Нямала съм такъв проблем!
- Публикувана: 18 апр. 2007, 11:13 ч.
- Последно мнение: 19 апр. 2007, 15:50 ч.
Колко от Вас усетиха "следродилна депресия" ? Разкажете......
Нямала съм такъв проблем! 
Два месеца рев за нищо. Бебето реве и аз след него...
Сега като се сетя ми е смешно, ама тогава сигурно пак щях да ревна.
Изпаднах в това състояние на 3 ден след раждането, като ми съобщиха, че бебето е със счупена ключица. До тогава никой не беше видял. И от тогава само рев....
Сега като се сетя ми е смешно, ама тогава сигурно пак щях да ревна.
Изпаднах в това състояние на 3 ден след раждането, като ми съобщиха, че бебето е със счупена ключица. До тогава никой не беше видял. И от тогава само рев....
Два месеца рев за нищо. Бебето реве и аз след него...
И при мен беше така..после отмина.
Мен още ме тресе от време-навреме....
Отначало след раждането от страх и неопитност плачех за всичко...Добре че съм обградена от близките си и те много ми помагат.Понякога съм стигала дотам, че да оставя детето да плаче цял час ,а аз просто да си стоя и да гледам тъпо
.Мъжа ми много ми помагаше,майка ми и свекърва ми също...
Просто им оставях детето и излизах- с приятелки на кафе,сама на разходка или по магазините...
...Страшничко беше- като излизах от това състояние сама си се чудех...Мислех че не съм добра майка,че не обичам детето си ...
Странно състояние...не ми се мисли за това дори
Отначало след раждането от страх и неопитност плачех за всичко...Добре че съм обградена от близките си и те много ми помагат.Понякога съм стигала дотам, че да оставя детето да плаче цял час ,а аз просто да си стоя и да гледам тъпо
.Мъжа ми много ми помагаше,майка ми и свекърва ми също...Просто им оставях детето и излизах- с приятелки на кафе,сама на разходка или по магазините...
...Страшничко беше- като излизах от това състояние сама си се чудех...Мислех че не съм добра майка,че не обичам детето си ...
Странно състояние...не ми се мисли за това дори
Аз пък си мислех, че следродилната депресия застрашава само жените, които са предразположени изобщо към нея, аз съм от тях. Не съм очаквала, че и "нормалните" могат да я почувстват. Винаги съм се страхувала от депресията, а тя постоянно ме преследва. Знаете ли, че скоро четох в една книга, че се лекувала с рибено масло? Пробвайте, безобидно е. При мен, може би си внушавам, но има ефект! 
Имах и предродилна и следродилна депресия. Предродилната ме налегна, когато в седмия месец се наложи да остана да лежа в къщи заради разкритие и контракции. Що рев изревах ... Сама, мъжът ми в командировка 2 месеца, не ми даваше доктора да се разхождам, да пътувам с кола, да върша къщна работа - абе само лежане. Така бях намразила дивана /а беше нов и купен с голям кеф 
/ Следродилната и тя не закъсня - 21 дена родих по-рано, бебето малко - 2,400 кг.; колики; ревове... всички "екстри" Пък и зимно време, че като се затворихме 3 месеца вкъщи, докато не започнах да излизам навън с количката не можаш да се отърся от депресията. Почти сама си гледах бебето и в седмицата да ми се събирали по 4 часа сън на денонощие. И сега понякога пак ме налягат депресии 
поради различни причини, но се мъча да ги боря
/ Следродилната и тя не закъсня - 21 дена родих по-рано, бебето малко - 2,400 кг.; колики; ревове... всички "екстри" Пък и зимно време, че като се затворихме 3 месеца вкъщи, докато не започнах да излизам навън с количката не можаш да се отърся от депресията. Почти сама си гледах бебето и в седмицата да ми се събирали по 4 часа сън на денонощие. И сега понякога пак ме налягат депресии поради различни причини, но се мъча да ги боря