Но бебо се решил тогава да се появи. 
Но бебо се решил тогава да се появи. 
Но проблемът се оказа минимален(беше при мен) и след като го отстранихме стана веднага.Не се тревожи-дори и да не стане веднага-има решение за всичко и рано или късно се случва.Права е една от мамите-много важно е да не ти стане фикс идея,защото така нищо не става.Аз си казвах-при мен няма да стане фикс идея,но явно беше станало подсъзнателно без въобще да се усетя 
Тъкмо се бях отчаяла вече и бях спряла да мисля за това и забременях Но проблемът се оказа минимален(беше при мен) и след като го отстранихме стана веднага.Не се тревожи-дори и да не стане веднага-има решение за всичко и рано или късно се случва.Права е една от мамите-много важно е да не ти стане фикс идея,защото така нищо не става.Аз си казвах-при мен няма да стане фикс идея,но явно беше станало подсъзнателно без въобще да се усетя Тъкмо се бях отчаяла вече и бях спряла да мисля за това и забременях мисля, че е неизбежно , ако опитите продължат по-дълго време. в начолото е забавно, вълнуващо, възбуждащо. обаче месеците като си минават и особено, ако не си забременявала досега, почваш да се питаш - защо?, дали този път? кога? има ли проблем? и така без да искаш такива мисли винаги ти се въртят в главата. поне при мен беше така. 
.......Не ти пожелавам да чакаш толкова,но моят съвет е да не се притесняваш,да бъдеш спокойна и да не го мислиш постоянно-ако след известно време-6 месеца-1 година няма резултат-потърсете специалист Рано или късно-става 
Успех 
не го мисли-при всеки е различно.бъди спокойна,не се нагласяй,че можеш да чакаш или че ако тестът не покаже заветните 2 чертички,е кой знае каква трагедия бебето само решава кога ще дойде,така че и да го чакаш,и да го планираш-все тая 
прави си кефа и това е но ако все пак,не ви се получат нещата около година-година и половина,те съветвам да не чакаш,а да потърсиш лекарска помощ-най-малкото за да разбереш има ли изобщо проблем с това или някакви индивидуални особености при теб и съпругът ти-здравни проблеми,стрес,напрежение в работата,кофти съседи-,които са пречка за забременяването.айде дано скоро се похвалиш 
/ на второто майка ми ходеше и се обаждаше ама само на специални - дето са стопроцента гледачки / и те казваха че нямам проблеми да забременея , а ние практикувахме доста често - целодневно понякога да не кажа опитите 
, е да но като си му дойде времето всичко си стана отсамосебе си - ей така един ден една моя приятелка която беше бременна в трети месец вече ме видя как се оплаквам от тези дето пушат до мен и ми прилоша чак - опита ме дали не съм бременна и аз ей така на майтап - а то взе че ми закъсня цикала и като си направих тест - малйййй една черта плюс една полупрозрачна 
, чудих се дали е втора черта това или просто някаква грешка - пак тест и пак две черти - накрая отидох на гинеколог които ми каза че си нося малко бебоче - само дето понататък предложението не ми хареса, видях му се малка явно и веднага започна да ми заобеснява как можло да се уредяло да съм го махнела и даже и да съм се решала и в 4 - 5 месец нямало проблем 
, 
а бях решила да ходя при него да ми следи бременноста че е единствения когото похвалват в града - представете си другите гинеколози мисля, че е неизбежно , ако опитите продължат по-дълго време. в начолото е забавно, вълнуващо, възбуждащо. обаче месеците като си минават и особено, ако не си забременявала досега, почваш да се питаш - защо?, дали този път? кога? има ли проблем? и така без да искаш такива мисли винаги ти се въртят в главата. поне при мен беше така.
Бебето ще ви зарадва когато най-малко очаквате. Успех! 
ще стане не се притеснявай
... и преди година се бяхме разделили, ама то каквараздяла ние нон стоп заедно бяхме и в най-дивите и страстни нощи,когато преоткривахме себе си сме направили малкия дечко. Не сме го искали,а и сме вярвали,че няма да стане,защото 7г. преди това сме имали доста безрасъедни моменти и не е ставало нищо. Та бяхме решили,че ни има нещо. В последствие се оказа,че проблема е бил в мен - поликистозни яйчници като диагноза ми бяха поставили преди години,но не съм била лекувана както трябва, а жени с такавадиагноза забременяват мнооого трудно,а недай си боже и хич. Та бебко дойде в един момент, в който и двамата казахме - случайни неща няма. Пускайте се по пързалката - няма по-хубаво нещо от бебчето плод на любовта! 
. Вторият път - 1-ви опит - успешен, а се бяхме подготвили за поне 6 месеца "работа"! 
А си мислех ,че ще стане бързичко... 
Аз съм се пазила цял живот дето се вика, пък и първото и второто ми дете станаха още първия месец непазене. 
