Здравейте,скъпи съфорумци.
Пиша за първи път тук.
Преди една година откриха рак на свекъра ми,а преди шест месеца почина.
Всички бяхме съсипани,най-вече съпругът ми.
Започна да пие от сутринта,не вдигаше телефона на никой,спря да ходи на работа.
Бях неотлъчно до него,взех си отпуска за да мога да съм си вкъщи,защото ме беше страх да не направи някоя глупост.Но в един момент трябваше да се върна на работа защото все пак някой трябваше да носи пари вкъщи ,все пак имаме и дете.
От работа му бяха толерантни към него,заради цялата тази ситуация.Не го уволниха,пуснаха му всичката платена отпуска и после неплатена.Колегите му го търсеха всеки ден,инициираха излизане на кафе,на разходка ,само и само да не се депресира вкъщи.
Опитах се да го убедя и да потърси психолог,но отказваше.
Всичко това продължи около два месеца,един ден просто се събуди старият човек който беше.
Говорихме много пъти и казваше,че животът продължава,той трябва да продължи заради мен,детето и майка си.Върна се на работа,ежедневието ни се върна по старому.
Мислех че всичко е наред,докато преди три седмици не ми каза, че иска да се разведе.
Причината друга жена,колежка.
Когато се върнал на работа ,тя била основният му изповедник.Утешавала го ,споделял на нея всичко и тя го подкрепяла,до момента в който не се влюбил в нея и тогава разбрал че има нужда от ново начало.
В същото време тя е свободна жена,няма деца,не е във връзка.Също имала чувства към него.
От две седмици ние живеем като разделени,тъй като той се премести при нея.
Имаме детенце -момиче на пет години и половина което всеки ден ме пита тати защо го няма вкъщи и аз не знам как да обесня цялата ситуация.
Всяка вечер прибира дъщеря ни от градина и това е единственото споделено време с нея през последните две седмици.
Не знам как психически да изляза от цялата ситуация,за да не се побъркам?Стоя и се чудя в мен ли е проблема или мъжът ми е психически слаб за да допусне толкова лесно да му завъртят главата?
Не знам и какво да обесня на детето си?
Споделете ,вие как сте излезли от подобна ситуация?Как издържахте?Какво направихте?
Пиша за първи път тук.
Преди една година откриха рак на свекъра ми,а преди шест месеца почина.
Всички бяхме съсипани,най-вече съпругът ми.
Започна да пие от сутринта,не вдигаше телефона на никой,спря да ходи на работа.
Бях неотлъчно до него,взех си отпуска за да мога да съм си вкъщи,защото ме беше страх да не направи някоя глупост.Но в един момент трябваше да се върна на работа защото все пак някой трябваше да носи пари вкъщи ,все пак имаме и дете.
От работа му бяха толерантни към него,заради цялата тази ситуация.Не го уволниха,пуснаха му всичката платена отпуска и после неплатена.Колегите му го търсеха всеки ден,инициираха излизане на кафе,на разходка ,само и само да не се депресира вкъщи.
Опитах се да го убедя и да потърси психолог,но отказваше.
Всичко това продължи около два месеца,един ден просто се събуди старият човек който беше.
Говорихме много пъти и казваше,че животът продължава,той трябва да продължи заради мен,детето и майка си.Върна се на работа,ежедневието ни се върна по старому.
Мислех че всичко е наред,докато преди три седмици не ми каза, че иска да се разведе.
Причината друга жена,колежка.
Когато се върнал на работа ,тя била основният му изповедник.Утешавала го ,споделял на нея всичко и тя го подкрепяла,до момента в който не се влюбил в нея и тогава разбрал че има нужда от ново начало.
В същото време тя е свободна жена,няма деца,не е във връзка.Също имала чувства към него.
От две седмици ние живеем като разделени,тъй като той се премести при нея.
Имаме детенце -момиче на пет години и половина което всеки ден ме пита тати защо го няма вкъщи и аз не знам как да обесня цялата ситуация.
Всяка вечер прибира дъщеря ни от градина и това е единственото споделено време с нея през последните две седмици.
Не знам как психически да изляза от цялата ситуация,за да не се побъркам?Стоя и се чудя в мен ли е проблема или мъжът ми е психически слаб за да допусне толкова лесно да му завъртят главата?
Не знам и какво да обесня на детето си?
Споделете ,вие как сте излезли от подобна ситуация?Как издържахте?Какво направихте?
