Здравейте момичета.Интересно ми каква е причината да давате АМ на бебоците.Аз давах кърма близо 2 месеца,но се цедих през това време.Кърмата ми спря от самосебе си,един ден просто нямаше нищо в гърдите ми.При мен се получи от стрес,а при вас?
- Публикувана: 9 фев. 2007, 18:28 ч.
- Последно мнение: 12 фев. 2007, 21:55 ч.
Защо не кърмихте?
След секциото, получих много тежки усложнения. Просто, едва оживях. Наложи се да лежа 1 месец в болница, а беба я гледаше свеки. Колкото и да се изцеждах в болницата, за един месец кърмата ми спря. А пиех силни антибиотици и не ставаше да ми го водят да кърмя. Жалко! Толкова кърма изхвърлих... А доктора си беше за съд, ама това е друга тема...
Защото в началото нямах кърма и той свикна с шишето още в Шейново. После така и не се научи, все ревеше на гърда, сукваше 2-3 пъти и започваше да плаче, след него и аз. 
"Кърмих" помпата към 1 м. и после нямаше вече какво да изцеждам... Дано следващия път успея да съм по-настоятелна. 
"Кърмих" помпата към 1 м. и после нямаше вече какво да изцеждам... Дано следващия път успея да съм по-настоятелна. 
Кърмих до 4-ти месец.И кърмата ми спря както и при теб. Стреса дойде от това, че бебето висеше на гърдите ми почти през целия ден. Кърмих през половин час по 1 час.Така, че майките кърмачки-пропагандаторки от другата тема, които въпреки всичко много уважавам, да ме извиняват, но не винаги щом детето се слага "по-често и на поискване" да суче на гърдата кърмата се увеличава.Моята спря, въпреки че Моника сучеше почти постоянно 
Много ми беше гадно и доколкото си спомням тогава и аз пуснах тема като тази.Имах нужда някой да ми каже, че не съм единствената....
В същото време една приятелка, която роди малко преди мен кърми и до днес по следната схема - точно на три часа точно за 5 минути, има кърма и никога не се е тормозела като мен.
Много ми беше гадно и доколкото си спомням тогава и аз пуснах тема като тази.Имах нужда някой да ми каже, че не съм единствената....В същото време една приятелка, която роди малко преди мен кърми и до днес по следната схема - точно на три часа точно за 5 минути, има кърма и никога не се е тормозела като мен.
Защото осинових щерка си 
Извинете за оф-а!
Първият път от неопитност и от силен стрес ми спря кърмата. А сега нямаше кой да ми помага. дерзах невероятно този път, но нищо не излезе. След първия месец сме на АМ. Доста дълго време се измъчвах, защото едва ли ще имам повече деца и няма да мога кърмя, но все пак голямата ми дъщеря е на седем години и не мога да кажа, че боледува повече от кърмените деца.
Кърмих, как да не съм кърмила. 6 месеца и малко и после още 2,5 месеца давах замразените запаси.
Имах кърма за 2 бебета, но спря неочаквано и много бързо. Нямах достатъчно информация, вероятно-затова не се и опитах да увелича лактацията. Но и ми се струваше напълно достатъчно и в рамките на приемливото бебето да приема кърма 8,5м. и след това да мине на АМ.
Не го разбирам това с кърменето до първи клас.
Имах кърма за 2 бебета, но спря неочаквано и много бързо. Нямах достатъчно информация, вероятно-затова не се и опитах да увелича лактацията. Но и ми се струваше напълно достатъчно и в рамките на приемливото бебето да приема кърма 8,5м. и след това да мине на АМ.
Не го разбирам това с кърменето до първи клас.
Ами , кърмих до 40 - тия ден , но бебо не наддаваше
Освен това и той не искаше много - много да суче ...
А и аз не се чувствах добре , като кърмех ... после ми спря кърмата , почти изведнъж , но така или иначе вече го дохранвах .
В интерес на истината - не съжалявам ,че не го кърмих , може да съм егоистка , но не е за мен тази работа
Освен това и той не искаше много - много да суче ...
А и аз не се чувствах добре , като кърмех ... после ми спря кърмата , почти изведнъж , но така или иначе вече го дохранвах .
В интерес на истината - не съжалявам ,че не го кърмих , може да съм егоистка , но не е за мен тази работа
Отказах се от преумора, от незнание за правилно поставяне, от недоспиване, от разранени зърна... плачех, държах го, заспивах над него, ужасна депресия ме навести... отказах се и след 2 дни нямах и капка мляко в гърдите си. Явно не съм имала по начало... не знам... 
Кърмих, де, но малко
Кърмих, де, но малко
Цитат
Отказах се от преумора, от незнание за правилно поставяне, от недоспиване, от разранени зърна... плачех, държах го, заспивах над него, ужасна депресия ме навести... отказах се и след 2 дни нямах и капка мляко в гърдите си. Явно не съм имала по начало... не знам...
Кърмих, де, но малко
Кърмих, де, но малко
Кърмих изцяло 5 месеца - благодарение на Форума. Пих всички видове чайчета - майчета. Но бебо почна да не спи, да се събужда на всеки час, дори и през ноща...Един следобяд му дадох АМ- изпи само 100мл , а спа 5 часа! Явно си е бил гладен
Започнах да давам АМ и кърмех още месец само през ноща, само ако се събуди. Беше на 6 месеца, цикъла ми дойде за пръв път и кърмата спря от раз.
Започнах да давам АМ и кърмех още месец само през ноща, само ако се събуди. Беше на 6 месеца, цикъла ми дойде за пръв път и кърмата спря от раз.
Кърмих почти до 3-я месец,след това кърмата ми спря,незная защо.Вероятно от стрес или недоспиване,има 100 причини за това. 
Спрях да изцеждам и малкото кърма,която имах и тя съвсем спря. 
Имам вдлъбнати(неоформени)зърна и не се справих с кърменето.Изчетох сума си съвети по форумите относно "моя"проблем-емии,не стана номера!Предпоченох да дам АМ вместо да гадая от глад ли реве или от колики.Признавам си,че не бях настоятелна и избрах "лесния"начин,за което дълго имах угризения на съвеста....
Първо той не засука въобще...цедих и давах два месеца като накрая дохранвах. Кърма имах много...просто неможах да разбера от къде ми дойде. Силно намаля защото се цедих постоянно..те. не ме изсукваше бебето. Не виня никого освен себе си за това, че само два месеца му давах кърма.
Незнам къде и какво обърках....
Незнам къде и какво обърках....
На 5-тия ден от изписването се 4удих бебка за6то пла4е 10 мин.след като уж се е наяла и трябва да спи .След седмица мъки и купих АМ и досега я дохранвам-е по4ти изцяло на АМ.Пих хомеопати4ни за стимул. на кърма,пих многооого те4ности ,но уви-без особен резултат. А ВСЕ ПАК за мен е по-важно детенце е да е нахранено и спокойно.
Защото беше една мъка,едни болки...тази малка баракуда така лакомо ме захапваше...зърната ми постоянно разранени...по цели нощи на помпата...а мляко-нъцки.Аз упорита обаче,не,та не-ще се стимулирам на помпата...нали кърменето ..бля-бля...недоспиване...депресийка,всички екстри...мъчението продължи малко над месец.Ей на толкова бях(показвам си връхчето на малкото пръстче тук 
) да обявя кърменето за пъти по-тежко от раждането(съжалявам)....
) да обявя кърменето за пъти по-тежко от раждането(съжалявам)....
Тошко беше но кърма и АМ около двадесет дена .След това преминахме само на АМ.Не можах да се справя с кърменето.
Мисля,че трябваше още от родилно да подготвят майките за успешно кърмене.Но това в Бургаската болница го няма.
Пламен го кърмих 8месеца и после минахме на АМ.Мисля,че с Пламен се справих
Мисля,че трябваше още от родилно да подготвят майките за успешно кърмене.Но това в Бургаската болница го няма.
Пламен го кърмих 8месеца и после минахме на АМ.Мисля,че с Пламен се справих
За мамите, които имат някакви угризения на съвестта по отношение на кърменето, ще кажа, че първата бременност и раждане е голям шок за психиката на жената - НЕ СЕ УПРЕКВАЙТЕ!
За родилите с операции е нормално да имат намалена и краткотрайна лактация.
Без съмнение и генетичният фактор оказва влияние. Ако майките и бабите Ви не се имали много кърма не очаквайте от Вас чудеса.
Голямият бюст и големите зърна не са гаранция за много кърма.
ТинаХрис е права, че кърменето може да се превърне в по-голям проблем от едно раждане.
Като пример мога да дам сестра ми и себе си.
Малки бюстове и зърна, много кърма.
На третия ден след раждането, освен моето бебе, в родилното кърмех още 4. На 5 ден при изписването акушерките си правеха майтап - "млекоцентралата си отива".
Сестра ми беше същата картина.
След 20-я ден от раждането - и двете бяхме с мастити.
Поради неправилно отношетие от страна на тогава кварталната лекарка, която твърдеше, че жива или умряла задължително трябва да кърмиш, сестра ми продължаваше да кърми до последно с вече гнойния мастит. На 40 ден след раждането - родилна треска, алергичен шок от предозиране с аналгин, с който й сваляха температурата 40 дни и .... изпадна в клинична смърт. Цяло чудо, че попадна на отличен екип от лекари в реанимацията и оживя.
Така, че не се упреквайте - човешките възможности имат предел и ако кърменето Ви представлява голям проблем в един момент, без угризения на съвестта помислете и за себе си.
И без това, да си майка в България си е геройство.
За родилите с операции е нормално да имат намалена и краткотрайна лактация.
Без съмнение и генетичният фактор оказва влияние. Ако майките и бабите Ви не се имали много кърма не очаквайте от Вас чудеса.
Голямият бюст и големите зърна не са гаранция за много кърма.
ТинаХрис е права, че кърменето може да се превърне в по-голям проблем от едно раждане.
Като пример мога да дам сестра ми и себе си.
Малки бюстове и зърна, много кърма.
На третия ден след раждането, освен моето бебе, в родилното кърмех още 4. На 5 ден при изписването акушерките си правеха майтап - "млекоцентралата си отива".
Сестра ми беше същата картина.
След 20-я ден от раждането - и двете бяхме с мастити.
Поради неправилно отношетие от страна на тогава кварталната лекарка, която твърдеше, че жива или умряла задължително трябва да кърмиш, сестра ми продължаваше да кърми до последно с вече гнойния мастит. На 40 ден след раждането - родилна треска, алергичен шок от предозиране с аналгин, с който й сваляха температурата 40 дни и .... изпадна в клинична смърт. Цяло чудо, че попадна на отличен екип от лекари в реанимацията и оживя.
Така, че не се упреквайте - човешките възможности имат предел и ако кърменето Ви представлява голям проблем в един момент, без угризения на съвестта помислете и за себе си.
И без това, да си майка в България си е геройство.
Опитах всичко - кърмене на поискване, хомеопатия, лактогонен чай, изцеждане. Но явно пролактинът ми е в ниски нива и кърмата намля и сега има 5 капки. Давам му да посуче, но след 2 минути той се сърди, понеже мляко няма. А иначе зърната ми са като биберони, така добре са оформени 
Но и АМ е храна, так че ще си яде Аптамила и ще е сит и споковн.
И с големия бях така, но не знаех, че гладува, след 2 седмици терзания и видимо отслабване му дадох АМ. Детето се успокои и започна да спи и наддава.
Сега е голям и хубав батко на малкото си хубаво братче
Но и АМ е храна, так че ще си яде Аптамила и ще е сит и споковн.
И с големия бях така, но не знаех, че гладува, след 2 седмици терзания и видимо отслабване му дадох АМ. Детето се успокои и започна да спи и наддава.
Сега е голям и хубав батко на малкото си хубаво братче
Много исках да кърмя бебка, но кърмата ми беше недостатъчно (около 20-тина мл) и дори под ръководството на педиатърката не успях да я увелича. Заключението беше, че съм се притеснила около раждането и трябваше да дохранвам бебка. А в края на 3-тия месец кърмата ми спря внезапно, просто един ден се събудих и нямах това напрежение в гърдите. Напук на всички твърдения че детето свиква от биберон и не иска да суче, видях голям зор докато отвикна бебка. 
Плачеше, и искаше дя суче, а нямаше какво . Отказваше да започне да пие от шишето и цял месец след това я слагах на гърдата (въпреки че нямаше абсолютно нищо) и после я сменях с биберона.
Плачеше, и искаше дя суче, а нямаше какво . Отказваше да започне да пие от шишето и цял месец след това я слагах на гърдата (въпреки че нямаше абсолютно нищо) и после я сменях с биберона.
Раждах със секцио, кърмата ми дойде на 3-я ден през нощта, дотогава бебка беше на АМ, и то от шише със доста широка дупка (в родилното такова дават), имам т.нар. "вдлъбнати" зърна и бебка така и не посика да засучи, след като се опитвахме много, реших да почна да цедя, но от недоспиване, преумора (сам самичка с бебе, което започна да има и колики) и разни такива фактори, започна да има все по малко кърма и накрая започнахме с АМ.
Кърмих я 2 месеца....но напоследък забелязах че пищи от болки в коремчето и това ни са обикновенни колики. Още при навлизането на първите мл. кърма в стомахчето започваше да се присвива и пищи! Появяваше се бурна перисталтика която се усещаше с ръка!
Установих че това е лактозна непоносимост....За да се обработи млечната захар ...навлиза млечна киселина! Ако млечната захар е с по висока концентрация...навлиза и по голямо количество млечна киселина която дразни ужасно червата!
Купихме с мъжа ми АМ с ниско съдържание на лактоза и нещата се успокоиха! Започна да спи през деня.... стана весела и усмихната....
Преди не можеше да спи и беше ужасно неспокойна!
Много ми се искаше да кърмя....замразявах кърма и се опитах да и дам пак но разредена с адапте 3 към 1....Пак същите болки в коремчето...Изхвърлих кърмата !
Установих че това е лактозна непоносимост....За да се обработи млечната захар ...навлиза млечна киселина! Ако млечната захар е с по висока концентрация...навлиза и по голямо количество млечна киселина която дразни ужасно червата!
Купихме с мъжа ми АМ с ниско съдържание на лактоза и нещата се успокоиха! Започна да спи през деня.... стана весела и усмихната....
Преди не можеше да спи и беше ужасно неспокойна!
Много ми се искаше да кърмя....замразявах кърма и се опитах да и дам пак но разредена с адапте 3 към 1....Пак същите болки в коремчето...Изхвърлих кърмата !
Правих какво ли не. Пих нон-стоп чай за стимулация на лактацията, ядях насила, пиех насила течности..само и само да имам мляко. И така два месеца и половина. Но бебо беше жълт, и вероятно от кърменето. Трябваше да го спра за няколко дни, през които не исках да се цедя за допълнителна стимулация, и без това кърмата ми не го засищаше, все ми беше на гърдата и се нервираше, ревеше от глад, а аз си мислех, че са колики. Приема добре АМ - ХА, така че се примирих с изкуственото хранене.
Кърмих 2 месеца бях се побъркала, че нямам кърма и само ревях. когато плачеше, все си мислех, че е от глад. То не бяха чайове, жита, храна и течности, но все пак бебка си наддаваше, докато не хвана млечница, която зарази и мен. Както и да това го излекувахме за 2 дена и продължихме, но мен гъбите ме повториха и като се сетих как пищеше горкото, когато и то имаше спрях да и давам тази гърда и я замествах с АМ. За щастие и до сеге не прави разлика между гърда и шише!Но това не е всичко!Аз тъпа и упорита продължих!След като 100 пъти ми се обели гъбясалата гърда и се оправи реших да цедя, за да продължим, но нежната кожа не издържа и от помпата ми се спука зърното в основата и до там бях с нея!И до сега се бели!Продължавам с другата, но скоро вече ще сме изцяло на АМ, а и днес ми и дойде!И до сега тя все се обръща към гърдата, нищо че получава шише!Ревях, когато не можех да кърмя от угризения на съвестта, но вече се примирих колкото толкова, важното е че е имало и че детето е добре!
И аз не мога да пренебрегна огризенията на съвестта,но тепърва ще си спирам кърмата с хапчета...защото това чудо не било за всички...беба не засука-беше 1 месец в кувиоз...и аз от тогава упорито исках да кърмя,слагах на гърда...и цедях.Цедях през 3ч и давах с шише.И за тези 2 месеца и половина получих 8 пъти запушване на гърдите като 4 от тях почти до мастит.Почти всяка седмица съм със запушване-ами за мен вече това не е живот.Който казва че кърменето е прекрасно-не е изкарвал това дето аз го преживях.Ами плача и се обвинявам сега но съм решила вече-само хапчета,защото имам още кърма-цедя по 100мл на цедене,а нямам възможност и воля да я спра естествено.А напоследък като почна да цедя цедя на едно цедене по 2 часа-първите 1/2-1час нищо не излиза-запушени каналчета явно пак... 
А отпушването при мен е само на ръка по 2-3 дена,не по-малко
А отпушването при мен е само на ръка по 2-3 дена,не по-малко
При мен кърма почти не се появи - след предизвикано, но нормално раждане гърдите ми се втвърдиха и напрегнаха чак на 4-я ден вечерта. Започнаха едни мъки с опити за цедене на ръка и с помпа, защото беба беше в кувьоз. Пих и ядох какво ли не - чайове, сокове, ядки, супи, слагах си топли кърпи и рекорда ми е около 20мл от двете гърди за около час и половина. След изписването преди всяко хранене слагах бебето да изсмуче каквото има и после дохранвах с АМ. След 2 седмици окончателно се отказах. Мисля че притесненията около раждането и бебето си оказаха влияние - родих почти месец по-рано, защото ми изтекоха водите. Дара беше 5 дни в кувьоз, и двете бяхме на антибиотици защото повече от 48 часа беше без вода.
след раждането, детето ми беше интубирано и прекара в кувьоз 10 дни на изкуствено дишане, послед беше още много упоен от лекарствата, за да суче, а аз от стреса развих жесток херпес и дори не му давах кърмата, която цедях в болницата. тя беше и малко - повече от 160-200 мл на ден не можах да изцедя.
после, у дома, на 15-тия ден след раждането, той не пожела да засуче изобщо. пищеше и плюеше гърдата. цедила съм се 3 месеца и половина, станах на маймуна. особено като разбрах, че е с АБКМ, бях решена да умирам, но кърмата да увелича. спазвах абсолютно всички съвети от форумите и сайтовете - чайове, храни, ставане посред нощ да се цедя в най-лактационните часове (трънки!), включително детето се научи да суче на 2 месеца и половина, слагах го на гърда, но кърмата изобщо не се увеличи, а бавно и стабилно намаляваше.
а 3,5 месеца след раждането се наложи да ме оперират, анестезии, лекарства, болница и кърмата съвсем спря.
дадох всичко от себе си, но ще подкрепя казаното по-горе, че противно на наивните вярвания от кърмаческия форум, лактацията не винаги е въпрос само на желание.
после, у дома, на 15-тия ден след раждането, той не пожела да засуче изобщо. пищеше и плюеше гърдата. цедила съм се 3 месеца и половина, станах на маймуна. особено като разбрах, че е с АБКМ, бях решена да умирам, но кърмата да увелича. спазвах абсолютно всички съвети от форумите и сайтовете - чайове, храни, ставане посред нощ да се цедя в най-лактационните часове (трънки!), включително детето се научи да суче на 2 месеца и половина, слагах го на гърда, но кърмата изобщо не се увеличи, а бавно и стабилно намаляваше.
а 3,5 месеца след раждането се наложи да ме оперират, анестезии, лекарства, болница и кърмата съвсем спря.
дадох всичко от себе си, но ще подкрепя казаното по-горе, че противно на наивните вярвания от кърмаческия форум, лактацията не винаги е въпрос само на желание.
защото нямах кърма!от 1-ят ден Алекс е на АМ...
Защото противно на твърдения във форумите не всяка жена може да кърми.
Цялата рода от женски род (а тя е бая многобройна) се беше изредила да ме успокоява, че ние кърма сме нямали и да не се пота толкова
, цедя и нервя, ама аз не, та не 
(надъхана от форумски майки, че такова нещо не съществува). След като окончателно спрях да кърмя (защото и капка не остана) и в крайна сметка се успокоих бях толкова разочарована и се чуствах толкова подведена и прецакана от форума, 
че никой не ме е предупредил за евентуална такава възможност, а напротив, че дълго време не влизах да го чета и доста късно се регистрирах. Така че стреса ми от "некърменето" със сигурност тежи на съвестта на няколко кърмачки-рекордьорки 
Имах малко кърма и нямах напрежение в гърдите , но най - голяма роля изигра силния стрес , който изживях една сутрин 3 дни след като се прибрахме с детето от болницата. Мнго исках да кърма и бах подготвена , но уви. Като се сетя пак ми се свива сърцето и сълзите ми са на очите.
Аз давах кърма близо 2 месеца,но се цедих през това време. При мен се получи от стрес,а при вас?
Идентичен случай.
Раждах секцио и кърмата ми доиде доста късно.В началото вървеше добре ,но после можеби от нерви започна да намалява. Незнаех малчо колко се храни и започнах да се изцеждам , и съответно след време и да дохранвам. Така две месеца. Пих, ядах кои каквото ми каза само и само да мога да кърмя по дълго , но уви.Минахме изцяло на АМ в третия месец.