Бебето не ме познава

Извинявай, но пълни глупости, дано не ги вярваш. Бебето ти суче от теб, ако ще и за 3 мин да си с него, много добре знае коя е майка му. Цялата тази драма е собственото ти недоволство от теб самата, че си зависима от свекървата и живеете в тях. Бебето ти просто обича И баба си.

Изнесете се.

Другото са фантасмагории, на които сама ще се смееш как си ги написала, когато се поосвестиш малко и детето поотрасне. Въобще не могат да се коментират сериозно. Радвай се, че детецето ти е здраво и се развива добре и се грижи за себе си вместо да си вкарваш мухи в главата.

Прочетох цялата тема, в абсолютно същата ситуация съм с майка ми и бебчето ми на 4 месеца, откакто се е родило. Искам само да ви кажа, че сте си напълно в правото да се чувствате както се чувствате. При нас е имало същата напълно излишна борба за надмощие, разговори, налагане, забележки и месене не на място, караници, изтъкване, и тн и тн. Това което ми помогна до голяма степен е че си казах да осъзная и оценя това че я има, че е жива и здрава, че се радва на бебчето ми, въпреки ВСИЧКО, защото какво щеше да бъде ако не беше така.... Имала съм нужда от повече време и контакт с бебчето ми и затова съм направила така че аз го къпя, аз го храня, аз го приспивам, аз го обличам, но без да го налагам това с напрежение , просто така. Гледам да и давам бебето поне за малко, за да не ми прави проблем и това да ме напряга, но когато аз преценя, или когато тя е поискала но момента е подходящ, защото обикновено все го иска докато го храня или приспивам или му се радвам и като кажа не точно сега е голям проблем, едва ли не коя съм аз че да и отнемам "тяхното време заедно". От друга страна се радвам, защото когато повече хора му обръщат внимание и колкото повече нови и интересни неща вижда и чува, на бебчето му се обогатява и развива мозъка и се радва и се смее и това ми е най-важно.

Сложете си очила с големи рамки. Или шарена шапка. На тази възраст бебетата са заинтригувани от контрасти, бради, бръчки и тем подобни. Вие ако сте хубава без някакви открояващи се белези/брадавици/вежди, нормално да не ви гледа 😀

Аз не разбрах, свекървата на авторката е по цял ден вкъщи или ходи на работа?
Иначе моите 2 деца започнаха да казват първо ба-ба или да-да, въпреки че рядко виждаха бабите си. Просто явно тези звуци са по-лесни. "Мама" се появи едва към първата година

Ходи. Прибира се малко след обяд. Въпроса е решен. Моя беше грешката , че в момента в който се прибере идва и ме го взема от ръцете. И ако не отида да си го взема зя ядене, смяна на пямперс или нещо изобщо не ми се и даваше. Както и да е. Въпроса е решен. Просто вече не го давам веднага, а когато аз реша.Здравейте! Да ви кажа и аз така процедирам още от две седмици насам. Стоим си в стаята, като се чукне на вратата повечето пъти казвам не сега. Водя и го,когато аз реша. Прекарвам максимално време с него. А и мисля че като се поуспокоих малко,  че детето разбира се познава  коя е мама по мириса на мляко, но когато усеща тревожността ми -не желае да стои в моята компания,което е нормално
.
Дадох си време да се успокоя и се наслаждавам на моментите ни заедно - играем , смеем се и всичко е наред. Но просто взех нещата в свои ръце. Без да се карам, без да се обяснявам или каквото и да било. За сега няма проблем  от нейна страна видимо, като прекарват по-малко време заедно.
Надявам се да си остане така.
Благодаря на всички отзовали се мами! Бъдете здрави 🍀

Въпреки това не се тревожи. Ти си с детето сама през по-голямата част от деня, то си е твое и те познава.

И аз се включвам с обсебените свекърви!!!!!
Моята си мисли,че тя може да му е майка.  Рязко й спрях контактите с детето. Хич не ми пука как се чувства, нея не я интересува мен как ме е накарала да се почуствам с "Баба ще си го захрани"  , "Баба ще му готви", "С Баба ще си спинкаш" , той казва "МАМА", тя вика на мен ми се чу като "БАБА" . ААААА и най-хитовото - "БЕБЕТО ПРИЛИЧА НА МЕН" ХАХАХАХАХАХАХА
Познайте дали тя го е захранила и тн 🤣🤣🤣

Да му готви де.

Ама на мен ми се струва, че само си приказват, а като дойде време за готвене-хранене-памперс-спане го връща и отива да си почива.

Оооо, при нас не е така. Ако може би правила всичко, вика му "сине, синенце" 🤣Сериозно ви казвам, обсебена е! Той й бил целият живот...Млада жена е, на 49г, много млада е родила, не си ли го е изживяла тогава не зная, но майка на моят син няма как да е. Видимо бърка нещата. На такива жени или рязко им се дава да разберът, че нещата няма как да са такива каквито си фантазират, или цял живот ще са си в заблуда. Аз време имам, но нерви нямам и реших да не я чакам да се осъзнава тепърва 🤣 Бебето ме познава, време е и бабата да разбере коя съм! Мой съвет е и вие да й припомните коя сте.

Пази Боже.. аз малко си падам по психологията и наблюдавайки отстрани нещата, стигнах до заключение,че просто има нужда от любов. Свекъра ми е студен като съпруг, дори и като баща, така да се каже "скован" на тема чувства и нежност. Мъжът ми също е от сдържаните, не обича много, много целувки ,прегръдки и т.н. И може би жената има нужда просто от любов.. само че я търси на грешното място. И сте прави, да стоя безучастно. Виваги ми беше кофти като го давах, защото исках време с него.. но нали съм добра душа- да не изляза лошата снаха.
И ми прави впечатление как аз правя нещо в коридора и чувам как постоянно се бабосва,  а като вляза се сменя рязко на"  така ли бабо,даа, разкажи ми пак". И като изляза пак същото. Все тая, спирам да се ядосвам , защото от една страна е хубаво детето да има повече контакт с други хора , но мисълта че никой вече не ме пита дали трябва скоро да спи , да яде и т.н ми навява че изобщо не им пука как се чувства той. А да си откраднат максимално време с него, нищо че може да се преумори, превъзбуди и т.н. Преди
си лягаше много рано , сега стои до късно , защото знае че понякога се буди и го взимаме в другата стая. Нямам толкова против нея,  коркото излях в публикацията си, но наистина ни се усещат. Сякаш верно не са изживели майчинството си и искат пак.. Аман! Дано  хубаво го помня този случай и един ден не съм като нея..
И да, определено много го обича и го стиска от любов и съм благодарна за помощта и, но всичко с граници, които успешно и тихо мълком създадох.
Благодаря на всички ви, за съветите! Наистина ми помогнахте! 🍀

Моето е нонстоп с мен. За добро или лошо, никой не ни помага. Обаче съм му толкова втръснала, че изобщо не го вълнувам. По същия начин се радва на други хора, мен ме приема за мандра. Но мама си е мама, не се безпокойте