за раждането без упойка

Раждах без упойка,шиха ме с лидокаин.Никога повече няма да се подложа на такова мъчение да раждам без упойка!

Раждах без упойка.
За шиенето ми поставиха пълна упойка - имах много разкъсвания и ме питаха дали предпочитам пълна упойка. Иначе слагаха местна. Раждах във Втора градска в София.

perkoto, роди ли вече? Ако да, как мина, разкажи. Поиска ли  упойка?
На мен наскоро ми предтои раждане и този въпрос също ме вълнува.

Аз раждах без упойка. Слвд това ме шиха /е, малко беше/ с местна упойка. До колкото знам такава е практиката на всякъде.
Спокойно, не се притеснявай излишно. Е, признавам, че боли /а аз търпя много /, но не е болка за умиране. А след като свърши и найнакрая си гушнеш бебчето моментално ще забравиш за нея. Това последното само съм го чувала безброй пъти, но за съжаление не съм го изпитвала.
 Желая ти успех и леко раждане.

родих без упойка и ме шиха под пълна упойка. Напъните ме съсипоха а упойката после ме довърши - щом съм питала дали съм умряла 

Никоя жена не заслужава да изпитва това, с което се бориш ти... Търсила ли си професионална помощ след изнасилването? Много жени изглеждат привидно възстановени, но бременността и кърменето отключват дълбоко скритите психологически проблеми от насилието, както и сама си забелязала - дори само мисълта за тях може да е ужасяваща. И неслучайно - насилието буквално съсипва точно най-женската ти същност, уязвява в това, което е самата ти същност - и може да те лиши от безкрайно много радост в живота.  Доколкото разбирам, все пак мислиш по въпроса, но бременността те ужасява, защото си представяш раждането като акта на насилие. За щастие - стига да го искаш - няма нужда да раждаш по нормален начин, ако той предизвиква такива негативни емоции в теб. Секциото може да е по-добрият избор в твоята ситуация. За някои жени пък самият акт на нормалното раждане се оказва един вид пречистване и преодоляване на проблема - но за тази цел майката трябва да е убедена, че го иска и е готова да се пребори със страха си. Именно тук е ролята на психолога - той би могъл да ти помогне да изясниш сама за себе си нещата и да стигнеш до собственото си решение (дори то да е осиновяване, ако всеки физически аспект на бременността и раждането изглежда непосилен).
Очевидно си силна жена, щом си успяла да надмогнеш травмата, да водиш нормален живот и да изградиш пълноценна връзка. Не позволявай нещо, случило се преди 20г, да съсипе живота ти днес и да те лиши от радостта да си майка - щом го искаш, можеш да се пребориш за него.

Ами не съм търсила помощ на психолог, тогава времето като че ли не беше такова, как да кажа, не беше на "мода" да се търси такава помощ. Пък и бях много малка за да направя нещо сама. Самото даване на показания в полицията беше нещо ужасно а и прегледа след това, който установи, че насилникът ме беше дефлорирал. Установиха ми и много рани по тялото и т.н. После не можех да си представя мъж да ме докосне. Добре, че пърия ми приятел с когото бях (трябваха ми 7 години да преодолея изживяното) се оказа много разбран и беше много внимателен.  Въпреки всичко опитвахме месеци наред докато си отпусна напълно, така че той да влезе така да се каже.  Понякога си мисля, че това което съм постигнала сама по отношение на секса и ходенето на гинеколог си е пълно геройство, но все още раждането ми се вижда невероятен кошмар, просто не мога да наглася съзнанието си в тази насока.

issy81, наистина си преживяла голяма травма, която е по-добре да излекуваш, преди да станеш майка, за да не натовариш с нея и психиката на детето си, а и заради самата себе си. Но съм убедена, че лек има, моли се да намериш точното за теб и не се предавай. Написаното от Хедра подкрепям напълно. И за възможността да родиш секцио, но и за потенциалната сила на едно естествено раждане да ти помогне да преодолееш травмата.

Ще ти разкажа накратко за моето  раждане - първото беше секцио, нежелано - което също ме травмира (някои жени сравняват нежеланото секцио с изнасилване - с разликата, че вярваш, че го правят за твое добро, но насилието над тялото ти, болките след това, както беше при мен - са подобни). Добре че беше кърменето, за което се захванах като удавник за сламка, за да компенсирам донякъде това, което усещах, че са ми отнели - естествената връзка с детето ми. Второто ми раждане беше естествено, напълно необезболено, готвих се за него и силно желаех да се случи точно така и беше прекрасно, а и наистина мога да кажа, че ме излекува от травмата на първото и ми върна радостта от майчинството.

Пожелавам ти успех и дано се справиш с болката - ако успееш, просто ще си много по-силна и уверена в себе си от много други жени, които никога не са преживявали подобно нещо!