази дата.... -Ние какво бихме направили?!Разбира се,че щяхме да изберем пак нея,въпреки условието.....Затова трябва просто да сме благодарни,че сме я имали в живота си........."
Така,че не мисли само дали починалия ти е простил или кога ще го сънуваш.Спомняй си хубавите мигове с него и бъди благодарна за това,че си го имала в живота си.....И може би когато най-малко очакваш,любимия човек ще дойде в съня ти и ти ще получиш така желаната прошка.
Така,че не мисли само дали починалия ти е простил или кога ще го сънуваш.Спомняй си хубавите мигове с него и бъди благодарна за това,че си го имала в живота си.....И може би когато най-малко очакваш,любимия човек ще дойде в съня ти и ти ще получиш така желаната прошка.
И аз това се питам- къде отиват???Баба ми почина преди 6 дни и имам странното чувство,че е около мен непрекъснато,дори в сънищата ми не я виждам,но усещам присъствието и.Непрекъснато е пред очите ми и страшно много се измъчвам,защото не мога да си отговоря на хиляди въпроси.Аз също не успях да се сбогувам с нея,но само 5 дни преди смъртта и се чухме по телефона и беше в отлично здраве.А дали това не е било сбогуването ни???Незнам и едва ли някой знае.
Съчувствам ти и напълно разбирам болката и мъката ти.
Съчувствам ти и напълно разбирам болката и мъката ти.
Много съжалявам за загубата ти. Мисля че прошката вече я имаш.
Преди 5 години почина братовчед ми с когото бяхме на една възраст, много близки и живеехме в една къща. Няколко месеца бях в стрес по цели нощи почти не спях, не се хранех, едва ходех на работа...почти за нищо друго не мислех. Казаха ми че имам страхова невроза. Чуствах се ужасно. В моментите когато заспивах за час-два той идваше в съня ми, не ми даваше покой. Казваше ми, че след като е починал - е загинало само тялото му, а душата му била там и че всичко е видял и всичко знае. Живеех в някакъв страх от него без да го искам. Дори вечерта преди помена пак дойде в съня ми и ми каза че въпреки че ме е страх лично аз трябва да го заведа в къщи за помена. Имах чуството че ще се побъркам. Минаха месеци и аз все го сънувах и една вечер дойде в съня ми и ми каза че не трябва да се страхувам, че така душата му нямала покой и така страха ми изчезна. Не зная дали всичко е било внушение...не мога да си обясня. Сега пок понякога идва в съня ми, но не се страхувам и не се притеснявам от тези сънища. Мисля си че душите мъртвите са около нас и че ни помагат по някакъв начин.
Преди 5 години почина братовчед ми с когото бяхме на една възраст, много близки и живеехме в една къща. Няколко месеца бях в стрес по цели нощи почти не спях, не се хранех, едва ходех на работа...почти за нищо друго не мислех. Казаха ми че имам страхова невроза. Чуствах се ужасно. В моментите когато заспивах за час-два той идваше в съня ми, не ми даваше покой. Казваше ми, че след като е починал - е загинало само тялото му, а душата му била там и че всичко е видял и всичко знае. Живеех в някакъв страх от него без да го искам. Дори вечерта преди помена пак дойде в съня ми и ми каза че въпреки че ме е страх лично аз трябва да го заведа в къщи за помена. Имах чуството че ще се побъркам. Минаха месеци и аз все го сънувах и една вечер дойде в съня ми и ми каза че не трябва да се страхувам, че така душата му нямала покой и така страха ми изчезна. Не зная дали всичко е било внушение...не мога да си обясня. Сега пок понякога идва в съня ми, но не се страхувам и не се притеснявам от тези сънища. Мисля си че душите мъртвите са около нас и че ни помагат по някакъв начин.
Баба ми почина една седмица преди Коледа съвсем неочаквано, без да може никой да се сбогува с нея, починала в съня си. Аз често я сънувах, а майка ми и леля ми не, а много им се иска. Малко след 40 дни от смъртта и, сънувах един сън , в който тя ми се появи като дух и направи нещо, което ме уплаши, тогава си казах , че не искам повече да я сънувам и наистина не съм я сънувала след това.
Бог да я прости!
Бог да я прости!
........Малко след 40 дни от смъртта и, сънувах един сън , в който тя ми се появи като дух и направи нещо, което ме уплаши, тогава си казах , че не искам повече да я сънувам и наистина не съм я сънувала след това.
Бог да я прости!
Бог да я прости!
Като прочетох това, се сетих, че последния път, когато сънувах майка ми много се стреснах. Може би, защото съм чувала, че не е хубаво да те вика починал насън. Сънувах, че сме тръгнали на пазар с нея, тя си е жива, но беше някак си много странна, все едно около нея има някаква светлина. Аз обаче нещо си забравих вкъщи и се замотах, а тя бързаше и се обърна и ми каза, че тръгва и ЩЕ МЕ ЧАКА. След това изчезна, а аз се събудих. Наистина ме хвана страх. Просто се сетих, че когато някой те вика насън не е хубаво, че дори можело да умреш
Това примерно съм го чувала, че за болни хора, за стари, въобще за такива, които имат някакви проблеми се е случвало, но мен ме хвана страх. Оттогава май неаистина не съм я сънувала. А знам, че не би ми навредила. Съжалявам, че пак се увлякох...