Паническо разстройство и бременност

  • 686
  • 4
  •   1
Отговори
  • Мнения: 551
Здравейте, не знам дали темата е за тук, но имам огромна нужда от съвети и помощ.
На 30 години съм, имам доста време приятел и вече започвам да мисля за бебе. Физически всичко ми е наред и дори гинеколог ми каза, че всичко е прекрасно за този момент. Но тук има едно голямо НО.
От години имам силна тревожност, постоянно притеснение и паник атаки, които за щастие в момента са рядко. Един от най-големите ми ужаси е това да ми е лошо, да ми се вие свят, да повръщам. Дори съвсем малко ако ми стане лошо или се притесня за нещо ми става много зле и ако не успея да се успокоя получавам паник атака.
През години съм ходила на психиатър, които ми изписа лекарства и това завърши доста зле заради медикаментите. От тогава се опитвам да се справям сама, но в момента не знам какво да направя за себе си и в последствие да мисля за бебе. Има ли жени от вас, които са имали паническо разтройсвто или са изпитвали огромен страх от това да забременеят и може ли да ми дадете някакъв съвет как сте се справили, какви лекари сте посещавали и тн. Дори самата мисъл за бременноста ме плаши изключително много, както и симптомите, които може би ще имам. Желанието ми е за бебе се увеличава, което води до по-голям страх от това нещо.
В момента съм в някакави мисли как ако забремения това може да се отрази изключително зле психически за мен, както и за бебето. Не знам дали ще дойде правилния момент и какво мога да направя за да успокоя поне малко всички тези страхове, дали да потърспя помощ от псигиатър, психотерапевт или да опитам с нещо съвсем друго.

Последна редакция: сб, 21 окт 2023, 16:15 от Enigma_691

# 1
  • Мнения: 1 741
Здравей....минах точно през същото...преди години започнахме да правим опити за бебе..това беше по времето в началото на ковида...от нищото ме връхлетя толкова силна па ,че звъннах на мъжа ми и му казах,че умирам.. тогава все още изобщо не знаех какво е ПА...той си дойде и ме закара в спешното...от там ми казаха ПА...и от този ден за мен кошмарът започна ..аз не просто получавах ПА от време на време,а развих моментално паническо разтройство с ужасни симптоми от сутрин до вечер...виеше ми се свят,замаяно ми беше,спрях изобщо да ям,гадеше ми се и нямах никакъв апетит,отслабнах страшно много,усещах буца в гърлото си и постоянно мислех,че ще се задавя...появи се и постоянния недостиг на въздух.  Задушаване,сърцебиене,изтръпваха ми ръце,крака,ръце...от там помислих,че съм болна от нещо и последва голямото обикаляне по лекари...невролози,кардиолози,ендокринолози,гастро,УНГ от там изследвания,Ямр на глава...и така загубих съня си на цяло,не ядях,не излизах,живеех в някакъв ужас...пробвах всичко билково, хомеопатично,баячки и т.н. минаваха месеците,а аз се сринаха тотално...не исках да ходя на психиатър,защото мислех,че само лудите ходят,че трябва да се справя сама,че от АД ще съм зомби без чувства,че никога няма да мога да ги спра.. дойде и момента в който не живеех,а съществувах...освен ,че не бях полезна себе си със сигурност и най-близките си...престраших се...отидох на психиатър...изписа ми лечение и знаеш ли...точно след седмица живеца в мен се върна...започнах да се храня,да спя,да излизам,да шофирам,започнах работа,усмихвах се най накрая отново се усмихвах..пих си лекарствата общо със схемата на спиране 2 години ...всичко спирахме по малко и постепенно ..и отново започнахме да говорим за бебенце...изпадах в ужас ,че докато съм бременна може отново да изпадна в това състояние...какво ще правя тогава и хапчета няма да мога да пия...спрях лекарствата и въпреки това започнахме с опитите....първи месец не става,втори не става,трети бе става... започнах Да мисля само за това как нещо съм си повредила...плачех всеки път когато ми дойдеше ...и след шест месеца видях двете чертички...в този ден бях толкова щастлива....в момента съм в 7ми месец и отново съм тревожна,но вече не за себе си...моля се всичко с мен и бебчето да е наред...да се роди живичко и здраво..но предполагам,че и бременните без ПР изпитват същите страхове...Не се страхувай ..това да носиш живот в себе си е най прекрасното нещо...Не отлагай...ако се чувстваш много зле първо се лекувай...важно е майката да бъде спокойна

# 2
  • Мнения: 46
Здравей....минах точно през същото...преди години започнахме да правим опити за бебе..това беше по времето в началото на ковида...от нищото ме връхлетя толкова силна па ,че звъннах на мъжа ми и му казах,че умирам.. тогава все още изобщо не знаех какво е ПА...той си дойде и ме закара в спешното...от там ми казаха ПА...и от този ден за мен кошмарът започна ..аз не просто получавах ПА от време на време,а развих моментално паническо разтройство с ужасни симптоми от сутрин до вечер...виеше ми се свят,замаяно ми беше,спрях изобщо да ям,гадеше ми се и нямах никакъв апетит,отслабнах страшно много,усещах буца в гърлото си и постоянно мислех,че ще се задавя...появи се и постоянния недостиг на въздух.  Задушаване,сърцебиене,изтръпваха ми ръце,крака,ръце...от там помислих,че съм болна от нещо и последва голямото обикаляне по лекари...невролози,кардиолози,ендокринолози,гастро,УНГ от там изследвания,Ямр на глава...и така загубих съня си на цяло,не ядях,не излизах,живеех в някакъв ужас...пробвах всичко билково, хомеопатично,баячки и т.н. минаваха месеците,а аз се сринаха тотално...не исках да ходя на психиатър,защото мислех,че само лудите ходят,че трябва да се справя сама,че от АД ще съм зомби без чувства,че никога няма да мога да ги спра.. дойде и момента в който не живеех,а съществувах...освен ,че не бях полезна себе си със сигурност и най-близките си...престраших се...отидох на психиатър...изписа ми лечение и знаеш ли...точно след седмица живеца в мен се върна...започнах да се храня,да спя,да излизам,да шофирам,започнах работа,усмихвах се най накрая отново се усмихвах..пих си лекарствата общо със схемата на спиране 2 години ...всичко спирахме по малко и постепенно ..и отново започнахме да говорим за бебенце...изпадах в ужас ,че докато съм бременна може отново да изпадна в това състояние...какво ще правя тогава и хапчета няма да мога да пия...спрях лекарствата и въпреки това започнахме с опитите....първи месец не става,втори не става,трети бе става... започнах Да мисля само за това как нещо съм си повредила...плачех всеки път когато ми дойдеше ...и след шест месеца видях двете чертички...в този ден бях толкова щастлива....в момента съм в 7ми месец и отново съм тревожна,но вече не за себе си...моля се всичко с мен и бебчето да е наред...да се роди живичко и здраво..но предполагам,че и бременните без ПР изпитват същите страхове...Не се страхувай ..това да носиш живот в себе си е най прекрасното нещо...Не отлагай...ако се чувстваш много зле първо се лекувай...важно е майката да бъде спокойна

Здравейте, може ли да ми кажете какви лекарства сте пили и как се казва доктора ви?

# 3
  • Мнения: 129
Забравете  за лекарства!!!!
С жена ми, минахме по този път.
Не успяваше да забременее, паник-атаки, лекарства, психиатри и т.н.
Единствено, загуба на време и много години.

Човекът, който ни изваде от това преди години е д-р. Ивайло Димитров.  От Бургас. Ще намерите информация за него в Гугъл.

Няма да а го хваля и превъзнасям, но, ще кажа, че благодарение на него преодоляхме проблема и се радваме на страхотно 9 месечно детенце.

Горното го казвам, за да дам кураж на жените с подобен казус, и да им кажа, че решение има!!

Ще станат родители,  нещата ще бъдат страхотни и нищо не е безнадеждно.

Говорете с този доктор и ми благодарете след като видите резултатите:)

# 4
  • Варна
  • Мнения: 515
Здравейте, не знам дали темата е за тук, но имам огромна нужда от съвети и помощ.
На 30 години съм, имам доста време приятел и вече започвам да мисля за бебе. Физически всичко ми е наред и дори гинеколог ми каза, че всичко е прекрасно за този момент. Но тук има едно голямо НО.
От години имам силна тревожност, постоянно притеснение и паник атаки, които за щастие в момента са рядко. Един от най-големите ми ужаси е това да ми е лошо, да ми се вие свят, да повръщам. Дори съвсем малко ако ми стане лошо или се притесня за нещо ми става много зле и ако не успея да се успокоя получавам паник атака.
През години съм ходила на психиатър, които ми изписа лекарства и това завърши доста зле заради медикаментите. От тогава се опитвам да се справям сама, но в момента не знам какво да направя за себе си и в последствие да мисля за бебе. Има ли жени от вас, които са имали паническо разтройсвто или са изпитвали огромен страх от това да забременеят и може ли да ми дадете някакъв съвет как сте се справили, какви лекари сте посещавали и тн. Дори самата мисъл за бременноста ме плаши изключително много, както и симптомите, които може би ще имам. Желанието ми е за бебе се увеличава, което води до по-голям страх от това нещо.
В момента съм в някакави мисли как ако забремения това може да се отрази изключително зле психически за мен, както и за бебето. Не знам дали ще дойде правилния момент и какво мога да направя за да успокоя поне малко всички тези страхове, дали да потърспя помощ от псигиатър, психотерапевт или да опитам с нещо съвсем друго.

Хубаво е да потърсите специализирана помощ преди да мислите за бебе, за да не стане по-лошо положението. Дори и тези дето попринцип нямаме ПР сме "по-разклатени" през бременността ( аз съм в 7ми месец) затова е хубаво да имате терапия, дали медикаментозна или поведенческа или и двете, когато сериозно започнете опити за бебе.

Общи условия

Активация на акаунт