Едно секцио, едно вагинално раждане и... още нещо

  • 18 753
  • 118
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 462
А мога ли да те попитам - вие работите ли вече за трето дете, или въпроса е твърде личен?  Wink

Подготвям се психически. Събирам материали. Говорим си с мъжа ми. Обсъждаме някои статии и коментари. Представям си прекрасни моменти, свързани с раждането. Уча се да се справям с болката. Старая се да съм здрава - в това число да поддържам тялото си силно и да се храня колкото е възможно природосъобразно.  Ето така "работим" Simple Smile! Иначе, още не съм готова за нова бременност. Просто тялото ми не го иска. Когато усетя, че моментът е назрял - тогава и ще го направим по максимално правилния и добър начин.

Колкото до мен, потвърждавам участието си в списъка. Не само че искам да родя нормално, мечтая за домашно раждане.

Ех, за мечтаене и аз си мечтая... За това и написах в заглавието "... и още нещо". Хайде с общи усилия да измъдрим нещо по въпроса!

И още нещо - има ли мами, които да участват и в двата списъка? Като мен например. Т.е. такива, които са минали вече VBAC и имат желание за още едно нормално раждане.

# 16
  • Мнения: 1 232
 HugБлагодаря Поли за споделеното от теб изчетох разказите ти на един дъх Hug

# 17
  • Мнения: 61
Хайде и аз да се запиша като раждала секцио по нежелание и с желание за следващо вагинално раждане, неизвестно кога. Оперираха ме, защото преносвах 9 дни, бях 2 пъти по не знам колко часа на системи окситоцин, без никакъв ефект, без никаква родова дейност. Сега свързвам невъзможността да родя нормално с целия ужас, на който се нагледах в болницата (МД, за съжаление от глупост постъпих там 2 дни преди термина, което вероятно е имало решаващо значение). На моменти не само, че не ми се раждаше, но и направо не ми се дишаше. Спомените ми от раждането са кошмарни, наричаха ме глезла, задето не искам да се оперирам, пък после ме тормозиха, че съм оперирана  Confused. Бебчето ми имаше нещо като следи от трънен венец по главичката - кръвонасядане в местата, където се е притискал към таза ми вероятно по време на 2-те индукции. После стоя в кувьоз, имаше стафилококова инфекция, според лекарите - вътреутробна, според мен - поради това, че не беше изхвърлил мекониума през първите 36 часа (може би е свързано с неминаването през родовите пътища и поглъщането на де що има полезно там?). Много ми се иска, ако решим да имаме още деца да родя нормално, в идеалния вариант - у дома  Heart Eyes.
Поли, благодаря ти за чудесния разказ, за всички усилия и позитивна енергия, която даваш!

# 18
Преди почти година бебето ми се появи на бял свят чрез секцио по спешност буквално на самия финал на започналото нормално раждане с паднала тапа и изтичащи води,постоянни контракции,бавно напредващо разкритие,с незначителни болки до самия край,нищо стресиращо,ужасно и болезнено не ми се случи,въпреки постоянното туширане,натискане по корема(бебето не искаше да слиза надолу,впоследствие се оказа завързана на възел пъпна връв,поради което се наложи секцио).Искам дебело да подчертая,че бях изключително спокойна през цялото време,бъдещият татко беше там с мен,това ми даваше крила и вдъхваше увереност не само в неговата съпричастност,но дори и в собствените ми сили и възможности!Въпреки,че операцията протече чудесно с възможно най-добрия изход от нея-прекрасна здрава дъщеричка и никакви проблеми за мен(и тогава,и досега),все пак ужасно ме беше яд,че се случи така,оставаха ми само някакви си 2 см и щях да родя много лесно(по думите на събралите се цял "бюлюк" д-ри,акушерки и анестезиолог),а се наложи да ме режат #Cussing out пфууу!Още на първият ми профилактичен преглед при МОЯ доктор(при когото и раждах) му казах:"Д-ре,другият път нормално,нали?!",на което той отговори ок,като му дойде времето,няма проблем(но ще го видим какво ще каже "като му дойде времето"!)
Мога да кажа,че откакто прочетох темите на Емем,на mama_p и твоята,Поли (с голямо удоволствие,малко сълзи и огромна надежда,благодаря за което,поздрави и поздравления  bouquet),в мен все повече се затвърждава желанието и убеждението,че ИСКАМ ДА РОДЯ НОРМАЛНО!!!Възхищавам се на силата,увереността,мисленето,информираността и сърцатото отношение на вас трите и на всички майчета от списъците по-горе и смятам да си открадна по малко от всичко това и за себе си,за да стане и моята мечта реалност!
Още веднъж благодаря и,Поли-можеш да ме включиш в списъка на малко лудите,търсещи баланс и удовлетворение маминки Wink

# 19
  • Варна
  • Мнения: 204
Привет момичета!
Включвам се и аз да благодаря на Поли за чудесния разказ, който за мен идва тъкмо на време когато имам нужда от подкрепа относно това какво решение да взема.Ето накратко и моята история. Преди близо 4 год. родих първото си дете с "непланирано" секцио.Преносих 8 дена.Влезнах в болница за предизвикване на раждане.Една вагинална таблетка простин- нищо.На другия ден втора и след няколко часа всичко тръгна като по книга.Падат запушалки, изтичат води, лека полека контракции, които с времето се засилват все повече докато се стига до неистова болка, НО без резултат.Като при тебе Поли.Само , че с дриуги цифри.За 10 часа - 3 см разкритие и нито мм повече.Толкова много ми се искаше да родя нормално.Бях го планирала през цялата си бременност, бях се подготвяла за това  и само ден преди този ужас, нямаше човек на света който да ме разубеди да не го направя.Нямаше и причина да се откажа от нормално раждане.Но ето, че живота поднася изненади.Не съм и предполагала, че ще се наложи да се моля на колене за операция, виждайки , че всичките болки и усилия бяха безрезултатни. Изредиха се доста доктори през час и само чувах в унес между контракциите - 3 см , 3 см. и пак 3 см. Свикаха екип, опнаха ме на масата и хоп секцио.Не мога да се оплача.Възстанових се бързо. И до ден днешен не съм разказала на близките си с подробности какво точно преживях .Оставих си го за мен.Обаче, ето че скоро пак ще имам бебенце.4 години по-късно отново съм пред дилемата : Какво да правя?Опитвам се да се убедя сама, че вторият път сигурно няма да е пак същото.Не може два пъти да се минава през ада.Не съм се консултирала още с доктор.Не знам и сама за себе си как искам да родя.Отново ми минават мисли за нормално.Особено след като прочетох разказа ти. Половината от пътя ни е еднакъв.Дали и втората половина обаче ще е такъв? Засега имам време да умувам. newsm78    

# 20
  • Плевен
  • Мнения: 1 357
Леле направо ме смая!!!!Страшна си!!!!  bouquet  bouquet  bouquet

# 21
  • Мнения: 1 671
Страхотен разказ! Поздравления за силата и за куража!  bouquet
Чета отдавана тези теми и много се възхищавам на всички момичета, които се борят, за да родят нормално.
Моето раждане беше естествено, но преди това 9 месеца се опитвах да убедя доктори, че ще успея да родя нормално. Още щом влезнех в кабинета и чувах "Ама какво хубаво секцио ще ти направя..." Имах 4 медицински причини за раждане по оперативен път - миопия (става въпрос за -5.5 и на двете очи), тезен таз, родова слабост, а накрая и тоновете на бебето падаха в продължение на 2 дни и всички бяха в готовност да ме оперират по спешност. Разкритието ми вървеше много бавно (за 2 дни едва 3.5 см). Вярно е, че контракциите ми бяха безболезнени. Благодарение на моя много близка акушерка (близка на семейството), привърженик на раждането по естествен път, на нейните здрави нерви и упоритост да не ме дава да ме кълцат, успях да родя сина си нормално. Раждането не ме боля много (обезболиха ме с лидол и нищо не помня от болките, но ми беше много смешно през цялото време) и родих за 3-4 часа след започването на по-силни контракции. Имах само 2 шева, които така и не усещах.  Да родя естествено беше едно от най-мъдрите решения, които съм взимала през живота си.
Сега вече планирам второто и съм се заредила с много сили да повтарям отново на всички, че ще успея да родя нормално. Дано и следващия път да ми се размине секциото.

# 22
  • Мнения: 2 622
Браво!Много си смела!Аз не посмях втория път да се опитам нормално...Моето първо секцио беше по спешност заради високо кръвно(е,и разкритие нямах),а втория път нямах никакви показания за секцио,но в последния момент ме хвана страх и...После се оказа,че конците от първия разрез на матката си били цели-целенички,та добре че не сме рискували-така каза лекарката.

# 23
  • Мнения: 485
После се оказа,че конците от първия разрез на матката си били цели-целенички,та добре че не сме рискували-така каза лекарката.

 Shocked Това не можах да го схвана, ако може някой да ми разясни...

# 24
  • Мнения: 2 622
После се оказа,че конците от първия разрез на матката си били цели-целенички,та добре че не сме рискували-така каза лекарката.

 Shocked Това не можах да го схвана, ако може някой да ми разясни...
ами не е толкава сложно за схващане,може би неточно съм построила изречението...
като ми правят второто секцио,виждат че още си стоят конците от първото.Не на външния разрез,а вътре ,на матката.При едно евентуално вагинално раждане,имало опасност да се отвори разреза .

# 25
  • Мнения: 485
Съжалявам ако звуча като пълна глупачка  Embarassed Embarassed Embarassed Но все пак не разбирам - това са били конци, които е трябвало да се резорбират, а не са се резорбирали за 3 години?  Shocked Че това по никакъв начин не може да се разбере преди да се направи второ секцио. Много съм объркана  Rolling Eyes

# 26
  • Мнения: 462
pak.vessela mandarinBOOTY включих ви в списъка!

evelinar, браво на теб! Страхотно си си устоявала позициите и ти се възхищавам на спокойствието, което си имала!

Като си говорим за подготовка за следващо раждане вижте на какво случайно попаднах днес:
АЗ ЩЕ ТЕ РОДЯ, АНГЕЛЕ МОЙ

Благодаря на всички за милите думи  Heart Eyes!

# 27
  • Мнения: 5 713
Добре, че една приятелка ми каза за темата и че присъства никът ми в списък. Simple Smile Много рядко влизам в " Майките ".
Поли, страхотен е разказът ти.  Hug Направо настръхнах.
Аз съм с нежелано секцио и с огромно желание за нормално раждане. Само да видим кога и къде. Мъжът ми иска да изчакаме, защото ни предстои тази година заминаване към Канада. Поне там знам, че са твърдо ЗА нормалното раждане. А аз съм готова дори и сега за самия процес. За болката изобщо не мисля, убедена съм, че ще се справя. Единствено да съм здрава и да имам нормална и спокойна бременност като предишната.

# 28
  • Мнения: 485

Колкото до мен, потвърждавам участието си в списъка. Не само че искам да родя нормално, мечтая за домашно раждане.

Ех, за мечтаене и аз си мечтая... За това и написах в заглавието "... и още нещо". Хайде с общи усилия да измъдрим нещо по въпроса!


Да, искате ли да си създадем група за взаимопомощ и подкрепа?  Hug Не знам за вас, но аз имам огромна нужда от това. Все повече се убеждавам, че човек може да постигне страшно много неща, когато има съмишленици.
Аз мисля следващата седмица да си запиша час при гинеколога ми, за да ме прегледа и да си каже мнението относно моите планове за нова бременност. Надявам се също да говоря с лекарката, която ми направи секциото и да я питам дали разрезът при мен е напречен, дали е шит непрекъснато и какви конци са използвани.
И освен това започвам да чета линковете, които е дала Поли.. Някои от тях съм ги чела, но пък други ще са ми от полза. Това за пречистването на организма със сокове при мен май няма да стане, та аз съм си активна кърмачка все още  Laughing.
А има ли още мами, които си мечтаят за домашно раждане?

# 29
  • Мнения: 2 622
Съжалявам ако звуча като пълна глупачка  Embarassed Embarassed Embarassed Но все пак не разбирам - това са били конци, които е трябвало да се резорбират, а не са се резорбирали за 3 години?  Shocked Че това по никакъв начин не може да се разбере преди да се направи второ секцио. Много съм объркана  Rolling Eyes
Да,точно така-конците от първото раждане не се бяха резорбирали за 2г.и 7м.Незнам какво точно е можело да стане ако второто раждане е било нормално,но лекарката на няколко пъти повтори-добре,че не опитахме вагинално Thinking

Общи условия

Активация на акаунт