Любим откъс от любима книга?

Лиска,така почва мойта книга ,но може и да е изпуснато не знам.Извинявам се,за което.

"Любовта е това, което всеки от нас мисли за нея. Тя е онова, което двама души решат, че е. Различна за всеки, който обича." - Харолд Робинс

"Краят на една любов трябва дасе отазнува така, както се чества смъртта в Ню Орлиънс - с песни, смях, танци и много вино. Любовта, както и животът, не се влага в банката. Тя се изразходва. А по-късно се разсъждава за нея." - Франсоаз Саган

А така свършва.
Както аз написах.

Не се извинявай.
Допълнихме се.

Всеки ден Бог ни дава освен слънцето и един миг, в който можем да променим всичко онова, което ни прави нещастни. Всеки ден се преструваме, че не разбираме кога настъпва този миг, че той не съществува, че днешният ден е същият като вчерашния и няма да е no-различен от утрешния. Но който внимава, ще от-
крие вълшебния миг. Той може би настъпва сутрин, когато заключваме вратата, или пък е в моментното мълчание, възцарило се след вечеря, в хиляди други неща, които ни се струват все същите. Този миг съществува — това е моментът, в който цялата сила на звездите прониква в нас и ни позволява да вършим чудеса. Понякога щастието е благословия, но в повечето случаи е завоевание. Вълшебният миг на деня ни помага да се променим, кара ни да тръгнем и да търсим мечтите си. Ще страдаме, ще преживеем трудни моменти, ще се сблъскаме с много разочарования - но всичко това е преходно и няма да остави следи. Затова пък един ден ще можем да погледнем назад с гордост и вяра.
Горко на оня, който се страхува да поема рискове. Той може би никога няма да изпита разочарования, нито пък ще страда като тези, които следват мечтите си. Но когато погледне назад - защото все някога поглеждаме назад, - ще чуе сърцето си да казва: „Какво стори с чудесата, чиито зрънца Бог пося в дните ти? Какво стори с дарбите, които твоят Учител ти повери? Погреба ги в дълбока яма, защото се страхуваше да не ги изгубиш. И сега единственото, което ще оставиш след себе си, ще бъде сигурността, че си пропилял живота си."
Горко на оногова, който чуе тези думи. Защото ще повярва в чудеса, ала вълшебните мигове в живота му вече ще са отлетели.


Паулу Куелю - "Край река Пиедра седнах и заплаках"

"О, използвайте младостта си, докато не е отминала!
Не губете напразно златните си дни в слушане на досадни проповеди, не се опитвайте да поправите непоправимото, не пропилявайте живота си заради невежите, пошли и нищожни хора в името на болезнени стремления и лъжливи идеали.
Живейте!
Живейте, защото този прекрасен живот се съдържа във вас!
Не пропускайте нищо! Търсете все нови и нови усещания! Не се страхувайте от нищо!"
Оскар Уайлд "Портрет на Дориан Грей"

Еееее, нямам време сега, но ако намеря ще се включа.

"Никакво отпускане в дребните неща от живота."
В очакване на Годо, Бекет

"Тишина - ти си най-хубавото, което съм слушал."
Иля Еренбург - "Ден втори"

 "- Човек изобщо не се променя, въпреки хилядите клетви, които си даваме. Понякога, когато нямаме почва под краката си сме готови да го сторим. Но щом отново си поемем дъх, забравяме всичко. - И Лахман си пое дъх: Какво е това всъщност - героизъм или идиотизъм?"
Ерих Мария Ремарк - "Сенки в рая"

От "Клетниците" имаше един цитат, че младите се нуждаят много повече от повишено самочувствие и т.н., обаче не мога да го намеря, а съм я чела отдавна...

          Да се учиш,                                        Да правиш нещо,                                   Да учиш другите,
ще рече да откриваш онова,                            ще рече                                     ще рече да ги подсещаш,
    което вече знаеш.                              да показваш, че го умееш.                че те знаят точно колкото теб.

  Захванеш ли се да доказваш,                         Съвестта ти е мерило за това                   Ето как ще провериш
         че нещо ти пречи,                                 доколко честен си в своя егоизъм.                    дали си изпълнил
             бъди сигурен,                                            Вслушвай се внимателно                         мисията си на Земята.
 то наистина започва да ти пречи.                                   в нея.                                               Ако си жив, не си.
                                                                                                            Из " Илюзии" - Ричард Бак

Има едно проклятие.
  То гласи: " Дано живееш в интересни времена!"                               Из "Интересни времена" - Тери Пратчет

Някой чел ли е "Панчатантра"?

Ето няколко стиха от нея, които ми харесват:

"С вода насища ли се огън,
Безкраен океан с поток...
Смърта със хиляди живота,
а мъж със поглед черноок"

"Вежливият за миг не ще прекъсне,
тоз, който пие цяр или се бръсне
или пък онзи, който с трепетна омая
в леглото на жената търси рая."

"Не бива да се страхувам. Страхът погубва разума. Страхът е онази низка смърт, която носи пълно унищожение. Аз ще се изправя с лице срещу моя страх. Ще му позволя да мине по мен и през мен. А когато отмине, ще извърна вътрешното си око, за да проследя пътеката му. Там, откъдето е минал страхът, няма да е останало нищо. Ще остана единствено аз."

Молитвата срещу страх от ''Дюн'' на Франк Хърбърт. Изпробвала съм въздействието й нееднократно, когато бях по-малка и гостувах на село при баба. Разхождах се до гробищата, когато мръкнеше и си я повтарях. Луда работа, но наистина действаше!

Из "Мечо Пух" на А.А. Милн:

" Какво е по-хубаво от едно гърненце с мед? Ами две гърненца с мед!"

" Колкото повече вали, толкова повече вали." и т.н..

Препоръчвам книгата, не е само за деца...дори бих казала -повече е за възрастни.

    И аз я ползвам. След като си я кажа и се чуствам безплътен. Действа. Бих желал да съм Бин Джезаритски вещер.

За сега се записвам. След няколко часа ще прочета и напиша 

"Тютюн" за мен е пълна с любими откъси; не върви да цитирам само няколко реда, цялата книга е много ценна. Чела съм я около 4-5 пъти.