Мило момиче,напълно те разбирам.Успокой се,нагласи се вземи си детето и ако е възможно излезте на някъде и се приберете когато си дойде съпругът ти вечерта .Аз не бих посрещала сама майка му в къщи ,когато са ни такива отношенията
- Публикувана: 1 март 2007, 13:52 ч.
- Последно мнение: 17 март 2007, 19:01 ч.
нямам нерви да ги издържам вече и него и родата му
И аз.Не бих изтърпяла толкова.
Мила,а защо не я запишеш,когато почне да ти тропа глупости и после пусни на любимия да чуе кой е за психиатър.Много по голяма съм от теб-сигурно си около възрастта на децата ми,но като на приятелка ще ти разкажа как аз на времето си реших проблема с откачената си свекърва.Та така,щом мъжа ми излезе и в къщи се почва-какъв боклук съм аз,какви партии е изпуснал сина заради мен,колко е прекрасен той и как аз,ама хич не го заслужавам.Е,трябва да ти кажа,че се скъсвах от рев-никой никога не се е държал така с мен.Тя пред него отричаше всичко като комунист на разпит и мъжа ми се чудеше на кого да вярва.Но пък тя под път и над път злословеше за мен на чужди хора-измисляше си.Примерно,че баща ми го е пребил от бой ,за да се ожени за мен-тя видяла резките от колана по гърба му;аз съм го подучила да я пребие и сина й я хвърлил от 2 етаж и т,н.,все от сорта.Та веднъж като ми писна да рева ,реших да си стъпя на краката и аз.Тя ме плюе,аз отговарям(а съм устатница,като ми падне пердето).Тя не очакваше изобщо и направо позина,не знаеше кво да направи,та пак да ревна и да й направя кефа.А на мен като ми дойде музата...просто от мен ми е неудобно какви й ги наговорих,но този път аз тържествувах,а тя беше шокирана.Като се прибра мъжа ми,тя от портата на двора ревна от мен-всичко точно му предаде,тоя път нямаше толкова фантазия да си измисли нещо,бях я надминала.Мъжа ми ме погледна и аз само му смигнах-демек,пак си измисля и се прави на интересна.Той не й обърна внимание,защото си я знае,че лъже и оттогава така...След известно време разбра,че с мен не може да се пребори и миряса.То и бог милостив,че бързо си я прибра,де.Ама тъкмо започна да ми става забавно,вместо да се измъчвам...Та и ти-запиши я веднъж,да разбере мъжа ти,че лъже и после по моя метод-никой няма да й обръща внимание,а ти ще си удовлетворена.
Моята свекърва е... 
Добре, че имам мъж до себе си, а не мамин син 
Винаги е на моя страна! 
Напълно те разбирам, защото до скоро и аз имах подобни проблеми. Със свекървещицата бяхме в добри отношения до деня на сватбата, от тогава всичко се обърна, но аз я разбирам, та нали и отнех най-милото същество. Мъжът ми беше същото мамино синче, заради свеки се карахме всеки ден, накрая си тръгнах, но с това нищо не промених, той пак си остана същия. Реших да предприема други мерки, върнах се при съпруга ми (живеем един етаж над "враговете") и от добра и хрисима снахичка се превърнах в жив дявол, не им прощавах за нищо, а най-ги дразнех с това, че като се засечем на стълбите например ги подминавах все едно не съществуват. Настъпих здравата мъжа ми и вече от около година всичко е О.К. Бъди силна и прояви хитрост, нали знаеш можеш да му "извадиш душата с памук" . А на свекървата кажи в очите всичко, което те дразни в нея. 
Била съм с мъже, които са имали само по един родител. И винаги са заставали на страната на този родител - прав, крив - няма значение. Въпросните хора са ме нагрубявали по ужасен начин, а единственото, което даденият мъж е правел е било да свие рамене и да каже: "Само баща ми ми е останал,какво искаш от мен?"
Не знам точно как седят нещата в семейството на съпруга ти. Но моят съвет е да поговориш с него много сериозно, да му кажеш, че той е глава на семейство и трябва да се грижи за теб и за детето ви,вие трябва да сте на първо място за него;че освен от материална подкрепа имаш нужда и от морална.
М/у другото идеята, да запишеш свекървата е много добра. Извикай я на разговор,скрий някъде един диктофон и почни да я питаш какво има против теб, защо се държи еди-как си - познаваш си я, предполагам знаеш как да я предизвикаш.
Нека мъжът ти да се засрами след това, че те е пращал на психиатър и т.н.
Ако трябва му постави въпроса ребром,покажи му, че си сериозна.
Знам какво е,уж най-близкият ти човек да не ти вярва и да защитава сляпо свой роднина, който играе хоров/у нервите ти.
Пожелавам ти успех!
Не знам точно как седят нещата в семейството на съпруга ти. Но моят съвет е да поговориш с него много сериозно, да му кажеш, че той е глава на семейство и трябва да се грижи за теб и за детето ви,вие трябва да сте на първо място за него;че освен от материална подкрепа имаш нужда и от морална.
М/у другото идеята, да запишеш свекървата е много добра. Извикай я на разговор,скрий някъде един диктофон и почни да я питаш какво има против теб, защо се държи еди-как си - познаваш си я, предполагам знаеш как да я предизвикаш.
Нека мъжът ти да се засрами след това, че те е пращал на психиатър и т.н.
Ако трябва му постави въпроса ребром,покажи му, че си сериозна.
Знам какво е,уж най-близкият ти човек да не ти вярва и да защитава сляпо свой роднина, който играе хоров/у нервите ти.
Пожелавам ти успех!
М/у другото идеята, да запишеш свекървата е много добра. Извикай я на разговор,скрий някъде един диктофон и почни да я питаш какво има против теб, защо се държи еди-как си - познаваш си я, предполагам знаеш как да я предизвикаш.
Номера е той случайно да е наблизо.
Не вярвах, че някои неща свекърва ми ги прави нарочно, но за 2 години се убедих, че това и е начина да покаже, че "не е доволна" от мен. И понеже през тези 2 години нито се цупех, нито се вързвах, тя действаше и в присъствието на сина си, който естествено не обръщаше внимание на това, докато не му помогнах да "фокусира" ситуацията.
Трудно му беше да го приеме, но се радвам че е мъж на място
Достатъчно сконфузно ще му е да приеме, че собствената му майка постъпва гадно, така че логично е да търси "възстановяване на равновесието".
Ако искаш нещо от някого, съобрази се и с чувствата му.
Има начини да "навреш истината" но не мисля че запис без съгласието на сина е добър вариант.
Не мисля, че с едно подобно "шпиониране" ще се разубеди да я праща на психиатър...
Ако искаш нещо от някого, съобрази се и с чувствата му.
Има начини да "навреш истината" но не мисля че запис без съгласието на сина е добър вариант.
Не мисля, че с едно подобно "шпиониране" ще се разубеди да я праща на психиатър...
Ние също живееме със свекървата-много е готина жената,но бабата е ужас свекърва и половина,в началото след сватбата мълчах,но ми писна и от тиха и спокойна снахичка станах ужас просто/дявол на квадрат/,за нищо не й мълча вече,подминавам я като пън,като не нещо тръгне да ми дава акъл такива скандали и спретвам,че започна да се отказва вече.Даже оня ден ми вика след поредния скандал''Леле аз пръв път виждам такъв човек ,като тебе''съответно отговора беше ''абе я се 
аз да не съм на 15 да ти мълча,като ученичка''
аз да не съм на 15 да ти мълча,като ученичка'' Ми, виж.... то и на мен ми е сложно да разбера.... Объркана съм в това, че незнам как да постъпя. Дали да избера това да съм спокойна, а и детето ми също. Да си спестя безбройните караници с мъжа ми. Да отиде да си живее с майка му и да преключиме да се тормозим заимно. факт е, че за свекърва ми преди да решим да се женим сме били в добри отношения и аз много съм и помагала, но това се забравя. След като решихме да се жиним тя се промени много спрямо мен. Почна да ми приказва разни неща и след като аз споделям с мъжа ми за тях и той я попита тя отрича и дори и пред мен тя пак отрича и излиза, че аз съм виновна за всичко, аз си измислям и съм пращана на психиатър безброй пъти и тук почва целия проблем - мъжа ми нито вднъж не ме защити, нито веднъж не ми показа, че след като е създал семейство ние сме по важни, а напротив винаги сме пренебрегвани и то най-вече аз. Обиждана, оставяна сама, когато съм имала най-голяма нужда от неговата подкрепа и защо.... Това е проблема Ренка, че се омъжих за мъжа, който бе всичко за мен, но се оказа, че за него всичко е майка му. И най тъжното е, че дори ми е и казвал, че не може да свикне с това, че сме семейство. 2 години не свикна, явно няма смъсъл да чакам още толкова, че да вземе да свикне! Вярно, детето не е лишено от нищо, купува, носи, играят, но и аз имам нужда от човек, който да ме разбира....
Разбирам те напълно, същата ситуация
Ужасна работа... И аз стигнах до извода, че свекитата не биха ме дразнили изобщо, ако мъжът ми не ги слушаше безпрекословно за всичко и не беше по презумция за всичко на тяхна страна. Естествено, и при нас аз съм лошата, за психиатър, намръщената, най-калпавата майка, искам да го лиша от среща с роднините и кво ли не. Скандали, караници. Няма оправия засега. Днес ми сервира, че техни роднини може на лято да ни навестят за седмица. Хубаво, ама има ли място, дали е удобно, това са второстепенни въпроси 
Познайте кой ги е поканил най-гостоприемно... 
То нали знаеш,че повечето мьже са майкари, все едно ние сме гьби и сме си пораснали сами... Колко пьти сме се карали заради нея,нямам думи! Стигнах до извода,че колкото по-рядко я виждам,толкова ми е по-добре! Просто я избягвай, и кажи на мьжа си,че така ще живеете по-добре,пьк ако не може да те разбере...Успех!!!!!!!!