Номинации за Муньо - 2007

Темата е страхотна!!!   
Да разкажа и аз за един мой бивш като се самономинирам за Муня!
Ходихме година и малко преди той да ми предложи да заживеем заедно в моя апартамент  . Аз не бях много навита в началото, но реших да опитам. Няколко месеца след като бяхме заживели заедно съкратиха позицията ми и останах без работа. Той обаче невъзмутимо ме караше да делим като преди всички разходи (имахме спецялна тетрадка с разходите, в която бяха вкл. кина, ресторанти - всичко), а неговата част плащаше в началото на следващия месец.
Започнах аз нова работа с по-добра заплата от неговата и той умря от завист. Непрекъснато ми подмяташе, че не било честно. И най-накрая реши, че не можем да живеем заедно и ми предложи да се изнеса от апартамента си и да отида да живея в жилището на родителите ми с тях, а той щял да ми плаща 100лв наем.   

Сетих се още две много ценни истории! 
Едната е за едни мои познати, които като се женеха поканиха едната част от гостите само на църковния обряд и бяха изкарали една софра в двора на църквата за да почерпят, а гостите, които ще им "вършат работа и услуги" поканиха и на ресторант!   
А другата е за една моя позната, на която мъжа и все обещавал да и подари кола и най-накрая родителите и подарили. Той се разсърдил като казал, че те могли да му дадат ключовете на него и той да и я бил подарил вместо тях!    

Човека се опитваше да ме убеди, че прави голям жест и услуга едва ли не  , защото съм щяла да спечеля някой лев!  ( а всъщност не му се прибираше при техните, защото са много хора в малък апартамент)

ето ви и моите истории

Абе.. тоя да не е моят сегашен муньо....
и аз го намерих след една приказка, от която не можех да си кажа и малкото име без половин час да рева, а той се яви като ...
спасител спасител, но... винаги е казвал, че бяга бързо.

Веднъж се скарахме сериозно и човекът реши, че ще ме накаже, че му противореча  - подкара колата си достатъчно бързо за да ми изкара акъла от страх и да треперя цял час после.
И като съм почнала да споделям...
Обажда му се бившата му приятелка от другия край на България да отиде да и направи услуга - строителна. Аз се издразних тогава и попитах: "Че в един от най-големите градове на България няма ли кой да я свърши тая работа, че ти ще се вдигнеш от 400 километра да я вършиш?" Те били две сами жени с майка си, нямало кой да го свърши, там такава услуга нямало... и потегля той, уговаря си ден, а аз лудата зарязвам работа и тръгвам с него. През балкана минаваме в 22 часа -  дъжд и буря да ти види окото. По-страшна буря през живота си не съм виждала. (А ме е страх от светкавици колкото от змии, умирам от ужас!). Докато се придвижвахме с двайсет километра в час и светкавиците падаха на метри пред нас, а аз плачех от страх, човекът се скъса да ми се кара през целия път, че заради мен сме тръгнали късно и затова сега нека съм се страхувала.... Сега и колата като угаснела от пороите, тука при мечките сме щели да спим. (А той навремето можел за какви момичета с пари да се ожени - с пари и родителите им го искали... това като допълнение към успокоителния репертоар).
Да ми се чуди един какво търсих при него повече от две години още. Все се надявах да се промени...

И още един случай на друг мунчо... (като ще се включвам във форума да е включване де!)
Беше във времето на първите барчета и дискотеки, които никнеха тук - там и хората обикаляха из околията да видят какво представлява всяко ново барче по селата - след дълги години функциониране на само три заведения на Балкантурист в родния ми град всяко ново барче в зората на демокрацията си беше водеща за сезона атракция.
Идва въпросният индивид и ме взема с колата на баща си за да ме води на поредното новооткрито заведение в съседно село. Лятно време, на смрачаване.
Подкарва той колата по един селски път, и след няколко километра на няколко пъти една друга кола се опитва да ни изпревари и все завива към нас аха - аха да ни блъсне. Спира младежът защото другата кола ни изтласква почти в канавката. И чака да види какво става. От съседната кола известно време тишина и спокойствие, аз загрявам, че тук нещо не е в ред и започвам лекичко да си свалям пръстенчетата (навремето се носеха по един на всеки пръст) и да ги пускам в дамската си чанта, която придвидливо тикнах под неговата седалка. Свалих пръстените и обеците и гледам някакъв елемент с нещо като пистолет притичва пред колата, чука на моя прозорец и ръмжи "Отваряй!". Аз дърпам с всичка сила ланеца си, защото не мога да му открия закопчалката... през това време младежа вместо да даде газ назад и да хукне с пълна сила се пресяга и отваря моята врата.
"Давайте парите!" размахва онзи пищова (така и не знам дали изобщо е било пищов или детска играчка), а аз дърпам ли дърпам ланеца да не го види бандита. В един момент той поддава и се къса и го пускам в пазвата си.
"Давайте златото!" кара се онзи.
Младежът до мен стои и се пули и мълчи като ... абе нямам думи, повече се ядосах отколкото се уплаших аз и реших, че трябва да взема нещата в свои ръце.
"Злато видях, къде е?" посяга към врата ми грабителя.
"Нямаме пари, бе чичо, ходихме на гости до кръстниците в съседното село и се прибираме... Ето на, тука два лева имаме само, ако искаш, вземи ги. Нямаме други. "

Посумтя онзи, посмутя, взе двата лева и се омете.
а младежът ни лук ял ни лук мирисал "Аз какъв голям нож имах тука в дясно под ръката.... Само да се беше доближил до тебе...."
Леле как само побеснях... Добре че не ми го даде тоя нож... него щях да погна....
Така и не видях никога въпросната селска кръчма...

това ме срази напълно!!!

Здравейте!

От три дни чета историите тук и в първата тема и тая вечер ги дочетох (прочела съм абсолютно всеки пост!). Не помня от кога не бях се смяла така, със сълзи и тропане по земята. Съквартиранката ми се чуди какво ми има, ама е полякиня и не мога да й предам колорита на тия български истории достатъчно добре на английски. И сега на всичкото отгоре се присещам непрекъснато за тях и се хиля като идиот сама на себе си, а хората около мен се чудят какво ме прихваща (за съжаление и те всички са чужденци и не мога да им обясня подобаващо). Мерси много!  

Аз за моя голяма радост съм си имала взимане даване само с много свестни мъже и даже като четях се чудех как съм пропуснала тоя народ кукувци, целия си живот съм изкарала в тая страна.

Обач така и така съм почнала да пиша, мога да ви разкажа за на бившия ми приятел баща му - щото бившият ми, с когото бях 4 години, си беше мъж на място на 90% (останалите 10 - глезльо и егоцентрик, като всеки мъж), обаче баща му е голям образ. Те са едно такова леко чалнато семейство като цяло, кореняци софиянци, с една много интересна фамилн история. Но за бащата. Та аз се запознах офциално с него една вечер случайно. Бяхме тръгнали със Сашо (името на бившия) да излизаме от тях, когато налитаме на бащата, който пък се връща от поредна среща с немци (той само с такива работеше), срещата се състояла както винаги в някакъв бар, та бащата (според мен) беше леко пийнал. Аз срамежливо се представям, навеждам глава, не знам какво да кажа. Той само ми каза "Здрасти", обърна се към сина си (с когото между другото по принцип хич не се разбират - най-милите обръщения в речника им са "саботьор" и "пиявица") и започна нещо да му разказва за някакъв превод на документи, който бил правил днес и как ставало въпрос за някакви проститутки в тоя превод (?!) и оттам като се сети немците в какъв стриптийз бар ги били водили, където срещу еди-си колко лева мацките ти сядат в скута, с рещу еди си колко, цитирам, "можеш да ги пипаш по циците". И много забавно му се виждаше всичко това. Това на сина си. Пред новата му приятелка. Аз не знаех къде да се дяна. После като се опознахме, разбрах, че си е такъв чалнат, ама много забавен всъщност. На няколко пъти им брах черешите и ябълките на вилата, а веднъж им плевих и градината от тръни   Сашо и майка му протестираха, но бащата беше много доволен, че са се намерили още един чифт ръце за домашното стопанство (което Сашо мразеше от дън душа, защото си бил прекарал цялото детство на тая вила, бъркайки бетон   )

Имам и едни адски много истории с безочливо опипване (преди няколко страници имаше покана за такива истории) от пътуванията ми из Индия, ако някой иска да чуе, ще ги разкажа. Ама на мен хич не са ми смешни всъщност