- Публикувана: 13 март 2007, 13:13 ч.
- Последно мнение: 15 апр. 2007, 19:48 ч.
Една ужасно срамна тема
Само веднъж - бях си го изпросила, държах се безобразно, беше 4 сутринта, плесна ме по дупето за да ме освести, 2 пъти, не много силно, но не и на шега. Е, освестих се, отидох и му зашлевих 2 здрави шамара за отмъщение. Понесе ги безропотно. Слава Богу, не съм имала такива проблеми!
Удрял ли ви е мъж?
наистина болката в душата е по-силна от физическата.не че съм изпитвала физическа-като изключим болката от операция,инжекция ,рана и т.н.
Когато те ударят, не боли само тялото. Напротив - болката е двойна. Чисто физически и отделно от това унижението и огорчението, че именно човек, който обичаш ти причинява това. Не сравнявайте нещата. Звучи, сякаш омаловажавате болката на тези, които са го преживели.
наистина болката в душата е по-силна от физическата.не че съм изпитвала физическа-като изключим болката от операция,инжекция ,рана и т.н.
Когато те ударят, не боли само тялото. Напротив - болката е двойна. Чисто физически и отделно от това унижението и огорчението, че именно човек, който обичаш ти причинява това. Не сравнявайте нещата. Звучи, сякаш омаловажавате болката на тези, които са го преживели.
А по темата - да 2 пъти, в миналото, бившо гадже, биеше всяка от приятелките си. Знаех го, но бях сигурна, че при мен няма да е така. 1 година всичко беше супер, една вечер-.... Зарязах го веднага. След почти 6 месеца след много увещаване се върнах пак. Последва само шамар, но... и този път всичко приключи окончателно. Странното е, че беше изключително красив мъж, финансово обезпечен и т.н. а се държеше така, все едно избива комплекси
. Лошото е, че и сега като го срещна нещо в сърцето ми се обръща, но никога не бих се върнала пак при него. Мъжът ми също е доста агресивен, лесно се пали, често влиза в сблъсъци, но никога не ме е удрял и не мисля, че би го направил. Много пъти сме си говорили с него на тази тема. Един единствен път за 5 години сме стигнахме до жесток скандал и в пристъп на лудост за да не ме удари счупи вратата на гардероба, изкърти вратата на банята и счупи всички чинии. Но това беше случай, в който бях изключително виновна. И понеже не бих повторила тази си постъпка не мисля, че и той би избухнал пак така. Абе явно аз все такива агресивни си ги избирам! 
А иначе тежкия физически тормоз за съжаление го виждам често в семейството на едната ми приятелка - счупени зъби, сини очи, счупени ребра, ръце, болници и т.н. Това наистина е страшно.
Лошото е, че много често в тези случаи, ако жената има по-лабилна психика мъжът така може да обърне нещата, че да я убеди как тя е виновна, той не е искал, но тя го е предизвикала... Наистина е страшно момичета! А те са заедно от 13 години... И тя все повтаря, че тя е виновна, че той повече няма, че много го обича... Разплаках се! Съжалявам, че стана толкова дълго... 
Да...пред детето...никога няма да заравя ужаса..страха...безсилието...злобата в очите му...
Минало.
Минало.
Извини ме,ама ако моя така.....:хмммм 
147 жени са отговорили с "да".
Не ми го побира главата!
Колко от тях търпят все още...
В моето семейство няма насилие,
та направо ме заболява, като чета.
Бягайте овреме, спасявайте се!!!
Впрочем, прави ми впечатление, че
и децата бая ги потупват. Уж възпитание.
Мисля, че много мъже копират бащите си.
Ако са бити като деца или ако майките им
са бити пред очите им, то след време го
правят и те същото с децата и жените си.
Не ми го побира главата!
Колко от тях търпят все още...
В моето семейство няма насилие,
та направо ме заболява, като чета.
Бягайте овреме, спасявайте се!!!
Впрочем, прави ми впечатление, че
и децата бая ги потупват. Уж възпитание.
Мисля, че много мъже копират бащите си.
Ако са бити като деца или ако майките им
са бити пред очите им, то след време го
правят и те същото с децата и жените си.
Мен - никога. Аз него - един-два пъти 
като съм изпадала в истерия нещо (по негова вина), ама после му се извинявам. Макар че наистина ме вбеси... Ма те колко са моите "шамари", той не ги усеща даже. 
като съм изпадала в истерия нещо (по негова вина), ама после му се извинявам. Макар че наистина ме вбеси... Ма те колко са моите "шамари", той не ги усеща даже. Аз за сега не мога да се "похваля" с такова преживяване, но научих един урок преди време/тийн годините/ от братовчед ми. Бяхме се скарали с него и аз в безсилието си му забих една плесница по бузата. Той само ме погледна почти учуден и направи същото. Още му помня думите сякаш беше вчера: "Искам да разбереш, че никога не трябва да удряш на мъж плесница, защото има много, които ще ти я върнат!" !
Той само ме погледна почти учуден и направи същото. Още му помня думите сякаш беше вчера: "Искам да разбереш, че никога не трябва да удряш на мъж плесница, защото има много, които ще ти я върнат!" ! О да тва е много вярно аз имам един много добър приятел и нещо ме базикаше и аз незнам кво ми стана от рефлекс бам еидн шамар.И той от там като ме стиска на за крака и вика ,тва да не си го направила повече нито на мене нито на никое момче щото тва дда ти ударят шамар е егати унижението .Поне той така ми обясни че когато удряш мъж трябва да е с тупаница а не шамар.Той вика така по добре тупаница да ми беше набила от колкото шамар щях да го преживея.
Мене никой не ме удрял нито мама и тати нито никой друг,само еиднпад изядох един лек шамар от едно момче,ама си го залсужих де понеже и аз незнам кога да млъкна
Честно да си призная ми се е случвало доста по-често от колкото ми се ще...и всеки път съм мъ отвръщала със същото...вече маи му дадох да разбегре че "бий магаре-по магаре"...доста съм жилава ..учила съм и киокушин...ама ве4е маи го надраснахме момента с насилитето 
ако обаче си го позволи пак -вече и аз мога да си позволя собствена квартира
ако обаче си го позволи пак -вече и аз мога да си позволя собствена квартира 
.Много ми стана гадно като га видях.Не позволявайте това момичета!