Действието се развива преди 4-5 години. Всеки ден, като ходя до магазина, гледам, че продават брюкселско зеле. Гледам и си мисля - бре, то е много здравословно, трябва един ден да купя и да сготвя по някакъв начин. Търся рецепти, ровя из готварски книжки, ама искам да е по-така. Все пак брюкселско зеле ще готвя, не може просто да го сложа в супа или нещо подобно. Най-после откривам заветната рецепта, която изглежда много стилна и съвсем изпълнима! В нея обаче има два вида грозде, които трябва да запържа в масло! Стори ми се странно, но викам си - така е то при ястията от висока класа! Пържа гроздето, варя брюкселското зеле, поръсвам със сол, черен пипер и лимон и поднасям тържествуващо на мъжа (масата хубава, свещи и пр....)! Опитваме и двамата и... Ааааа! Буаааа! Беше просто ужасно, блудкаво и отвратителен микс на вкусове! После поръчахме пица....
Оттогава, като кажа, че ще пробвам някоя нова рецепта, мъжът ми винаги казва - Само да не е с брюкселско зеле или пържено грозде, моля те!