нямам нерви да ги издържам вече и него и родата му

Принципно съм съгласна с теб; мразя да прибягвам до крайности...Но понякога се срещаме с хора, които просто не искат да проумеят какво се случва около тях - като кон с капаци са.
Мъжът на авторката не се съобразява с нейните чувства, за съжаление.
За мен лично не е нормално един съпруг да реагира по такъв начин - да се държи така с жена си, да не зачита мненията и чувствата й; Може би "шпионирането" на свекървата е прекалено краен вариант, обаче не мислиш ли, че разводът е още по-краен?

Не знам...Просто наистина ми се иска всичко да можеше да се разрешава с разговори...Но за това трябва да има и някой, който наистина да се вслушва в това, което казваш и споделяш.

Днес се износох бързо, бързо от вкъщи в 5 без 10. Сестра ми ме закара при една приятелка. Оставих детето вкъщи с майка ми, пожелах им "приятно" прекарване и се изнесох яко дим. Мислех да взема и детето,  но пък щеше да излезна, че го крия и че не го давам да го вижда. А пък аз никога не съм спряла да го води мъжа ми в тях, защото все пак тя му е баба(аз не ходя в свекърва ми от вече 10 месеца, а и от тогава не сме се виждали, като не броя рождения ден на детето преди 5 м..). Пробрах се преди 20 мин. и свеки вече се бе изнесла. Незнам какво са си дудняли с майка, понеже тя и пред нея си позволява разни волности, но не ме интересува, не искам да се натоварвам псехически. Майка ми поканила свеки да остане за вечеря, тя отказала, а майка продължила да настоява да остане  и мъжа ми е направил мимика да не я кара.  А после даже не я е закарал до тях, а и поръчал такаси  Гузен ли е, що ли!? Друг път не е така!
И аз съм си мислила номера със записването, ама ми се струва много крайна мярка, а и не ми се иска да изпадам чак до там. В интерес на истината с мъжа ми проблемите ни са свързани само със майка му, баба му и брат му. Той я оправдава с това, че е вдовица и е сама (брат му живее в чужбина, а пък бабата е още по зла дори и мъжа ми не се разбира много с нея), да но за мен това не е оправдание да ми разваля семейството. Майка ми също е сама, баща ми работи в чужбина и се прибира на 4 до 6 месеца за по 7 дни, но не ми се меша в семейството! А да му покажа колко е зле маминка, той казва, че откакто е починал баща му тя не е добре с нервите! Ми и аз не съм добре вече с нервите.... Забелязала съм, че когато се виждат по рядко на 2-3 седмици нещата са супер, но видят ли се той си идва коренно различен. Незнам какво му дуднят и докато е на гости при тях. Няма да го спра да се вижда с майка му, но ако продължава да е така обсебен от нея ще избера спокойствието си пред всичко описано до тук! Обичам мъжа си и знам, че и той ме обича, но тя му влияе много! А не мога да ви опиша колко е хубаво като отидем на почивка..... но решение ли е да отидем да живеем на 500-1000 км от нея! Обсъждано е много пъти това, че съм готова да се разведа, заради майка му и той казва, че ще реши проблема, че ще и каже да спре да се занимава с мен, след това не се виждат 3-4 седмици и после почват посещенията всяка неделя във свеки и нещата пак си почват по старумо. Е, не се караме винаги като си дойде от там, но в повечето слувай има за какво да се дърляме! Миналата седмица пък забелязах, че детето е било събувано и той първо ми каза, че се било спъвало, пък после се оказа, че му било топла, а накрая излезна, че маратонките са му били мръсни и да не нацапа  Всъщност свеки ми е голям проблем, но още по голям е това, че мъжа ми винаги намира за какво да я оправдае! Сега е по никъс от тревата, сигурно ми е семейна черта... Ми това е момичета за сега, но като сложим детето да спи ще проведа с него поредния разговор, но този път ще изисквам реални неща, а не само обещания!

Благодаря ви за моралната подкрепа, наистина имах голяма нужда да споделя с някой. Ясно, че то проблемите трябва само да си реша, но факта, че има на кой да излея мъката си, а не да събирам всичко в себе си е голямо облекчение, голямо психическо облекчение! 

Ако мислиш, че има шанс семейството ви да се стабилизира - дерзай. Но това, което пишеш, все едно майка ми го е писала. А при нея положението бе страшно, направо не е за описване. Явно и ти си по-смела, та дано постигнеш това, което заслужавате с детето. Защото след време ще се окаже, че то е страдало най-много... (Знаеш ли какво е бабата да те пита "ти тате ли обичаш повече, или мама?"  ) Стискам ти палци мъжлето да излезе Мъж, а не мишле 

Не ги оставяй сами да ходят на гости на свекървата - вие сте едно семейство, освен това поне ще следиш какво му се говори на твоя мъж (или пък няма да има възможност да го нахъсва срещу теб).
И на мен ми е крайно неприятно да ходя при моите свекъри, но съм там - мълчаливото присъствие, само по някое време давам зор да си ходим. Слава богу, вече се обаждат веднъж на 2 седмици и горе-долу толкова често трябва да ходим там. А детето си да им оставя в ръцете вече не бих!

Когато все още ходих в свекърва ми, детето ми се зимаше от ръцете и когато то понечи отново да ме гушне свеки или бабата казваха "остави я Ани, гушни тати" и до края на престоя ни само ако Красимир изпадне в изтерия ми се поднасяше. А да не говорим, ако човек понечи да си го гушне, как му се дърпа детето от ръце и какви муцуни са. Какво да говориме, детето беше на 3 месеца, когато ме попитаха как му казваме на галено, дали Криси (сина ми се казва Красимир и е кръстен на баща ми, на който казваме на галено Краси, на детето също. Кръстихме го така по взаимно съгласие със мъжа ми, но свеки беше за идеята да носи името на втория и син  ). Абе то може да са дребни неща това, но мен ми е болно и понякога ми е болно не толкова заради мене си, а заради мъжа ми, защото го правят на маймуна и винаги го подценяват, но той тези неща не ги вижда! Незнам те сега и на него могат да задават този въпрос, ама нали пъсто е малък още и не може да ми разказва какво го правят там.

Ами зависи, мила. Мен като ме питаха това казах "Тате", защото и баща ми беше там, но щом се прибрах всичко си разказах. Незнам, някак се усещат тия глупости от децата май 

Още със заглавието на темата ме бодна направо в сърцето Точно същата ситуация е сега при нас. Майка му, баща му и брат му. Много са нахални! И действат страшно подмолно и йезуитски. Аз гледам да го карам възпитано, но най-накрая не съм за психиатър, но съм или прекалено обидчива, или не съм разбрала правилно "добрите им намерения". Мъжът ми ми е казвал: "Ако не харесваш роднините ми, значи не можем да сме заедно".  А те горките ни лук яли.... и щастливи, че са ми вгорчили живота. Адски се вбесявам и напоследък толкова ми дойде до гуша, че и аз бях убедена, че развода е спасението. Бях решила при следващия скандал да си хвана детето и да се прибера при нашите. Да видим, кого ще избере. Обаче като гледам какво са писали момичета по-горе май ефект няма да има, а трябва на удара с удар. А аз съм устата...

Моята братовчедка беше в същата ситуация като твоята,но с тази разлика,че живееха с свекървата.Стигна се дотам,че последната не и даваше ,дори да излиза на кафе с приятелки.
Бяха страхотно семейство,но след тези проблеми той постоянно отлагаше да се изместят да живеят на друго място,а докато се реши братовчедка ми и се беше обърнало сърцето спрямо него.Както се казва"след дъжд качулка" се сети и се изместиха на квартира,но дори това не помогна,явно нещата бяха взели голям напредък и станали необратими.Сега са разведени и тя е с човек ,който я обича повече от майка си.Дори детето ,което имаха не и попречи да вземе непоколебимото решение да се разведе с 1-ия си съпруг .
Затова наистина подходи сериозно към проблема и накарай мъжът ти да го възприеме като такъв,за да може да избегнете неприятните последици и да хванете нещата  навреме.
Успех   

абе я тропни по масата и постави ребром въпроса.или мама,или теб с детето.
какви са тия лигавщини.ами че мъжете са такива каквито си ги направим. щом им позволяваме да се държат така ,ще се сърдим насебе си.в момента в който е създал семейство трябва да е наясно че няма вече мама.тя е на заден план и се прави каквото каже съпругата и детето.но това се казва още в началото за да са наясно с какво се захващат.за да им стане ясно че семейство не се прави ей така.но и сега не е късно.тропаш по масата,казваш му как стоят нещата и как трябва да стоят,и ако не е съгласен да си върви да се държи за полата на мама.може да му даде и да суче ако иска. аз така им говоря.пък нека се сърдят.защото са станали големи мъже ,а се държат като бебета.много ме е яд на такива - вгорчават живота на жена си защото немогат да се опълчат на мама.и накрая всички са нещастни.оф. стана дълго но нмного се ядосвам на такива мъже.добре че аз нямам такива проблеми.реших ги още преди да се съберем.

Това с другия град или държава е добра идея.
Дали другият и син не е постъпил по този начин да се спаси от нея?
Колко годишна е?

Това с другият град и за мен е добра идея.Жив пример -ние.За две години живот при свекърите в началото на брака ни така се бяхме изпокарали ,че и аз бях започнала да мисля за развод.Намерихме си работа в град на 100 -тина км,в началото жилище под наем ,после си купихме наше ,роди ни се второто дете и така.Сега свекървата ,,господарства'' сама в голяма къща(свекъра почина преди 10-тина години) и когато отидем все мрънка,че и е трудно,но това е положението.Ходим при нея не по- често от веднъж на 2-3 месеца,но и това и е много.И запомни от мен -никога мъжът ти сам на посещение при нея,предтексът-вие сте семейство ,ходите заедно,но истината за мен е,че и моят мъж при такива посещения в началото се връщаше коренно различен и започваха в къщи разправиите на тема ,,моите роднини,в частност,,мама''И е хубаво и когато и тя доиде у вас пак да си покрай тях,но избягвай да си сама с нея без мъжа ти.Въобще както бяха казали по -горе,,невидимо присъствие''Така няма да има възможност да ти наговаря разни глупости и после да отрича

Аз лично бързо стигнах до извода, че когато човек е добър му се качват на главата.
Когато вземем решение, което засяга неговите родители, аз му казвам:
Хайде сега, обясни на твоите родители, какво сме решили, защото нали знаеш, че от твоята уста звучи по един начин, а от моята по друг. /това на саме преди разговора, разбира се/.
Не го оставяй в нейно присъствие без теб, така няма да има възможност да говори против теб.
Не и се давай. Най-добрата тактика е: стани мила, говори бавно, не много високо и леко натъртено- с нея, започвай изреченията със "Нашето семейство" "Ние със съпруга ми"  и т.н. - така думите ти ще звучат по друг начин, сякаш са излезли от устата на двамата. Не и се противопоставяй открито с кавга, казвай и всичко в очите, но с мил и спокоен тон /това ги влудява/.
С него- е, ми използвай малко женски оръжия, де!
Престани да се караш, когато тръгне да повишава тон, приближи се, целуни го и му кажи:
-Толкова си ми сладък, като се цупиш.
Минава им на мига.
И още нещо, всичко обсъждайте предварително, когато вече имате позиция е трудно да залитне по нейното мнение.
Сложи си розовите очила спрямо него, това е човека който обичаш, все пак и бащата на прекрасното ти дете, стани изведнъж, мила, добра и чаровна.
Много по лесно се подкрепят теориите на свекърва ти, когато като се прибере ти му се нацупиш или скараш.
Помисли си - тя му казва, че си лоша.
Той се прибира и те заварва усмихната щастлива и добра.
Е, освен ако не е сляп, няма как да не подейства.

Съжалявам за дългото излеяние, но това е моята тактика и ти гарантирам, че е успешна.

П.С. Когато се омъжих за съпруга ми, всяка втора дума беше "мамо", сега се чуват веднъж седмично по телефона и се виждат веднъж на няколко месеца. Той знае, че ние сме най-важни. Бавно, ама става.

geri.pl - отлични съвети!

Леле мале,
ще ми вземе детето от ръцете и тогава ще я ритам от нас до тях. Това просто не мога да си го представя и не разбирам как го допускате. Става въпрос за твоето дете и никакви цупения не могат да ми влияят, ако то плаче, а някой си не ми го дава.
Мале ще откача. Не само свекървата, а и мъжа ми ще изритам. Полудях направо само като си представих ситуацията.
ПС. Извинявай ако съм прозвучала грубо. Направо подпалих, някой ще ми вземе детето от ръцете? Абсурд