Публикувана: 12 фев. 2005, 00:12 ч.
Последно мнение: 23 септ. 2006, 02:44 ч.

Как издържате психически и физически?

17 955
141
1

1
...
4
5
6
...
10
Всички

# 60 10 март 2006, 13:12 ч.

Мнения: 1 710

Момичета, горе главите!!! Мислете за днес - за утре има кой да се погрижи.... Днес трябва да се преборим, да се справим, да надвием болката, за да продължим...
Трудно е, но в крайна сметка нито едно дете без проблем не е защитено от това да остане само, да изпадне в беда, да е без мама и тати. Сега е времето да дадем всичко от себе си - и знам, че го правим, така че КУРАЖ и напред.

# 61 11 март 2006, 00:53 ч.

Мнения: 888

Здравейте и от мен!Аз също отдавна чета, но не пиша често!За последния половин час си поплаках доста!Просто...иска ми се да можех да помогна...толкова болка има тук...
Аз не знам какво още ни предстои, но знам че ще се борим...това е което съм сигурна...ще се борим за децата си...!Носили сме ги в себе си, родили сме ги и болни или не те са наши...разчитат на нас, търсят ни!ИМАТ НУЖДА ОТ НАС!И ние винаги ще сме тук за тяхЗащото ние сме тяхната връзка със света, ние сме тяхната опора и надежда!
Прегръщам ви силно!

# 62 13 март 2006, 11:47 ч.

Здравейте! Като всички вас минах през настроения на пълно отчаяние, после пълно отричане на проблема, лутах се в себе си, по едно време мислех, за малко, че съм толкова лоша майка, че на детето ще му е по- добре и по- лесно ще влезе в норма, ако ме няма...и сега понякога искам хич да ме е нямало....борчески настроена съм, а и вече щастие повече намирам от родителите на "обикновените " деца, знаете..на най- малкото нещо се радваме...иначе си викам, на какво щях да се радвам...така...успокоявам се. Щастлива съм, че..мисля, че успях почти напълно да разбера мисленето на децата от аутистичния спектър...може и да съм била в него...а може и оше да съм там:)....И сега обаче понякога се питам...като вас...защо на мен....? Казва ми една моя нова приятелка от форума, Дани от Пловдив "Защото си силна и можеш да го преодолееш.."...иска ми се да е така...ама, наистина знаете понякога как ми е....е, сега ми е така и мисля, че ще се пръсна...
Но знам, че трябва да го преодолеем!

# 63 22 март 2006, 02:56 ч.

Мнения: 14

Прочетах всичко и толково много плаках... наистина много! Сякаш имах нужда нещо да отприщи сълзите ми! Моето дете е с атипичен аутизъм. Знаем за проблема от една година, но още не мога да свикна. Дали изобщо ше свикна?! Искам толкова обикновенни неща! Да яде, да ака и да говори, а той има проблем и с трите. Страховете ми са много и на моменти изпушвам. Каквото и да правя, съзнанието ми е обременено. Нищо не ми е сладко! Много от околните не знаят, опитвам се да се държа, но ми е много тежко. Сигурно ме разбирате, благодаря ви!

# 64 7 апр. 2006, 17:31 ч.

Мнения: 261

ВЪЗХИЩАВАМ ВИ СЕ, МОМИЧЕТА

# 65 13 апр. 2006, 23:57 ч.

Доста често съм си го задавала въпроса КАК ЩЕ СЕ СПРАВЯ?Но повярвай ми по лесно ще ти е ако изобщо не си го задаваш а просто мислиш как да помогнеш на рожбата си . Безсънните нощи ще са хиляди , реките от сълзи никога няма да спрат, и винаги някъде дълбоко в душата си ще таим онази , голямата МЪКА.Изцяло съм се отдала на голямата ми дъщеря, грижите за нея са постоянни, тя е с вродена глухота, а в момента е с кохлеарен имплант.Щастието е огромно при първите резултати, радоста е неизчерпаема. Така, че гледай само напред , не му мисли много, как ще го преживееш ти , а как ще го надделееш това, което винаги ще ти тежи.Няма по голяма болка от това да виждаш, че детето ти се чувства и е различно от останалите деца. То не е различно, ние ги правим различни, ако не направим всичко по силите си за тях.Отдай се изцяло на детето, колкото и каквото да ти коства това.ТО е най важното. Успех ,място за отчаяние няма

# 66 14 апр. 2006, 16:54 ч.

Мнения: 227

мили майчици, прекланям се пред вас и ви желая много сили и дано вашите дечица и вие бъдете много щастливи заедно. Praynig

защо трябва да има толкова мъка и болка Sad

# 67 21 апр. 2006, 12:24 ч.

София
Мнения: 1 724

Здравейте и от мен. Не изчетох всичко , доста тежи.
Казват, че детето ми е с астма. Знам, че не е.
Минах през всякакви кризи досега /почти на 7 години е/
На отчаяние, безсилие, гняв, избухвала съм пред дететето, шофирала съм с него в колата и съм ревяла с глас. Всички ми казваха, че аз съм за лечение.
Момичета, СЕГА ГЛЕДАМ РАЗРИЧНО.
Опитвах с хомеопатия да си лекувам нервите, после с капки на Бах.
През март ходих на 1 ниво на курса на Норбеков.
МОМИЧЕТА, за първи път след като направи бронхит детето МУ КАЗАХ УТРЕ ЩЕ СИ ЗДРАВ.
И го мислех! Наистина му мина много бързо,просто за един ден започна да откашля храмки.
Системата та Норбеков е невероятно ефективна психически!
Иначче сме минали с детето през целия ад на надежди и отчаяние - сменили сме пулзолози ТРИМА хомеопати. През есента с хомеопатия направи пневмония, три дена го държах с пневмония и на хомеопатични, когато в Пирогов след снимката ме изкараха луда, детето не искаше вече да поме ентибиотика, 24 часа ревах докато започнахме с лекарства. Просто си говорех сама и съм сигурна, че бях в процес на психическо заболяване. Не давах на майка ми да си тръгне и изобщо не ми се описва....
Знам какво е на много от вас, убедена съм, ча за да се подобряват децата НИЕ трябва да сме спокойни и да го вярваме!
Стискам ви палци, прегръщам ви, колкото мога.

# 68 21 апр. 2006, 15:48 ч.

Мнения: 5 531

Има моменти в които ми идва да крещтя с глас колкото сили имам.Писвало ми е да вися всеки ден пред поредния лекарски кабинет, и да изниква поредният нов проблем.За това се опитвам да се сдържам и да вдъхвам на малката спокойствие и увереност, опитвам се да я уверя че е добре, че всичко ще е наред, че нищо лошо и страшно няма да и направят в поредния лекарски кабинет.И поне засега в повечето случаи успявам да я накарам да е уверена и да не се чувства различна от другите деца. Доста ми е трудно но мисля че така е правилно.Мога само да ви пожелая да бъдете силни и да се борите въпреки трудностите.Защото НАШИТЕ ДЕЦА ГО ЗАСЛУЖАВАТ! Heart Eyes

# 69 22 апр. 2006, 01:16 ч.

Мнения: 1 858

Здравейте! Не прочетох цялата тема защото всико това ми е до болка познато. Когато започнах да чета спомените ме връхлетяха като вихър. Искам да ви кажа, че сега живота ми е прекрасен! Светли расте, говори, играе, храни се. Когато бяхме в София в детската клиника по пулмология за два месеца разбрахме за страшната диагноза с трагичен край. Аз бях САМА ! Далече от съпруг,мама, баба, дядо...
Когато доцент Галева ми показа жълтото листче имах чувството, че ще се строполя...
Живота ми, мечтите ми, копнежите се сринаха! С огромната подкрепа на екипа на "А" отделение на клиниката стъпих здраво на крака. Обучиха ме за това да се грижа добре за Светли. Въпреки всичко, когато дойде така бленувания ден за изписване мен ме беше страх да си тръгна. Чудех се дали ще се справя . Да беше ми тежко, да изпадах в чести депресии, да няколко нрвни кризи имах, ооо да щях да откача. Когато обаче дойде предела на силите ми и психически и физически, някакси се стегнах. Нали знаете, хората казват, че когато стигнеш дъното межш да се отблъснеш отново нагоре. Дойде момент, в който за правех всичко, което е нужно но забравях за причината. Започнах да се радвам на прекраното мъниче, което ме гледаше с доверие. Плаках като магаре, когато за първи път каза "мама". Плаках, и когато спря да говори за около година. Най-много обаче плаках, когато една неделя сутрин като се обърнах го видях как сам се изправи, дойде при мен и ми каза "мамооо ам , ам" без въобще да осъзнава колко щастлива ме направи! И така от ден на ден ни става все по-лесно и по-лесно. Благодаря на Бога, че ми подари това дете! Светли за мене не е съдба нито задължение, нито наказание за мене той е призвание!

# 70 28 апр. 2006, 13:57 ч.

Здравейте мами и татковци. Аз съм татко на 17г. момче високо 1.81, 54кг, аутистче и с генерализирано разстройство. Опитвам се да се справям. Много ми помогнаха родителите в Момин проход. Там в стаята на стената наследих 1 картон с налепени снимки на дечица от "Нашите деца хубави" от в-к "24часа". Всички деца бяха здрави, красиви и добре изтупани. Не като нашите.
   За мен и съпругата ми си мисля като за два впрегати коня, които теглят тежка каруца. От време на време единият спира да тегли, но другият продължава. Вече знам че ставите и връхчетата на пръстите ме болят от депресия.
   "Татко, аз защо съм луд?"
   Не мога нищо да отговоря на детето си. Инженер съм. Ако беше компютър, телевизор или някаква друга електроника до сега да съм го оправил. Има въпроси, които съм си забранил да си задавам. Зона забранена за мислене. В зоната на здрача.
   "На моите въпроси няма отговори."
   Вятър в косите, "Танцуващият с вълци"
   Цоню , WWW.FireStOld@gmail.com

# 71 28 апр. 2006, 17:41 ч.

Мнения: 143

не бях чела по -тъжни постинги Tired Face

но ВИЕ СТЕ НАЙ-СМЕЛИТЕ ЖЕНИ КОИТО ПОЗНАВАМ,МАКАР И ВИРТУАЛНО!! БЪДЕТЕ СИЛНИ !!

# 72 28 апр. 2006, 20:58 ч.

Мнения: 534

Цитат на: Цоню в пт, 28 апр 2006, 13:57

100% съпричастие.Всичко ми е толкова познато.А какво има в Момин проход.

# 73 2 май 2006, 08:03 ч.

В Момин проход има санаториум за деца с ДЦП. Пейзажите наоколо са невероятно красиви. Запознах се с невероятно борбени мами, баби и татковци. Персоналът е много добър. Ние бяхме там с грешна диагноза. Дотук добре. Санториумът има оценка 6 от здравното министерство. Парадоксът е, че имаше хлебарки. След неуспешни опити да ги изтребя с препарати от местната аптека, се въоръжих с един чехъл. Трепъл съм ги и от тоалетната чиния. Съквартирантчето ми на около 4 години не можеше да говори и дори да си надигне ръчичката от леглото. Една вечер започна да мърка като коте в тъмното. Светнах лампата и видех една хлебарка да обира нещо от усничките му.
Има много минерална вода, която е лековита за нервните окончания. Дошла е една комисия, която е взела проби от минералната вода и след време под предлог, че е радиоактивна е забранила на местните да я ползуват за отопление. Санаториумът ползва тая вода за топла, за отопление и с нея правят кал, с която правят процедури на болните дечица. Живея в абсурдна страна.
"На моите въпроси няма отговори"

# 74 2 май 2006, 11:52 ч.

Мнения: 1 858

Еееех Цоню да знаеш, че не само на твоите въпроси няма отговори. Много обичам страната си но май ще е по-добре от България да я кръстят "Страната на абсурдите"...

Препоръчани теми

Деца с очни проблеми - тема 9

Гръбначни изкривявания - сколиоза и кифоза! 2

Права на децата ни с ТЕЛК - 4

Хипоспадия 9 или деца с урологични заболявания оперирани в Сърбия

Причина:

Причина: