Защо не кърмихте?

Защото беше една мъка,едни болки...тази малка баракуда така лакомо ме захапваше...зърната ми постоянно разранени...по цели нощи на помпата...а мляко-нъцки.Аз упорита обаче,не,та не-ще се стимулирам на помпата...нали кърменето ..бля-бля...недоспиване...депресийка,всички екстри...мъчението продължи малко над месец.Ей на толкова бях(показвам си връхчето на малкото пръстче тук ) да обявя кърменето за пъти по-тежко от раждането(съжалявам)....

Тошко беше но кърма и АМ около двадесет дена .След това преминахме само на АМ.Не можах да се справя с кърменето.
Мисля,че трябваше още от родилно да подготвят майките за успешно кърмене.Но това в Бургаската болница го няма.
Пламен го кърмих 8месеца и после минахме на АМ.Мисля,че с Пламен се справих

За мамите, които имат някакви угризения на съвестта по отношение на кърменето, ще кажа, че първата бременност и раждане е голям шок за психиката на жената - НЕ СЕ УПРЕКВАЙТЕ!

За родилите с операции е нормално да имат намалена и краткотрайна лактация.

Без съмнение и генетичният фактор оказва влияние. Ако майките и бабите Ви не се имали много кърма не очаквайте от Вас чудеса.

Голямият бюст и големите зърна не са гаранция за много кърма.

ТинаХрис е права, че кърменето може да се превърне в по-голям проблем от едно раждане.

Като пример мога да дам сестра ми и себе си.
Малки бюстове и зърна, много кърма.
На третия ден след раждането, освен моето бебе, в родилното кърмех още 4. На 5 ден при изписването акушерките си правеха майтап - "млекоцентралата си отива".
Сестра ми беше същата картина. 
След 20-я ден от раждането - и двете бяхме с мастити.
Поради неправилно отношетие от страна на тогава кварталната лекарка, която твърдеше, че жива или умряла задължително трябва да кърмиш, сестра ми продължаваше да кърми до последно с вече гнойния мастит. На 40 ден след раждането - родилна треска, алергичен шок от предозиране с аналгин, с който й сваляха температурата 40 дни и .... изпадна в клинична смърт. Цяло чудо, че попадна на отличен екип от лекари в реанимацията и оживя.
Така, че не се упреквайте - човешките възможности имат предел и  ако кърменето Ви представлява голям проблем в един момент, без угризения на съвестта помислете и за себе си.
И без това, да си майка в България си е геройство.

Опитах всичко - кърмене на поискване, хомеопатия, лактогонен чай, изцеждане. Но явно пролактинът ми е в ниски нива и кърмата намля и сега има 5 капки. Давам му да посуче, но след 2 минути той се сърди, понеже мляко няма. А иначе зърната ми са като биберони, така добре са оформени
Но и АМ е храна, так че ще си яде Аптамила и ще е сит и споковн.
И с големия бях така, но не знаех, че гладува, след 2 седмици терзания и видимо отслабване му дадох АМ. Детето се успокои и започна да спи и наддава.
Сега е голям и хубав батко на малкото си хубаво братче

Много исках да кърмя бебка, но кърмата ми беше недостатъчно (около 20-тина мл) и дори под ръководството на педиатърката не успях да я увелича. Заключението беше, че съм се притеснила около раждането и трябваше да дохранвам бебка. А в края на 3-тия месец кърмата ми спря внезапно, просто един ден се събудих и нямах това напрежение в гърдите. Напук на всички твърдения че детето свиква от биберон и не иска да суче, видях голям зор докато отвикна бебка.  Плачеше, и искаше дя суче, а нямаше какво . Отказваше да започне да пие от шишето и цял месец след това я слагах на гърдата (въпреки че нямаше абсолютно нищо) и после я сменях с биберона.

Защото противно на  твърдения във форумите не всяка жена може да кърми.
 
 

Раждах със секцио, кърмата ми дойде на 3-я ден през нощта, дотогава бебка беше на АМ, и то от шише със доста широка дупка (в родилното такова дават), имам т.нар. "вдлъбнати" зърна и бебка така и не посика да засучи, след като се опитвахме много, реших да почна да цедя, но от недоспиване, преумора (сам самичка с бебе, което започна да има и колики) и разни такива фактори, започна да има все по малко кърма и накрая започнахме с АМ.

Кърмих я 2 месеца....но напоследък забелязах че пищи от болки в коремчето и това ни са обикновенни колики. Още при навлизането на първите мл.  кърма в стомахчето започваше да се присвива и пищи! Появяваше се бурна перисталтика която се усещаше с ръка!
Установих че това е лактозна непоносимост....За да се обработи млечната захар ...навлиза млечна киселина! Ако млечната захар е с по висока концентрация...навлиза и по голямо количество млечна киселина която дразни ужасно червата!

Купихме с мъжа ми АМ с ниско съдържание на лактоза и нещата се успокоиха! Започна да спи през деня.... стана весела и усмихната....
Преди не можеше да спи и беше ужасно неспокойна!
Много ми се искаше да кърмя....замразявах кърма и се опитах да и дам пак но разредена с адапте 3 към 1....Пак същите болки в коремчето...Изхвърлих кърмата !

Правих какво ли не. Пих нон-стоп чай за стимулация на лактацията, ядях насила, пиех насила течности..само и само да имам мляко. И така два месеца и половина. Но бебо беше жълт, и вероятно от кърменето. Трябваше да го спра за няколко дни, през които не исках да се цедя за допълнителна стимулация, и без това кърмата ми не го засищаше, все ми беше на гърдата и се нервираше, ревеше от глад, а аз си мислех, че са колики. Приема добре АМ -  ХА, така че се примирих с изкуственото хранене.

Кърмих 2 месеца бях се побъркала, че нямам кърма и само ревях. когато плачеше, все си мислех, че е от глад. То не бяха чайове, жита, храна и течности, но все пак бебка си наддаваше, докато не хвана млечница, която зарази и мен. Както и да това го излекувахме за 2 дена и продължихме, но мен гъбите ме повториха и като се сетих как пищеше горкото, когато и то имаше спрях да и давам тази гърда и я замествах с АМ. За щастие и до сеге не прави разлика между гърда и шише!Но това не е всичко!Аз тъпа и упорита продължих!След като 100 пъти ми се обели гъбясалата гърда и се оправи реших да цедя, за да продължим, но нежната кожа не издържа и от помпата ми се спука зърното в основата и до там бях с нея!И до сега се бели!Продължавам с другата, но скоро вече ще сме изцяло на АМ, а и днес ми и дойде!И до сега тя все се обръща към гърдата, нищо че получава шише!Ревях, когато не можех да кърмя от угризения на съвестта, но вече се примирих колкото толкова, важното е че е имало и че детето е добре! 

И аз не мога да пренебрегна огризенията на съвестта,но тепърва ще си спирам кърмата с хапчета...защото това чудо не било за всички...беба не засука-беше 1 месец в кувиоз...и аз от тогава упорито исках да кърмя,слагах на гърда...и цедях.Цедях през 3ч  и давах с шише.И за тези 2 месеца и половина получих 8 пъти запушване на гърдите като 4 от тях почти до мастит.Почти всяка седмица съм със запушване-ами за мен вече това не  е живот.Който казва че кърменето е прекрасно-не е изкарвал това дето аз го преживях.Ами плача и се обвинявам сега но съм решила вече-само хапчета,защото имам още кърма-цедя по 100мл на цедене,а нямам възможност и воля да я спра естествено.А напоследък като почна да цедя цедя на едно цедене по 2 часа-първите  1/2-1час нищо не излиза-запушени каналчета явно пак... А отпушването при мен е само на ръка по 2-3 дена,не по-малко

При мен кърма почти не се появи - след предизвикано, но нормално раждане гърдите ми се втвърдиха и напрегнаха чак на 4-я ден вечерта. Започнаха едни мъки с опити за цедене на ръка и с помпа, защото беба беше в кувьоз. Пих и ядох какво ли не - чайове, сокове, ядки, супи, слагах си топли кърпи и рекорда ми е около 20мл от двете гърди за около час и половина. След изписването преди всяко хранене слагах бебето да изсмуче каквото има и после дохранвах с АМ. След 2 седмици окончателно се отказах. Мисля че притесненията около раждането и бебето си оказаха влияние - родих почти месец по-рано, защото ми изтекоха водите. Дара беше 5 дни в кувьоз, и двете бяхме на антибиотици защото повече от 48 часа беше без вода.

след раждането, детето ми беше интубирано и прекара в кувьоз 10 дни на изкуствено дишане, послед беше още много упоен от лекарствата, за да суче, а аз от стреса развих жесток херпес и дори не му давах кърмата, която цедях в болницата. тя беше и малко - повече от 160-200 мл на ден не можах да изцедя.

после,  у дома, на 15-тия ден след раждането, той не пожела да засуче изобщо. пищеше и плюеше гърдата. цедила съм се 3 месеца и половина, станах на маймуна. особено като разбрах, че е с АБКМ, бях решена да умирам, но кърмата да увелича. спазвах абсолютно всички съвети от форумите и сайтовете - чайове, храни, ставане посред нощ да се цедя в най-лактационните часове (трънки!), включително детето се научи да суче на 2 месеца и половина, слагах го на гърда, но кърмата изобщо не се увеличи, а бавно и стабилно намаляваше.

а 3,5 месеца след раждането се наложи да ме оперират, анестезии, лекарства, болница и кърмата съвсем спря.

дадох всичко от себе си, но ще подкрепя казаното по-горе, че противно на наивните вярвания от кърмаческия форум, лактацията не винаги е въпрос само на желание.

Kърмих го  4 месеца,с огромно желание да продължа да го кърмия поне до 7м,но кърмата ми намаяваше докато спря няпълно. 

възхищавам се на мами като jam, затова, че са силни!!! Желая и много щастие и здраво и жизнено детенце!!!