Здравейте на всички.
Пускам тази тема, защото ми е интересно някога били ли сте жертва на гаслайтинг и манипулация. Кои са били червените флагове, които са ви правили впечатление и въпреки тях, сте опитвали да проявявате разбиране, съчувствие и да продължавате да вярвате на хората? Доверявате ли се на първосигналните си усещания при запознанство с даден човек и оказвате ли се прави в последствие?
Примерът от моя живот не е особено приятен. Неотдавна се запознах с ''прекрасен'' млад мъж, който ми направи страхотно впечатление впоследствие, въпреки, че първосигнално си казвах ''опа, тук има нещо''. Това, което диво ми наби червения флаг в главата беше, че беше излят образ на перфектния мъж - умен, красив, забавен, изключително внимателен, показващ страхотно отношение, внимание. Показваше ми наистина колко много ме обича всеки ден по всякакъв начин.
Започнахме отношения и бяхме искрено влюбени един в друг и много се обичахме. Връзката ни продължи около година, докато изведнъж от нищото той ми каза, че не се чувства добре психически. Буквално беше от днес за утре. Единият ден ми казва колко много ме обича и как иска да прекара живота си с мен и на следващия беше с изключително ледено поведение. Бях изключително шокирана от тази промяна, защото нямаше никакъв преходен период. Също така, докато бяхме заедно, имаше странно поведение спрямо някои неща, разказваше ми истории, които след време ми ги разказваше отново, но с различни елементи.Личеше си, че ме лъже. Хващах го в очевидни лъжи, които той толкова убедително ми обясняваше как това не е така, че в един момент започнах да си въобразявам, че на мен ми има нещо. Аз взех решение да сложа край на нашите отношения, защото беше изключително болезнено да си причинявам леденото му поведение. Казах му, че го обичам и бих му дала втори шанс и когато се почувства готов, да се свърже с мен.
И дойде този момент. След половин година той се свърза с мен и започна да ми обяснява колко много съжалявал, колко много ме обичал, беше толкова убедителен, че успях да му се вържа цели 5 пъти. Спиралата, в която се въртяхме беше тази: той винаги ме търсеше, за да ми се извинява, да плаче и да ми обяснява колко ме обичал и след има-няма месец, отново онова ледено поведение. И така няколко пъти. Успя така да си играе с чувствата ми, както никога никой не го е правил досега. Истината за неговото поведение до ден днешен е абсолютна загадка за мен, вече спрях да се опитвам да си го обяснявам. Преживях го. Моята грешка е ясна и тя е, че не парирах нещата след втория шанс, който му дадох. Цензурирана версия на всичко случило се е това, не искам да изпадам в прекалени подробности.
Та така.
Пускам тази тема, защото ми е интересно някога били ли сте жертва на гаслайтинг и манипулация. Кои са били червените флагове, които са ви правили впечатление и въпреки тях, сте опитвали да проявявате разбиране, съчувствие и да продължавате да вярвате на хората? Доверявате ли се на първосигналните си усещания при запознанство с даден човек и оказвате ли се прави в последствие?
Примерът от моя живот не е особено приятен. Неотдавна се запознах с ''прекрасен'' млад мъж, който ми направи страхотно впечатление впоследствие, въпреки, че първосигнално си казвах ''опа, тук има нещо''. Това, което диво ми наби червения флаг в главата беше, че беше излят образ на перфектния мъж - умен, красив, забавен, изключително внимателен, показващ страхотно отношение, внимание. Показваше ми наистина колко много ме обича всеки ден по всякакъв начин.
Започнахме отношения и бяхме искрено влюбени един в друг и много се обичахме. Връзката ни продължи около година, докато изведнъж от нищото той ми каза, че не се чувства добре психически. Буквално беше от днес за утре. Единият ден ми казва колко много ме обича и как иска да прекара живота си с мен и на следващия беше с изключително ледено поведение. Бях изключително шокирана от тази промяна, защото нямаше никакъв преходен период. Също така, докато бяхме заедно, имаше странно поведение спрямо някои неща, разказваше ми истории, които след време ми ги разказваше отново, но с различни елементи.Личеше си, че ме лъже. Хващах го в очевидни лъжи, които той толкова убедително ми обясняваше как това не е така, че в един момент започнах да си въобразявам, че на мен ми има нещо. Аз взех решение да сложа край на нашите отношения, защото беше изключително болезнено да си причинявам леденото му поведение. Казах му, че го обичам и бих му дала втори шанс и когато се почувства готов, да се свърже с мен.
И дойде този момент. След половин година той се свърза с мен и започна да ми обяснява колко много съжалявал, колко много ме обичал, беше толкова убедителен, че успях да му се вържа цели 5 пъти. Спиралата, в която се въртяхме беше тази: той винаги ме търсеше, за да ми се извинява, да плаче и да ми обяснява колко ме обичал и след има-няма месец, отново онова ледено поведение. И така няколко пъти. Успя така да си играе с чувствата ми, както никога никой не го е правил досега. Истината за неговото поведение до ден днешен е абсолютна загадка за мен, вече спрях да се опитвам да си го обяснявам. Преживях го. Моята грешка е ясна и тя е, че не парирах нещата след втория шанс, който му дадох. Цензурирана версия на всичко случило се е това, не искам да изпадам в прекалени подробности.
Та така.
