аз също съм ЗА промяната , но пък и винаги се скъсвам от рев при такава , независимо дали е сполучлива или не 
- Публикувана: 30 март 2007, 22:26 ч.
- Последно мнение: 20 дек. 2007, 15:41 ч.
Мъчно ли ви е за остриганата коса
Сетих се,че съм ревала веднъж като се обезцветих сама в къщи и стана патешко жълто.Направо...
!! Пратих детето до хранителния магазин,само да ми купува после черна боя и после като се боядисах 
! Рев,Рев,рев... Така че за остригана коса не плача, ама за цвят и то гаден направо си рева яко.!
!! Пратих детето до хранителния магазин,само да ми купува после черна боя и после като се боядисах ! Рев,Рев,рев... Така че за остригана коса не плача, ама за цвят и то гаден направо си рева яко.! Никак не ми е мъчно даже.Аз обичам късите коси и си ходя така.Даже много ме е яд като ме подстрижат и после като тръгне да расте 
започва да ми се разваля формата и направо 
започва да ми се разваля формата и направо 
Все едно аз съм го писала 
/. Колкото и майсторски да е направено, от обема остава едно Голямо Нищо. И винаги си поревавам след това. Но хубавото е че все пак ще порасне, нали? 
И аз съм в групата на драстично сменялите дължини. 
През няколко години решавам, че трябва да си пусна дълга коса... нали съм момиченце, все пак. Стигне ли някъде на два-три пръста под рамената не издържам повече... и сменям на втори-трети номер.
Никога не съжалявам, но пък винаги ми се налага да убеждавам фризьорите поне по два часа, че не съм в депресия, не съм се побъркала, няма да се върна след два дена да им рева в салона и т.н. Даже са се опитвали да ме гонят от салона...
През няколко години решавам, че трябва да си пусна дълга коса... нали съм момиченце, все пак. Стигне ли някъде на два-три пръста под рамената не издържам повече... и сменям на втори-трети номер.
Никога не съжалявам, но пък винаги ми се налага да убеждавам фризьорите поне по два часа, че не съм в депресия, не съм се побъркала, няма да се върна след два дена да им рева в салона и т.н. Даже са се опитвали да ме гонят от салона... 
Съответно аз влезнах в първия срещнат салон по пътя и лелката нямаше скрупули да ме подстриже. 
Винаги съжалявам , ако не веднага - то след известно време все си казвам "Ех, ако не бях се подстригала ..."
Иначе все си оставям косата да расте дълга и скед като падне под раменете айдееее... късо, че ме хващат нерви като немога да и отделя време и да се оправя като хората .
Иначе все си оставям косата да расте дълга и скед като падне под раменете айдееее... късо, че ме хващат нерви като немога да и отделя време и да се оправя като хората .
Първата седмица винаги ми е мъчно и ми е странно като се погледна в огледалото, но после свиквам.Намирам начина по който трябва да я поддържам и се харесвам.Винаги съм смятала, че това е коса и расте.А и бях чела някъде, че в косата се набирали всички стари спомени и негативни енергии, и като се отреже се освобождаваме от тях.Та така се успокоявам...
Имах коса стигаща до под ханша 
Един ден , изморена от непрекъснатата поддръжка , която ми отнемаше много време и нерви , реших - До тук съм
Отрязах я и вече 10 години съм с къса коса /снимки в подписа ми /
От 1 година си казвам "Сега се подстригвам за последно и ще я пускам "
Уви не успявам , защото не мога да я търпя , когато стане безформена и честно казано взех да съжалявам , че тогава си отрязах хубавата коса
Един ден , изморена от непрекъснатата поддръжка , която ми отнемаше много време и нерви , реших - До тук съм
Отрязах я и вече 10 години съм с къса коса /снимки в подписа ми /
От 1 година си казвам "Сега се подстригвам за последно и ще я пускам "
Уви не успявам , защото не мога да я търпя , когато стане безформена и честно казано взех да съжалявам , че тогава си отрязах хубавата коса