Изневярата

За хора, които не изневеряват и не биха го направили, както и половинката им... форума е пълен с теми за изневярата Thinking

Точно за това реших да пусна тази тема, та дано само на едно място се обсъждат тези проблеми, имайки предвид различните гледни точки.

Цитат на: сержант Руми в чт, 29 мар 2007, 00:57

Цитат на: Cllaire в ср, 28 мар 2007, 23:21

Цитат на: сержант Руми в ср, 28 мар 2007, 22:56

да дори са ми изневерявали и аз съм го знаела затова и аз си върнах два пъти даже!

а това твоето напук ли беше или вложи чувства?

и двете!

Руми, май си единствената, която се престраши да напишеш, което ти се е случило. Явно се иска голяма смелост. Може и в изневярата да се иска смелост. Понякога, яростта, която изпитва човек, когато узнае, че любимо на него същество му е изневерило, помага да се преодолее възпитаваното чувството за морал. Мисля, че един шок може да се преодолее, когато коренно се промени поведението (дори да е за кратък период от време). Ако попадна в подобна ситуация едва ли бих се изживявала на жертва, но ще ми е ужасно трудно да прескоча бариерата - прекалено емоционална съм. Все пак, Руми, надявам се да си постигнала душевно равновесие. Желая ти да живееш в любов, това е толкова прекрасно, нали момичета?

да ,престра6их се за6тото тук никой не ме познава ,не знае коя съм. ама маи тука не са много у4тиви... освен ти.

# 46 29 март 2007, 22:57 ч.

някъде в орбита...
Мнения: 2 913

Ми дали ще изневериш или не си е сложничко, ако не си минал през това. На мен ми се е случвало да харесам някое момче, но в следващият момент се хващам, че просто ми харесва отстрани, като хубава снимка, и това е. Не съм изпадала в положението на изневеряваща, а и не ми се вярва да ми се случи - просто съм такава.
А на изневярата няма да отговоря с изневяра. Имам опит - събирам си багажа без дума да кажа, и "кой от къде е"! При това действах без да се замисля, като на сън...

# 47 29 март 2007, 23:06 ч.

Цитат на: InaV в чт, 29 мар 2007, 22:57

ама , мен ме спря само детенце .

# 48 29 март 2007, 23:26 ч.

Мнения: 6 993

Хм, в мен никакъв морал не е възпитан, явно Laughing

Преди, когато съм изневерявала, никаква съвест не ме е гонила, нито вина Laughing

Сега не го правя, защото мъжът ми не може да приеме този начин на мислене, макар че 100 000 пъти съм му казвала, че нито ще се сърдя, нито ще ми пука, ако го направи, все пак не сме всеки ден заедно. Мисля всъщност, че не го прави, за да не го направя аз Laughing

, а не че не му се иска. Я съседката как му беше хвърлила поглед преди два-три месеца... Joy

# 49 29 март 2007, 23:32 ч.

Пловдив
Мнения: 3 737

Никога не казвам "никога", ако се случи ще го мисля.

# 50 29 март 2007, 23:40 ч.

Мнения: 2 035

Цитат на: Бри в ср, 28 мар 2007, 00:19

Не,но има една приказка,никога не казвай никога.

Аха, и аз така bowuu

# 51 30 март 2007, 04:58 ч.

Мнения: 3 674

Цитат на: РЕНИ в чт, 29 мар 2007, 09:25

Форума е пълен ...верно. Ама форума не озна4ава ...целия свят Wink

# 52 30 март 2007, 10:05 ч.

Мнения: 42

Цитат на: сержант Руми в чт, 29 мар 2007, 23:06

Цитат на: InaV в чт, 29 мар 2007, 22:57

ама , мен ме спря само детенце .

Тук чета много крайни действия, от рода като разбера, че ми изневерява си вземам багажа и си заминавам. Не осъждам това мнение. Всеки постъпва според своите емоции. Аз не бих си тръгнала, защото го обичам и най-вече заради детето. Ако пък ми се случи, което не е невероятно, "човек никога не знае", не бих си развалила семейството. Когато бях тийнеджърка хванах майка си с любовника й ... да ви кажа, още не мога да й го простя, не за това, че е изневерила на баща ми, а защото не е преценила риска, как да защити семейството си за да не се разбере от никого, защото на всеки може да се влюби безумно по време на брака (това поне го наблюдавам у много мои приятелки) и да изживее едно прекрасно чувство. Съгласете се, че в годините обичта към съпруга ту намалява, ту се увеличава. Това е нормално. При майка ми най-вероятно е било така. Тя си запази семейството, защото аз запазих тайната, а и тя държеше на мен и баща ми. Но да ви кажа много ми тежи това, че точно аз трябваше да видя всичко. За мен майката е светица, а тогава митът рухна. От позицията си на жена сега много бих искала да я попитам защо всичко така се случи, но за жалост е твърде болна за да наруша спокойствието й. Знаете, човек не обича да се връща към провалите си. Така, че който и да го прави от вас обмислете добре постъпката си, за да не накърните чувствата на любимите и най-скъпи същества до вас. Бъдете много щастливи с избраниците си и пазете семействата си, заслужава си, ако има много любов и обич.

Причина:

Причина: