Страх от раждане - нормално ли е?

Много акушерки описват матката на стресираната родилка като абсолютно бяла на цвят от липса на кръв. Аз самата бях свидетел на нервна криза на родилка точно в момента, когато трябваше да изгони бебето, не е приятна гледка. Тази жена беше толкова паникьосана ( раждахме при един и същи доктор и видях, че отношението беше абсолютно равностойно между двете ни), че вместо да се вслуша в думите на лекарите ( трябваше да влезе в родилна зала защото бебето излизаше) тя се тръшна на пода, започна да крещи, после тръгна да скача през прозореца и какви ли не ужасии. Лекарите не можеха да я успокоят повече от 15 минути, бебето беше започнало да се задушава, наложи се да я вържат и да извадят бебето с вакуум, защото тя просто не беше адекватна на нищо . Страшна картина е да видиш някой, който не се владее по този начин и застрашава както собствения си, така и живота на детето си. След като извадиха бебето – кризата и моментално мина и докато лежахме в родилна зала 2 часа имах време да поговоря с момичето и да разбера защо се държеше така по време на раждането. Оказа се, че момичето е било наплашено от разкази на “приятелки”, колко много боли при изгонването на бебето, как ще се разкъса цялата и какви ли не “хубави” неща. Момичето ми сподели, че откакто е забременяла е била обект на такива “приятелски” споделяния с повод и без повод от познати и не дотам близки жени. Стигнала е до положение, че не е можела да се отърси от мисълта за това колко тежко ще бъде нейното раждане , какви усложнения ще има и затова е изпаднала и в паника. Точно след половин час това момиче просто не беше същото- говореше спокойно, дори се усмихваше на закачките, които и казвах за нейното бебе ( голям сладур беше ) .
Положителното мислене не се възпитава от лекарите в момента на раждането. Това е “задачата” на майката по време на бременността, да подготви себе си и бебето за едно безболезнено и леко раждане.