Публикувана: 12 фев. 2005, 00:12 ч.
Последно мнение: 23 септ. 2006, 02:44 ч.

Как издържате психически и физически?

17 942
141
1

Отговори

1
...
5
6
7
...
10
Всички

# 75 2 май 2006, 12:21 ч.

Мнения: 3 591

можели да се нарева ? Embarassed

и мъничкото ми бебоче тръгна по пътя на баткото newsm45

преди няколко дни имахме пристъп...естествено ми казаха, че НЕ Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да развиел астма, че било много рядко срещано при бебетата и т.н. и т.н. всичкото което слушах когато баткото беше на същата възраст. Дори и звука е същия - и двамата като дишат все едно парни локомотиви имам у дома Embarassed

Е, не спирам да се питам "ЗАЩО и бебето?"
ама както знаете отговори няма...
за психически - отказвам се да издържа Naughty

За физически не ми се говори (разхождайки се от стая в стая с небулайзера цяла нощ)
ама истината е че НЯМАМ ПРАВО да не издържа...

# 76 2 май 2006, 13:05 ч.

Мнения: 816

Деси, много гадно, миличка action032

Съчувствам ти напълно.
Христинка е така и тя. Мине се не мине месец и бям - спазъм, като всеки път стават все по-тежки и по-дългопротичащи...
И аз бях почнала да откачам. Особено, като отидохме в Сандански и се надявах да има ефект, а тя взе че направи там един от най-тежките си до момента пристъпи. Много ми беше тежко и мъчно. Но се моля, моля се да го израстем това. А и все още се надявам да ни помогне хомеопатията. Утре сме за диспансеризация при доц. Переновска в МА, ако ни наставли да почваме Флексотида ще тичам при хомеопат. После ще видим какво ще стане.
Дано да ви се размине, и да е само единичен, изолиран случай.
ЩЕ се моля и за вас.
И бъди силна, нямаш избор, просто, а и си струва човек да е силен!

# 77 4 май 2006, 14:26 ч.

София
Мнения: 1 724

Цитат на: DOROTEIA в вт, 02 май 2006, 13:05

Деси, много гадно, миличка action032

Това е извън темата, но ако искаш пиши ми на ЛС - не казвай на Переневска за хомеопатията, полудява от това, ще ти наговори какви ли не.
Ако имате успех с хомеопатията, моля те, пиши ми...Стискам палци!

# 78 12 май 2006, 00:23 ч.

И моето дете е с астма.Повече от година не исках да приема тежката диагноза, макар че стриктно се лекувахме с изписаните лекарства.Непрекъснато се притеснявах за него.Почти съм на успокоителни, мъжът ми много пътува, почти всяка седмица е в командировка и оставам сама.Наистина много ми дойде от тия непрекаснати тревоги и мрачни мисли.За капак работата ми е адски натоварваща психически.Но това е друга тема.Беше се позакрепил 4-5 месеца, изчезнаха жестоките и мъчителни кашлици във всяка една секунда и то с минималната доза от лекарството.Но ето, че дойде събота срещу неделя и се случи ужасното.Събуди се през нощта неможейки да диша, устните му посиняха, гърдите му свиреха и миличкият викаше:"Мамо, дай лекарство, искам да ми мине".Горкото ми детенце!!!Сега от неделя не знам на кой свят съм-тук ли съм, умряла ли съм, нямам представа.Моля се на Господ никога това да не се случва на нито едно дете на света!!!За мен по-страшно нещо няма!!!Как издържам психически ли?!Ами никак не издържам-плача почти непрекъснато, главата ми ще се пръсне от четене, ровене и писане в интернет, мозъкът ми блокира от търсене на нови и нови алтернативи за някакво лечение и ходене при поредния лекар, с надеждата да ни изпише вълшебното хапче и всичко това да остане лош сън.

# 79 15 май 2006, 16:19 ч.

Трудно, много трудно, ако сте сами и никой не ви помага. Моите деца са с 1 година разлика само. Едното е със заболяване. Свекурва ми беше на легло неподвижна 6 години. Готвех за много хора. Синът ми пролази на 4 години, започна плахо да ходи. Сега кара сам колело. Всичко това сама го постигнах. А как съм издържала, сама си се чудя и възхищавам. И за награда на моята упоритост ни свалиха от ТЕЛКК групата на 2-ра група. Това, че държавата нищичко не ни е помогнала. Давайте си кураж мили майки! Обичайте си децата, вечер се наплачете и сутрин с нови сили! Никога не падайте духом!!!

# 80 18 май 2006, 13:40 ч.

Мнения: 189

Докъто дъщеря ми беше по болници с милион диагнози и аз с нея наистина повръщах от напражание и нерви. Даже като влезех в болницата и тичах до тоалетната. Спомням си само сиво и сиво. Сега вече страшните проблеми са зад нас, остана ни една операция на окото и се усещам, 4е пак ме хваща паника. Незная как ще издържа докъто чакам да свърши. От сега мисля да питам личната лекарка за нещо за нерви, но да не успива и да не си като парцал, защото от такава майка ефект няма, а като свърши всичко трябва да съм до нея и да съм силна. С две думи мисля, 4е в криза човек се мобилизира, стяга се и търпи, но после е ад....... Докъто чаках да оживее и беше в болница /роди се 8-че, мозъчен кръвоизлив, съмнения за хидроцефалия, ДЦП на долни крайници, сега очите и все нещо ново се появява/ всяка нощ си лягах и си представях, че отивам при нея и и давам сили да живее. Оказа се в последствие, 4е знаех даже в коя стая е и кой и е кувьоза, а никога не съм влизала в отделението. Незная как се е получило, но като говорих с лекарката ни, тя ми каза, че съм искала много да живее детето и затова подсъзнателно съм знаела всичко. Е, незная друго, но зная 4е много боли всеки път когато тя има проблем. Имам вече второ дете, мислех, 4е с това ще се излекувам от постоянната паника, 4е ще стане нещо и т.н., но не тя пак си остана детето ми с проблеми, а бебето така го гледам през пръсти, 4е чак ме е яд понякога на мен. Споделих каквото имах, това е от мен.

# 81 31 май 2006, 17:34 ч.

   Моето момченце на 17г аутистче и с генерализирано разстройство на развитието вече е шизофрениче. Сега чета за шизофрения. В събота ще пътувам за Варна, за да сменя мама му като придружител за уйкенда в детското психиатрично отделение на болница "Св. Екатерина".
   УРАААААААА! Уйкенд във Варна! Направо съм за завиждане.
   Понякога и нищожно малки вероятности се сбъдват. В това ми е надеждата.

# 82 31 май 2006, 18:39 ч.

Мнения: 534

Подкрепа в надеждата.Трудно е,и какво?Съдба.Животът продължава,нищо,че слънцето е помръкнало.

# 83 31 май 2006, 22:46 ч.

Мнения: 2 116

Много е трудно! Cry

Всеки път си мисля, че повече немога и няма къде вече да го събирам, но... съм като ластик! може повече и повече! Сега нещата се нормализират, но преди 1 година беше наистина страшно! Sick

Лошите новини бяха една след друга... Една мила дума или жест обаче, те зарежда наново! Когато не ги получех, сядах вечер самичка и плачех докато ми олекне! Това може би много ми помогна! На другия ден свежа като краставичка и заредена с нови сили! Blush

# 84 3 юни 2006, 10:13 ч.

Мнения: 14

Момичета ако знаете как ми се плаче а не мога,имам нужда а не става?????Що за човек съм

Последна редакция: нд, 04 ное 2007, 17:13 от djini

# 85 3 юни 2006, 20:05 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

Мили мои, много ми е тъжно, че тази "стара" тема е винаги нова...

ВОлф, много мъка имаш в себе си. Много често сядам с опит да ти напиша нещо...и все нямам думи, някак чак се чувствам неудобно, че има толкова много мъка, а аз си позволяма да се чувствам нещастна... Но много искам и горещо се надявам да прочетеш това - с теб сме, мислим си за вас със сина ти, горещо се моля всеки път да има някакъв лек и да има щастие за твоя син, както и за всички други болни деца!
Надеждата умирала последна... надявам се и дано и вас с жена ви, ви крепи надежда!

# 86 3 юни 2006, 21:50 ч.

Мнения: 1 193

Бях тук,плаках за вас и за мен и за всичко което ни се е случило.Лошото е че мислех че се справям,не бях плакала доста отдавна,но сега знам че ще се срина.Не знам какво да ви напиша,не мога и кураж да ви дам но знам че се чуствам сама,а има толкова хора около мен ,чак ми се иска да изчезнат .Всъщност не знам какво искам,не знам какво чуствам и не знам дали ще успея да продължа.

# 87 3 юни 2006, 23:11 ч.

Мнения: 3 914

Има една сентенция на Авицена : Това което не ни убива ни прави по-силни
Живейте с тази мисъл и със мисълта че ние сме избрани да се борим за децата си
Аз вече не плача ,но още се изпотявам при всеки преглед

# 88 4 юни 2006, 11:13 ч.

густо майна Филибето
Мнения: 8 539

Повече от година след отговора ми в тази тема, мога да кажа че съм се оставила на течението. Реагирам моментно, не искам да мисля за бъдещето, ако това ми причинява болка. Благодарна съм за това, че имам и здрави деца, които ми дават сила да обичам живота. Нямам никакви илюзии. Имам някаква надежда.

# 89 4 юни 2006, 15:20 ч.

София
Мнения: 7 097

Отказвам да повярвам, че отново тръгваме оттам, откъдето започнахме преди повече от година #Cussing out

Ще станат 4 месеца откакто оперираха Калина - стеноза /стеснение/ на уретрата, махнахме Фуролина, дето го пи почти година. И ето, че днес още със ставането усещам някаква миризма като от химикали от нея. Гледам памперса - омразният зеленикав налеп Shocked

Още утре сутринта ще пуснем стерилна урина, но отсега знам, че ще са Ешерихия колите. Какво излиза, че операцията е била напразно, че детето ми е все още с рефлукс?! Непрекъснато я подхвърляме по доктори - ту в детската урология, ту при детските нефролози и се оказва, че всичко е напразно. Направо съм изхабена, чувствам се в някаква тотална безизходица и непрекъснато се крия в банята да плача, за да не я плаша...Мъжът ми мълчи, просто не знае какво да ми каже...Нямам сили да правя нищо друго, освен да гледам в една точка и Cry

Препоръчани теми

Епилепсия - ТЕМА 27

ВНХ-сол губеща форма

Лечение в Израел - Medikor???

Камелия Тодорова ИЗМАМНИЦА !!! ДОБРИЧ

Причина:

Причина: