Здравейте!
На 21г съм и очаквам първото си дете (момиче). С баща й (28г) се запознахме преди година във фирмата където работех. Нещата веднага се получиха, определено любов от пръв поглед 😄 Тук е момента да вметна, че той не е женен нито е бил женен, живял е 6-7г с една дама, с която се разделят в крайна сметка малко след като се ражда последното дете, имат три деца заедно (на 7г, на 5г и на 1г и 4мес.), които остават при него и за които се грижи неговата майка още от самото им раждане.
Доведох го при родителите си за да се запознаят. От самото начало те бяха против, тъй като той е румънец, нашите не говорят немски (живеем в Германия) и това им беше голямо притеснение как ще се разбират с него. Въпреки това аз и той си продължихме връзката. През ноември миналата година разбрахме, че съм бременна. Неговата реакция беше бебето остава, моята беше трябва да го махнем, нашите не са съгласни за тази връзка, още повече че подготвяха огромно парти в чест на завършването ми, нещо като абитуриентски бал, тъй като все още уча и скоро завършвам. Няма да изпадам в кой знае какви подробности, в крайна сметка абортът не проработи, винаги имаше някакви спънки относно това, и трябваше да кажем на родителите ни. Моите родители откачиха първият момент, след това се успокоиха и поискаха да се срещнат със семейството на приятеля ми, да се запознаят и да се стигне и до някакво решение за годеж и тн. Дойдоха, майката на приятеля ми (до този момент не ме бяха виждали дори на снимка, нито знаеха за съществуването ми) през цялото време се биеше в гърдите (буквално) обяснявайки как тези три деца са си нейни, тя си ги гледа и не иска от мен нищо, нито помощ в домакинството тъй като съм бременна и трябва да се пазя. Моят баща каза добре, искам обаче първо аз да дойда за да видя къде ще оставя детето си, все пак притеснявам се, вие не говорите български, ние не говорим румънски, комуникацията ни става чрез децата (мен и приятеля ми), родителите на приятеля ми казаха добре ще те очакваме другата седмица.
Отидохме с родителите ми следващата седмица у тях, положението което заварихме там беше меко казано катастрофално, дето се вика чаши и чинии нямат, живеят 7 човека в една стая, но както и да е, това не е фактор моите родители са ме възпитавали да не гледам материалното. Сядаме и моят баща казва: Понеже отмених абитуриентския бал на дъщеря си тъй като термина й за раждане е три дни след бала, а е възможно и да не издържи до термина си, тъй като както всички знаете плацентата й е превия и ако не се завърти ще трябва секцио, аз ще поема всички разходи по годежа и той ще се състои (казва дата). Родителите му казват окей това не е проблем за нас, в същото време така наречената ми кандидат свекърва се обръща и казва момичето трябва да остане при нас не може да ми я пльокнете след годежа с корем хората ще ми се смеят и аз какво да обяснявам от къде е това момиче с този корем, при което майка ми каза: ами то този корем идва от сина ти все пак, това трябва да обясняваш. Бащата на приятеля ми пък каза: няма да ми спи до 11-12ч на обяд, тя трябва да става в 7:00ч, да готви, да чисти, да пере, да кара децата на градина после да ги прибира и тн и тн. Тоест едната седмица говорят едно, другата вече съвсем друго, при което моите родители тотално изтрещяват и се чувстват един вид излъгани от отсрещната страна.
И тук вече идва цялата драма:
Майката на приятеля ми изобщо не ме иска, без реално да ме познава
Не зная как да изляза от ситуацията, приятеля ми не иска да се изнесем само двамата на квартира и да помагаме на родителите му за децата и с каквото можем друго, иска задължително майка му да бъде до нас. Аз не искам, искам да сме самостоятелни, нашите вече са абсолютно против приятеля ми, въпреки че ми казват, ако искаш да отидеш да пробваш как би бил живота ти с този човек, отиди, ако не ти изнася нашата врата е винаги отворена за теб и ще те подкрепим и бебе ще гледаме и ще си продължиш да учиш и всичко си продължава по старому.
Приятеля ми ми казва аз не искам да те направя една проста домакиня, искам да продължиш да учиш да се развиваш, аз ще ти помагам със всичко както до сега, готвене чистене пране бебе, с абсолютно всичко, дори ако трябва да раждаш секцио пак ще ти помагам (трябва да призная, че наистина със всичко ми помага винаги). Но не иска да се изнесем без майка му и излиза с номера, че той просто искал да си бъде до децата. Аз не го спирам от тях, нямам и нищо против тях, разбираме се чудесно дори, но просто с майка му не се разбираме изобщо.
Чувствам се в тотална безизходица, обичам го, плача и се тормозя 24/7 тъй като самата аз не виждам изход от цялата ситуация. Не искам дъщеря ми да расте без баща, аз този човек го обичам адски много, той мен също, но не искам и да посрамвам родителите си повече, тъй като аз винаги съм била тяхната най-голяма гордост и упора, и случващото се си е един вид срам и голямо нараняване за тях. И без това хората вече говорят и съм най-обсъжданата клюка в момента, ами ако родя и мома както се казва, вече ще бъде тотален цирк.
Ще се радвам за вашите мнения и съвети как би било най-добре да постъпя.
На 21г съм и очаквам първото си дете (момиче). С баща й (28г) се запознахме преди година във фирмата където работех. Нещата веднага се получиха, определено любов от пръв поглед 😄 Тук е момента да вметна, че той не е женен нито е бил женен, живял е 6-7г с една дама, с която се разделят в крайна сметка малко след като се ражда последното дете, имат три деца заедно (на 7г, на 5г и на 1г и 4мес.), които остават при него и за които се грижи неговата майка още от самото им раждане.
Доведох го при родителите си за да се запознаят. От самото начало те бяха против, тъй като той е румънец, нашите не говорят немски (живеем в Германия) и това им беше голямо притеснение как ще се разбират с него. Въпреки това аз и той си продължихме връзката. През ноември миналата година разбрахме, че съм бременна. Неговата реакция беше бебето остава, моята беше трябва да го махнем, нашите не са съгласни за тази връзка, още повече че подготвяха огромно парти в чест на завършването ми, нещо като абитуриентски бал, тъй като все още уча и скоро завършвам. Няма да изпадам в кой знае какви подробности, в крайна сметка абортът не проработи, винаги имаше някакви спънки относно това, и трябваше да кажем на родителите ни. Моите родители откачиха първият момент, след това се успокоиха и поискаха да се срещнат със семейството на приятеля ми, да се запознаят и да се стигне и до някакво решение за годеж и тн. Дойдоха, майката на приятеля ми (до този момент не ме бяха виждали дори на снимка, нито знаеха за съществуването ми) през цялото време се биеше в гърдите (буквално) обяснявайки как тези три деца са си нейни, тя си ги гледа и не иска от мен нищо, нито помощ в домакинството тъй като съм бременна и трябва да се пазя. Моят баща каза добре, искам обаче първо аз да дойда за да видя къде ще оставя детето си, все пак притеснявам се, вие не говорите български, ние не говорим румънски, комуникацията ни става чрез децата (мен и приятеля ми), родителите на приятеля ми казаха добре ще те очакваме другата седмица.
Отидохме с родителите ми следващата седмица у тях, положението което заварихме там беше меко казано катастрофално, дето се вика чаши и чинии нямат, живеят 7 човека в една стая, но както и да е, това не е фактор моите родители са ме възпитавали да не гледам материалното. Сядаме и моят баща казва: Понеже отмених абитуриентския бал на дъщеря си тъй като термина й за раждане е три дни след бала, а е възможно и да не издържи до термина си, тъй като както всички знаете плацентата й е превия и ако не се завърти ще трябва секцио, аз ще поема всички разходи по годежа и той ще се състои (казва дата). Родителите му казват окей това не е проблем за нас, в същото време така наречената ми кандидат свекърва се обръща и казва момичето трябва да остане при нас не може да ми я пльокнете след годежа с корем хората ще ми се смеят и аз какво да обяснявам от къде е това момиче с този корем, при което майка ми каза: ами то този корем идва от сина ти все пак, това трябва да обясняваш. Бащата на приятеля ми пък каза: няма да ми спи до 11-12ч на обяд, тя трябва да става в 7:00ч, да готви, да чисти, да пере, да кара децата на градина после да ги прибира и тн и тн. Тоест едната седмица говорят едно, другата вече съвсем друго, при което моите родители тотално изтрещяват и се чувстват един вид излъгани от отсрещната страна.
И тук вече идва цялата драма:
Майката на приятеля ми изобщо не ме иска, без реално да ме познава
Не зная как да изляза от ситуацията, приятеля ми не иска да се изнесем само двамата на квартира и да помагаме на родителите му за децата и с каквото можем друго, иска задължително майка му да бъде до нас. Аз не искам, искам да сме самостоятелни, нашите вече са абсолютно против приятеля ми, въпреки че ми казват, ако искаш да отидеш да пробваш как би бил живота ти с този човек, отиди, ако не ти изнася нашата врата е винаги отворена за теб и ще те подкрепим и бебе ще гледаме и ще си продължиш да учиш и всичко си продължава по старому.
Приятеля ми ми казва аз не искам да те направя една проста домакиня, искам да продължиш да учиш да се развиваш, аз ще ти помагам със всичко както до сега, готвене чистене пране бебе, с абсолютно всичко, дори ако трябва да раждаш секцио пак ще ти помагам (трябва да призная, че наистина със всичко ми помага винаги). Но не иска да се изнесем без майка му и излиза с номера, че той просто искал да си бъде до децата. Аз не го спирам от тях, нямам и нищо против тях, разбираме се чудесно дори, но просто с майка му не се разбираме изобщо.
Чувствам се в тотална безизходица, обичам го, плача и се тормозя 24/7 тъй като самата аз не виждам изход от цялата ситуация. Не искам дъщеря ми да расте без баща, аз този човек го обичам адски много, той мен също, но не искам и да посрамвам родителите си повече, тъй като аз винаги съм била тяхната най-голяма гордост и упора, и случващото се си е един вид срам и голямо нараняване за тях. И без това хората вече говорят и съм най-обсъжданата клюка в момента, ами ако родя и мома както се казва, вече ще бъде тотален цирк.
Ще се радвам за вашите мнения и съвети как би било най-добре да постъпя.
