- Публикувана: 22 апр. 2007, 14:39 ч.
- Последно мнение: 23 апр. 2007, 10:43 ч.
Отворена кака ли сте?
Гледай колко са гласували 'отворени' сме! Да дойдат да разпръснат мъдрост, викам.
А чувствате ли се задължени да оставите бакшиш на шофьора на таксито? Примерно сметката е 3,50 и да ви е неудобно да си чакате стотинките.
Не се чувствам задължена, но може би така го възприемам, защото винаги оставям. В заведение също. Ако не мога да го направя, просто не ходя. Но това е друго. Бакшишът е неделима и задължителна част от тези услуги, това си е неписано правило
Да, обаче съм попадала на такива тапири, които обикалят целия град за да ти вземат с един лев повече, че не съм им оставяла 
Ми аз...от неудобство, понякога в магазин като меря дреха даже да не се харесам и си я купувам
Никога до сега не ми се е случвало, а като се познавам, едва ли ще ми се случи някога.Меря, ако не ми хареса си го казвам в прав текс и го връщам.Дреме ми на г.за кво ще мислят продавачките, не ми го плащат те.За бакшише - винаги оставям.не защото се чуствам длъжна, а защото така ми харесва.
Е, да, в подобни случаи е оправдано. И аз не оставям при лошо обслужване в заведение. Съвсем умишлено и тенденциозно. А в такситата ако знам пътя казвам откъде да мине, ако не го знам... тогава не знам и дали ме метнал и пак оставям 
Гласувах с втора опция, обаче като гледам ти какви ги пишеш, аз не съм чак за там май
Гласувах с втора опция, обаче като гледам ти какви ги пишеш, аз не съм чак за там май
Тц, не съм. Правя впечатление, че съм, но иначе не съм. Някаква защита е предполагам. Или се отпускам, пред когото трябва 
По-скоро не се хабя
Всеки, дори и най-отворената кака, има нужда от увереност, че е на правилен път. И защо да не я получи от най-близките си и приятелите си
Аз го започнах нещо сериозно
По-скоро не се хабя Всеки, дори и най-отворената кака, има нужда от увереност, че е на правилен път. И защо да не я получи от най-близките си и приятелите си
Аз го започнах нещо сериозно
А чувствате ли се задължени да оставите бакшиш на шофьора на таксито? Примерно сметката е 3,50 и да ви е неудобно да си чакате стотинките.
Ми, на мен що не щат да ми оставят бакшиш за това, че съм им начертала проекта, за който са ми платили? Хем със сигурност е вложено бая мислене и не е само механичен труд. Тъй де. Като е така - и от мен да не чакат.
п.с. за сервитьорите не важи.
... но там е разковничето към самоувереността.
Темата си е доста сериозна
Темата си е доста сериозна
Така е!За бакшишите - различно - според случая и настроението. Не мога всяка обедна почивка да оставям бакшиш в ресторантчето, където обядвам, нали? А някои таксиметровите шофьори в Сф за съжаление просто си го взимат и изискват бакшиша. Не искам да обръщам темата сега за труда и бакшишите...
За да дам на Мю пример колко смотана мога да бъда - на първата си работа (водех курс по английски, бях новоизпечена студентка, осемнайсетгодишна, а учениците ми бяха зрели хора)
толкова се смущавах, че първите няколко дни непрекъснато кършех ръце в полата си. А бях подбрала все черни дрехи, да изглеждам по-авторитетно... смятайте как са изглеждали със слой бял тебешир...
На третия ден обаче ми мина - забелязах, че курсистите също са хора и също могат да се стараят и смущават.
толкова се смущавах, че първите няколко дни непрекъснато кършех ръце в полата си. А бях подбрала все черни дрехи, да изглеждам по-авторитетно... смятайте как са изглеждали със слой бял тебешир...
На третия ден обаче ми мина - забелязах, че курсистите също са хора и също могат да се стараят и смущават.
Под "отворена кака " какво имаш предвид ?
Аз от продавачки не се стряскам , нито пък от друг персонал ... винаги говоря ясно и достатъчно високо и на последното интервю за работа без никакъв свян си написах каква заплата искам .
Ако това значи , че съм отворена ... значи съм такава .
Случва ми се често да ходя вместо майка ми на места където са я нагрубили или са се опитали нещо да я прецакат - тогава ми е жал за хората , защото не знаят с кого си имат работа .
Не съм скандалжийка , но не е добре да ме взимат за "патка " ! 
Аз от продавачки не се стряскам , нито пък от друг персонал ... винаги говоря ясно и достатъчно високо и на последното интервю за работа без никакъв свян си написах каква заплата искам .
Ако това значи , че съм отворена ... значи съм такава .
Случва ми се често да ходя вместо майка ми на места където са я нагрубили или са се опитали нещо да я прецакат - тогава ми е жал за хората , защото не знаят с кого си имат работа .
Не съм скандалжийка , но не е добре да ме взимат за "патка " !
Сега бъди мила, сметана, и ни сподели откъде и как черпиш отвореност. Сериозно.
Няма нищо интересно за споделяне ... покажеш ли се силен , другите те приемат за такъв .
Всеки си има притеснения от различно естество , въпроса е да не ги показва .
Препоръчани теми