Изгубена

На същото мнение съм. Другото го разбирам - малък град, нямаш среда, ограничени възможности за работа, почти нищо за правене. Ако от това ти идва мъката е разбираемо. Но ако просто си свикнала да си до полата на вашите, това говори за съвсем други проблеми. Ако се преместите в голям град, но не близо да вашите, как ще се чувстваш?

Вземи лист и си подреди приоритетите, после помисли кои си намерила , други на цената на какви компромиси и защо би ги направила .
Постигането на баланс в каквото и да е става с определена цена. Започни с намирането на вътрешния и след това останалите ще си дойдат на мястото.

Е ,аз не говоря напразно.Кое е евтиното?
В близкия град ,ако стане чудо и си намеря работа трябва да карам,транспорт-има 2 автобуса сутринта,за връщане няма.За 600-800лева да поддържаш кола,моя даде за месец 2000 лв.за ремонти.Глупотерапия пълна.Значи за гориво и поддръжка ще си давам половината пари ,като се счупи 1000 лева заминават.2 месеца работа.
Ако се наложи лекар специалист-200,300км.То горивото без пари.Наложи се някоя част за ремонти-200км обикаляне.
 Да засееш нещо-всичко е с пари.Парник трябва да се подменя,не знам колко струва.Вода,семена,тор да изкараш 20 кг.домати.Ами те златни излизат,вярно био са.Дърва-хиляди левове,ремонти по къщата десетки хиляди.Все нещо се сменя,все се дават пари.Като тръснат 100 ,200 кубика вода,златно био производство.В магазина избор няма,няма и промоции.Студен чай 4лв.,една консерва дето във веригите на промоция е 2лв тука 3.50.Една кайма най-смотаната в града е 2лв в селото 3.
Всичко се поръчва,абсолютно всичко.5-10 лева доставка.По-скъпо е,живяла съм в град.За едни прашки да си купя ако струват 5лв.давам 10 за доставка.Отделно всяко тичане на град и с автобус е пари.Има причина хората да бягат от малките населени места.

При мен е почти същото,с малката разлика че аз живи роднини освен една 80-годишна баба ,нямам в родния си град и дори не бих се върнала там(в Плевен).Обаче 16 години живяхме с ММ в София,там си изградих някаква среда и когато се роди малкия преди 2 години се наложи да се преместя с децата в родния град на мъжът ми(Севлиево),а той остана в София и работи там 4 дни,през останалото време е при нас.Не мога(а може би не искам) да живея тук, въпреки че живеем в огромна къща, основно аз и малкото дете,свекърите много ми помагат,поели са грижите за големия на около 80-90% , всичко ми е под ръка,но София ми липсва,липсват ми приятелите,а тук тъй и не намерих,т.к.не съм от типа майки висящи по паркове и градинки, където евентуално да се запозная с някой.
Но отлично разбирам твоя мъж,т.к.при нас ситуацията е сходна -ако ММ се върне тук няма да взема и 2000,а в София взима 5 и няма никакви разходи, освен за храна и гориво (живее с двама колеги китайци,не плаща наем и сметки).
По скоро при вас ако наистина работата му е много добре платена вариант е да търсите да закупите жилище в този град,а твоето в родния да го дадете под наем.Ти ще си намериш работа и среда, докато при мен няма как да се получи,т.к.голямото ми дете е с увреждания и малкия като тръгне на ясла трябва да си го поема пак, защото свекърите ми все пак са възрастни хора.
А семейството ти не идват ли на гости?Не може все за тях да си залепена.Когато се запознахме с мъжът ми много бързо отидох да живея с него (родителите ми още бяха живи и също бях много привързана към тях,но пък исках да се отделя,е вярно че бяхме в един град,но за няма и година загубих и мама и татко ,а с ММ през това време си купихме апартамент,но когато на него му предложиха работата в София и за миг не се колебахме,а заминахме-никой не познавахме, града също,аз две години пътувах София -Търново,т.к.учех там,но ни се получиха нещата).
Както са те посъветвали-направи си списък с приоритети и действай според него.

Какво значи "като съм нетърпима, ми казва по някоя лоша дума в гнева си"?
Какво значи да си нетърпима?
Какви лоши думи?
Проблемът не мисля, че е от населеното място. Между вас е.

Аз не виждам ти какво влагаш в тази връзка, освен чувството, че пак си се прецакала. Глупаво е да очакваш, че някой ще остави уредения си живот и сигурна работа, само защото ти не разполагаш с тях.

Здравей авторке,
Изчетох какво си написала. Не знам дали това е цялата картина, но определено не се чувстваш добре.
Вие нямате брак. Нямате деца. Защо просто не си вземеш по-дълъг отпуск от работа (дори неплатен) и не се върнеш в твоя град, у дома - Временно. За два, три или шест месеца. Да мислиш ти, да мисли и той. Може да се чувате пак. Да си се виждате като гаджета, но да живеете отделно.
Виж дали той наистина ще ти липсва. Понякога връзките са като лук- изглеждат добре на повърхността, но като почнеш да белиш има загнило и люти.
Според мен, е добре да анализираш отношенията ви. Да се отдалечиш малко.  Да видиш този човек дали наистина ще ти липсва, дали е склонен той да се премести. Защото сериозните връзки са базирани на компромиси. Двустранни.
Вероятно си и много млада. А и да не си, нямате деца. Иначе съвета ми би бил различен.
Отделно в малък град не винаги се намира лесно среда. Хората там се познават отдавна, от училище, роднини са и са вече формирани групи, които трудно допускат външни.
В голям град е по-лесно намирането на нова работа и на среда.
Не винаги е така. Но често.
Ако пък след времето на размисъл решиш, че приоритет е връзката ти – просто се връщаш при него. Ако той не е съгласен на временна раздяла, значи не е твоя човек.
Знам, че не е просто и лесно, но това са моите две стотинки.
Каквото и да избереш да направиш ти пожелавам да е за добро!

Въобще не бих стояла в някакъв забит малък град при така описаната ситуация. Според мен авторката не е щастлива, няма и да и да бъде.Според мен и чувства големи не играят.

До колкото разбирам, липсва ти не толкова родния град, а роднините.
Не те знам на каква възраст си, но е крайно време да скъсаш пъпната връв. Човек пораства, среща някого и се отделя от мама и татко. Едно е естествената липса, която всеки може да почувства понякога, съвсем друго - тези крайни емоционални състояния с физически неразположения чак.
Дали ще си с настоящия мъж или с някой друг, ако не израстнеш, няма да ти се получават връзките.

Авторке, не ми харесва това, което написа за отношенията ти с този мъж. Ти сама се оценяваш като нетърпима в някакви моменти, а неговите реакции - като гняв и лоши думи.
Според мен, не си с правилния мъж на неправилното място. Ти си си избрала и мъжа, и мястото, но дали са правилни за теб? Имам съмнения за вашите толкова прекрасни (според теб) отношения. Струва ми се, че този мъж не те изслушва, не те разбира (нито желае да те разбере) и те манипулира до степен, да смяташ себе си за виновна за всяко разногласие.
Помисли по въпроса.

Според мен в момента се чувстваш така не заради връзката си, а заради това, която я предшества - сама казваш, че си изключително свързана с близките си. Разбира се, нормално е да имаме добри отношения с роднините си, но от един момент нататък може да се появи и зависимост от тяхното одобрение, присъствие, подкрепа и т.н.

Каква роля си представяш, че те ще имат в живота ти в бъдеще? Ако трябва да подредиш следните неща, в какъв порядък би го направила - Ти като личност, Партньора ти, Деца, Работа и социален живот, Родители. Това ще ти даде добър поглед на приоритетите, които имаш заложени и до колко здравословни са те на този етап от живота ти.

Дори да смениш мъжа и града, ако не изчистиш тази невротичност и тревожност в себе си или поне не установиш корените й, всеки път ще попадаш в този порочен кръг на неудовлетвореност. Обикновено партньорите, които избираме са като наше огледало. Начина по който реагираме на тях, говори много за нас. Виж какви бутони натиска в теб този мъж и защо те са болезнени за теб.

Здравей! В почти същата ситуация съм като теб,обаче аз съм от по-малкия град,а той от по-големия. Също доста съм привързана към семейството си и не бих искала да изляза от зоната си на комфорт, но погледнато трезво над нещата, ако искаме връзката да просъществува и да градим, трябва някой от нас да направи този компромис и да те пренесе при другия. За сега съм решила това да бъда аз,реално той също може да се пренесе при мен и да работи за същата фирма,но предпочитам аз да започна от 0,защото той веднъж вече е и се е установил.
Авторке,как си представяше, че ще се развият нещата там за теб?
Той щом взема хубави пари,съответно е на хубава позиция,не вярвам в София да не го оценят и да взема по-малко..
Защо не поговорите сериозно и не опитате в София? Ако държи на теб,би предприел тази крачка,без да опитате няма как да знае какво ще е там.
Ако е вятърничев и си играе на топло и студено с теб, по-добре се прибери сама там,откъдето си дошла и не стой в токсични отношения.
Дано вземете правилно решение! Каквото и да се случи, знай, че е за твое добро!

Мацката си иска да интресния живот в големия град. Ако искаше да бъде точно с този мъж, общо взето щеше да й бъде все едно къде. Щом толкова не може да се откъсне от родителите си, да се връща при тях.

Правилното решение е да живееш там, където се чувстваш на място, и се чувстваш ок. Аз също смених града си преди две години и се чувствам по-зле от всякога, въпреки, че имам всичко което искам. Сега мога спокойно да заменя това всичко, за това да бъда отново в родния си град. Там бях супер, и си мислех , че в по-голям град ще е нещо уау, като ъпгрейд. Компромиси се правят, но с щастието - не. Ти няма дори какво да загубиш, този човек е ясно, че не те обича щом е намекнал, че или в неговият град ще живеете или те напуска. Ти си му сигурна там, а без странични контакти още повече. Нищо не го застрашава и съответно си вдига самочувствието, като скоро ще започне и да те поступва ми се струва.... Има голяма вероятност, щом си позволява да те обижда, значи толкова си му важна.

Намери си занимания, които ти доставят удоволствие . Аз също си падам малко домошарка , нямам много приятели . В свободното си време се занимавам с различни хобита и най - вече с четене на книги. Не мисли , че вашите ти липсват . Така е , където и да си пак ще ти липсват . Но не ми харесва това с приятеля ти .  В една връзка и двамата трябва да правят компромиси . Един за едно , друг за друго . Помагането му с домакинството няма да помогне много в тази ситуация . Той трябва да те предразположи , да разбере, че ти е трудно . Помисли си добре дали всичко това си заслужава . Важното е как се чувстваш ти . Не пренебрегвай себе си , за да му е добре на друг .