бихте ли родили дете от........?

  • 4 556
  • 76
  •   1
Отговори
# 30
Абе какъв е този "истински", за който приказвате? newsm78 Малко ли жени са се свързали с истинския, голямата любов, а после са следвали разводи и скандали.

Подкрепям мнението на Azzy.

Но има тук една врътка - според мен не е редно да се захващаш с това с идеята "ако дойде по-добър след време, взимам си детето и зарязвам този". Не е коректно спрямо партньора ти да създавате дете, а ти поначало да имаш нагласа да разбиеш семейството. 

# 31
  • Мнения: 2 116
Според мен каквото и да ти поднесе живота в последствие, НИКОГА няма да съжаляваш, че си станала майка!  Peace

# 32
  • Мнения: 1 568
Според мен каквото и да ти поднесе живота в последствие, НИКОГА няма да съжаляваш, че си станала майка!  Peace


разбирас е,за това две мнения няма,но за това са нужни двама!!!

# 33
  • София
  • Мнения: 1 775
Според мен каквото и да ти поднесе живота в последствие, НИКОГА няма да съжаляваш, че си станала майка!  Peace


разбирас е,за това две мнения няма,но за това са нужни двама!!!
Peace
За идеалния, аз съм от 14 години с мъжа си. Вярно е че чувствата претърпяват метаморфози, но остава уважението, грижата, всеотдайността.... На мен ми е хубаво с човек, който се грижи за семейството и за децата си най- вече. Семейството е отговорност и е хубаво да няма само и единствено чувства. Старая се да отвръщам със същото. Дядо ми казваше" Докато не се ожените, гледайте един в друг, после гледайте двамата напред." Помисли дали можете да гледате напред- заедно.

# 34
  • Варна
  • Мнения: 2 268
Не го прави!!! Това, че Той те обича и е прекрасен след време няма да ти стига. Все пак ти освен бъдеща майка си и жена. Ще се появят въпроси " Дали не избързах?", "А ако съм пропуснала голямата си любов? " и т.н.  И ако след време срещнеш Мъжът ще настане малък ад! Да не нараниш детето, да не нараниш мъжа до теб, да не нараниш другият.... Но дори и да не стигаш до такъв кръстопът когато след години чувствата поулегнат ще имаш нужда да се "хванеш" за някой ярък спомен, за да разровиш и запалиш страстта и когато не намериш такъв? Тъжно е.... Не бързай! Помисли! Не прави компромиси със сърцето си, ще плащаш за тях по - късно!

# 35
При мен има и друг проблем от медицинско естество, преди известно време претърпях гинекологична операция, и ми бе казано като мине определен перид след операцията да запачна да правя опити за бебе, защото не са знае какво може да стане след време и дали изобщо ще мога да забременея!А ако забременея, май ще трябва да лежа през цалата бременост и да ме шият! Така, че аз гледам и този фактор! Децата са най-важни на този свят за една майка!Затова не виждам смисъл да чакам повече и да се надявам, че ще срещна любовта на живота си! Пък и не се оплаквам от нищо в съжителството си с този човек! Simple Smile

# 36
  • Мнения: 2 491
При мен има и друг проблем от медицинско естество, преди известно време претърпях гинекологична операция, и ми бе казано като мине определен перид след операцията да запачна да правя опити за бебе, защото не са знае какво може да стане след време и дали изобщо ще мога да забременея!А ако забременея, май ще трябва да лежа през цалата бременост и да ме шият! Така, че аз гледам и този фактор! Децата са най-важни на този свят за една майка!Затова не виждам смисъл да чакам повече и да се надявам, че ще срещна любовта на живота си! Пък и не се оплаквам от нищо в съжителството си с този човек! Simple Smile

Ами, тогава действай, после може да е късно и цял живот ще съжаляваш, не за пропуснатата идеална любов, а това че нямаш дете/деца. Пък и този твой добър мъж добре ще се грижи за теб през бременността, ако ти се наложи само да лежиш Grinning

# 37
  • Мнения: 1 336
Направи го  Peace
Имаш човек, който се е доказвал не веднъж, който те обича, на когото винаги за всичко можеш да разчиташ! Не изпускай питомното за да гониш някаква измислица за принцове и голяма любов... Семейството не е само страсти и емоции, това отшумява след години и остава другото, което вече имаш  Peace   Hug
Абе какъв е този "истински", за който приказвате? newsm78 Малко ли жени са се свързали с истинския, голямата любов, а после са следвали разводи и скандали.
Подкрепям мнението на Azzy.
И аз съм много съгласна с вас  Peace

# 38
  • Мнения: 95
Не го прави!!! Това, че Той те обича и е прекрасен след време няма да ти стига. Все пак ти освен бъдеща майка си и жена. Ще се появят въпроси " Дали не избързах?", "А ако съм пропуснала голямата си любов? " и т.н.  И ако след време срещнеш Мъжът ще настане малък ад! Да не нараниш детето, да не нараниш мъжа до теб, да не нараниш другият.... Но дори и да не стигаш до такъв кръстопът когато след години чувствата поулегнат ще имаш нужда да се "хванеш" за някой ярък спомен, за да разровиш и запалиш страстта и когато не намериш такъв? Тъжно е.... Не бързай! Помисли! Не прави компромиси със сърцето си, ще плащаш за тях по - късно!
Напълно те подкрепям. И аз й дадох същият съвет.

# 39
  • Свиленград
  • Мнения: 269
Ще ти споделя нещо лично, което не касае пряко темата, но все пак има общо, за да си изясниш чувствата към мъжа до себе си.Аз харесвах един мъж, който ме привличаше физически и със сходен на моя темперамент, а и със сходни интереси...В същото време разбрах, че мен ме харесва друг мъж, който познавах, макар и от скоро, но бях усетила в него невероятна доброта.
Привличане и тръпка обаче нямяше....А аз бях на такъв един кръстопът, защото хем започвах да се надявам, че ще се получи нещо с първия мъж, хем се страхувах, че ако не се получи може да си остана стара мома, а на всичкото отгоре се появява някой, който ме харесва...Нещата се развиха много неочаквано - първият хлътна по моя приятелка(предишният и приятел беше я изоставил) и между тях много бързо се развиха събитията.А аз направо подивях от яд...Въобще пък не исках да имам нещо обвързващо с втория мъж - добър приятел -да, но нещо повече -не.Но стана нещо което въбще не очаквах.Този, вторият бе така търпелив и деликатен да не насилва нещата, но с времето започна да ми става симпатичен.Покрай него чувствах невероятно спокойствие - като при истински приятел.Толкова ми беше хубаво с него, а не изпитвах някакви дълбоки чувства(бурна страст и огън, каквато всички търсят).Неочаквано за мен, той ми предложи брак - даде ми годежен пръстен и аз трябваше да си помисля....Мислих три седмици и реших да се омъжа за него - вече сме 4 години заедно и осъзнавам, че той е наистина подходящия за мен човек и с времето все повече го обиквам...Това е дълбока любов, която с времето узрява.За мен това е по-добро от Бурна страст и тръпки, които и бързо всичко опустошават....С другия мъж и съпругата му(приятелката ми) сме приятели, но колкото повече опознавам характера му с времето си казвам - това нямаше да е моят човек...Просто Господ си знае работата.Така, че си помисли да не загубиш човека, който е единствено за тебе.И който ще те прави щастлива и спокойна.Пък детето ще си дойде с времето!
Стана много дълго, за което извинявай, но дано ти помогне да вземеш правилното решение!Пожелавам ти успех, мила!

Изпаднах преди време в такава ситуация ,но изборът ми беше обратен. Избрах този,който мислех,че обичам страстно и силно. Е,повярвай ми обичам го,но не така както съм си мислила. На моменти съжалявам за другия,който ме караше да се чувствам спокойна. Дано не дойде момент да съжаляваш и ти. Много добре си помисли. От този избор зависи живота ти по-нататък. Твоя,неговия и този на бъдещето ви дете.

# 40
  • Мнения: 1 488
Бих родила дете от такъв човек ако вече съм забременяла, но да искаш дете от някой, който твърдиш, че не е твоя човек е малко странно?!
Първо изясни какво искаш за себе си , а после мисли за дете . . .
и аз мисля така
 и се 4удя как така ще го използваш......?  Sick

# 41
  • Мнения: 3 674
Бихте ли родили дете от човек, който много ви обича, но вие не сте много сигурна дали това е мъжа на живота ви, само и само защото сте достигнали един възрастов праг според самите вас в който трябва да мислите сериозно за деца? ........................

Абсурд.. Naughty  винаги бих  мислила за бебето ми  като дете създадено с  любов...тоест от двама обичащи се хора. Heart Eyes

Последна редакция: пт, 23 мар 2007, 06:49 от roza66

# 42
щом си мислиш за дете от този мъж, значи по някакъв начин го обичаш. Тогава действай! Няма да съжаляваш че си родила каквото и да се случи, ако ще и пет големи любови да срещнеш след това.Най -голямата любов е към детето.В живота съществува само настоящето и  миналото , в нашите спомени. Бъдещето хем го знаем че неминуемо предстои , но то не съществува. Живей в настоящето! никой не може да каже дали ще срещне ГОЛЯМАТА ЛЮБОВ, както и дали утре ще е жив.

# 43
  • София
  • Мнения: 3 679
Разбирам те напълно
В живота на жената идва един момент, в който мисълта за бебе е постоянно в главата й
А ако повечето ти приятелки са с деца-още по-лошо
Но все пак- не започвай това начинание САМО с уважение към човека до теб.Знам че приятелството и уважението към партньора са много важни,но ако не изпитваш поне мъничко привързаност и любов към него...в последствие може да стане доста неприятно подобно съжителство...а все пак съм на мнение ,че бебето се нуждае и от майка и от татко,по възможност в един дом Simple Smile....

# 44
Да, бих и съм го направила. Така се чувствах и аз преди време - усещах, че съм готова за дете, имах приятел, който ме обичаше много по-силно, отколкото аз него и усещах, че времето ми изтича, а чакането на господин Идеалния е малко като очакването на Годо - я дойде, я не. И го направихме. Не съжалявам въобще, живеем си много добре и за протокола - все още не съм срещнала г-н Идеалния. Напротив, мнението ми за мъжете като цяло е все по-ниско.

Общи условия

Активация на акаунт