Колоко САМИ означава "сами"

Мила, ако копкаш в моята градина, аз да си кажа - няма как да не бачкам до кръв под ноктите, та дори и понякога да виждам малката само за половин час. Понеже освен малката, за която се грижа имам и родители-пенсионери, на които също помагам. В частност  болен баща, който изисква доста финанси.
И затова опитвам некак хем .....в ... хем душата в рая. А дали ще стане стойностно възпитанието......това никой не знае, ще го видим след години. И какво включва стойностното? Щото аз от сега се чудя как точно дребната да я предпазя от всички гадости, с които са заобиколени днешните тинейджъри....оспамих темата, извинявам се

Аз не видях някой да се оплаква и смятам, че тук е добре да пообменим малко опит от гледна точка - да си помогнем с идеи, а не да се оплакваме. Ама тя авторката на темата така и не се появи. Аз в момента се скрих при наште от което хич не се гордея но явно съм в критичен период - но не бих казала че незнам какво щях да правя ако не бяха те - знам защото цяла година и колко го правех същото - затъвах в заеми - въпроса е че сега реших да клекна малко и да се опитам да го поизбегна в името на психическото си равновесие и всепак - нали всичко това е за детето уж... 
Но някак си искам да получа някакви ценни съвети - защото не виждам как ще бъда на две места едновременно-и на работа и с дивчо вкъщи - сега сме след операция няма как да го хвърля на яслата.. как го правите именно това- с боледуването.....кой гледа дребовците - аз финансово мога да разчитам от дъжд на вятър на родители но откъм гледане не- те работят - майка ми няма да си вземе отпуска да гледа детето ми така че.... търся изход някакъв...

И аз така 
Понякога ми е много тежко и криво,ама стискам зъби...........
Като порсне здрав / дай боже/ той ще ми помага!
Да са ми живи здрави и приятелите!/не всичките само тия който не се уплашиха и останаха до мен!/
Старая се да не им дотягам и се радвам , че не чакат аз да ги ттърся!
Пожелавам такива и на Вас   

Каси, аз точно в периода, когато малкия(тогава) тръгваше на градина бях сам сама и без преувеличение  мога да кажа, че беше ад... тъкмо си намерих работа и почнах, приеха го в градината и той на третия ден болен.... нямаше кой да го гледа, но понеже работата беше държавна, ми позволяваха  да взимам болнични... тогава колегите  страшно ми помогнаха като намерихме жена да ми го гледа зимата в къщи.... по онова време  за 40 лв на месец (заплатата ми беше 150) значи са ми оставали  110 лв за всичко останало като сметки, храна и т.н.... ами оцеляхме, не знам някак се мобилизираш и това е, гледаш да решаваш всеки проблем в конкретното време, когато се яви и не мислиш за по нататък. За мен това е трудно, щото все се бутам да мисля 5 месеца напред, ама като видях, че не става и клекнах на тая схема.
Ако сега вашите са предложили помощ( както разбирам си при тях) така да е, нека малко се стабилизира детето, говори в работата си да прояват малко разбиране и според мен да търсиш жена за  някаква приемлива за теб сума... има толкова хора без работа, все трябва да се намери човек да са му нужни парите, които ти можеш да отделиш...Аз в тая посока бих мислила, но не знам дали е възможно изобщо като пари за теб, ти можеш да прецениш????Ако можеш да поживееш при вашите и поне сметки да няма и така да се освободят пари за гледачка......

Каси, подкрепям идеята на Джали за идеята - или родителите да помагат на първо време или да поживеета заедно и жена за няколко часа да вземеш. Ако работодателите са ти склонни да те пускат болничен да гледаш дечко когато се налага - тогава е по-лесно. Аз лично установих, че е по-добре да направя компромис и да се опитам да заживея с майка ми отново, за да ми помага за малката. Установих, че колкото и да ми се иска не можех да се справям сама, а нещо за детегледачка не бях въодушевена.

В общи линии се опитвам да кажа, че геройството да се оправяш на всяка цена сам  е доста голям лукс в такъв момент и затова си заслужава да преглътнеш малко роднините... все пак тези неща се менят, децата не са все бебета, говорим за органичен период от време.
Моргана ти не взе ли ново жилище, май се преместихте с малката или аз не съм  разбрала???

Според мен няма нищо лошо в това да зависиш от родителите си или те да ти помагат- това е съвсем нормално за жена, която е сама. Кой ако не родителите  ще помогне на детето си?! В този смисъл си мисля детето ми да е в затруднено положение и аз да не му помогна?! Де да можех да разчитам поне малко на моите родители- майка ми не е сред живите, а баща ми - моля се да се оправя колкото можесам, че сме много надалече.
Все от някого ще си зависима- от мъж , от работодател, от родители ... Аз затова казах- приемам всякаква помощ и най-малката, защото не ми се предлага често.
Според мен за да се оправи една жена сама с дете, си е изпитание и трябва помощ. Бог ни изпраща тази помощ, ако ние я отблъснем е наш проблем. Във всеки случай знам, че всичко се постига много трудно и има цена. Изключително трудно е сама жена да гледа дете и да го издържа сама. Казвам го, защото го изпитвам на гърба си от доста време. Затова не си мислете от кого ще сте зависими- приемете го като помощ от небесата и продължавайте напред да си гледате детето.  Независимост?- какво е това?  Свобода може би?  Спомням си какво казва Зорбас за свободата- "Не, не си свободен, само въжето с което си вързан е малко по -дълго от това на другите и сновеш насам натам." Няма независими хора от нищо и от никого.  Ако си независима финансово, си зависима от работата си и от липсата на време за детето си. Както казваше един мой приятел- "има един закон за равновесието - него най- много го мразя." Ако имаш едно -. нямаш друго, ако от едно си независим- от друго си зависим и така..

Малко може да е объркано, но се надявам да ме разбирате.

да - хареса ми много

Да, преместихме се. И затова казвам, че и на мен ми се наложи да преглътна бая неща и да заживея с майка ми (тя всъщност от две години си е вече в България).
Дарена, страшно ми хареса това за свободата от Зорба - "Не, не си свободен, само въжето с което си вързан е малко по-дълго от това на другите и сновеш насам натам." Ще си го припомням винаги като взема да се сдухвам колко много съм несвободна!
А за имането и нямането - скоро гледавх някакъв немски филм,за бивша домакиня, която започна работа, но мъжа и се разведе с нея заради това. Тя остана да си гледа сама детето и в един момент си каза - можеш да имаш страхотни деца и семейство, страхотна работа и страхотна кола....ама никога и трите наведнъж!

Здравейте. Аз съм от разведените родители, макар, че и по време на брака си отглеждах сина си сама. От раждането му не съм получавала помощ от бабите, поради огромните различия, които имахме по отношение на отглеждането и възпитанието.От страна на бащата също не получавах помощ, защото за да ни стигат финансите работеше от 6.30 до 10.30 и почти без почивен ден. Тази ситуация на самостоятелно отглеждане от моя страна продължи докато сина ми навърши 6 години. Пратих го на ясла още на година и половина. После на градина и така. Всъщност мисля, че започнах да му изпускам края след развода. Точно преди първи клас.  С всяка изминала година положението става все по-тежко. Вярно е че от една година живея с приятеля си на семейни начала, но детето си е почти изцяло мой ангажимент.той сега е трети клас и все още имат занималня, от която не съм доволна изобщо, но ми се налага да я ползвам заради работното си време. Водя го сутрин от 8.30, взимам го вечер в 18.00 и нямам почти никакво време да му обърна внимание, защото  като се приберем е вече19.00 часа и се почва готвене, пране и изобщо такива домашни ангажименти. Лошото е, че с такова ежедневие мисля, че почти не се справям и сина ми започва да ми създава все повече проблеми с поведението си.

Е това за мен е много гадно.На мен ми беше много жал да го оставя сина си така,цял ден да виси на училището.Нито ял нормално,нито си е починал.Но аз поне имах възможност да си го взимам от училище, и да се занимавам с него.Ако нямах тази възможност,не ми се мисли
Моят съвет е да си обръщаш повече внимание на детето.Дори и след 7 часа.Всичко друго можеш да съкратиш,т.е.да не се вживяваш много в дом. задължения.Защото после може да съжаляваш.Това е една много опасна възраст.Предпубертетна, както и казвам аз.Няма по-важно нещо от детето.Говорете много с него.Не го изолирайте .И най-вече те съветвам да му следиш приятелите.

Ами - варианта е ако приятелят ти помага в домакинството. Би могло от 7 до незнам си колко вечерта ти се занимаваш с детето, а мъжа ако умее да сготви една манджа.. за 2-3 дни веднъж - няма да е всеки ден... все ще е от полза. Друг вариант- ако имаш финансова възможност - поръчвай готова храна за вкъщи, за да избегнеш готвенето. Една част от домакинската работа можеш да свършиш и по нощите, а останалата събота и неделя... 
Така горе долу аз съм си решила домакинските проблеми - но моето дете е малко и манджи още не желае да яде така че готвенето го избегнах - старая се вечер максимално да прекарвам време с него, но естествено не успявам, защото съм скапана - имам към 2 часа и половина път на ден и той ме довършва. Аз лично много наблягам на кафетата за да имам сили да мърдам - като ходех на работа и по 5 на ден.