За мен, уви, всичко важи в пълна степен 
Мнооого тъжно...
Мнооого тъжно...
- Публикувана: 17 апр. 2007, 18:44 ч.
- Последно мнение: 10 авг. 2007, 18:51 ч.
Посвещава се на децата от 60-те, 70-те и 80-те години на 20 век
И това е мит. Майките ни винаги са треперели за нас, защото са Майки:) с главно "М", колкото и ние да си мислим, че не са...
, мирис на жарава, на лято, висене с приятели по пейките на училищния двор, търчане насам-натам из махалата Местните баби и дядовци пенсионери ни контролираха - няма хък-мък, като ти каже комшийката "прибирай се да обядваш, че кое време стана" или "престанете да вдигате шум под прозореца" или "оставете джанката на мира", слушаш и изпълняваш, щото иначе вечерта - конско От какво да е треперила майка ми? Нямаше толкова коли, нито луди шофьори, педофилите се брояха на пръсти, а и милицията ги знаеше, не можеше да видиш наркоман да се боцка във входа пред вратата ти. Това не са мили спомени, това са факти.
Аз няма да смея да си пусна детето да иде само до училище докато не стане по-виско от мен
И тогава пак ще треперя 
Всичко си беше така, както е описано. Как са могли родителите ни да ни изпращат на село с автобуса за цяло лято и да не са знаели дали въобще сме пристигнали, защото нито ние сме имали мобилни, нито баба имаше на село телефон?! Ааааа?! И сме оставали там цяло лято без никой да ни знае какви ги вършим, защото баба ни викаше в къщи само за ядене и спане. И както казва Belinda, нас ни контролираха "кварталните" баби и дядовци. И все пак оцеляхме и станахме хора. А сега, дето се казва, трябва да се бия с децата за да излезнат навън.
Аз съм дете на 80-те. Много ми хареса статията.И на мен ми стана и мило, и тъжно, и сташно.
И това е мит. Майките ни винаги са треперели за нас, защото са Майки:) с главно "М", колкото и ние да си мислим, че не са...
Не е вярно. Когато бях дете, живеех на малка тиха уличка. Спомените ми са - много зеленина, двор, на който бабите от двата съседни блока палеха лятно време огън и в голям казан варяха буркани зимнина , мирис на жарава, на лято, висене с приятели по пейките на училищния двор, търчане насам-натам из махалата Местните баби и дядовци пенсионери ни контролираха - няма хък-мък, като ти каже комшийката "прибирай се да обядваш, че кое време стана" или "престанете да вдигате шум под прозореца" или "оставете джанката на мира", слушаш и изпълняваш, щото иначе вечерта - конско
От какво да е треперила майка ми? Нямаше толкова коли, нито луди шофьори, педофилите се брояха на пръсти, а и милицията ги знаеше, не можеше да видиш наркоман да се боцка във входа пред вратата ти. Това не са мили спомени, това са факти.
Аз няма да смея да си пусна детето да иде само до училище докато не стане по-виско от мен И тогава пак ще треперя
Това все едно аз съм го казала.
Belinda
И това е мит. Майките ни винаги са треперели за нас, защото са Майки:) с главно "М", колкото и ние да си мислим, че не са...
, мирис на жарава, на лято, висене с приятели по пейките на училищния двор, търчане насам-натам из махалата Местните баби и дядовци пенсионери ни контролираха - няма хък-мък, като ти каже комшийката "прибирай се да обядваш, че кое време стана" или "престанете да вдигате шум под прозореца" или "оставете джанката на мира", слушаш и изпълняваш, щото иначе вечерта - конско От какво да е треперила майка ми? Нямаше толкова коли, нито луди шофьори, педофилите се брояха на пръсти, а и милицията ги знаеше, не можеше да видиш наркоман да се боцка във входа пред вратата ти. Това не са мили спомени, това са факти.
Аз няма да смея да си пусна детето да иде само до училище докато не стане по-виско от мен
И тогава пак ще треперя Belinda
и аз искамммм едно време както си бешеееееееееее...........и да ви кажа още немога да се откъсна от спомените си макар вече всичко да е различно а все живея в миналото...израснах при баба ми в страхотно село, с огромен двор пълен с какво ли не, с свобода и щастие да тичам и ходя където искам. сега е цяло събитие ако идем в зоопарка или намерим неосрана поляна някъде 
да ви кажа честно едно време ме дразнеше ужасно факта че само връзкарите се нареждат и пробутват децата си по лагери, имат някой долар за кореком а аз зяпам и нямам нищо. е сега е пак така, пак връзкарите са добре но в пъти повече и пак за да направиш нещо всеки пита "наш човек ли е?". вярно че сега има повече изключения от това правило ама на фона на другите дет пак са с връзки в живота, са нищо.
да ви кажа честно едно време ме дразнеше ужасно факта че само връзкарите се нареждат и пробутват децата си по лагери, имат някой долар за кореком а аз зяпам и нямам нищо. е сега е пак така, пак връзкарите са добре но в пъти повече и пак за да направиш нещо всеки пита "наш човек ли е?". вярно че сега има повече изключения от това правило ама на фона на другите дет пак са с връзки в живота, са нищо. 
Аз пък се бунтувам как омаловажавате детството на собствените си деца, само защото е по-различно от вашето.
Може интериорът да е различен и запълнен с компютри и мобилни телефони, но пък емоциите и отношенията са им същите като нашите, нали ги гледам като играят в училищния двор или се бутат по градинките, дечурлига и ние такива бяхме.
Може интериорът да е различен и запълнен с компютри и мобилни телефони, но пък емоциите и отношенията са им същите като нашите, нали ги гледам като играят в училищния двор или се бутат по градинките, дечурлига и ние такива бяхме.
