Ще отмине, доста жени изпадат в такова състояние, щом бебчо е добре и ти ще се оправиш.
- Публикувана: 26 ян. 2007, 18:33 ч.
- Последно мнение: 29 ян. 2007, 01:45 ч.
имам ли следродилна депресия??
Не знам дали е депресия, но ако с това ще те успокоя, мога да ти кажа, че аз имах същото раждане като теб- контракции и пълно разкритие, след доста мъки се наложи спешно секцио. И от следващия ден като започнах един безспирен рев, едни реки от сълзи... бях сигурна, че нито кърма ще дойде, нито аз ставам за нещо вече. Плачех с глас дори по телефона, когато близки ми се обаждаха и ме поздравяваха. Или просто не си вдигах телефона. Сега като си спомня, че дори не отговорих на обаждането на най-добрата ми приятелка, която е лекар и беше звъняла за да си предложи помоща, като разбрала колко тежко раждане е било. Исках да говоря само с майка ми... Когато на 8-мия ден ни изписаха и се прибрахме в къщи, стана още по-зле. Не можех да търпя и най-близките ми хора- семейството на сестра ми, свекър ми, които дойдоха да видят бебето. И плачех, плачех... Беше ужасно наистина. Чувствах се безсилна и се уморявах от всичко. А кърменето и цеденето посред нощ направо ме влудяваха. Но всичко това постепенно отзвучаваше и към края на 2-рия месец вече бях една щастлива и усмихната жена.
Сга, 6 месеца по-късно, всичко ми изглежда като един страшно преломен момент в живота и чувствам безкрайна гордост, че се справих. И вече не плача, а само се усмихвам на страхотните моменти със сина ми.
Пожелавам ти бързо възстановяване!
Сга, 6 месеца по-късно, всичко ми изглежда като един страшно преломен момент в живота и чувствам безкрайна гордост, че се справих. И вече не плача, а само се усмихвам на страхотните моменти със сина ми.
Пожелавам ти бързо възстановяване!
Мисля, 4е няма мама,която поне леко да не е била депресирана след раждането, хормонален дисбаланс има все пак и куп други фактори. Принципно трябва да премине до месец, ако е лека форма, ако ли не е нужна компетентна намеса 
Успокой се, мисли позитивно и неЩата се нареждат от самосебе си
Успокой се, мисли позитивно и неЩата се нареждат от самосебе си
, но не се притеснявай, с времето ще отмине даже ще ти е смешно. 
Като му пуснех музикалната играчка над леглото и като го погледнех - рев, моментално... Ужас беше 
За зеленото ако ще те успокоя - педиатърка ми каза че не е притеснително. Но за следродилната депресия - като прочетох всичко тук, май и аз я карам - непрекъснато мисля че кърмата ми е малко и не му стига. Искам да съм спокойна защото от опит знам че така ще намалее повече, а не мога. Надявам се и двете да прескочим успешно тоя период 
дано е по-скоро.
дано е по-скоро. 
направо беше някакъв ужас. Ама да те успокоя вси4ко си отшумява и минава. 
Здравей мила 4opi според това което съм чела, ми прилича на следродилна депресия. И аз преживях това и след двете раждания. Плачех за всичко, по всяко време. Чувствах се сама, некомпетентна, несигурна в себе си. Аз лично не съм се консултирала с лекар, и не съм пила медикаменти, но ми помогнаха много близките и приятелите. Говори за това което чувстваш, не се притеснявай, излизай навън, намери някой да ти помага за бебка, за да можеш да имаш време за себе си. Сигурна съм, че ще се оправиш. Успех! И когато ти стане тъжно, погледни твоето малкото слънчице, за което ти си най-прекрасната и любяща мама
Препоръчани теми