Колко време според Вас трябва да трае майчинството на майката

Сега както го направих според мен е добре .Неприятното е ,че голяма част от мамите са осигурявани на минимална ,а не на реалната си заплата.
Аз тръгнах много рано на 8 ден след раждането отидох за 1-2часа до офиса.Работя в семейната ни фирма обаче и винаги когато ми стане мъчно мога да си взема чантичката и да си видя съкровището.

Поне годинка. Но в BG парите са си важно нещо! Ако взимах голяма заплата бих се върнала след 4-5 месец. Седенето вкъщи, разпределяйки парите за бебо, сметки, храна не ми се нрави  Ако бях финансово обезпечена и без да работя  сигурно щях да имам много деца, спретната къщичка ... и да си ги гледам докато не почуствам, че се оправят прекрасно и без мен
Важното е да се чустваш добре и да си спокойна-така и бебчо ще е по-добре! Малкото същество няма нужда от изнервена домакиня...но наистина е много индивидуално 

Според мен майчинството трябва да е 3 години.
Аз гледах дъщеря ми до 2 год. и 3 мес. Ако имах възможност бих я гледала до 3 години.

Върнах се на работа, когато Яна беше на 10 месеца. Не мога да преценя колко трябва да трае майчинството, всеки сам преценява колко време да си гледа детето, но по-важното е да е добре заплатено

А може ли конкретни цитати на "известните" (известни - на кого!?) изследвания? Науката не е журналистика и "известно е, че.." не важи. Трябва да кажеш точно кой, къде и кога го е публикувал, както и всички гледни точки и резултати, публикувани по-късно.

А твоето твърдение е меко казано абсурдно. Какво, отричаш осиновяването ли? Примерно. Детето безспорно има нужда от подкрепа. Но дали ще я получи от рождената майка, от биологичния баща, от баби/ дядовци или приемни родители, стига грижите и вниманието да са адекватни, в нужното време и обем, за него е все едно от кого идват.

И изобщо не си въобразявай, че си по-нужна на бебето си от колкото е таткото - поне от мига, в който започне да диша самостоятелно. Знам, че има разни жени, които нищо друго не умеят, поради което искат да се чувстват пълноценни в ролята си на "незаменими" единствено в качеството си на майка... Но това не е така. Не е и полезно - нито за тях, нито за децата им, на чийто гръб тези персони се стараят да градят самочувствие.

От как - слава Богу - е измислено АМ, татковците са абсолютно равноправни като родители и напълно в състояние да сменят ролите си с майката - след излизането на бебето на бял свят, разбира се. Крайно нечестно и несправедливо е да бъдат "гледани от високо" и пренебрегвани просто поради пола си. Още повече, че има толкова грижовни и всеотдайни бащи!

И на основният въпрос / по темата - не виждам проблем бебчо да бъде гледан от тати.

Малко е извън темата, но може би не сте разбрала правилно. Майчинството не може да е 90% от минималната работна заплата, тъй като минимума е самата минимална работна заплата. Освен това, ако имате 6 месеца осигуряване на заплатата си, болничните не намаляват обезщетението за бременност и раждане и то се изчислява отзаплатата ви, а не от обезщетението за болничен.
Дали работодателя ви не се прави на хитрец?

А иначе по темата - майчинството трябва да продължи толкова, колкото майката може да издържи. Има майки, които без да са ненужно еманципирани и т.н. квалификации, не се чувстват пълноценни, ако само си стоят вкъщи. Има майки, които искат да дадат пример на детето си и самочувствие, че родителите му са борбени и успяват да се реализират. От лични наблюдения съм забелязяла, че децата на професионално реализирани родители са с по-високо самочувствие. Също от лични впечатления - от една възраст нататък децата губят уважение към майка, която цял живот си е стояла вкъщи и не се е реализирала. ( Това е лично мое мнение, не държа всички да го споделят ).

Няма нужда майката да стои вкъщи при детето си, ако това я подтиска. Майчинството е чудесно нещо, но просто някои жени имат нужда и от външна реализация, за да се чувстват пълноценни родители. Аз например, съм решила да съм в майчинство година и половина, но защото успоредно с гледането на детето използвам това време за повишаване на квалификацията си. Не бих могла само да стоя вкъщи и да гледам сериали, докато детето спи или да пия кафета с приятелки. Не мисля, че като искам да се върна на работа съм лоша майка. Напротив.

А щом бащата може да гледа детето - няма нищо лошо в това. Бащите също могат да се справят. Дори може би по-добре от майките, защото жените сме по-емоционални и в някои ситуации се суетим и не действаме правилно. Мъжете са по-способни да запазят хладнокръвие, ако детето падне и се удари лошо или се задави и спре да диша например ( не дай боже!).

Съгласна съм със ЗинаСт. А и в крайна сметка понякога е въпрос и на финансови възможности- аз си мисля живот и здраве да си гледам детето поне до година а след това ако мога и финансово не сме зависими от обстоятелствата ще си го гледам поне до 2. Но определено смятам да се върна на работа 

Съгласна съм с всичко, освен с частта за комунизма  нямам такива наблюдения. Аз самата съм '78 набор и майка ми е тръгналана работа, когато съм била на 8 месеца, работеше като детска учителка.

Аз мисля, че е рано да правиш планове от сега.Аз направих своите планове когато бях бременна, но когато малката се появи, плановете ми рухнаха
Дали това ще навреди на бебчо, ще се види след време, но със сигурност ще пропуснеш много несравними със нищо мигове.Тези мигове ще изпусне и детето ти.Разбира се това да бъдеш с бебето си не винаги е възможно, но ако имаш и малка възможност за това да останеш в къщи те съветвам да го направиш.

Въпрос на личен избор.
Аз останах вкъщи до 2 г. на децата ми, но реално не съм ползвала повече от месец, защото работех от вкъщи.
Не мисля, че е необходимо децата ми 24 ч. да са ми "вързани за полата" след навършване на 9-10 месеца.

Според българското законодателство на майката се полага едно доста продължително майчинство. От тази година до около 9 месеца на детето е и добре платено, ако жената е осигурена на подобаваща сума. Лично аз като azaf си работех от къщи, а по-късно ходех на половин ден на работа. Според мен не продължителността на майчинството е толкова важна, колкото реалните и разнообразни възможности на жената да може да съчетава майчинството с професията си.

И аз това исках да кажа, но нещо не успях да намеря точните думи.