Свекървата и бебето ми

Добре, де отново не четете, момичето пише че е било по време на Ковида. Наистина ли ще рискувате да заразите бебе на дни? Защото аз не бих могла да поема този риск и бих мислила основно за доброто на бебето. Не да си галя егото и да се правя на интересна пред моето дете.
От тази тема виждам основно претенции на баби и бъдещи баби, без мисъл за здравето и сигурността на бебето.

Ей, страшна обида да си с маска при малко бебе с неразвит имунитет. Потъпкват ви егото? Неуважение към важните ви персони? Какви са тези разбирания от време оно? Как може все още да имаме разбирането, че снахата трябва да е покорна слуга на нейната втора майка -  благоверната свекърва… Стига, моля ви се! Безброй пъти се повтори - уважението трябва да е взаимно. Разликата в годините не е причина за преклонена глава. Причина даже изобщо няма. Не живеем в годините на робство и комунизъм, че да ходим с тиксо на устата, сакън да не тропнем с крак на застаряващото поколение… Научила съм синът ми, колкото и да е малък, че ако не иска някой да го прегръща и целува - казва НЕ и се дърпа встрани. Ако ще с крачета да рита. Негово тяло, негово право! Надявам се не разбуня духовете съвсем с това..

Аз по време на ковида имаше период от около месец, в който моя баща се нуждаеше ежедневно от грижи. Когато бях при него, по 2-3 часа не съм сваляла маската и ръкавиците. Но малкото бебе ще има майка и баща, които да се грижат за него. Еднократно да го видя с маска да, но от поста на дамата останах с впечатление, че това е ежедневие. Ми и на 100 метра от мен да живее дъщеря ми, ако я е страх да не заразя бебето й, просто няма да ходя у тях, да идват те, когато пожелаят, може да се чуваме по телефона, да ми праща снимки на бебето, ако желае. Когато прецени, че е безопасно тогава. На татковците, давате ли им да стоят до бебето без маски? Защото моят мъж , когато беше бебе щерката, работеше в много голяма фирма, с всякакви хора е имал контакти. И някак ми се виждаше абсурдно от него да не искам маска,а да карам бабите и дядовците, които са пенсионери и имат в пъти по-малко контакти да слагат. А и моето дете се роди преждевременно и беше на антибиотик още след раждането, може би в очите на някои съм безотговорна майка. Между другото някои мои приятелки вече имат внучета и сигурно им изглеждам адски студена, защото дори от количката стоя на дистанция, никакъв интерес да видя как изглежда бебето, но тук като чета направо получавам стрес да доближавам
 бебета. А това детето да не дава да го целуват, когато му е неприятно е правилно наистина.

Хайде да не намесваме таткото. Таткото може да ползва и 2 седмици отпуск. Колкото по-малко хора при новородено, толкова по-добре. Още повече по време на пандемия.
Имам познато бебе, което и в болница лежа и Ковид кара преди да стане на месец, заради несъобразителни роднини около него.
Нека има повече мисъл за бебетата.

Темата е за това дали и как да се поставят граници с несъобразителните близки, в конкретния случай свекърва.
За някой това, че съм искала да са с маски покрай детето е прекалено. Ок, не казвам, че всеки трябва да го прави. Няма да навлизам в подробности защо за нас това беше необходимо, не е това фокуса в случая. Въпросът е в това, че след като сме го решили очакваме собствените ни родители да се съобразяват. Както казах - с настояване или с действия, получихме съобразяването за това и всичко останало.
Моите родителите сами решиха да си правят тестове за ковид преди посещение, защото още не бяха пенсионери, а майка ми работеше като фармацевт. Просто бяха отговорни към внучето си и съм изключително благодарна за това. Приятелите ни също бяха съобразителни и се виждахме само навън, без никой да се навира в бебето, защото всички знаеха през какво преминаваме и предварително си ни питаха какво е ок и какво не е ок да правят покрай/с детето. И всекидневно никой не е слагал маска, защото не е имало "помагач" всекидневно. Посещенията на свекървата пък винаги са били буквално, за да види бебето, без да оказва каквото и да е помощ, просто защото физически ѝ е трудно и аз нямам проблем с това, та в този ред на мисли не го намирам за голяма драма да сложи маска за час-два. Но дори и да помагаше, пак щяхме и двамата с мъжа ми да искаме да се съобразява с нас, когато става дума за детето.
Мъжът ми беше вкъщи първите два месеца, по ред причини, та не съм се тревожила, че ще донесе вируси от офиса. А аз самата също няколко дни бях с маска покрай детето, защото имах херпес и това беше не само мое решение, а и препоръката на неонатолога на детето.
Крайностите за един са необходимост за друг. И всеки е длъжен да зачита желанията на родителите, освен разбира се ако действията на родителите на са в ущърб на детето, но това далеч не е така при авторката.

Крушата не пада по-далеч от дървото, колкото и да не ви се вярва, доста приличате на родителите си, а от децата си ще получите това, на което са били свидетели те.

Изобщо не приличам на родителите си, а напротив. Именно защото съм отгледана в абсолютно различна среда, в момента правя всичко възможно това да не е така с моето дете. Никой никога не ме е питал искам ли да ме мачкат, прегръщат и т.н. Беше като задължение - баби, дядовци, лели, чичовци и рода до девето коляно. Гледах майка ми как цял живот са я тъпкали родителите на баща ми, а тя не смееше да каже ГЪК, защото никой не я подкрепяше и не заставаше на нейна страна - особено нейните собствени родители. Ама как ще кажеш каквото и да е на свекървата - това е равно на отричане от религията. Баба ми го играеше суверен и все за нещо захапваше майка ми, особено като е във връзка с моето отглеждане! А майка ми имаше наистина съвременни методи на възпитание, но уви -  не е имала достатъчно смелост да се опълчва, камо ли да си тръгне..

Отиде си на 50. От инсулт! От нерви! От тъпкане и мачкане цял живот..

Точно това, което казвам, липсата на спкойни отношения бележат детето завинаги. Съжалявам за загубата ти❤️

О, това със сигурност..

Оооо, на драго сърце ще кажа и за бащата, понеже някой попита. Дъщеря ми се роди недоносена, изписаха я насред грипна епидемия, февруари месец. Мъжът ми работи с много хора, така че сам реши в началото да слага маска вечер като се прибере. Поне първите дни. Много се притесняваше да не довлече някой вирус. Родителите ни също слагаха, когато идваха да видят бебето, не са си позволявали да го мачкат и целуват, въпреки, че искаха. Знаеха, че на този етап може да е опасно, всички работеха с хора, не са били пенсионери. Като поукрепна малко детето, не съм забранявала да я гушкат и целуват, но никой не прекаляваше. Притесняваха се повече и от нас родителите, съобразителни са били винаги. За това говорим, за съобразителност и здрав разум. Други като гледам говорят основно за егото си, та е ясно, че хич и не им пука за доброто на внучето, ако и да декларират под път и над път обратното. Но както е казал народа - не ме слушай какво ти говоря, гледай ме какво правя...

Ако някоя баба се фръцне обидена, че й се налага да спазва елементарни мерки около новородено, па било то и на собствената й дъщеря и това я накара да спре да си вижда внучето, то прав й път. Явно толкова й пука за него, както и за дъщеря й. Явно не й дреме през какво би преминала същата тая дъщеря, нейно собствено дете, ако бебето й се разболее тежко. Важното е егото на бабата да е непокътнато, мдаммм

Добре, до каква възраст на бебето според вас трябва да се пази от бабите и дядовците? За някои майки до 2-3 години, докато тръгне на детска все си е бебе. Виждам млади майчета със съвсем малки бебета в хипермаркета, в Мол-а, на кафе ( вярно открито кафе, но пък масичките наблъскани една до друга), на детската площадка заедно с други майки с по-големи деца, все неща, които съм гледала да спестя на моето бебе като пеленаче, но пък ги е страх бабите и дядовците нещо да не го заразят. И така като се наложи да оставят 2 годишното на баба или дядо се чудят защо реве и е залепено за майка си. Ако е до 1 месец например, мога да го приема някак, но иначе ми е съвсем непонятно.

Няма златно правило за всички. Всяка майка създава такова за себе си. Вярвам, че е най-доброто, на което е способна.

Лятно време, бебето не се пази от бабите и дядовците специално. Пази се от вируси и разни други красоти, тъй като имунната му система е незряла и неукрепнала и въпросните вируси и т.н. могат да бъдат много по-опасни за едно новородено, а възрастният даже няма и да разбере, че носи нещо. Говорим за новородени, не за 2-3 годишни деца. Ако са и недоносени, хептен. Какъв е тоя зор да се вреш в бебе на дни и седмици, зер никога няма да го видиш повече? Да, много е сладко да гушкаш бебе, ама е по-важно здравето на това същото бебе, отколкото моите мераци за гушкане. Или не? Достатъчно медицински препоръки и обяснения има защо не е ок да се навираме в малки бебета, както и да ги целуваме по лицето и ръцете.

lyatno vreme, не знам защо смяташ, че майките, които си водят децата в мола ги пазят вкъщи от бабите и дядовците, както и че хората, които пишем в тази тема, че сме поставили някакви граници пред роднини и приятели, сме си водили децата къде ли от новородени?

Ние го "пазихме" повече до към 3тия месец. Първия път, когато ние отидохме на гости на родителите ми, детето беше на 6м. Посрещнаха ни с маски, че нещо смъркали. Оказа се ковид. За щастие аз и малкия го изкарахме най-леко, но за мен си беше тревожно първо боледуване. Сега е 2г3м, ходи на ясла откакто е на 1г6м и почти постоянно е болен. Обаче мисля, че всички може да се съгласим, че е едно да боледува дете на 2г, друго на 6м, трето бебе на месец-два.

sixsens много добре го е казала.

До когато решат родителите. И 2-3 години да са.