нямам нерви да ги издържам вече и него и родата му

...Всеки ден си мисля, как ще се махна от тази къща, но ме е страх, че ако се стигне до съд дали няма да ми отнеме детето. ...

При семейните начала бащата няма никакви права над детето, дори да го е признал за свое. Това сочи статистиката на съда, както ми обясни една съдийка. Най-много да му позволят свиждане - два пъти месечно, или пък за две седмици в годината, ако живее в отдалечено място.

Благодяря ти за информацията.

# 76 14 март 2007, 20:44 ч.

France
Мнения: 726

Ще се включа в дискусията с пример.Когато майка ми я изнасяли на носилка с родилни болки,свекърва й й казала:"А дано мъртво да го родиш!".Малко по-късно майка ми се опълчила и я "завряла в миша дупка",но с подкрепата на баща ми.Т.к късно забелязах темата,щети пожелая щастие

# 77 14 март 2007, 21:13 ч.

Мнения: 814

Аз се включвам в темата от друга позиция: аз съм тъща. Жената, която е полагала най - много грижи за бебчето след мама и тати. Аз съм винаги на повикване, на разположение, защото съм на работа, която позволява пролзване на отпуска от минала година и по всяко възможно време. Вземането на разстояние от 160 км. е без проблем. Прекрасно е, удовлетворението е страхотно, че бебчо ме приема безрезервно и с доверие, което на друг, освен на мама и тати, не гласува, но... До сега чух само веднъж от татито/зетя "Благодаря", няма поздрав за рожден ден, за имен ден, за деня на майката или просто за усилието да съм полезна с повод и безц повод. Не,че го очаквам, правя го заради дъщеря си и заради контакта с бебчото, но...вие също сте майки.

# 78 14 март 2007, 22:56 ч.

София /Абсурдистан
Мнения: 11 696

Цитат на: argun в ср, 14 мар 2007, 17:16

Цитат на: Ивета в вт, 13 мар 2007, 21:33

Да, ама не може да го изведе в чужбина без негово разрешение. Щом го е признал за свое, има права като всеки баща, като също и подлежи на издръжка. Ако нещо му прищрака, може да поиска той да вземе родителските права и ако има пари и връзки, момичето ще бере ядове. Имам близка приятелка в абсолютно същото положение и ела да видиш дали няма права, то са дела, адвокати, нотариуси, циркове ... Тя си уреди и работа в чужбина, но не замина, не можа, защото той не иска да подпише деклерация, че е съгласен детето да отиде с нея, а тя не иска да го остави на него. Не че той ще го гледа, щял да го даде на майка си, ама въпроса бил принципен. Друг е въпроса, че и свекито не иска да го гледа горкото детенце. Сега се водят едни дела, едни грозни истории ...

# 79 17 март 2007, 11:49 ч.

София
Мнения: 5 285

Искам само да споделя, че ние живеем на 330 км.* от моите роднини и на 100 км. от неговите. Това е добро решение, защото никой не ни се меси в живота. Макар и все още да сме само двамата (т.е. нямаме дете), не мисля, че дори физически ще има възможност да ни се натрисат роднини, когато се стигне до детето (да се надяваме срвн. скоро).

С две думи мисля, че вариантът "да се изместим в друг град", стига да ви е възможен (напр. да си намерите работа и да имате смелостта да смените тотално средата), ще промени нещата за добро.

-------------
* за съжаление майка ми се омъжи за трети път, според мен за неподходящия човек, и от скоро живее в същия град, където живеем и ние, но след като се получи един конфликт с новия й мъж, просто не се виждаме почти никак.

# 80 17 март 2007, 12:06 ч.

Мнения: 4 916

Цитат на: Unknown_lady в ср, 14 мар 2007, 22:56

...
Да, ама не може да го изведе в чужбина без негово разрешение...

Тя не казва, че иска да го води в чужбина или поне аз не виждам такова нещо.

# 81 17 март 2007, 13:23 ч.

София /Абсурдистан
Мнения: 11 696

Ясно е, че не казва такова нещо. Аз го написах само за да знае, че ако за в бъдеще реши нещо такова и все още е в лоши отношения с него, ще има проблеми.

# 82 17 март 2007, 19:01 ч.

Мнения: 2 439

Всъщност, защо трябва да ги издържаш? Това е проблем на мъжа ти, не твой. Друг е въпросът, ако той ти прехвърлил това невинаги приятно задължение на тебе или ти доброволно си го приела. Това е повод за разговор между двама ви.

Причина:

Причина: