Страхова невроза и паническо разстройство !

  • 87 523
  • 77
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 2 425
Блонди, за съжаление си много права. Аз мисля по същия начин като тебе. Аз също искам да не е така, но не става. Но знаете ли, като ме хване гледам да си мисля само че няма да ми се случи нищо, ще ми мине, самоуспокоявам се... Понякога се получава. Но аз по принцип си имам винаги под ръка хомеопатични и веднага си ги лапам  Grinning . Действат ми  Peace


Би ли споделила какви хомеопатични ползваш.И на мен ми бяха изписали хомеопатични,но уви...не ми действаха
Ами щом си ползвала трябва да знаеш предполагам, че хомеопатичните за всеки човек са различни Wink. Изписват се според човека. Аз пия фосфор  Peace Виждам че си от Варна,  кой хомеопат ти ги изписа (ако не е тайна)  Wink

# 46
  • Мнения: 1 131
Блонди, за съжаление си много права. Аз мисля по същия начин като тебе. Аз също искам да не е така, но не става. Но знаете ли, като ме хване гледам да си мисля само че няма да ми се случи нищо, ще ми мине, самоуспокоявам се... Понякога се получава. Но аз по принцип си имам винаги под ръка хомеопатични и веднага си ги лапам  Grinning . Действат ми  Peace


Би ли споделила какви хомеопатични ползваш.И на мен ми бяха изписали хомеопатични,но уви...не ми действаха
Ами щом си ползвала трябва да знаеш предполагам, че хомеопатичните за всеки човек са различни Wink. Изписват се според човека. Аз пия фосфор  Peace Виждам че си от Варна,  кой хомеопат ти ги изписа (ако не е тайна)  Wink



Д-р Къпинчева,но така и не мога да се сетя какво ми беше дала да пия(сега пак ще помисля и ще ти кажа).Този фосфор за предотвратяване на панически атаки ли е?

# 47
  • Мнения: 2 425
Тази докторка не ми е позната  Rolling Eyes
Фосфора го пия още при първите симптоми, докато се усетя и лапам  Wink. Но да си призная, докато ми подейства, мина доста време. Ти незнам колко време и какво си пила, но...

# 48
  • Мнения: 3 416
Е,още боря някой път супер разфокусираното зрение,но гледам да не му обръщам внимание и то минава.

За това знаеш ли нещо повече, от какво се получва? На мен ми се случваше много силно като бях в 8-ми, 9-ти клас, ама направо почти не виждах. Така и не разбрах от какво е.  Tired

Всичките неща /паники, страхове/ аз си ги обяснявам, че сме предразположени към такива неща. Това се случва на много чувствителни, притеснителни хора. Които много мислим, лесно се плашим, страх ни е за близките ни, какво може да се случи и какво не и все в черни краски се страхуваме. Поне при мен е така. Не искам да е така. Искам да съм непукист, да не се впечатлявам много от нещата, да не ги изживявам крайно силно, но ето на - не мога да преборя себе си.
Не знам от какво се получава,но това е нещото,което не можах съвсем да преодолея от това гадно ПР Confused

# 49
  • София
  • Мнения: 2 958
Може ли да се включа с няколко въпроса?
Имам чувството, че и аз съм в някаква степен с ПР. Обзема ме паника като тръгнем на по-дълъг път. Сърцето започва да ми бие учестено и да си представям ужасяващи катастрофи. Няма никакво занчение дали карам аз или мъжът ми. Странно е, че се случва само когато с мен има още някой. А ако сме с детето е обсебващо притеснение. С болестите и постоянните болежки и страхове от разни болести съм в умерени според мен граници на притеснение. В състояние съм само да си помисля, че ми има нещо и да ме заболи глава или корем. А ако имам конкретни болежки се засилват при мисълта за конкретна болест с подобни симптоми. Ужасно страх ме е и за здравето на близките ми хора. Няма значение дал истава въпрос за майка ми или детето. Често ми се случва и да се разкрещя за нещо дребно. Преди да забременея, а и след като родих съм на постоянно менящи се настроения. Способна съм да си сменям настроенията за секунди. От рев до смях и обратното. Странното е, че веднага щом нападна някой съжалявам и ми минава за секунди нерността, но ако последва дори спокойно зададен въпрос на какво се дължи това ми поведение да продължа да крещя. Мъжът ми понякога ми казва, че се държа като шизофреничка и не е нормално след скандал породен от мен да съм в добро настроение и да запаля отново от целувка за сдобряване. Понякога си мисля, че просто съм си такава, а друг път, че спешно се нуждая от психиатрична помощ, за да не полудея. Майка ми, докато живеех още с родителите ми ме води при личната ми лекарка и тя ми изписа Тиоридазаин /мисля, че така се казваше/. Каза, че било много слабо успокоително, но от него се чувствах като парцал. Имам ли повод да се прегледам или ....
Дано не съм прозвучала объркано и разберете това, което съм написала...

# 50
дравеи радвам се че ми писа,това за лекарите го казвам от личен опит , заштото 2 пъти сам лежала в различни болници с различна диагноза лекувахаме от какволи не, а накрая се оказваше че всички органи сами здрави,но пристапите продалжаваха .може дависе стори смешно но накрая реших да опитам при един екстрасенс, които за жалостпочина ,несам вярвала на гадатели и екстрасенси но повярвах заштото след няколко сеанса вече бях по добре помогнами да разбера че сам напално здрава и че всичко е в подсазнаниетоми и трябва дасе науча даго контролирам. ходиласам и при психиатар които ми каза саштото. и че ПР несе лекува с лекарства а ние самите трябва дасе преборим с нашето подсазнание. тези техни думи станаха моята цел , да ама катоме врахлети пристапът всичко отива по дяволите заштото тои е по силен от мен  скаипа мие hortenzia16 надявамсе всички които страдаме от това коварно ПР даси помогнем взаимно чрез този саит .

# 51
  • Мнения: 27 524
Джуджанке, здравей  Hug И ти си от нашата порода  Tired И аз имам нервни пристъпи, но общо взето не са често срещани и не са проблем. Опитай се да мислиш позитивно, да съгласуваш и съпоставяш нещата. Не си объркана и те разбираме  Hug

# 52
  • Мнения: X
Включвам се в темата защото и аз мисля ,че имам ПР.От няколко години все си мисля ,че нещо съм болна или ,че ще се случи нещо лошо.Побиват ме тръпки и започвам да плача.Понякога се замислям доста сериозно над някои неща и направо откачам.Внушавам си доста често някои неща и все тичам по изследвания.След което не се успокоявам а си мисля ,че докторите лъжат и ,че излседванията не са вярни.Разбира се имам моменти в които излизам от това състояния и се чувствам идеално.Напоследък даже мисля ,че успявам да се справя с този проблем.Въпреки ,че понякога все още ме връхлитат тези състояния.
Много ми помага една книга :Подсъзнанието може всичко на Джон Кехоу и мента глог и валериан.

# 53
  • София
  • Мнения: 2 958
Блонди, благодаря за посрещането. Все се надявах, че няма да съм за тук. Ужасям се от мисълта, че може да се задълбочи.  ooooh! Може би е добре, да се консултирам с лекар, докато не е станало страшно. Сега като се чета и ми стана смешно, че пак първата ми мисъл е за лекари. Оф....

# 54
  • Мнения: 353
джуджанка   ако имаш притеснения по  добре се консултирай с лекар. аз лично много  добре се  чувствам когато  поговоря с  моята психиатърка.  Това не означава, че сме  психично болни, разбира се.  Просто сме по- чувствителни ...... Много ще ти помогне. Аз продължавам да  ходя при нея, въпреки, че всеки път  ми казва че съм здрава, в смисъл че не е нещо сериозно. И това също помага, разговора с  човек, който наистина те разбира.

# 55
  • Мнения: 27 524
Намерих от друг форум много хубава статия, поствам я и на вас:

Въпрос: Изживях дълъг период на голям стрес и когато накрая всичко се подреди, започнах много често да боледувам. Поне половината от тези "болести" са само симптоми без органична причина. Всичко започна с това, че един ден, няколко месеца след отминаването на среса, получих сърцебиене. Тогава страшно много се изплаших и докато не отидох на лекар,който да ми каже,че всичко е на вегетативна основа,си мислех,че ми има нещо на сърцето...(да не говорим,че и лекарят никак не ми помогна да осъзная психогенността на проблема и да разбера,че всъщност няма нищо страшно).И сега това продължава вече почти две години!Всичко си е наред докато не се появят някакви симптоми,които ме уплашват,а това сякаш ги задълбочава и удължава протичането им,чета медицински книги и виждам страшните диагнози,които включват и тези симптоми,тичам на лекар,правят се изследвания и почти винаги нищо не излиза...А най-изумителното е,че понякога веднага след като се успокоя,че нищо реално ми няма,симптомите изчезват от само себе си!...Вече започвам да се съмнявам и в лекарите и в изследванията,които нищо не показват...Мисля си,че някаква болест скрито се развива, без да може това реално да се установи...че лекарите нещо не виждат и че трябва да се правят още и все по-детайлни изследвания!...Ужасно мъчително е чувството,че животът ти е засрашен,а ти не знаеш и няма какво да направиш. Какво да направя? Как да се освободя от тези страхове,от това безспокойство? Как да си помогна?Дайте ми съвет,моля ви!


Отговор:Здравейте!
От описанието на оплакванията Ви и начина на възникването му може да се идентифицират симптомите на паническо разстройство. Паническото разстройство, познато още като паническа атака или паник синдром се характеризира с разнообразни симптоми, различно проявени при различните хора, в основата на които стои нервно-вегетативна дистония (по-често или по-рядко повтарящ се преходен дисбаланс на вегетативната нервна система). Честотата с която се проявява е един случай на 75 човека. Най-често срещаните симптоми, които настъпват неочаквано и без предизвестие и са придружени от наглед непреодолимо чувство на страх са: учестено сърцебиене (т.нар. галопиращо сърце), затруднено дишане (чувство, че “не можеш да си поемеш дъх”), страх, достигащ до ужас, който почти ни парализира, замаяност, виене на свят, гадене, обилно потене (особено често на дланите), треперене, болки в гръдния кош, респективно в областта на сърцето, топли вълни, минаващи през тялото или тръпки на студ, изтръпване на пръстите на ръцете и краката, неудържим позив за дефекация и т.н. Целия описан синдромокомплекс може да съдържа един или няколко от изброените симптоми и обикновено се придружава с чувството на страх, че ще умрем , че ще полудеем или че ще припаднем на обществено място и ще се изложим.
Изброените симптоми са класическите признаци на реакцията “борба или бягство”, която възниква, когато човек се чувства застрашен или е в дистрес. Разликата е, че паническата атака възниква сякаш от “нищото”, при напълно невинни ситуации, понякога и по време на сън. Паническото разстройство не е животозастрашаващо състояние, няма човек, който да е умрял или полудял от него. Социалномедицинското значение на този тип разстройство е, че може до голяма степен да влоши качеството на живот. Има пациенти, които трайно се затварят вкъщи, отказват да излизат без придружител и да напуснат населеното място (понякога и квартала) в който живеят дори и за час, спират да ходят на работа, да излизат с приятели, стават тотално зависими от присъствието на един или повече близки хора, започва едно постоянно обикаляне на лекари, медицински заведения, в по-лошия случай и екстрасенси, като всичко това води до трайна десоциализация и задълбочаване на проблема. Човек става доброволен затворник, като оковите и ограниченията, които си поставя са в неговия собствен ум.
Добрата новина е, че паническата атака е напълно овладяемо състояние с добра прогноза и висок процент на позитивно повлияване и успеваемост с помощта на психотерапията. В моята практика съм имал десетки пациенти, които се освободиха от страха си от тези симптоми и се завърнаха към нормалния си начин на живот. Напълно по силите на по-дисциплинираните и волеви хора е да се справят и сами. Вие сам сте разбрал механизма, по който се повлияват тези неприятни симптоми: “най-изумителното е, че понякога веднага след като се успокоя,че нищо реално ми няма,симптомите изчезват от само себе си!”. Ето това е разковничето и правилния път за борба с проявите на паника – управляване или както стана модерно да се казва напоследък “мениджмънт на стреса”. Най-важното нещо, което трябва да запомните е , че всички изброени прояви на паническата атака са симптоми на генерализирана тревожност и безпокойство зад проявите на които се крие осъзнаван или неосъзнаван хроничен стрес. Има различни подходи за повлияване на паническото разстройство. Докато психиатрите използват медикаментозна терапия, целяща потискане на симптомите, трайния ефект от която е спорен, психотерапията и управлението на стреса целят да научат пациента как да се справя сам със симптомите, да ги контролира, когато те се проявят и да предотвратява появата им с постоянно и целенасочено намаляване на чувството на безпокойство. От казаното до тук можем да изведем и основните насоки на самопомощ, които може да приложите в ежедневието си:
1. Учете се постоянно да елиминирате чувството на тревожност. Намаляването на това “фоново” състояние ще намали и проявата на паническата атака. Това особено добре се повлиява чрез автогенен тренинг или хипнотерапия.
2. Открийте “източника” на проблема, причината за това безпокойство и ако може елеминирайте дразнителя от живота си. Често например промяната на работата (ако тя е споменатия дразнител) води до драматично подобряване.
3. Когато възникнат симптомите дълбокото, бавно дишане (което от своя страна повлиява вегетативните реакции) и последващо отклоняване на вниманието от тях водят до по-бързото им изчезване. Сам сте се убедил, че в такива случаи “симптомите изчезат от само себе си”. Всъщност фобиите, които се развиват са резултат не от обективни животозастрашаващи състояния, а страх, че паниката ще се появи отново.
4. В случай че не може да се справите сам може да потърсите специализирана помощ на психотерапевт.

“Някой ми го показа и го открих сам” Лу Уелч
“Ден след ден – все хубави дни” Юн Мън

# 56
  • Мнения: 398
Най важното при ПР е да разберете от къде идва проблема и да изкорените вредителите.Другото само се наглася.
На мен след почти 3 месеца в къщи ми помогна ето този форум
www.kak-da.info
След като изчетох почти всичко разбрах,че ПР е едно много често срещано явление и всеки се е лекувал по собствен начин.

# 57
  • Мнения: 353
Много  хубава статия. 
Това  ще е от помощ на доста  от нас. Hug

# 58
Здравей те,аз съм нова тук ,но 15г имам ПР ,къде добре ,къде зле бутам е някак си.Искам да се обърна към всички ,който искат на момента да споделят кризите си да ми пишат на СКАЙПА (rali791 )дори това да е и през ноща,занам какво е ,как се чувствате и най-вече вечерта

Последна редакция: нд, 03 авг 2008, 13:31 от василева

# 59
моля за съвет ,бремена съм в 7 седмица изпадам в кризи има ли това последствие после върху детето.замислям се да го махна за да не се увреди детето от моето състояние ,не пия никакви медикаменти.Кризите са ми доста силни ,стягане ,повръщане ,разстройство ,скованост.Има ли решение с хомеопатия да се подържам

Общи условия

Активация на акаунт