По-различно "добре дошла"

Питах...не получих отговор.
И ясно дадох индикации, че не ми пука вече-започнах да преминавам към омразата, наговорих му куп неща и го отсвирих.Да си спи в офиса, при някоя велика кариеристка или там където иска, не ми пука дали ще се прибере днес, утре или когато и да било-незаменимият той, безценният...
А иначе-естествено че още дълго ще ми пука, та това не са малко години и вид няма как да не си давам, колкото и да се старая.Това се постига с времето, пък аз ще го преболедувам все някога.Пука ми за мен самата.

А какво се случи, като го попита? Как избяга от отговора? Смени темата ли, премълча ли?

Смени темата-премина в нападки.Както казах-нападението е най-великата форма на защита.

Уф... направо не знам какво толкова им правим на мъжете си, че спират  да ни обичат.
Разводнявам ти темата, обаче напоследък само това се чудя - какво направих? Ужасно ми е мъчно и ми е трудно да преживея факта, че не ме обича вече.
Още по-трудно е да приема, че обича друга.
Абе, не знам на кой свят съм.

Истината е, че така трудно преживяваме разделите- особено тези, които не са инициирани от нас, защото дълбоко се нарушава чувството ни за "притежание"... не буквално, но някак си почваш да вярваш  с времето, че си принадлежите... обаче, ако съвсем обективно го погледнеш - никой на никого не принадлежи и на никой не е длъжен... и като почнеш така да ги виждаш нещата:
1. ще  ти олекне
2. ще разбереш, че не зависи от теб дали някой да те обича- може чудеса да направиш за един мъж/ жена и накрая пак  да се окаже, че не могат да ти отговорят с подобна на твоите чувства  сила и тогава идва
3. разбираш, че човек се ражда и умира сам- само за малко отвреме на време имаш спътници,  някой са за по-дълго, други са за малко, това е.
Егати депресивния вечерен пост написах

Абе не е депресивен, много си е разумен, обаче е трудно човек да стигне до това осъзнаване.
Аз например хич не мога, макар че мозъка ми го разбира.
Ужасно много ме е наранил, не сме един за друг, не мога да му простя и никога няма да мога да му повярвам, обаче - МАМКА МУ! не мога да спра да го искам (не говоря за физическо искане, не че и него го няма  ).
Искам да съм силна и да не мисля за това, ама ...

Нито тя, нито той ще се променят. Да се разкара най-добре и точка. Пенелопа го обича... ще пострада, ще пострада и ще й мине. Няма къде да иде... Трудно ще й бъде. Но ще бъде спокойна. Леле, представям си всяка вечер мъжа ми да ми дудне на главата: "Промени се, промени се, това не е достатъчно......."... ами ще се побъркам бе. То ми стига, че сега от време на време се сеща, че съм мързелива (ама пък аз съм патологичен случай, наистина))и почва да бучи за по 1 час в къщи и едвам изтрайвам..., а какво остава постоянно да ми мърмори.

И на всичкото отгоре избрал подходящ момент!!! Евала на пича. Егати селския тарикат. Жена му се връща от Родилното, той я награбил от вратата да се променя и да гради кариера. Много подходящ момент . Ама просто бесните да те хванат като четеш...

Пенелопа, не му прави ядене на този манипулатор бе. Кажи му, да ти каже дата, на която ще се изнесе и да не ти задава въпроси, как ще се справиш. Ти него питаш ли го, как ще се справи той? Ама че нахалство... Спри да му се оправдаваш, загледай се в една точка и се прави на малоумна. Знам че в момента имаш най-голяма нужда от него, но той те тормози яко психически. Жал ми е за голямото ви дете... точно в този момент не ходи на градина, усеща много добре всичко, което става.

Не успя ли за този период, откакто си пуснала темата, да поизстинеш малко към тоя младеж, избрал най-удобния момент за четене на лекции?
Аз съдя по себе си... спрат ли да ме обичат, спирам и аз (отщява ми се). Обичат ли ме, обичам и аз. За това и никога съм нямала "нещастна любов".

Няма да се промени към по-добро - бъди сигурна. След цялата тази излята помия и жлъч, не... Не знам жена има или няма, но ако няма, е още по-зле.

Днес ние даваме акъли, утре може да сме на твоето място. Кой знае, коя жичка в главата на мъжа ще се откачи .
Ама не можеш ли да го посрещнеш една вечер в коридора и да ревнеш: "Оооо, писна ми от твоите нравоучения... казвай дата, на която се изнасяш оттук! Този апартамент е на мои роднини!"...
Бащата на децата ти... мда... колко тежко звучи, ама този баща като само те тормози и не се прибира като хората, каква файда от присъствието му?
Ако те обичаше все още, щеше да го е страх, че с тези скандали и натяквания, ще те загуби, ще спреш да го обичаш, ще се разделите... ,а той мачка ли мачка положението, значи не му пука от последствията. Нали? Направи нещо решително и това е то. Работата е тръгнала точно натам. Може би го задържа все още някакво чувство за вина към децата му... и към теб, разбира се, защото не сте от вчера заедно. Но той си е тръгнал с единия крак... нанякъде.

ню, направих го.....
да видим.....
вчера дтето го попита-защо ще живее вече другаде и той каза, че дори и да се разделят мама и татко-той ще ги обича най-много и станало така, защото сме се скарали.
студено ми е, защото аз знам, че нр го притежавам, а просто го обичам и ще ми липсва.
приключвам темата с това и слагам край на един живот, поставям начало на нов.
по-труден-може би-само времето ще покаже.
но със сигурност ме чака трънлив път към самотата.сърцето ми го няма вече, някой го откъсна от мястото му....
това е-край на темата.....
благодаря на всички ви за подкрепата 

мила пенелопа, краят на тази тема е начало на друга - не се притеснявай, всичко ще се нареди, ти си хубав човек! 

 
Кураж, Пенелопа!

Моля те, дръж ни в течение,  сутрин като седна на компютъра първо за теб си мисля. Знам колко е трудно  да обичаш някого и да го пуснеш, аз самата в момента се боря с това, но е  най-добре за всички.
Много сила ти пожелавам

Това, което  написа Ню много ми хареса и май там е истината:" спрат ли да ме обичат, спирам и аз" !
Завиждам  ти ню  честно!остава само да се науча да го правя

Мнооооого кураж и сила ти пожелавам.
Ама Жали как да спреш да обичаш да му се не види. То ясно че там е ключа за палатката ама пусто боли. Все гледаш да направиш всичко възможно да спасиш брака, щото после почват да те терзаят едни мисли "ми това не опитах" "онова не се сетих" Абе гадно е.
   

Както и "ако направя това или онова дали пък няма нещо да се промени" Блях 

Еми вярно е ама така сме устроени да му се невиди, все гледаме да угодим. Никой не бърза с лека ръка да махне и да каже стоп до тук.